РЕШЕНИЕ

 

№366/06.06.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на пети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова..………………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………………..като разгледа докладваното от   съдия Байнова   Адм. дело №190 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.76 ал.5 от Закона за здравното осигуряване  (ЗЗО) вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „Я.  клиник“ ЕООД, с адрес на управление ***, представлявано от управителя д-р Г.М.Я. , подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за налагане на санкции №РД-08-11#5/17.02.2022г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК)-Хасково.

Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, поради издаването и в противоречие с материалния и процесуалния закон, с което съществено било нарушено му на защита, и моли да бъде отменена. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуални представители. Навеждат се доводи за нищожност на заповедта, а именно, че е  издадена при липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като адресатът и бил юридическо лице, за което правно установените факти не били относими. Претендират се разноски.

Ответникът - Директорът на РЗОК-Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се потвърди заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите  на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е лечебно заведение по смисъла на чл.8, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за лечебните заведения и в това си качество е сключил с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) договор № 260393/07.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.

С оспорената заповед Директорът на РЗОК-Хасково, на основание чл.76 ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл.432 ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022г. и във връзка с извършена тематична проверка на основание Заповед №РД-08-11/07.01.2022г. на Директор на РЗОК – Хасково, на „Я.  клиник“ ЕООД, с адрес на лечебното заведение: 1. с. Б. – кметство общ. М., 2. гр. Д., ***, РЗИ **********, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, по изпълнение на договор №260393/07.02.2020г., представлявано от д-р Г. М. Я. – изпълнител на ПИМП, са наложени следните санкции:

По т.1 – финансова неустойка в размер на 1 х 100 лв. (сто лева) на основание чл.414 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г.

По т.4 – финансова неустойка в размер на 1 х 100 лв. (сто лева) на основание чл.414 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г.

Заповедта е издадена въз основа на Протокол №РД-08-11#1/07.01.2022г. за извършена на 07.01.2022г. тематична проверка, наредена със Заповед №РД-08-11/07.01.2022г. на Директора на РЗОК – гр. Хасково. Видно от заповедта, проверката е извършена със задача: извършване на внезапен контрол за спазване на работния график, деклариран в Декларация Образец 7 по НРД за медицински дейности 2020-2022г., ЗЗО, ИД за медицински дейности 2020-2022г., проверка на медицинската документация за спазване на изискванията по Приложение №11 и Приложение №12 по НРД за медицинските дейности 2020-2022г.

Съгласно констатациите по протокола,  при извършена внезапна проверка на „Я.  клиник“ ЕООД - гр.Д. с адрес на лечебното заведение: гр. ***, е установено  следното :

По т.1: При извършената проверка на 07.01.2022г. в 16:50 часа в амбулаторията ***, д-р Г.Я.  не е открит в кабинета си в часовете (13:00-18:00ч.) за „Промотивна и профилактична дейност“ в обявения от него в РЗОК – Хасково работен график, както и в РЗОК – Хасково. В законосъобразния срок д-р Г.Я.  не е входирал уведомление в РЗОК – Хасково за отсъствието си.

Така констатираното отсъствие и неуведомление на РЗОК за същото е прието за нарушение на индивидуалния договор /ИД/, сключен с РЗОК – Хасково №260393/07.02.2020г. ,  чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО и чл.122, ал.3 от НРД 2020-2022г. за медицинските дейности.

По т.2: Обявеният работен график пред амбулаторията съответства на декларирания в РЗОК-Хасково, видно от фотокопия на работното време, направени от проверяващия екип.

По т.3: Посочен е заместник за случаите , когато общопрактикуващият лекар не може да изпълнява задълженията си, както и неговото местоположение, телефон и други начини за контакт с него, видно от фотокопия на информиращи ЗОЛ съобщения, табели, работен график в амбулаторията, направени от проверяващия екип.  

По т.4:  Липсва поставено на общодостъпно място в амбулаторията съобщение, информиращо ЗОЛ за срока на отсъствие, както и имената на заместника, неговото местонахождение, телефон и други начини за контакт в часовете за амбулаторни прегледи, видно от фотокопия на информиращи ЗОЛ съобщения  и табели в амбулаторията, направени от проверяващия екип.  

Така констатираното е прието за нарушение на чл.13 ал.5 от ИД, сключен с РЗОК – Хасково №260393/07.02.2020г., чл.55 ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО и чл.139 ал.3 от НРД 2020-2022г. за медицинските дейности.

С протокола са дадени препоръки за спазване изискванията на ЗЗО и НРД за медицински дейности 2020-2022г.

Екземпляр от протокола е връчен срещу подпис на представляващия ЛЗ на 13.01.2022г.

Към протокола е приложен снимков материал, като е посочено, че същият представлява фотокопия на Работното време и информиращи ЗОЛ съобщения в амбулаторията: 3 бр.

Във връзка със съставения протокол е подадено възражение от 20.01.2022г. до Директор на РЗОК – Хасково, което е разгледано от Арбитражна комисия на 14.02.2022г. Видно от Протокол №4/14.02.2022г. от заседанието на същата, членовете на арбитража са гласували по следния начин: 3 гласа „за“ констатациите на контрольорите по Протокол №РД-08-11#1/07.01.2022г., 3 гласа „въздържали се“.

От проверяващия екип до Директора на РЗОК-Хасково е изготвен доклад вх.№РД-08-11#4/17.02.2022г, в който е посочено, че нарушенията по т.1 и по т.4 от протокола, на основание чл.414, ал.1 от НРД 2020-2022г. за медицинските дейности подлежат на санкция – финансова неустойка в размер от 50 до 150 лв. Върху доклада е поставена резолюция от 17.02.2022г., съгласно която е разпоредено издаването на заповед за санкции, като за нарушенията по т.1 и т.4 е  определен размер на санкциите от по 100 лв.

Констатациите по т.1 и т.4 от протокола, както и посочените за нарушени разпоредби, са възпроизведени по идентичен начин в оспорената заповед (съотв. в т.1 и в т.4) като наред с това са посочени разпоредбите от НРД 2020-2022г., на чието основание са наложени санкциите.

Оспорената заповед е връчена на ЛЗ по реда на електронния обмен на 17.02.2022г., видно от приложената разпечатка от Системата за сигурно електронно връчване. Жалбата срещу нея е подадена на 02.03.2022г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена до РЗОК - Хасково.  

По делото е представен от ответника Договор №260393/07.02.2020г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.

Представени са също: справка №11-00-12/29.04.2022г. за отчетените медицински дейности от д-р Г.Я.  – „Я.  клиник“ЕООД за дата 07.01.2022г. съгласно Интегрираната информационна система на НЗОК; Нареждане от 31.05.2020г. , издадено от д-р Я. ; схема на амбулаторията; списък на пациентите, прегледани на 07.01.2022г.; амбулаторни листове – 3 бр., издадени на 07.01.2022г. ; Удостоверение №07/14.03.2022г., издадено от управителя на „Випера“ ООД. 

 По делото се събраха и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Т. М.  и Д. Г. Г. .

Свидетелката М.  сочи, че работи при д-р Я.  като деловодител и знае за какво се води делото. На 07.01.2022 г. били двамата с д-р Я.  на работа. Д-р Я.  извършвал прегледи през целия ден. Имали два входа, като северният вход бил за профилактични прегледи и имали междинна врата в кабинета, а другият вход бил за болни. През този ден имало и болни, и профилактични прегледи. Вратата на основния вход я заключвали, когато дезинфекцират и когато няма пациенти отвън или в чакалнята. Понеже препаратите миришели много лошо и заключвали вратата. Когато дойде някой на преглед или  почуквал, или звънял на служебния телефон.Свидетелката сочи, че не видяла проверяващите през този ден. Никой не  чукнал на вратата или телефонът да звънне, а на графика имало написани служебния телефон и телефонът на д-р Я. . През този ден не разбрали да е идвала проверка, а свидетелката била до 18.15 часа в кабинета и оставила доктора после в кабинета. Имали кабинет, в който преглежда д-р Я.  , лаборатория и чакалня, и друга отделна стая , където сестрата стои. През другия вход се влизало в лабораторията, където се провеждат профилактични прегледи и се правят кардиограми. Болните пациенти и профилактичните не се смесвали. Те влизали от отделни входове. Във връзка с изявлението на процесуалния представител на ответника, че в периода, в който проверяващите са били там, д-р Я.  е отчел един диспансерен преглед и една консултация („Амбулаторен лист 3411055, 16.55 часа консултация на И. Петров Н.“), като по обяснения на свидетелката излизало, че И. Н. е бил болен и е трябвало да влезе през другия вход, който е бил заключен, свидетелката потвърждава, че това е така. Потвърждава също, че с оглед отчитането в 16.55 часа този преглед и това, че следвало пациентът да влезе през основния вход, би трябвало да се засекат с проверяващите, но на изявлението от представителя на ответника, че в 16.50 ч. проверяващите са били там , свидетелката прави въпросителен коментар. Свидетелката сочи, че амбулаторията на д-р Я.  се намира в блок и достъпът е през стълби като се влизало във входната врата на апартамента. На въпроса как е възможно да не се засекат проверяващият екип с болния, свидетелката посочи, че са отключили на болния да влезе, а къде са били проверяващите, не ги видели изобщо, просто ги  нямало в този момент. Позовавайки се на отчетени в 16.45 ч.  и в 16.50 ч. диспансерни прегледи на пациенти, влезли от задния вход, процесуалният представител на ответника задава въпрос как се извършва диспансерен преглед за 5 минути при условие, че по стандарт трябва да са от 10 до 15 минути. В отговор свидетелката сочи, че може би не е било нещо сериозно, понякога влизали и по двама. Пояснява, че пациентите като влезнат, когато лекарят прави прегледи в лабораторията, другият пациент го чака в неговия кабинет. Те влизали през задния вход в лабораторията, а болните влизали от предния вход в кабинета на д-р Я. . Когато имало два диспансерни прегледа, другият пациент  бил в кабинета на д-р Я.  .За кабинета се минавало през приемната . На въпроса как не е видян този пациент от хората отпред, свидетелката сочи, че са му отключили и той може да е стоял поне 15 минути в кабинета, за да изчака доктора да си приключи другите прегледи. Той си стоял в кабинета на доктора, а другите прегледи се правели в лабораторията. Точно не може да си спомня случая, но просто пациентите изчаквали. Не било  практика винаги да е заключен главният вход. Когато дезинфекцирали или нямало хора в чакалнята заключвали, защото имало случаи на кражби от кабинета. Когато нямало отвън хора, заключвали. Никога не били имали случай на жалби от пациенти, които да се жалват от това, че не са прегледани. Свидетелката била от 8 години при д-р Я.  и не си спомняла такъв случай.

Свидетелят Г. сочи, че на 7 януари тази година бил на преглед при д-р Г. Я. . Запомнил датата заради това, че било Ивановден, мисли, че било петък. Имал известно неразположение, бил притеснен, тогава Ковид обстановката била усложнена. Имал силно главоболие, отишъл в кабинета на д-р Я. , който го приел, прегледал го и се оказало, че някакви проблеми с кръвното имал, тъй като му измерил и кръвното. Прегледал го и нещата се успокоили, не било нещо, което очаквал при посещението си при него. Мисли, че било след 17.00 часа,  може би между 17.00 и 17.30 часа, защото след това имал и други ангажименти за 18.00 часа, но в този период след 17.00 часа било.Свидетелят  не помни от колко години е пациент на д-р Я.  , но никога не  влизал през някакъв друг вход , освен от този, който знаел - официалния вход, обозначен за пациенти. Мисли, че почукал, влезнал, д-р Я.  си бил в кабинета, и го прегледал. Според свидетеля, имало и други пациенти със сигурност, защото на вратата се разминал с друг пациент. Отишъл за консултация, не можел да си спомни било ли заключено. Почукал, но имал достъп до кабинета. Предполага, че сигурно има и друг вход, но никога не бил го ползвал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

            Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.74, ал.5 от ЗЗО и е обективирана в писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването й.  

Не се установява при издаването й да са допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е издадена след проверка, извършена в съответствие с изискванията на чл.72, ал.2 от ЗЗО от длъжностни лица – служители на РЗОК, определени със заповед на директора на РЗОК-Хасково, като тя е приключила в определения със заповедта срок. За установените нарушения е съставен протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, който е връчен на проверяваното ЛЗ. В предвидения в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО 7-дневен срок от управителя на ЛЗ е подадено писмено възражение по направените констатации, като в съответствие с чл.75, ал.1 от ЗЗО спорът е отнесен за решаване от арбитражна комисия. От същата при разглеждането му не е взето решение, видно от протокол №4/14.02.2022г., но последното не представлява пречка да бъде издадена заповед за налагане на санкции. Такава възможност е предвидена в чл.76, ал.3 от ЗЗО, както и в чл.432 , ал.3 от НРД 2020-2022г., поради което оплакването на жалбоподателя за противоречие на оспорената заповед с разпоредбата на чл.424 от НРД е неоснователно. Визираното в същата не изключва възможността за издаване на заповед за налагане на санкции, при положение, че е налице някоя от хипотезите по чл.76, ал.3 от ЗЗО, съотв. по чл.432 , ал.3 от НРД 2020-2022г.

Неоснователно е оплакването, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена срещу ненадлежен адресат – ЮЛ. Следва да се има предвид, че съгласно ЗЛЗ , лечебните заведения осъществяват дейността си под определена организационна форма като се създават по реда на ТЗ или ЗК, и съгласно чл.58 от ЗЗО са изпълнители на медицинска помощ, с изключение на тези по чл.8, ал.1 , т.5 от ЗЛЗ. При осъществяване на контрол по реда на чл.72, ал.2 от ЗЗО по отношение изпълнението на договорите с НЗОК, какъвто е и настоящият случай, на проверка подлежи дейността на ЛЗ . При констатирано нарушение по чл.73, ал.1 от ЗЗО, се налага санкция именно на изпълнителя на медицинска помощ, а не конкретния медицински специалист. Касае за ангажиране на отговорност по административен ред, а не по реда на ЗАНН, поради което твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че оспорената заповед няма надлежен адресат не може да бъде споделено, съотв. на това основание заповедта не е нищожна. 

При преценка относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: 

Според записаното в констативната част на заповедта, нарушението по т.1 се изразява в това, че изпълнителят на медицинска помощ не е уведомил РЗОК за отсъствието си на 07.01.2022г.

Това задължение на ОПЛ произтича от разпоредбата на чл.122, ал.3, изр.1 от НРД 2020-2022г. , според която при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до три работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Визираното задължение се съдържа и в чл.7, т.16 от ИД № Договор №260393/07.02.2020г.

Безспорно, подобно уведомяване в случая липсва, но това е обяснимо, доколкото  от събраните по делото доказателства не се установява на посочената в заповедта дата д-р Я.  да е отсъствал. Напротив, представените списък на пациентите, прегледани на 07.01.2022г. и 3 бр. амбулаторни листове сочат, че на тази дата последният е работил. В този смисъл са и събраните гласни доказателства. Констатацията на проверяващите, че в 16.50ч. на 07.01.2022г. д-р Я.  не е бил в кабинета си не е подкрепена с доказателства като не става ясно и по какъв начин е установено отсъствието. Дори и да се приеме, че действително в посочения час последният не е бил в кабинета си, то това обстоятелство не обосновава автоматично извод, че амбулаторията не е работила, респ. че д-р Я.  е отсъствал през целия ден, за да възникне за него задължението по чл.122, ал.3, изр.1 от НРД 2020-2022г., съотв. по чл.7, т.16 от ИД.

Предвид гореизложеното, няма как да се приеме, че от д-р Я.  е извършено нарушение по посочените разпоредби от НРД 2020-2022г. и ИД, водещо до ангажиране финансовата отговорност на ЛЗ.

Второто, описано в заповедта нарушение, /по т.4 от протокола/ ,  се изразява в непоставяне на общодостъпно място в амбулаторията на съобщение, информиращо ЗОЛ за срока на отсъствие , както и имената на заместника, неговото местонахождение, телефон и други начини за контакт в часовете за амбулаторни прегледи. 

Задължението на ОПЛ да постави на видно и общодостъпно място в амбулаторията съобщение , с което да уведоми ЗОЛ за срока на отсъствието си , както и за имената на заместника, неговото местонахождение, телефон и други начини за контакт в случаите, когато не може да изпълнява лично задълженията си извън обявения график, произтича от разпоредбата на чл.139, ал.3 от НРД 2020-2022г., респ. от чл.13, ал.5 от  ИД №260393/07.02.2020г.

В случая не е спорно, че такова съобщение не е било изготвено, а предвид неизготвянето му, няма как да е било поставено на видно и общодостъпно място в амбулаторията. За последното обаче е налице причина, а именно, че на визираната в заповедта дата – 07.01.2022г. , д - р Я.  е бил на работа, което се потвърждава от горепосочените писмени и гласни доказателства. В тази връзка за него не е възникнало задължението по чл.139, ал.3 от НРД 2020-2022г., съотв. по чл.13, ал.5 от  ИД №260393/07.02.2020г., поради което няма кака да се приеме, че е нарушил тези разпоредби.

Предвид горното, се налага извод, че финансовата отговорност на ЛЗ е ангажирана при липса на основания за това, а оспорената заповед противоречи на материалния закон.

По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и следва да се отмени.

            При този изход на производството, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 450.00 лв, от които 50.00 лв – внесена държавна такса и 400.00 лв – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл.171 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-08-11#5/17.02.2022г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса -Хасково.

ОСЪЖДА Районната здравноосигурителна каса -Хасково да заплати на „Я.  клиник“ ЕООД - гр.Д., ЕИК *********, направените по делото разноски в размер 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                    

                                                                                         Съдия: