Р Е Ш Е Н И Е № 1274
гр. Пловдив, 12.06.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело номер 3453 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят „**“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., обл.Пловдив, ул. „Т.“
№ 2, представляван от управителя И.Л.П., е оспорил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618000191-091-001/27.07.2018
г., издаден от П.Д.С.на длъжност началник сектор - възложил ревизията и К.Г.Д.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на
НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 620
от 25.10.2018 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /Д „ОДОП“/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за
непризнат данъчен кредит в размер на 18 668, 50 лева, с
прилежащи лихви 1 413, 89 лв.
В жалбата се твърди, че РА е
неправилен, незаконосъобразен, необоснован, издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и се иска отмяната му в обжалваната част. В СЗ процесуален
представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът по жалбата – директор на дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител изразява
становище в СЗ и в писмени бележки, че жалбата
е неоснователна, и моли да бъде оставена без уважение, като се присъди
съответното юрисконсултско възнаграждение. Прави искане
за прилагане разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК.
Административен съд -
Пловдив, втори състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни
периоди от 01.12.2012 г. до 31.10.2017 г., през които дружеството е
осъществявало дейност, свързана с производство и търговия на вар, гипс, минерални
брашна. „**” ЕООД стопанисва собствен обект - производствен цех, находящ се в гр. С., ул. „Т.” № 2.
Органът по приходите е отказал на „**” ЕООД правото на данъчен кредит в общ
размер на 49 640,63 лв. по фактури за доставка на стоки /дизелово гориво и
строителни материали/ и услуги СМР по договор за полагане на интериорна боя на
производствено хале, издадени от ****и ****. Жалбоподателят e оспорил РА в
частта на непризнат данъчен кредит за м.09 и м.10.2017 г. в общ размер на 18
668,50 лв. по 12 броя фактури, издадени от ****. След извършен преглед на
събраните в хода на ревизията документи, Т. и счетоводна
документация, представени от
ревизираното дружество, представените документи и обяснения от прекия доставчик
„****“ ЕООД при
насрещната проверка, както
и на присъединените по реда на ДОПК доказателства, органите по приходите са
констатирали следното:
За данъчни периоди м.09 и
м.10.2017 г. „**” ЕООД е приспаднало данъчен
кредит в общ размер 18 668,50 лв. по 12 броя фактури, издадени от ****. Предмет на доставката
по 10 бр. от фактурите са строителни материали
- латекс, цимент, шпакловка,
грунд, лепило за плочки,
лепило за топлоизолация, мрежа, фасаген,
стъклофибърна мрежа, силиконова
мазилка. По фактури № **********/01.09.2017 г. и №
**********/13.09.2017 г. предметът на доставката е плащане по договор. Във връзка с разплащането на част от доставките са представени
7 броя фискални бонове от дати: 10.10.2017 г. за
9 000,00 лв.; 11.10.2017 г. за 9 450,00лв.;
12.10.2017 г. за 9 648,00 лв.; 13.10.2017 г. за 9
888,00 лв.; 14.10.2017 г. за 9 909,00 лв.; 16.10.2017 г. за 9 600,00 лв.; 17.10.2017 г. за 6 210,00 лв.
В хода на ревизията е извършена
насрещна проверка на „****“ ЕООД,
документирана с протокол № П-16001618036981-141-001/14.03.2018 г. В отговор
на връченото на 21.02.2018 г. по електронен път ИПДПОЗЛ от дружеството не са
представени документи. От „****“ ЕООД не са представени доказателства за редовно
заведена счетоводна отчетност – главна книга, оборотна ведомост, извлечения от счетоводни сметки, отчитащи
активите и разчетите с персонала за м.09 и м.10.2017 г., от които да е видно отразяване на
придобиването на стоките/материалите, съхраняването им и изписването им при
продажбата на ревизираното лице, доказателства за наличието на стоките
към датата на издаване на спорните фактури към „**“ ЕООД. Не са
представени доказателства за собствени или наети обекти /магазин, склад/,
където „****“ ЕООД осъществява
стопанска дейност, за транспортиране на фактурираните стоки/материали. Дружеството не е представило
доказателства за наличие на трудов и материален ресурс за изпълнение на
договорените дейности по боядисване на хале в гр. С., ул. „Т.“ № 2, както и за превъзлагане на договорените дейности на подизпълнители. Не са представени документи за разплащане по фактурите.
Ревизиращият екип е
извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната
система на НАП, касаещи въпросния доставчик. Установено е, че „****“ ЕООД не разполага с недвижими имоти - офис, търговски обект или склад, където
да осъществява стопанска дейност, складиране и последваща продажба на
стоки/материали; не притежава
собствени активи, вкл. МПС; няма информация за наети ДМА, МПС и др. Констатирано е
също, че през м. 09 и м.10.2017 г., когато са издадени изследваните фактури, в
дружеството има назначени 2 лица по трудови правоотношения: М.М.- работник изолация,
като трудовият договор е прекратен на 02.10.2017 г.; Д.Г.- строител
жилища, като трудовият
договор е сключен на 09.10.2017 г. с посочено работно място на лицето - гр. София. Има подадени декларация 1 и 6, но
не са внасяни ЗОВ и ДДФЛ. Липсват данни за подадена декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за сключени
договори по извънтрудови правоотношения и
изплатени суми на физически лица за 2017 г. Дружеството има регистриран ЕКАФП с рег. № 3835540 за ФУ ZK033015
в обект за търговия на дребно с разнородни нехранителни стоки - офис, находящ
се в гр. Пловдив ул. „С.“ № 7 /на декларирания
адрес за кореспонденция/. Изследваните фактури с получател „**“ ЕООД са декларирани от „****“ ЕООД в дневника за продажби
и в СД по ЗДДС за съответния период. Поради
установени обстоятелства по
чл. 176 от ЗДДС дружеството е дерегистрирано
на 05.02.2018 г., по инициатива на
данъчен орган.
Органите по приходите са
констатирали, че на „****“ ЕООД е извършена
ревизия по ЗДДС за периоди от 09.02.2015 г. до 31.10.2017 г., документирана с
РА №
Р-16001617009013-091-001/23.04.2018 г.,
присъединен към настоящото ревизионно производство. До изтичане
на срока на ревизията „****“ ЕООД не е
предоставило първични счетоводни
документи, както и заведена счетоводна отчетност в отговор на връчените му ИПДПОЗЛ. При ревизията са извършени насрещни проверки на преките доставчици на стоки и услуги на „****“ ЕООД, които след връчване на ИПДПОЗЛ не са
представили документи и доказателства. Ревизиращите органи са посочили, че няма
доказателства отразените сделки и събития в издадените първични документи –
фактури за доставка на стоки /строителни
материали/ и услуги от преките доставчици на „****“ ЕООД да са
реални, тъй като не са представени
доказателства относно прехвърляне на собственост върху стока или извършване на
услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, начисляване
на данъка по смисъла на чл. 86 ал. 1 от ЗДДС. С РА са определени допълнителни
задължения по ЗДДС – главница
и лихви в размер на 413 290,92 лв.,
вкл. и за периоди м.09 и м.10.2017 г., през които са
издадени фактурите към „**“
ЕООД. РА № Р-16001617009013-091-001/23.04.2018
г. е връчен
на 24.04.2018 г. на електронен адрес на „****“ ЕООД. Същият не е обжалван и е влязъл в
законна сила.
Във връзка с доставките от
горепосочения доставчик ревизираното дружество е представило документи с вх. №
Рев.388/02.02.2018 г. Представен е договор за СМР от
01.07.2017 г. с възложител „**“ ЕООД и строител „****“ ЕООД. Предмет на
договора е полагане на 1 860 кв.м. интериорна боя на хале с адрес: гр. С., ул.
„Т.“ № 2. Съгласно т. 2 от договора осигуряването на материали, детайли,
конструкции, както и всичко необходимо за строителството се осигурява от
строителя – „****“ ЕООД. Общата цена за изграждането на обекта,
определена съгласно количествените
и стойностни сметки, включени
в договора, е в размер на 18 600 лв. с ДДС, която цена е за цялостно изпълнение, включително цената на вложените материали, извършени работи и разходи за труд,
механизация, енергия, складиране
и др., както и печалба за
строителя. Във връзка с договора са издадени
фактури с № **********/01.09.2017 г. на обща стойност 9 000 лв. и №
**********/13.09.2017 г. на обща стойност 9 600 лв., осчетоводени от РЛ по
дебита на сметка 601 - Разходи за външни услуги. Фактурите с
предмет строителни материали са осчетоводени по дебита на сметка 600 - Разходи
за материали. От РЛ са представени 12 броя фактури, издадени
от „****“ ЕООД, като на всички е
отбелязано плащане по банкова сметка. ***рите
са представени 7 броя фискални бонове, издадени от ФУ 3835540. При извършена
проверка в ИС на НАП - Справка за
регистрираните данни от Z задачи за ФУ 3835540 от дата 01.09.2017 г. до дата
31.10.2017 г. органите по приходите са констатирали, че на дати 16.10.2017 г. и
17.10.2017 г. няма регистриран оборот от Z отчета на ЕКАФП.
От представляващия „**“
ЕООД – И.Л.П. е представено писмено обяснение вх. №
Рев.1201/10.04.2018 г., съгласно което доставките от „****“ ЕООД са във
връзка със сключен договор от 01.07.2017 г., за полагане на интериорна боя на
хале, намиращо се в производствен цех - гр. С., ул. „Т.“ № 2. Плащането е
извършено в брой, прилагат се касови бележки за фактури с №
**********/05.09.2017 г., № *********/07.09.2017 г., № **********/11.09.2017
г., *********/13.09.2017 г., № *********/15.09.2017 г., № **********/01.09.2017
г. и № **********/02.09.2017.г. За останалите фактури не са приложени платежни
документи, тъй като не са разплатени. Към посочения договор за извършени СМР от
01.07.2017г. са издадени фактури с № **********/01.09.2017 г. на обща стойност
9 000 лв. и № **********/13.09.2017 г. на обща стойност 9 600 лв. Към
фактурите са приложени 2 броя протоколи - акт /обр.19/
за извършени СМР – полагане на интериорна боя - 903,6 кв.м. и 963,9 кв.м. Управителят на „**“
ЕООД е посочил,
че по всички останали фактури от м.09 и м.10.2017 г. са доставени строителни
материали. Доставките са осъществявани с МПС, собственост на „**“
ЕООД.
Материалите са взети от склад на доставчика „****“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул. „БШ“ № 435, с влекач марка
Мерцедес, модел Актрос, с рег.№ ****и ремарке рег.№
С6970ЕМ с шофьор Й.Г.Л., назначен на длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил
в „**“
ЕООД.
Представляващият декларира, че
закупените строителни материали са вложени в собствен имот и дейностите
са извършени от общите работници,
назначени в „**“
ЕООД.
Извършените дейности са циментова
замазка на двора и пода на помещенията, боядисване с латекс и други.
При тези фактически установявания
е направени извод, че издадените 12
бр. фактури от „****“ ЕООД, с предмет на доставките стоки /строителни
материали/ и услуги по договор /полагане на интериорна боя/, не
документират реално осъществени доставки по реда на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
от ЗДДС от издателя, поради което отразеният в тях косвен данък се явява
неправомерно начислен. С обжалвания РА е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит в общ размер 18
668,50 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от
ЗДДС и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. На основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1
от ЗЛВДТДПДВ, ревизиращият орган е определил прилежащи лихви от 1 413,89 лв.
В хода на
съдебното производство са изслушани и приети без възражения от страните
заключения по основна и допълнителна ССЕ. Вещото лице е посочило, че в
счетоводството на жалбодателя доставките са осчетоводени
съгласно действащия сметкоплан и съгласно изискванията на Закона за
счетоводството /Зсч/, а в счетоводството на
доставчика не се съхраняват първични счетоводни документи и не може да се
установи дали са спазени изискванията на ЗСч и НСС, за последното обаче жалбодателят няма
как и не следва да бъде държан отговорен. На следващо място се сочи, че жалбодателят е извършил плащане на процесните
фактури, издадени през м.09, 2017 г. с данъчна основа и начислен ДДС в брой,
подробно отразени в таблица, а за останалите фактури се каза, че не са
приложени платежни документи, тъй като същите не са разплатени. Процесните фактури са включени в дневниците за продажби на
доставчика и за посочените данъчни периоди има подадени СД по ЗДДС. Противно на
посоченото в РА и в РД за липса на трудов ресурс, вещото лице сочи, че за
периода на доставката при доставчика през м.09, 2017 г. има регистрирани
трудови договори на 14 човека, а за м.10, 2017 г. също има регистрирани трудови
договори на 14 човека, единият прекратен на 02.10.2017 г., което изцяло
опровергава констатациите за липса на трудов ресурс при доставчика. Посочва се
още, че в кориците на делото са приложени акт обр.19 за
извършени СМР към фактурите. Най-накрая се посочва, че при доставчика не се
съхраняват първични счетоводни документи за доставката на строителни материали
от „Кари мастера“ ЕООД,
поради което не може да се каже какви точно материали са доставени, за което
обаче жалбодателят няма как и не следва да бъде
държан отговорен. В отговор на поставения въпрос в допълнителното заключение
вещото лице сочи, че може да се направи извод, че при доставчика все пак има
писмени доказателства – данъчни фактури, издадени от „Кари
мастера“ ЕООД за част от доставените на жалбодателя материали, а за друга част липсват такива.
При така
изложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Установено е безспорно, че процесните СМР са извършени, което е документирано по
съответния ред; че част от фактурите са
разплатени, за което има доказателства, а останалите са неразплатени, при което
е логично да няма доказателства за плащане; че процесните
фактури са включени в дневниците за продажби на доставчика и за посочените
данъчни периоди има подадени СД по ЗДДС; че доставчикът има трудов ресурс през
разглежданите периоди, както и че същият е включил процесните
фактури в дневниците за продажби и за посочените данъчни периоди има подадени
СД по ЗДДС. Установено е също, че при доставчика все пак има писмени
доказателства – данъчни фактури, издадени от „*“ ЕООД за част от доставените на
жалбодателя материали, а за друга част липсват
такива, но още веднъж следва да се отбележи, че за това жалбодателят
няма как и не следва да бъде държан отговорен. В тази връзка следва да се
отбележи, че данъчната администрация не може да иска от ревизираното лице да
представи доказателства, че неговият доставчик е разполагал със стоките,
съответно че е имал капацитет да извърши услугите, дали фактурите са осчеводени при доставчика и т.н. Дерегистрацията
на доставчика също не представлява факт, който може да бъде тълкуван и
използван във вреда на жалбодателя.
В тази връзка следва да се има предвид и даденото задължително тълкуване от СЕС. Съгласно чл. 220, ал. 1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, като съгласно чл. 234 ДЕО може да се произнася и преюдициално, давайки т. н. "преюдициално заключение". Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова решение по преюдициално запитване по даден въпрос, всички други съдилища трябва да го приемат като задължително по отношение на идентични въпроси, които възникват пред тях, и от таза гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били вече предмет на разглеждане.
С Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз относно доставките на услуги и относно доставката на стоки, се е произнесъл категорично, че:
1. "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки" и
2. "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател".
За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съюза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в цялата му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща продажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.
Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебна инстанция е постановила и че "борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Решение от 7 декември 2010 г. по дело R, C-285/09, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C-504/10, че "правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C-32/03, Recueil, стр. I-1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 68 и Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54) и че предвид на тези именно съображения "националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Veleclair, C-414/10.
От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката, по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така налична е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112/, поради което "са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане", както и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършил неправомерни действия, като например представяне на неверни декларации или изготвяне на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56-61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата.
Категорично
също така е прието, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената
директива, не "допуска данъчнозадължено лице - което не е знаело и не е
могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна
измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на
данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС - да бъде санкционирано, като
не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)",
както и че "установяването на режим на обективна отговорност би
надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище (вж. в този смисъл
Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C-384/04,
Recueil, стр. I-4191, точка 32 и Решение от 21
февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt,
C-271/06,
Сборник, стр. I-771, точка 23)."
Като краен
мотив изрично е посочено, че при положение, че "отказът да се признае
право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото решение, е
изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане,
данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз
основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е
част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект
нагоре по веригата на доставки." Такива обективни обстоятелства в
настоящия процес по никакъв начин не са установени и доказани от органите на
приходната администрация. В конкретната
хипотеза не само, че данъчната администрация не е доказала каквото и да е
участие в данъчна измама от ревизирания субект, не само че не е установила
наличието на обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело
или е било длъжно да знае за извършването на такава, а и посредством
конкретната практика, за да му признае правото на данъчен кредит, всъщност е
прехвърлила върху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху
данъчнозадължените лица, при което положение, съобразно цитираната задължителна
практика на Съда на Европейския съюз, е недопустимо да се откаже правото на
данъчен кредит, което по същество е сторено с оспорения РА.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение,
с което да бъде отменен Ревизионен акт
/РА/ № Р-16001618000191-091-001/27.07.2018 г., издаден от П.Д.С.на длъжност
началник сектор - възложил ревизията и К.Г.Д. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 620 от 25.10.2018 г. на
директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ –
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер
на 18 668, 50 лева, с прилежащи лихви 1 413, 89 лв. при този
изход на делото следва да бъде осъдена Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП да
заплати на „**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., обл.Пловдив, ул. „Т.“
№ 2, представляван от управителя И.Л.П., разноски в размер на 50 лв., за които са налице доказателства за
извършването им и които са поискани /липсват доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, а разноските за експертизи не са поискани, поради
което ответникът следва да е отговорен само за платената ДТ/. Искането на
ответника за прилагане разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК е неоснователно, тъй като представените в хода
на съдебното производство доказателства представляват фактури, издадени от
доставчик на доставчика, т.е. липсва основание за прилагане на цитираната
разпоредба, а и РА се отменя не поради наличието на тези доказателства, а основно
и поради причините, изложени по-горе.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив,
втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618000191-091-001/27.07.2018 г., издаден от П.Д.С.на
длъжност началник сектор - възложил ревизията и К.Г.Д. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 620 от 25.10.2018 г. на
директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ –
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в
размер на 18 668, 50 лева, с прилежащи лихви 1 413, 89 лв.
ОСЪЖДА Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на
НАП да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., обл.Пловдив, ул. „Т.“
№ 2, представляван от управителя И.Л.П., разноски в размер на 50 лв., представляващи заплатена ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :