№ 313
гр. Русе, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета А.
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500377 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
А. С. К. обжалва Решение № 567 от 07.05.2022г., постановено по гр.д.№
6843/21г. по описа на РРС, в частта с която са отхвърлени исковете срещу
Община Русе за сумата над 1500 лв. до 2500лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, и над сумата от 161,25 лв. до 215 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили
на 14.03.2021г. в резултат на падане в гр. Русе на ул. „Т.А.“, в близост до ул.
"Р.Д.", и последвал удар в областта на главата на К..
Излагат се оплаквания за неправилност на постановеното решение,
поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и
необоснованост. Жалбоподателят сочи, че в случая не е налице
съпричиняване, както е приел районният съд. Поддържа, че не следва да се
вменява във вина на пострадалия невниманието при придвижването му,
доколкото инцидента е възникнал поради неизпълнение на задължението на
общината да поддържа пътищата, включително и тротоарите. Намира, че
съдът е следвало да вземе предвид и напредналата възраст на пострадалата,
увреденото зрение, както и настъпилите с възрастта дегенеративни промени
в мускулатурата ѝ.
Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалвА.та му част и да
уважи предявените искове в пълен размер. Претендира разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
Община Русе, в която се излагат доводи за правилност и законосъобразност
на първоинстанционното решение. Въззиваемият поддържа, че е налице
съпричиняване. Сочи, че тротоарът, на който е настъпил инцидента, се
намира пред жилището на пострадалата, тя се е движела редовно по него и е
следвало да знае за неравностите му, и да се придвижва с повишено
внимание, което не е сторила. Иска от въззивния съд да остави жалбата без
уважение и да потвърди решението в обжалвА.та му част. Претендира
разноски по делото.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирА.
стрА. в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Плочите на тротоара на ул. „Т.А.“, в близост до ул. "Р.Д." в гр. Русе
били неподържани, поради което по него имало множество неравности.
На 14.03.2021г. около 11:30 – 12:00 ч. движейки се по гореописания
тротоар А. К. се спънала и паднала, като си ударила главата отдясно в
областта на челото. В следствие на падането получила кръвонасядания по
челото вдясно, кръвонасядане на клепачите на дясното око, дясната скула и
дясната буза. Одрасквания и охлузване на челото вдясно.
От изготвената по делото експертиза се извежда, че периода на
възстановяване при описаните по-горе телесни увреждания обичайно е в
рамките на около две седмици. Вещото лице намира, че няма данни
оплакванията за главоболие, световъртеж и гадене да са във връзка с
процесния инцидент.
Представени са по делото фактури, както следва: За издаване на
медицинско удостоверение – 40 лв.; за КТ на главен мозък – 100лв.; за
диоптрични стъкла – 75 лв. или общо 215 лв.
Съдът кредитира и показанията на св. К.Т., очевидец на случилото се,
независимо от заинтересоваността му от изхода на делото, като приема
казаното от него относно начина на настъпване на инцидента и последиците
от него.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият неправилно е приел, че А. К. с действията си, поради
невнимание при придвижване, е съпричинила инцидент, настъпил на
14.03.2021г.
Безспорни между страните са елементите на фактическия състав, както
и вида и характера на телесните увреждания, а също и размера на дължимото
за тях справедливо обезщетение. Единствено спорен е въпросът относно
наличието на съпричиняване на процесния инцидент от стрА. на А. К..
По възражението за съпричиняване:
2
Невниманието на пострадалия при придвижване действително може да
представлява съпричиняващ фактор за настъпване на противоравния резултат.
Доказателствена тежест за фактите, от които произтича наведено възражение
за съпричиняване, се носи от ответника, в случая Община Русе. По същия
начин тежестта на доказване е била разпределена и в доклада на съда,
изготвен в заседание от 12.04.2022г. Невниманието на пострадалия обаче е
остА.ло недоказано, както от свидетелските показания на св. Томов, така и от
изготвената СМЕ и СМУ, същото не е било признато и от ищеца в исковата
молба или при изготвяне на доклада по делото. Съдът не може да се позовава
на предположения, за които в закона не е предвидена презумпция.
Необосновано е да се приеме за настъпил един факт само въз основа на това,
което се случва обичайно. Не следва да се презумира, че когато едно лице се е
спънало и е паднало близко до дома си, то причината за това е невниманието
му, тъй като то познава терена, върху който обичайно стъпва. По тези
съображения съдът намира, че възражението за съпричиняване остава
недоказано, поради което не следва да се намалява размерът на определеното
от районния съд обезщетение.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния
съд за неправилно в обжалвА.та му част и намира, че следва да уважи
предявените искове в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат само на въззивника
В първа инстанция: А. К. е направила разноски в общ размер на 850лв.,
които и се дължат изцяло.
Във въззивната инстанция: А. К. е направила разноски в общ размер на
50 лв. за държавна такса, които и се дължат изцяло, като няма представени
преди обвяване на делото за решаване доказателства за платен адвокатски
хонорар за въззивната инстанция.
Или дължимите разноски са в общ размер на 900лв.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 567 от 07.05.2022г., постановено по гр.д.№
6843/21г. по описа на РРС, в частта с която са отхвърлени исковете на А. С. К.
срещу Община Русе за сумата над 1500 лв. до 2500лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и над сумата от 161,25 лв.
до 215 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
настъпили в резултат на падане на 14.03.2021г. в гр. Русе на ул. „Т.А.“, в
близост до ул. "Р.Д.", и последвал удар в областта на главата на К., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Русе, с адрес: гр. Р, пл. "С."** представлявА. от
3
кмета П.М., ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. Р. ул. "Л. К."***, сумата над 1500 лв. до 2500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата
над 161,25 лв. до 215 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на падане на 14.03.2021г. в гр. Русе
на ул. „Т.А.“, в близост до ул. "Р.Д.", и последвал удар в областта на главата
на К..
ОСЪЖДА Община Русе, с адрес: гр. Р, пл. "С."** представлявА. от
кмета П.М., ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К., ЕГН: **********, с адрес за
призоваване: гр. Р. ул. "Л. К."***, сумата от 900лв., разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4