№ 403
гр. В., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20221420101279 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявени от Н. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.В.
ул.”Д.Д.”******* против ”Д.Д.Г.”СД,ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г.,искове с правни
основания чл.чл.344 ал.1 т.т.1-3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.
Ищецът твърди,че работел в ответното дружество на длъжността
”електротехник промишлено предприятие” по трудово
правоотношение,възникнало на основание трудов договор №375/15.11.2017
г.,считано от същата дата,който трудов договор бил сключен на основание
чл.67 ал.1 т.1 от КТ.
На 18.02.2022 г. му била връчена заповед №184/ 18.02.2022 г.,издадена
на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ,с която трудовото му правоотношение се
прекратявало, считано от същата дата.
Бил останал изненадан и учуден,тъй като нито през м.02.2022 г.,нито
пък от началото на 2022 г.,бил подавал молба за прекратяване на трудовото
му правоотношение по взаимно съгласие.
Ищецът намира уволнението незаконно,а самата заповедта -
незаконосъобразна.Не бил писал и не бил подавал през 2022 г. такава
молба.При постъпването му на работа бил накаран да подаде и молба за
1
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,без обаче
върху иначе написаната и подписана от него молба да постави дати - нито
дата на подаване,нито дата,от която да иска прекратяване на трудовото
правоотношение.При поискване на копие от трудовото му досие бил
установил, че върху така подадената молба имало поставени две дати -
17.02.2022 г. на подаване и 18.02.2022 г. - от която искал прекратяване на
трудовия договор.Тези дати не били изписани от него.
Исканията са:
1.уволнението да бъде признато за незаконно и отменено и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение - отменена;
2.ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност/”електротехник промишлено предприятие”/;
3.ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:
3.1.обезщетение за оставане без работа поради уволнението в периода
18.02.-18.08.2022 г. в размер на 4 251 лв.,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
сумата;
3.2.разноските по делото.
Ответникът,в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,е депозирал писмен
отговор,чрез адв.Ц.С. от АК В. гр.В. ул.”Л.”№11 ет.5 Адвокатско дружество
”П.К.”.Намира исковете неоснователни.
Трудовото правоотношение било прекратено
законосъобразно.Работодателят бил спазил процедурата по
прекратяването.Ищецът не бил доказал твърденията си.
По делото са събрани следните допустими,относими и необходими
писмени доказателства:
Молба от 14.11.17 г. от ищеца до управителя на ответника ”моля да бъда
назначен като ел. техник,считано от 15.11.2017 г.”.Молбата е изпълнена
изцяло ръкописно,на кариран лист.
Трудов договор №374/15.11.2017 г.,с който ответникът /работодател/ е
възложил на ищецът/работник/ да изпълнява длъжността ”електротехник
промишлено предприятие”,с основно месечно трудово възнаграждение 460
2
лв.,с допълнително възнаграждение/клас прослужено време/ 3% или 13.80
лв.за неопределено време и за пълно работно време/8 ч./.
Допълнително споразумение към трудовия договор №4/ 04.01.2021
г.,видно от което основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е
било увеличено на 650 лв.,а класът прослужено време - на 8.4%/54.60 лв./.
Молба от 17.02.22 от ищеца до управителя на ответника ”моля да бъда
освободен от работа по взаимно съгласие,считано 18.02.22”.Молбата е
изпълнена изцяло ръкописно,на кариран лист.
Заповед №184/18.02.2022 г. на управителя на ответника,с която и на
основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ/по взаимно съгласие/ е било прекратено
трудовото правоотношение между страните.Заповедта е била връчена на
ищеца на същата дата.
Изходяща от ответника справка за отработените дни и изплатените
заплати за периода от 01.01.2021 г. до 28.02.2022 г. на ищеца,видно от която
брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 708.50 лв..
Регистрационна карта от 28.02.2022 г. и служебна бележка от 17.06.2022 г.
от Дирекция ”Бюро по труда” гр.В. и справка от НАП-ТД гр.В.Т. за
актуалното състояние на действащите трудови договори на ищеца за периода
01.03.-16.06.2022 г.,видно от които след прекратяване на правоотношението
до приключване на устните състезания по делото,ищецът не е започнал
работа.
Допусната и изслушана е съдебно-графическа експертиза,вещото лице
по която е установило,че:
1. не е възможно да се направи обоснован отговор на въпроса датите
18.02.22 и 17.02.22 в молбата за освобождаване от работа изпълнени ли са от
ищеца,поради краткостта на текста и ограничения графичен материал.Не
може да се установи и дали се касае за дописване,тъй като няма застъпване на
щрихи;
2. ръкописните текстове датите 18.02.22 и 17.02.22 и останалата част от
текста в молбата за освобождаване от работа са изпълнени с пишещо
средство ”химикалка” с различни по състав багрилни компоненти в
химикалната паста;
3. ръкописните текстове в молбите за освобождаване от работа и за
3
назначаване са изпълнени с пишещо средство ”химикалка” с партидно сходни
по състав багрилни компоненти в химикалната паста;
4. хартията,върху която са написани молбите за освобождаване от
работа и за назначаване,са партидно сходни.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и съгласно
събраните по делото доказателства, намира за безспорно от фактическа
страна следното:
Страните са били във валидно трудово правоотношение, като ищецът е
заемал при ответника длъжността ”електротехник промишлено
предприятие”,с брутно месечно трудово възнаграждение 708.50 лв..
Правоотношението е било прекратено на 18.02.2022 г. от страна на
работодателя.
След прекратяването на правоотношението,ищецът е останал без работа
в периода 18.02.-23.06.2022 г. вкл.25.02.-30.07.2009 г..
При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че
исковете са допустими,като предявени от правен субект с интерес и в срок.По
основателността им:
Исковете по чл.344 ал.1 т.т.1 и 2 от КТ:
Искът по т.1 е основателен/респ. и обусловеният от него иск по т.2/-
уволнението следва да бъде признато за незаконно и отменено и ищецът
следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
По взаимно съгласие на страните/чл.325 ал.1 т.1 от КТ/ трудовият
договор може да се прекрати,ако и двете страни са изразили писмено волята
си за това.Страната,към която е отправено предложението,е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от
получаването му.Ако тя не направи това,смята се, че предложението не е
прието.
В случая,Съдът приема,че се касае за порочната практика при
подаването на молбата за назначаване работникът да бъде каран да подписва
и молба за напускане без дата.Доказателствата за това са преки - еднакви
листове и химикалки/при положение,че между подаването на двете молби
следва да е изтекъл период от 4 г. 3 м./, дописване на датите в молбата за
прекратяване на трудовия договор.Действително,не може да се установи кога
4
и от кого е извършено дописването,но е установен факт,че се касае за
дописване - различен химикал и с допусната смислова грешка - ”считано
18.02.22” вместо ”считано от 18.02.22”.
Практиката е незаконосъобразна,доколкото волята на работника не е
формирана свободно и валидно,най-малкото защото е и в противоречие със
законовото изискване предложението да е било прието в едноседмичен
срок.А несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване
на трудовия договор прави прекратяването на трудовия договор незаконно -
решение №1865/08.02.2006 г. по гр. дело №1374/2003 г. на ВКС,III г.о..
По изложените съображения,Съдът приема,че не е налице валидно
изявление от страна на ищеца за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие,прието своевременно от ответника.Съответно,не е налице
посоченото в заповедта за прекратяване на договора основание за
прекратяване, т.е. прекратяването е незаконосъобразно.
Иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ:
Искът за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за оставане без
работа поради уволнението е частично основателен,като доказан изцяло по
основание и частично по размер.Искът е основателен и следва да бъде уважен
за периода 18.02.-23.06.2022 г. вкл./предвид констатациите за времето,през
което ищеца е останал без работа/ и за сумата от 2 995.02 лв./доколкото
ответникът не е оспорил твърдението на ищеца за брутно трудово
възнаграждение от 708.50 лв./,която сума ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца.
В останалата му част до пълния му размер,искът следва да бъде
отхвърлен.
Разноските по делото:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
държавна такса върху уважените искове от общо 219.80 лв.,както и 390 лв.-
възнаграждение на вещо лице,а на ищеца-разноските по делото/адвокатски
хонарар/, съразмерно уважената част от претенциите - 640.07 лв. /доколкото
не е посочено възнаграждението по всеки от трите иска поотделно,Съдът
приема разпределяне поравно/.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските по
5
делото/адвокатски хонорар/,съразмерно отхвърлената част от претенциите -
196.97 лв..
По компенсация,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
443.10 лв. деловодни разноски.
Възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
неоснователно.Същото не надвишава значително/повече от два пъти/
законоустановеното минимално/съгласно чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
1 237.57 лв./.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението,доколкото се присъжда обезщетение,в тази част на решението-
чл.242 ал.1 от ГПК.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. Б. Н. с
ЕГН ********** от гр.В. ул.”Д.Д.”******* от длъжността ”електротехник
промишлено предприятие” в ”Д.Д.Г.”СД, ЕИК *******,със седалище и адрес
на управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г.,извършено със
заповед №184/18.02.2022 г. на управителя на СД.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Д.Д.”*******
на заеманата преди уволнението длъжност - ”електротехник промишлено
предприятие” в ”Д.Д.Г.”СД, ЕИК *******,със седалище и адрес на
управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г..
ОСЪЖДА ”Д.Д.Г.”СД,ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г.,да заплати на Н. Б.
Н. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Д.Д.”******* следните суми:
6
-2 995.02 лв.-обезщетение за оставане без работа поради уволнението в
периода 18.02.-23.06.2022 г. вкл.;
-законната лихва върху сумата,считано от 14.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата;
-443.10 лв.-деловодни разноски/адвокатско възнаграждение/.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в
останалата му част до пълния му размер.
ОСЪЖДА ”Д.Д.Г.”СД,ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.В. ул.”Е.Й.”№13,представлявано от Г.Д.Г.,да заплати по сметка
на Врачанския районен съд държавни такси от 219.80 лв. и разноски за вещо
лице от 390 лв..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, касателно
присъденото обезщетение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.В частта,касателно
допускането на предварително изпълнение,решението има характер на
определение и като такова може да се обжалва с частна жалба пред ВОС в
едноседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7