Решение по дело №129/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Р. Р. Д., от [населено място], [улица], чрез адв. А. А. против Решение № 690907**** от 05.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място], с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане [номер]**** /прот. № 2113-13-970#1) от 05.12.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. С разпореждането е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-13-970 от 13.09.2023г.

В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение на директора на ТП на НОИ-П.*. Излагат се аргументи, че лицето има 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и неправилно не е зачетен осигурителен стаж в „ АД, леярен цех към РМП. Счита, че осигурителния му стаж от първа категория неправилно е намален и е зачетен част от него като стаж от втора категория вместо целият да се приеме за такъв от първа категория. При това положение общия осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е неправилно изчислен, а същия се ползва при правото на пенсиониране. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

В проведените съдебни заседания жалбоподателят се представлява от адв. А.. Поддържа жалбата, ангажира доказателства чрез изслушване на съдебно-счетоводна експертиза и иска жалбата да бъде уважена. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - [населено място] чрез процесуален представител по пълномощие юрисконсулт Скримова, пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Изразява доводи, че атакуваното решение, с което е потвърдено разпореждането за отпускане на пенсия е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление с вх. № 2113-13-970 при ТП на НОИ - [населено място] от 13.09.2023 г. Р. Р. Д. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението били приложени документи, които удостоверяват осигурителният му стаж, в това число трудова книжка № 11005 от 14.09.1987 г., военно-отчетна книжка серия Я №123560/1987 г., копие на допълнително споразумение към трудов договор №П 913 от 25.09.1989 г., удостоверение обр. УП-13 с изх. № Ц5526- 13-105 от 18/08/2020 г. издадено от ТП на НОИ- [населено място], въз основа на приетите на съхранение разплащателни документи на прекратения осигурител "**" АД-[населено място], удостоверение обр. УП-13 с изх. №Ц5506-09-3259#1 от 10.09.2020 г., удостоверение обр. УП-15 с изх. № Ц5506-09-3259#2 от 10.09.2020 г. и удостоверение обр. УП-15 с изх.№ 15506-09-3259#3 от 10.09.2020 г. издадени от ТП на НОИ- [населено място] въз основа на приетите на съхранение разплащателни ведомости на "**" АД-[населено място], Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 1436 от 08.07.2010 г. и удостоверение обр. УП-2 с изх.№1436-1 от 08.07.2010 г. издадени от "**" АД- [населено място].

По заявлението е постановено разпореждане [номер]**** (прот.№2113-13-970 #1) от 05.12.2023 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Перник, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Изложени са мотиви, че към датата на подаване на заявлението за пенсия жалбоподателят е на възраст 54 години 00 месеца и 06 дни, а по представените документи и данните от информационната система/регистрите на НОИ за периода от 14.09.1987 г. до 12.09.2023 г. (вкл.) е зачетен следния осигурителен стаж:

Осигурителен стаж от първа категория труд - 09 год. 02 мес. 21 дни

Осигурителен стаж от втора категория труд - 08 год. 10 мес. 01 дни

Осигурителен стаж от трета категория труд -17 год. 09 мес. 19 дни

По представеното удостоверение обр. УП-13 с изх [рег. номер]-13-105 от 18.08.2020 г. издадено от ТП на НОИ- [населено място] въз основа на приетите на съхранение разплащателни документи на прекратения осигурител "**" АД-[населено място] на лицето са зачетени за осигурителен стаж следните периоди:

- от 14.09.1987 г. до 21.09.1987 г. на длъжност „водопроводчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 00 м. 07 дни от втора категория труд, съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./

- от 07.12.1987 г до 31.12.1987 г, на длъжност „ел. заварчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 00 м. 24 дни от втора категория труд, съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./

- от 01.01.1988 г. до 01.02.1991 г. на длъжност „водопроводчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 03 г. 01 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./

- от 01.03.1991 г. до 01.05.1991г. на длъжност „водопроводчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 02 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./

По представеното удостоверение обр. УП-13 с изх.№5506-09-3259# 1 от 10.09.2020 г. издадено от ТП на НОИ- [населено място] за осигурителен стаж на лицето са зачетени следните периоди:

- от 01.02.1991 г.-до 01.03.1991 г. на длъжност „водопроводчик" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 01 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм/.

- от 01.05.1991 г. до 01.10.1993 г. липсва длъжност РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 02 г. 05 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм/.

- от 01.10.1993 г. до 01.02.1995 г. на длъжност Механошлосер" РМЦ осигурителен стаж с продължителност- 01 г. 04 м. ОО дни от втора категория труд съгласно т. 8в, бук. "а" от ПКТП/отм/.

- от 01.02.1995 г. до 01.03.1995 г. на длъжност "механошлосер" ЕСДЦ осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 00 м. 26 дни от първа категория труд съгласно т.5а от ПКТП/отм/.

По данни от трудова книжка №1 1005 от 14.09.1987 г. е зачетен осигурителен стаж за периода от 01.03.1995 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "механошлосер" в ЕСДЦ прекратения осигурител "**" АД-тр. Перник с продължителност 04 г. 10 м. 00 д. от първа категория труд по т.5 а от ПКТП/отм/.

Общият осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд е 44 год. 02 мес. и 20 дни, т.е. извода на длъжностното лице е, че не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд на основание чл. 69б, ал.1 КСО, тъй като лицето няма осигурителен стаж 10 години от първа категория труд, а на основание чл. 69 б, ал.2 от КСО е отказано да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията за втора категория труд с мотив, че има необходимите за правото 15 години осигурителен стаж от втора категория труд (сумарно от първа и втора категория труд), но няма навършена изискуемата се възраст за мъж през 2023 г. - 59 год., за да му бъде търсено наличие на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст.

Недоволен от така постановеното разпореждане на длъжностното лице по чл. 98 ал. 1 от КСО Р. Р. Д. подава жалба, регистрирана с вх.№ 1012-13-2 при TП на НОИ- [населено място] от 03.01.2024 г. като излага доводи за несъгласие. Претендира, че за времето от 14.09.1987 г. до 06.02.1995 г. е работил при осигурител “Стомана” АД- [населено място] в РМП-Леярен цех и положения от него осигурителен стаж е от първа категория труд. Към посочената жалба Р. Р. Д. е приложил в оригинал допълнително споразумение към трудов договор №П 913 от 25.09.1989 г., видно от което, считано от 10.08.1989 г., е преназначен на длъжност „водопроводчик“ с място на работа: РМП-Леярен цех при ДФ „**“-[населено място].

По отношение на тази претенция с писмо с изх.№1012-13-2#1 при ТП на НОИ- [населено място] от 09.01.2024 г. до началник на отдел КПК, административният орган е поискал да бъде извършена допълнително повторна проверка по приетите на съхранение в осигурителен архив разчетно платежните ведомости и друга трудово - правна документация на прекратения осигурител.

В отговор с писмо с изх.№5507-09-177 от 18.01.2024 г. (с копие до лицето за сведение) ТП на НОИ- [населено място] уведомява, че след направената повторна проверка във ведомостите за заплати на прекратения осигурител “**” АД-[населено място] е установено, че за периода от м.10.1993 г. до м.01. на 1995 г. липсва вписана информация Р. Р. Д., заемайки длъжността „механошлосер“ РМЦ да е работил в „Леярен цех“ към РМП.

С Решение № 690907 от 05.02.2024г., Директорът на ТП на НОИ, [населено място], отхвърля жалбата срещу разпореждане [номер] /прот. № 2113-13-970#1) от 05.12.2023г като неоснователна.

Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 08.02.2024 г. Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 21.02.2024г.

В хода на съдебното производство е прието като доказателство по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. П., вписана в списъка на специалисти за съдебен район Перник. От извършената проверка на разплащателни ведомости на МК „Л.“ („Стомана" АД), съхранявани в Регионален архивен център на ТП на НОИ в [населено място], се установява, че осигурителния стаж на Д. към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, превърнат в ІІІ-та категория труд е 45год. 11 мес. и 00 дни. Към 25.09.2023 г. Р. Р. Д. придобива право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст -окръгляне на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст - формирани от осигурителен стаж превърнат към III категория труд -45г.11м.12дни, и възраст 54г.00м.18 дни.

Проследявайки и съпоставяйки всички документи в пенсионното досие заключава, че за осигурителен стаж от първа категория труд следва да се зачетат общо до датата на подаване на заявлението 13 год. 04 мес. 12 дни, като за спорния период от 14.09.1987 г. до 06.02.1995г. лицето е положил труд по категория и осигурителен стаж както следва:

- от 14.09.1987 г. до 21.09.1987 г. на длъжност „водопроводчик" РМП осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 00 м. 07 дни от втора категория труд, съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./

- от 07.12.1987 г до 31.12.1987 г, на длъжност „ел. заварчик" РМП осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 00 м. 24 дни от втора категория труд, съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./

- от 01.01.1988 г до 10.08.1989 г, на длъжност „водопроводчик" РМП осигурителен стаж с продължителност- 01 г. 07 м. 09 дни от втора категория труд, съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./

- от 10.08.1989 г до 01.02.1991 г, на длъжност „водопроводчик" РМП - леярен цех /ДС№913/25.09.1989г.- приложено по делото/ осигурителен стаж с продължителност- 01 г. 05 м.21 дни от първа категория труд, съгласно т.6И, бук. "щм / от ПКТП/отм./

- от 01.02.1991г. до 01.11.1991 г. на длъжност „водопроводчик" РМП осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 09 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./ /тр. кн. №11005 от 14.09.1987г. /

- от 01.11.1991г. до 01.06.1992 г. на длъжност „водопроводчик" РМП осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 07 м. 00 дни от втора категория труд съгласно т.8в, бук. "а" от ПКТП/отм./ /тр. кн. №11005 от 14.09.1987г. /

- от 01.06.1992г. до 01.01.1993 г. на длъжност „шлосер" РМП осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 07 м. 00 дни от първа категория труд съгласно ведомости РЗ и трудова кн. №11005 от 14.09.1987г.

- от 01.01.1993г. до 01.05.1993 г. на длъжност „ механо-шлосер" РМП осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 04 м. 00 дни от първа категория труд съгласно ведомости РЗ и трудова кн. №11005 от 14.09.1987г.

- от 01.05.1993г. до 06.02.1995 г. на длъжност „ механо-шлосер" РМП осигурителен стаж с продължителност- 01 г. 04 м. 05 дни от първа категория труд съгласно ведомости РЗ, трудова кн. №11005 от 14.09.1987г.

Вещото лице уточнява, че за периода от 14.09.1987г. до 30.04.1991г. Р. Р. Д. е получавал възнаграждение за положен труд на длъжност „водопроводчик" РМП, като е записан в разплащателните ведомости в РМП, при механошлосери. За този период ведомостите са се обработвали на ръка- всички изчисления и записвания са се извършвали на ръка. За този период във ведомостите не съществува легенда с отразена категорията на положения труд при пенсиониране. За периода след 01.05.1991 г. в "**" АД изчисления трудови възнаграждения и записвания са се извършвали чрез Програмен продукт. От 01.05.1991 г. във ведомостите съществува легенда с отразена категорията на положения труд при пенсиониране като е отразено с буква П и число както следва: първа категория труд, отразено с буква П-10, втора категория труд отразено с буква П-20, трета категория труд отразено с буква П-30. В съдебно заседание уточнява, че в разплащателните ведомости на „**“ АД, и във фишовете за заплата на жалбоподателя, е посочено означението П-10 за първа категория труд.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира и цени заключението на вещото лице, като обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. от КСО срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – П.** – чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен орган – длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Оспорваният акт е издаден в предписаната от закона форма. Същият е мотивиран, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му, Същото е относимо и за разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на изложеното, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК.

При проведената административна процедура, въпреки положените от административния орган усилия в тази насока, не са били събрани всички доказателства, от които да се установи какви длъжности и професионална функция е упражнявал жалбоподателят през спорния период, както и не е съобразено при издаване на УП данните в разплащателните ведомости /легендата за категорията труд/, което е довело и до постановяване на неправилно решение.

Установява се, че в спорния период от 14.09.1987г. – 06.02.1995г. жалбоподателят има общо 04 год. 01 мес. 26 дни положени при условията на първа категория труд, неправилно възприети от административния орган за такива при втора категория. За периода от 10.08.1989 г до 01.02.1991 г. жалбоподателят е заемал длъжност „водопроводчик" РМП - леярен цех – съгласно Допълнително споразумение /ДС№913/25.09.1989г.- приложено по делото/ с осигурителен стаж с продължителност- 01 г. 05 м.21 дни от първа категория труд, съгласно т.бИ, бук. "щ“ / от ПКТП/отм./. Установява се, че в периода от 01.06.1992г. до 01.01.1993 г. е заемал длъжност „шлосер" РМП с продължителност- 00 г. 07 м. 00 дни от първа категория труд съгласно ведомости РЗ и трудова кн. №11005 от 14.09.1987г., от 01.01.1993г. до 01.05.1993 г. на длъжност „механо-шлосер" РМП осигурителен стаж с продължителност- 00 г. 04 м. 00 дни от първа категория труд съгласно ведомости РЗ и трудова кн. №11005 от 14.09.1987г. и от 01.05.1993г. до 06.02.1995 г. на длъжност „ механо-шлосер" РМП с продължителност- 01 г. 04 м. 05 дни от първа категория труд съгласно ведомости РЗ, трудова кн. №11005 от 14.09.1987г.Тези периоди неправилно са зачетени от администраттивния орган като такива от втора категория. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО, категорията труд се определя според "характера и условията" на полагания труд, като осигурителният стаж и доход се установяват с данните по чл. 5, ал. 5, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец – чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), издадени въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката /от посочения вид/ трябва да съответстват, на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Решение № 10760 от 10.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 106/2019 г., VI о., докладчик съдията С. С., Решение № 4130 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 605/2021 г., VI отд., докладчик съдията Т. Д./ С подробните установявания на вещото лице, при запознаване на място с разплащателните ведомости на прекратения осигурител в ТП на НОИ - Невестино, следва да се счита за установено че част от твърденият от жалбоподателят трудов стаж в „** П.* действително е положен при условията на първа категория. Относно стажа, положен на длъжност „водопроводчик“ от 10.08.1989 г до 01.02.1991 г. неправилно не е кредитирано ДС № /ДС№913/25.09.1989г., съгласно което длъжността е упражнявана в „леярен цех“. ДС е първичен документ, който съдържа достатъчно данни за трудовата заетост на лицето и който съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС може да послужи за удостоверяване на осигурителния стаж. Съгласно т.6И, б.“щ“ от ПКТП /отм./ Работници и инженерно-технически работници във фирмата "**" и фирмата "**" в Леярен цех към ремонтно-механичното производство следва да се считат положили труд при условията на първа категория. Относно следващите периоди от 01.06.1992г. до 01.01.1993 г. на длъжност „шлосер" РМП, от 01.01.1993г. до 01.05.1993 г. на длъжност „механо-шлосер" РМП, от 01.05.1993г. до 06.02.1995 г. на длъжност „ механо-шлосер" РМП вещото лице е установило на място, че е записан в разплащателните ведомости като механо-шлосер при първа категория. За тези периоди административният орган, е приел, че „липсва длъжност“ от записванията в трудовата книжка и УП. Записванията в УП не могат нормативно да обвържат нито административния орган, нито съда. Както вече се посочи, меродавни са изплащателните ведомости. Съгласно т.5а ПКТП /отм/ при първа категория са Работници и инженерно-технически работници, включително до началник на цех, непосредствено заети във: ...мартеновото производство, електростоманодобивния цех; горещо валцуване, дребен и средносортов прокат в сортопрокатното производство; горещо валцувана ламарина в листопрокатното производство, производството на стоманени топки (Стан 1040) във фирмата "**" и постоянно заетите в технологичния транспорт, в товарно-разтоварната и контролно-аналитичните работи в тези звена на фирмите "**" и "**", както и работници и инженерно-техническите работници до технически ръководител, включително от СКРМО "Металургремонт" и от други стопански организации и ремонтните звена и началник на участък и началник на смяна във фирмите "**" и "**", за времето, когато са непосредствено заети в ремонта на посочените цехове.

Правопораждащ за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО за Д. е определящ момента, в който са налице предпоставките изискуема възраст и изискуем стаж при първа категория труд.

Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с чл. 17а, ал. 1, т. 8 от НПОС за 2023 г. лицата придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст от 1 януари 2023 г. - 54 години. От 01.01.2023 г. възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се е увеличила, като е станала 54 г. Р. Д. е навършил необходимата възраст от 54 г. на 07.09.2023 г.

Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

В конкретния случай, заявлението е подадено на 13.09.2023г., като към момента на подаване лицето не е имало изискуемия брой точки 100, а е имало 99т., като обаче е придобило право на пенсия на 25.09.2023г./ съгласно изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза/, тоест преди произнасянето на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Въз основа на горните изводи в случая жалбоподателя придобива право на пенсия при условията на чл. 69б КСО за осигурителен стаж и възраст на 25.09.2023 г., поради което пенсията следва да му бъде отпусната от тази дата. Както административният орган при съобразяване на чл. 7 от АПК, така и съда в условията на чл. 142 от АПК следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за правото на пенсия и са настъпили до произнасянето му, както и няма пречка искането за отпускане на пенсията да бъде уважено от дата, следваща датата на подаване на заявлението, след като междувременно са настъпили обстоятелства, които водят до отпадане пречките за отпускане на пенсията.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на органа за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в настоящото решение, относно тълкуването и прилагането на закона за определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Д..

Относно разноските:

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят съдебни разноски за платеното възнаграждение за вещо лице в размер на 470 лв.

В настоящото производство се претендира и заплащане на минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е осъществил процесуалното представителство и защита на жалбоподателя в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв. А. е предоставила на жалбоподателя безплатна правна помощ и съдействие. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание от адвоката, когато е направил пряко искане да му се присъдят разноски на основание чл. 38 от ЗАдв. С оглед изложеното на адв. А. Х. следва да се определи възнаграждение в предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер от 500 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 690907**** от 05.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ, [населено място] и потвърденото с него разпореждане [номер]**** /прот. № 2113-13-970#1) от 05.12.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-13-970 от 13.09.2023г. на Р. Р. Д. съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, София да заплати на Р. Р. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]направените по делото разноски в размер на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, София да заплати на адв. А. А., АК – Перник, разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.