№ 239
гр. Русе, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520102468 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София,
представляван от изп. директор Ю. Христова Юргакиева, чрез процесуалния
си представител твърди, че на 24.08.2020г. Б. Л. К. сключил с “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България Договор за потребителски кредит
№PLUS-18057044. Съгласно и при условията договора за потребителски
кредит кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит
в размер на 15000 лв по посочена от него банкова сметка.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата на кредитора на
погасителни вноски, съставляващи изплащане на главницата по заема, заедно
с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка - печалба на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора - 24.64 %, уговорен в размер на 6470.04 лв.
Общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 23559.84 лв, в т.ч.
застрахователна премия в размер на 2089.80 лв. Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.09.2023г. на 36 равни
месечни погасителни вноски, всяка по 654.44 лв, с падеж на първата вноска
01.10.2020г., съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от
договора. При забава в плащането на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва, като за периода от 02.07.2021г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда му е начислена лихва в размер
на 1909.35 лв. Кредитополучателят не е заплатил в срок задължението си за
1
плащане на погасителните вноски и на 16.02.2023г. кредиторът е обявил
предсрочна изискуемост на целия размер на вземането си. На 15.02.2022г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит №PLUS-
18057044/24.08.2020г. е прехвърлено в полза на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
вкл. лихви. На ответника е изпратено уведомително писмо от “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД от името на първоначалния кредитор за
извършената продажба с известие за доставяне, което той не е потърсил.
Моли да се приеме, че ответникът е уведомен чрез връчване на препис от
исковата молба с приложенията. За събиране на вземането си подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело
№1205/2023г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да
се признае за установено, че Б. Л. К. му дължи сумите 11918.77 лв главница,
заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане, 3339.04 лв договорна лихва за периода от
01.07.2021г. до 16.02.2023г. и 1909.35 лв лихва за забава за периода от
02.07.2021г. до подаване на заявлението. Претендира разноските по
заповедното производство, както и разноските по исковото производство.
Ответникът Б. Л. К. чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на иска. Оспорва да е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, тъй като преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът не е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост. Оспорва твърдението ответникът
да е уведомен надлежно за извършената цесия, че между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България и ищеца е извършена цесия, както и
че предметният кредит е част от прехвърлените вземания. Счита, че ДПК
№PLUS-18057044/24.08.2020г. е недействителен поради нарушения на
разпоредби на ЗПК. Клаузата относно договорната (възнаградителната) лихва
е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД – визираният размер противоречи на
добрите нрави. Посоченият в договора ГПР – 30.99 % не е конкретизиран
относно начина, по който е формиран – нарушени са чл.10, ал.1, чл.11, ал.1
ЗПК, поради което е нищожен на основание чл.22 ЗПК.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр.
дело №1205/2023г. на Русенски районен съд и е назначена счетоводна
експертиза, която е представила две заключения, приложени в писмен вид.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №1205/2023г., че в производство по
2
чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №631/02.03.2023г. срещу Б. Л. К. да заплати на кредитора
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите 11918.77 лв
главница по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
18057044/24.08.2020г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
заедно със законната лихва, считано от 28.02.2023г. до окончателното
изплащане, 3339.04 лв договорна лихва за периода 01.07.2021г.-16.02.2023г.,
1909.35 лв обезщетение за забава за периода 02.07.2021г.-28.02.2023г., както и
за 343.34 лв разноски за държавна такса и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Установено е, че “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, кредитор и Б. Л. К., кредитополучател, са сключили на
24.08.2020г. Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-18057044,
съгласно който “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” му е
предоставил кредит в размер на 15000.00 лв. Съгласно условията на договора,
общият размер на кредита възлиза на сумата 15000 лв, включваща освен
чистата му стойност и 525 лв такса ангажимент. Продължителността на
кредита е тридесет и шест месеци при лихвен процент 24.64 % и годишен
лихвен процент на разходите 30.99 %. Уговорената договорна лихва е в
размер на 6470.04 лв. Общата стойност на задължението по кредита възлиза
на 23559.84 лв, която сума Б. Л. К. се е задължил да върне на 36 месечни
погасителни вноски, всяка по 654.44 лв, като първата е дължима на
01.10.2020г., а последната - на 01.09.2023г. Страните по договора се
съгласили да бъде сключен Договор за застрахователно посредничество, като
възнаграждението на застрахователния посредник (“БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”) се дължи от клиента Б. К. и е част от
застрахователната премия, която е в размер на 2089.80 лв.
Съгласно чл.5, изр.1 от Условия по договора, при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска. Съгласно чл.5, изр.2 от Условията, при
3
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората месечна вноска, вземането на кредитора става изискуемо в целия му
размер, заедно с всички надбавки, с дължимото обезщетение за забава, без да
е необходимо изпращане на съобщение за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Договорът за потребителски паричен кредит №PLUS-18057044 е
подписан от договарящите страни: кредитополучател (клиент) и кредитор,
първият от които е декларирал, че се е запознал, разбира и приема условията
и параметрите на договора. Подписал е и Договора за застрахователно
посредничество.
Тъй като ответникът не е изпълнявал в срок задължението си за
плащане на погасителните вноски, кредиторът “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” е обявил на 16.02.2023г. предсрочната
изискуемост по отношение на договора.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено устно от
вещото лице С. Т. Х. в съдебно заседание на 21.11.2023г., се установява, че
реално кредиторът е превел сумата 10373.78 лв на 25.08.2020г.,
представляваща разликата между сумата 15000 лв по конкретния договор,
сумата 4101.22 лв за покриване на задължение по предишен договор за
паричен кредит и дължимата от кредитополучателя еднократна такса
ангажимент в размер на 525 лв.
Установено е от заключението на експертизата, че ответникът не е
погасил изцяло задължението си по Договор за потребителски паричен кредит
№PLUS-18057044 - извършил е 11 плащания за погасяване на задължението
си по договора в общ размер 7199.08 лв. Последното плащане е направил на
01.08.2021г., с което изцяло са погасени погасителни вноски от №1 до №11 по
погасителния план. Непогасеното задължение на ответника по посочения
договор за периода от 01.09.2021г. до 01.09.2023г. възлиза на 15257.81 лв, от
които главница 11570.47 лв, 3339.04 лв договорна лихва и 348.30 лв
застраховка по кредита. Лихвата за забава за периода от датата на забавата –
01.09.2021г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (27.02.2023г., вкл.) възлиза на 1800.21 лв. Договорената
възнаградителна лихва (ГЛП) - 24.64 % е допустима, съгласно чл.10 ЗПК и е
правилно изчислена в размер на 6470.04 лв. Размерът на ГПР – 30.99 % не
4
надвишава пет пъти размера на законната лихва при установен горен праг на
ГПР 50 % при потребителско кредитиране, поради което и на основание
чл.19, ал.4 ЗПК същият е допустим.
Експертизата е представила второ (допълнително) счетоводно
заключение, потвърдено от вещото лице в съдебно заседание на 30.01.2024г.
От същото се установява, че неплатените погасителни вноски от №12 с падеж
01.09.2021г. до №36 с падеж 01.09.2023г. е в размер на главница 11570.47 лв,
договорната лихва, изчислена върху главницата възлиза на 3339.04 лв.
Експертизата е установила, че от осемнадесетата погасителна вноска с падеж
01.03.2022г. дължимите застрахователни вноски в общ размер 348.30 лв са
анулирани и общото задължение на ответника за периода от 01.09.2021г. до
01.09.2023г. е в размер на сумата 15257.81 лв. Законната лихва за забава за
периода от 02.07.2021г. до 16.08.2021г. върху неплатената главница (696.04
лв) е 8.89 лв. За периода от 01.09.2021г. до 27.02.2023г. лихвата за забава
върху неплатената главница 11570.47 лв е 1778.11 лв. Общо за периода от
02.07.2021г. до 27.02.2023г., включително лихвата за забава е в размер на
1787.00 лв.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от
страните.
На 15.02.2022г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на което вземането по Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-18057044/24.08.2020г. срещу Б. Л. К. е прехвърлено
изцяло на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с всички привилегии,
обезпечения, принадлежности и лихви.
От приложените писмено потвърждение за извършената продажба и
прехвърляне на вземания и Приложение №1 към Рамковия договор от
15.02.2022г. (л.34-36), се вижда, че по силата на договора за цесия вземането
на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” срещу ответника в
общ размер 11918.77 лв, в т.ч. анулираните впоследствие от кредитора 348.30
лв застраховки, 3339.04 договорна лихва и 442.09 лв лихви за забава към
датата на засичане – 15.02.2022г., е прехвърлено на “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на
5
кредитор.
Ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената
продажба на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост, видно от
приложените на л.36-38 писмени уведомления от 15.02.2022г. и от
14.02.2023г. за извършената цесия от ищеца, упълномощен от предишния
кредитор (л.38-42) и че “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД встъпва в
правата на кредитор срещу него преди подаване на заявлението по чл.410
ГПК. Няма данни ответникът да ги е получил, но връчването на всички
книжа, приложени към исковата молба, в т.ч. и уведомлението за цесия, на
ответника е надлежно (л.58) и от този момент се пораждат свързаните с факта
на връчване правни последици. Възражението, че изискванията по чл.99, ал.3
ЗЗД не са изпълнени, е неоснователно.
Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че
цесионният договор има действие по отношение на ответника.
Не са допуснати нарушения при посочване на фактическите
характеристики на Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
18057044/24.08.2020г. Същият е изготвен на разбираем език и съдържа
необходимите реквизити, посочени в чл.11, ал.1 ЗПК, вкл. за размера на
лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от ответника, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит и условията за издължаване на кредита от ответника,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Условията по
договора са подписани от страните по него на всяка страница – чл.11, ал.2
ЗПК. Възраженията на процесуалния представител, че клаузата за
възнаградителната лихва противоречи на чл.26, ал.1 ЗЗД и че договореният
ГПР противоречи на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК са опровергани от
заключението на счетоводната експертиза и поради това са неоснователни.
Претенцията в размер на 1909.35 лв лихва за забава за периода от
02.07.2021г. до датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК – 28.02.2023г. е
частично основателна. Установено е, че към 15.02.2022г. прехвърленото
вземане по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-
18057044/24.08.2020г. включва 442.09 лв лихви за забава. Ето защо
цесионният договор има действие по отношение на ответника до размер на
6
тази сума. Предишният кредитор не е начислявал лихва за забава върху
неизплатеното задължение по кредита за периода след 15.02.2022г. Новият
кредитор - ищецът има право да начислява законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
- от 28.02.2023г.
При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е частично
основателен и следва да се уважи, като се признае за установено че Б.
Лазаоринов К. дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите
11570.47 лв главница за периода до 01.09.2023г., заедно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.02.2023г. до окончателното
изплащане, 3339.04 лв договорна лихва за периода от 01.07.2021г. до
16.02.2023г., 442.09 лв лихва (обезщетение) за забава за периода до
15.02.2022г. За разликата до 11918.77 лв главница и за разликата до 1909.35
лв лихва (обезщетение) за забава искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Ответникът дължи на ищеца сумата 351.74 лв разноски по ч.
гр. дело №1205/2023г. на РРС, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на
ищеца 843.57 лв разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на
иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на 300 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 201 лв
разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска. Поради това и с
оглед разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съдът не се произнася по
направеното искане по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца за намаляване на
адвокатското възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт”,
7
ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Ю. Христова Юргакиева, ЕИК
*********, към Б. Л. К. от гр. *******, ЕГН **********, за сумите 11570.47
лв главница за периода до 01.09.2023г. по Договор за потребителски паричен
кредит №PLUS-18057044/24.08.2020г., заедно със законната лихва, считано от
28.02.2023г. до окончателното изплащане, 3339.04 лв договорна лихва за
периода от 01.07.2021г. до 16.02.2023г., 442.09 лв лихва (обезщетение) за
забава за периода до 15.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата
до 11918.77 лв главница и за разликата до 1909.35 лв лихва (обезщетение) за
забава.
ОСЪЖДА Б. Л. К. да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД сумите 351.74 лв разноски по ч. гр. дело №1205/2023г. на Русенски
районен съд, както и 843.57 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на Б. Л.
К. сумата 201 лв разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8