РЕШЕНИЕ
№ 260128
гр. Бургас, 27.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на деветнадесети август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2080/2020
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на двете ненавършили пълнолетие деца – М.М.С.,
род. на *** год., и М.М.С., род. на *** год., подадена със съгласие на
майката-законен попечител Т.М.С.,***, с която претендират осъждане на „ЗД „Бул
Инс““АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на всеки от двамата
ищци на сума от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди (психически и емоционални страдания и дискомфорт), последица от смъртта
на брата на ищците – С.. М.С., настъпила на 02.05.2015 год. в резултат от ПТП
от същата дата, причинено от Д.. Т.. К.. в гр. Бургас, на бул. „..“, в близост
до бензиностанция „Еко“, при управление на л. а. „…“, рег. № …, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от двете главници,
начиная от деня на деликта – 02.05.2015 год., до окончателното им изплащане;
ангажират доказателства.
Правните основания на
исковете са чл. 267, ал. 1, т. 1 и чл. 223, ал. 2, КЗ (отм.); чл. 45, ал. 1,
чл. 52, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.
Ответното АД оспорва
исковете; не ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
ДСП-Бургас не изразява
становище по делото, не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Между страните не се
спори, а и се установява от писмените данни по делото, че процесното ПТП е
настъпило на 02.05.2015 год. в гр. Бургас, на бул. „…“, в близост на
бензиностанция „Еко“. При този инцидент братът на ищците – С.. М.С., пешеходец,
пресичал пътното платно и е бил блъснат от движещия се по пътя в посока центъра
на гр. Бургас лек автомобил „.. ..“, рег. № .., управляван от Д.. К... В
резултат от сблъсъка С.. С. починал. За описаното деяние е била ангажирана
наказателната отговорност на водача на лекия автомобил – с осъдителна присъда
по НОХД № 349/2018 год. на БсОС.
Според признанието на
ответника, към датата на процесното ПТП отговорността на водача на лекия
автомобил е била застрахована в ответното АД, със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
По делото е разпитан
свидетелят С.. З.., който сочи, че двамата ищци и брат им С.. били много
близки, а след смъртта на С.. двамата му братя страдали силно, преустановили
училищното си обучение и избягвали социални контакти.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск
за обезщетение за неимуществени вреди за основателен. Нормата на чл. 45, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя
за репариране на неимуществени вреди, причинени от водач на лек автомобил, за
който е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ако вредите са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. Съдът намира, че в настоящия казус е безспорно установено противоправното
поведение на застрахования водач на л. а. „…“, причинил ПТП на 02.05.2015 год.,
в резултат от което е настъпила смъртта на С.. С., брат на двамата ищци. Този
извод на съда се основава на влязлата в законна сила осъдителна присъда по НОХД
№ 349/2018 год. на БсОС, обвързваща настоящия граждански съд на основание чл.
300, ГПК.
Отговорността
за вреди на водача на описания л. а. към момента на деянието ( 02.05.2015 год.)
е била покрита от ответното АД по силата на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” – чл. 257, ал. 1, КЗ (отм., в сила към момента на
деликта), поради което е налице пасивна материалноправна легитимация на
ответното АД като длъжник за обезщетението по чл. 267, ал. 1, т. 1, КЗ (отм.).
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът се
ръководи от разпоредбите на чл. 52, ЗЗД и чл. 162, ГПК, въвеждащи критерия на
справедливостта (4-68-ППВС, 213-2000-ВКС). От показанията на разпитания
свидетел може да бъде направен обоснован извод, че между ищците и починалия им
брат Страхил е съществувала близост – предвид роднинството им по съребрена
линия от втора степен, житейската и битовата им връзка (т. 1 от 1-2018-ОСНГТК
на ВКС). Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че смъртта на Страхил С.
е причинил на двамата ищци траен психически и емоционален дискомфорт, свързан и
с необратимостта на изживяното семейно нещастие. В резултат от описаното ПТП ищците,
предвид детската им възраст към момента на деликта, са претърпели силна душевна
травма, която е променила в негативен аспект нормалното им ежедневие на съзряващи
деца, т. е. последиците не могат да бъдат приети за незначителни или
краткотрайни, тъй като травмите от процесното ПТП са рефлектирали в осезателен и
траен психически и емоционален дискомфорт, който не е преодолян и понастоящем от
ищците. Изложеното мотивира съда да приеме сумата от 12 000 лева като
справедливо по размер обезщетение за всяко от двете пострадали лица,
представляващо паричен еквивалент на претърпените страдания. Така определения
размер съдът не ограничава съобразно нормата на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, която, в
частта за въвеждане на максимален размер от 5000 лева, противоречи на
европейското законодателство, а то има предимство пред българското право при взаимно
противоречие. С § 7 от ДР на КЗ са въведени изискванията и
на Директива 2009/103 ЕО на ЕП и на Съвета от
16.09.2009 год., относно застраховката „Гражданска отговорност“. Уредените с
чл. 9, т. 1 на тази директива лимити надвишават максималното обезщетение, определен
с § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, поради което ограничението на вътрешното право не
следва да бъде приложено от настоящия съд (вж.
и Решение № 640/07.08.2020 год. по т. д. № 495/2019 год., Решение № 196/06.08.2020 год. по гр. д. №
541/2020 год. и Решение № 26/23.01.2020
год. по т. д. № 64/2019 год., трите на БсОС).
Предвид
изложеното, като взе предвид, че ответникът не е извършил частично или пълно
плащане на дължимите суми, съдът намира, че главните искове следва да бъдат
уважени, ведно с обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, начиная от деня на
непозволеното увреждане – 02.05.2015 год., до окончателното изплащане (чл. 223,
ал. 2, изр. първо, КЗ – отм.).
В полза на процесуалния
представител на ищците – адв. З.Ж., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение от общо 1800 лева, определено от съда на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2, Наредба № 1/2004 год. във вр. с чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 7, ЗА, за
представителство за всеки от двамата ищци.
В изпълнение
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2, ГПК, съдът следва да
осъди ответника да заплати на БсРС държавна такса от 960 лева върху уважените
искове.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ал. 1, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул
Инс““АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 267, ал. 1, т. 1, КЗ
(отм.) и чл. 86, ЗЗД, да заплати на непълнолетното дете М.М.С., ЕГН **********,
действащо със съгласието на майката-законен попечител Т.М.С., ЕГН **********,***,
сума в размер от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (психически и емоционален дискомфорт), последица от
непозволено увреждане – смъртта на брата на ищеца – С.. М.С., ЕГН **********,
настъпила на 02.05.2015 год. в резултат от ПТП от същата дата, причинено от Д..
Т.. К.. в гр. Бургас, на бул. „…“, в близост до бензиностанция „Еко“, при
управление на л. а. „…“, рег. № …, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 12 000 лева, начиная от деня на деликта – 02.05.2015
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул
Инс““АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 267, ал. 1, т. 1, КЗ
(отм.) и чл. 86, ЗЗД, да заплати на непълнолетното дете М.М.С., ЕГН **********,
действащо със съгласието на майката-законен попечител Т.М.С., ЕГН **********,***,
сума в размер от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди (психически и емоционален дискомфорт), последица от
непозволено увреждане – смъртта на брата на ищеца – С.. М.С., ЕГН **********,
настъпила на 02.05.2015 год. в резултат от ПТП от същата дата, причинено от Д..
Т.. К.. в гр. Бургас, на бул. „…“, в близост до бензиностанция „Еко“, при
управление на л. а. „…“, рег. № …, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 12 000 лева, начиная от деня на деликта –
02.05.2015 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул
Инс““АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1,
т. 2, ЗА, да заплати на адв. З.Х.Ж.,***, адвокатско възнаграждение в размер от 1800
лева.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул
Инс““АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати
на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 960 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ