РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500438 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „В. и к.“ ЕООД против Решение № 260006/
22.02.2023 г. по гр. д. № 961/ 2020 г. на ОС – П., с което е осъден да заплати
на Г. А. К. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи в психически болки и страдания,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
01.12.2018 г. в гр. П. на ул. „Б.ш.“ №***, в района на ***, в близост до
бензиностанция „П.“, поради преминаване на лекия автомобил „О.Ф.“ рег.
№*********, управляван от ищеца, върху заледен участък от пътната
настилка, вследствие на теч от авария на водопровод, предизвикано от
противоправно бездействие на служители, натоварени от ответника със
задължения за поддържането в изправност на водоснабдителната и
канализационна мрежи и своевременното отстраняване на възникнали аварии,
както и сумата от 6 998 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в унищожаване на собствения на ищеца лек автомобил
„О.Ф.“ рег. №*********, причинени в резултат на същото увреждане, ведно
1
със законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, считано от 01.12.2018 г. до окончателното им изплащане.
В жалбата, без да се излагат конкретни оплаквания за неправилност,
жалбоподателят изразява становище за несъгласие с постановеното решение и
прави искане да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърлят
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемият Г. А.
К., който чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Като съд по съществото на спора въззивният съд е длъжен да се произнася
служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, както
и за допустимостта му - в обжалваната негова част. По отношение
правилността на акта съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването
на семейното жилище. Извън тези две хипотези при решаване на делото по
същество въззивната инстанция проверява правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд само въз основа на заявените във
въззивната жалба конкретни оплаквания (ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК). При подадена бланкова въззивна жалба, в която
не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение, дейността на
въззивният съд е ограничена единствено до служебна проверка на
валидността и допустимостта на съдебното решение и правилното
2
приложение на императивна материалноправна норма.
В случая въззивният съд е сезиран с бланкетна въззивна жалба, която
съдържа единствено изявление: „Не сме доволни от гореописаното
нарушение на Районен съд – П., поради което го обжалвам в срок пред ВАс с
молба да го отмените изцяло, като постановите друго такова, с което да
отхвърлите изцяло исковите претенции.“ С Разпореждане № 260225/
24.03.2023 г. на ОС – П. жалбата е оставена без движение за внасяне на
държавна такса, като в срока за отстраняване на констатираната нередовност
и след изтичане на срока за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК
жалбоподателят е подал нова жалба с конкретно заявени оплаквания срещу
правилността на обжалваното решение.
В тази връзка следва да се отбележи, че бланкетната жалба не е
нередовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК, а когато е оставена без
движение, подадената допълнителна молба след изтичане на преклузивния
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК не става част от въззивната жалба и въззивният съд
не дължи произнасяне по посочените в нея оплаквания.
Г. А. К. е предявил против „В.**“ ЕООД - П. искове по чл. 49 вр. 45
ЗЗД за претърпени неимуществени и имуществени вреди от реализирано на
01.12.2018 г. ПТП в гр. П. върху заледен участък от пътната настилка поради
противоправно бездействие на служители на „В.**“ ЕООД – П., които не са
отстранили своевременно теч от настъпила авария на водопровод.
В случая не са налице пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на обжалваното решение.
Доколкото предявените искове се основават на разпоредбите на чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, които са от императивен характер, следва да се
провери дали посочените норми са правилно приложени от
първоинстанционния съд въз основа на установените по делото релевантни
факти. Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба
относно обосноваността на решението въззивният съд не може да проверява
правилността на фактическите констатации на окръжния съд, които следва да
възприеме при постановяване на въззивното решение.
По делото не е спорно, че на 01.12.2018 г. около 9. 00 ч. в гр. П. на ул.
„Б.ш.“ №*** вследствие на движение по заледен участък от пътната настилка
поради авария на водопроводната мрежа управлявания от ищеца Г. А. К. лек
3
автомобил „О.Ф.“ рег. № *********е катастрофирал.
По делото е представена епикриза, издадена от Клиника по психиатрия
и медицинска психология при УМБАЛ ”С. Г.”, от която се установява, че
ищецът Г. А. К. е приет за лечение на 01.07.2019 г. с диагноза - умерено
тежък депресивен епизод, тревожно- депресивен синдром, непълна ремисия,
и е изписан на 31.07.2019 г.
Представени са амбулаторни листове, издадени в периодите 13.02.2019
г.- 10.06.2019 г. и 16.09.2020 г. - 20.11.2020 г. на ищеца, в които е отразена
основна диагноза - трайна промяна на личността след преживяване на
катастрофа, смесено тревожно-депресивно разстройство, умерено тежък
депресивен епизод.
Прието е като доказателство извлечение от книга на „П.” АД, Б. ****, за
отчитане профилактиката, ремонта на съоръженията и авариите, от което е
видно, че на 01.12.2018 г. обектът не работи поради авария на „В.**”.
От приетата съдебно – психологична експертиза се установява, че Г. А.
К. не се води на диспансерно наблюдение в „ЦПЗ- П.” и не е получавал
психиатрична помощ в заведението. След реализираното произшествие е
преживял остра стресова реакция, като протрахиран отговор на това събитие
е развил посттравматично стресово разстройство, съпроводено със
ситуативно обусловена тревожно - депресивна симптоматика. Според
експертът качеството на психичните функции на ищеца е съхранено, не се
установява психично разстройство в резултат на пътнотранспортното
произшествие, което да променя качеството му на живот, респ. да му пречи да
общува нормално с близките си, да осъществява служебната си дейност.
Субективните твърдения за смутена възможност за шофиране и общата
пълноценност в изявите му не са съотносими към преживяното ПТП.
Прогнозата за състоянието на ищеца понастоящем е благоприятна.
От показанията на св. А.А.Ц. се установява, че след претърпяната през
декември 2018 г. пътен инцидент брат й коренно се променил, влошило се
психичното му състояние, получавал паник атаки, мълчал с часове,
преустановил социалните си контакти, страхувал се да управлява автомобил,
като това се отразило и на работата му, бизнесът му бил пред фалит,
клиентите му намалели.
Св. К.Д. сочи, че на 01.12.2018 г., след като отишла на работа в 6. 20 ч.
4
в бензиностанция „П.“ сочи, че вследствие на авария, която предизвикала теч
на голямо количество вода, участък от пътното платно - от около 300 м в
посока с. В. бил заледен. Аварията възникнала няколко дни преди
произшествието, като три дни по - рано се обадила на дежурния телефон за
аварии на „В.**”, но никой не дошъл да отстрани повредата.
При тези данни по делото изводът на окръжния съд, че са налице
предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на
„В.**“ ЕООД - П. е правилен. Отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква при
следните кумулативно предвидени предпоставки: наличие на вреди, вредите
да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работа, да са причинени виновно и противоправно от натовареното лице при
или по повод на изпълнение на възложената работа. По настоящето дело по
категоричен начин се установи, че вследствие на настъпилото на 01.12.2018 г.
ПТП ищецът Г. А. К. е претърпял имуществени и неимуществени вреди –
тотално унищожаване на лекия автомобил и остра стресова реакция,
вследствие на което е развил посттравматично стресово разстройство.
Установено е също така, че причина за настъпване на произшествието е
проявеното от служители на ответника „В.**“ ЕООД бездействие, които в
нарушение на служебните си задължения да поддържат В.** системите и
съоръжения в съответствие с техническите изисквания (чл. 198о, ал. 1 ЗВ) не
са се отзовали своевременно на подадения сигнал за авария и не са
отстранили теча от водопровода, който е довел до заледяване на пътния
участък. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на
служителите на ответното дружество и причинените вреди, тъй като основен
фактор за настъпване на пътния инцидент е загубата на контрол на
пострадалия върху лекия автомобил вследствие на движението по заледения
пътен участък.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като
обезщетението за неимуществени вреди е съобразено с изискването за
справедливост. Съдебната практика е утвърдила разбирането (ППВС №
4/1968 г. т. 8), че понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се
свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. При определяне
справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания следва
5
да се съобразят редица критерии като брой и характера на уврежданията,
срока за възстановяване, последствията от получените увреждания,
претърпените физически болки и неудобства в ежедневието. В случая при
определяне на обезщетението окръжният съд е отчел всички релевантни за
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания
обстоятелства, като е намерил справедливия баланс между тях: от една страна
– обстоятелството, че ищецът е преживял остра стресова реакция и е развил
посттравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно
обусловена тревожно - депресивна симптоматика, което е довело до
влошаване на психичното му здраве за един продължителен период от време,
нарушен е бил установеният му ритъм на живот, а, от друга, че установеното
психично разстройство не му пречи да осъществява адекватно служебната си
ангажираност, не е повлияло на качеството на психичните му функции и
възможността да общува със своите близки, както и благоприятната
прогнозата за състоянието му, с оглед на което настоящият състав намира, че
определеното от окръжният съд обезщетение от 8 000 лв. не е прекомерно и е
съобразено с интензитета на преживените от ищеца болки и страдания.
По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на
обжалваното решение окръжният съд не е допуснал нарушение на
императивните разпоредби на чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, поради което
следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят „В. и
к.“ ЕООД следва да заплати на въззиваемия Г. А. К. направените във
въззивното производство разноски за адвокат в размер на 1900 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006/ 22.02.2023 г. по гр. д. № 961/
2020 г. на ОС – П..
ОСЪЖДА „В. и к.“ ЕООД – П. да заплати на Г. А. К. направените във
въззивното производство разноски за адвокат в размер на 1900 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7