М О
Т И В
И
към Присъда
№ 1/16.01.2017г. по НОХД № 68/2016г. по описа на Сливенския окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по повод на внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по сл.дело № 30/2014г. по описа на ОСО при ОП Сливен, вх.№ 1343/2014г.,
пор.№ 127/2014г. на ОП Сливен против П.С. ***, за престъпление по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.1, т.6 предл.2 и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.313 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26
ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимия П.С.П.,
така както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Прокурорът счита,
че фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт е доказана от събраните доказателства по делото. Посочва, че по безспорен
начин е установено, че подсъдимият П. до м. октомври 2013 г. е бил управител и
едноличен собственик на „Пами Стоун“ ЕООД като в това
си качество е представлявал дружеството през процесния
данъчен период. Сочи, че счетоводното обслужване на дружеството се извършвало
от „ДК Финанси“ ООД с управител свидетелката Д.К., където подсъдимият П. е
представял счетоводната документация на дружеството си. Прави се анализ на
разпита на свид.К. като се акцентира, че последната е
проверявала единствено реквизитите на фактурата. Представителят на държавното
обвинение сочи, че от фактическа страна е установено, че процесните
фактури след тяхното осчетоводяване били включвани в изготвяните месечни
справки-декларации по ЗДДС, които били подавани в НАП – Бургас, офис Сливен по
електронен път с електронен подпис на свид.К..
посочва се, че на процесното дружество е била
извършвана данъчна ревизия през 2013г. Прави се разбор на доказателствата по
делото и във връзка с назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техникопочеркова
експертиза, чиито заключения удостоверяват обстоятелства подробно изложени в
отделните пунктове на обвинителния акт. Твърди се, че от фактическа страна по
делото безспорно е установено, че процесното
дружество е осчетоводило и използвало фактури с доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД,
представлявано от свид.В.П. и от ЕТ „Зара – С.Д.“,
представляван от свидетеля С.С.. Прокурорът посочва,
че двете фирми не са извършвали дейност със стоки, които са фактурирани в процесните фактури, както и че посочените фирми не са
издавали тези фактури. Сочи се за установено несъответствие в реквизитите на процесните фактури, разминавания в посочените номера,
разминаване в данни на адрес и седалище на фирмите доставчици, несъответствия
на посочените дати между касовия бон и фактурата, непопълване на количество и
единична стойност на стоката във фискалните бонове и други несъответствия
подробно изложени в експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Представителят
на държавното обвинение сочи, че фактическите обстоятелства описани в пункт 1 и
пункт 2 от обвинителния акт касаят повдигнатото спрямо подс.П. обвинение
за извършено престъпление по чл.313 ал.2 от НК, а от пункт 3 до пункт 14 от
обвинителния акт – за престъпление с правна квалификация по чл.255 ал.3 от НК.
Прокурорът твърди, че по безспорен начин е установено, че през инкриминирания
период в НАП – Бургас офис Сливен са
подадени справки-декларации от страна на представляваното от подсъдимия
дружество „Пами Стоун“ ЕООД, в които е деклариран ДДС
за внасяне в занижен размер в сравнение с дължимия данък за всеки от съответно
посочените данъчни периоди. Този деклариран занижен размер на ДДС е в резултат
на неправомерно приспаднат данъчен кредит по фактури издадени от доставчици на
дружеството, а именно ЕТ „Зара – С.Д.“*** и „Мега Груп Ин“ София, които не са били съконтрагенти
и не са сключвали сделки с представляваното от подсъдимия дружество. Сочи се, че целта на документираните в процесните фактури сделки е било да се преобразува
финансовия резултат на представляваното от подс.П.
търговско дружество по начин, който да сочи не на дължим от подсъдимия ДДС, а
на приспадане на данъчен кредит изчисляван в резултат на неосъществените сделки
лъжливо документирани в инкриминираните фактури. Прави анализ на показанията на
свидетелите С., П. и В., както и на обясненията на подсъдимия дадени в съдебно
заседание, като ги съпоставя с показанията на свид.К..
Като заключение прокурорът прави извод, че подс.П. е
извършил от обективна и субективна страна престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение. Относно наказанието предлага същото да бъде наложено в минимален
размер при определен първоначален режим. Пледира за налагане на конфискация на
½ част от притежаван от подс.П. недвижим имот
за деянието му по чл.255 ал.3 от НК. Посочва, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.23 от НК и на подсъдимия да бъде определено едно общо
наказание за двете извършени от него деяния, а също и за приложението на чл.68
от НК и да бъде приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца, наложено на подсъдимия със споразумение №29/27.03.2012 г.
по НОХД № 516/2011 г. по описа на РС Велики Преслав. Прокурорът прави искане за
евентуално изменение на взетата по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „Подписка“ в по-тежка на основание чл.309 ал.2 от НПК, както и за налагане на забрана на подсъдимия да напуска пределите
на Република България предвид разпоредбата на чл.68 ал.7 вр.ал.1 от НПК.
Подсъдимият
П., лично и чрез защитника си адв.М. ***. оспорва
обвинението. Подсъдимият П.П. не се признава за
виновен. Дава обяснения в с.з., като заявява, че разбира обвинението, но не
вижда вината си. Посочва, че за инкриминирания период е извършвал дейност,
осъществявал е голям оборот, имал е около 70 работника. Посочва, че е
представил на счетоводителката си фактурите, които са били проверявани от нея.
Твърди, че е работел с пълномощници на фирми „Мега
Груп Ин“ и ЕТ „Зара – С.Д.“. Купувал е от тези фирми стоки – камъни, павета,
шапки, настилки, като фактурите са му ги давали при доставката на стоките или
са ги изпращали по пощата, или по други лица, или по автобус. Обяснява, че
винаги е давал 50% аванс на посредниците, които ги
посочва само като малки имена Р. и Р. и твърди, че не е сигурен в имената им.
При даването на аванси не са му издавали
никакви документи, такива и по-точно фактура и фискален бон закачен към
фактурата са му давали при доставка на стоката на обекта. Посочва, че пред него
никога не са попълвали фактури, нито са му издавали фискални бонове, при него
фактурата е идвала попълнена и готова. Твърди, че тези две фирми, освен
фактурите с фискалния бон, при доставката на стоките не са му давали други
документи. Подсъдимият сочи, че не е упълномощавал никой друг да сключва сделки
от името на неговата фирма, единствено той е сключвал такива и е осъществявал
дейността на фирмата. Твърди, че посредниците са
казали, че са упълномощени от фирмата доставчик, но не са му представили
документи за пълномощието им. Посочва, че му е извършена данъчна ревизия и
тогава е установил, че има проблем с тези две фирми. Сочи, че е прехвърлил
фирмата на баща си, тъй като му е бил наложен запор по сметките от данъчната служба и за да може да работи с друга фирма е прехвърлил процесната на баща си.
Защитникът
на подсъдимия заявява, че обвинението по отношение на подс.П.П. не се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Посочва, че липсват доказателства относно субективната
страна на деянието, тъй като не е доказано, че към момента на получаването на процесните фактури, на осчетоводяването им и вписването им
в справки-декларациите, подсъдимият е знаел, че фактурите са неистински. Твърди,
че безспорно е установено, че ЕТ „Зара – С.Д.“ и „Мега Груп Ин“ ЕООД никога не
са имали търговски взаимоотношения с „Пами Стоун“ ЕООД в периода 2012г.-2013г. , като други две
лица са се представяли за пълномощници на тези две
фирми и са развивали паралелна търговска дейност, като са издавали и счетоводни
документи за това. Прави разбор на показанията на свид.К.,
като посочва, че няма как при започване на търговски взаимоотношения с дадена
фирма да бъде проверена нейната дейност, нейната легитимност, както и дали тази
фирма е редовен платец. Сочи, че подс.П. е представял
на свид.К. фактурите, която го е обслужвала тогава счетоводно.
Акцентира, че подс.П. не е съзнавал, че фактурите са
неистински, тъй като по делото няма доказателства, че подс.П.
е закупувал фактурите, да е плащал някаква стойност за самата фактура като
документ, с която да удостовери несъществуваща сделка. Прави извод, че
обвинението на подс.П. не е доказано по безспорен и
категоричен начин от субективна страна, тъй като подсъдимият не е знаел, че процесните фактури са неистински и не е действал виновно,
за да си намали дължимото ДДС. Твърди, че подс.П.
едва след започване на данъчната ревизия е разбрал, че дейността на въпросните
две фирми е нелегитимна. Посочва, че документалната необоснованост на сделките
по тези фактури не означава непременно и единствено, че такива сделки не са
сключвани и че по тези сделки няма доставка. Моли подсъдимият да бъде признат
за невиновен по дете обвинения по чл.255 ал.3 от НК и по чл.313 ал.2 от НК.
Сливенският
окръжен съд след извършен внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
съвкупността си, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.П.С.П. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, с основно образование, разведен, управител на „П. Стоун“ Котел,
осъждан.
Търговско
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел било вписано в
търговския регистър на СлОС по ф.д.
№144/11.07.2011г., със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“П. Я.“№ *.
Предметът на дейност на търговското дружество бил оформяне, монтаж, продажба на
битов камък, покупка на стоки и други вещи с цел препродаване в първоначален,
преработен или обработен вид, търговско представителство и посредничество,
складови сделки, покупка, ремонт и обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба, сделки с недвижими имоти, консултантски, хотелиерски, туристически,
рекламни, счетоводни, информационни услуги и други незабранени от закона
дейности, като от 05.08.2011г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. Подс.П. до м.октомври 2013г. бил управител и едноличен
собственик на капитала на дружеството.
„Пами Стоун“ ЕООД Котел било обслужвано счетоводно от
търговско дружество „ДК Финанс“ ООД с управител свид.Д.К., като за целта подс.П.
упълномощил свид.Д.К., Р.П.Д. и Д.Н.К. /с пълномощно
рег.№ 3387/13.07.2011г./ да го представляват, в качеството на управител на процесното дружество, пред държавни и общински органи, в
т.ч и пред Национална агенция по приходите Бургас, офис Сливен. Подс.П. предоставял счетоводната документация на „Пами Стоун“ ЕООД на счетоводната фирма, където носел и
фактурите, издавани от фирмите-доставчици на дружеството. Представените фактури
били вписвани в дневника за покупките за съответния период, били осчетоводявани
и включвани в изготвените месечните справки - декларации по ЗДДС, които били подавани
в ТД на НАП - гр.Бургас, център за обслужване Сливен с електронния подпис на свид.К..
Подс. П. с договор от 21.10.2013г. прехвърлил на свид. В.П.Н. собствените си дялове от капитала на процесното дружество, поради което било променено
седалището и адреса на дружеството в с. М. ул. „С. В.“ № *. Тези промени били
вписани в Търговския регистър на СлОС на 25.10.2013г.
Подс. П. не е предавал счетоводни документи, касовия
апарат и печата на дружеството на свид. Н., като
последния не е осъществявал търговска дейност от името на дружеството.
На „Пами Стоун“ ЕООД – Котел била извършена данъчна ревизия от
свидетелите К.П.К. и Г.И.Д. – главни инспектори по приходите при ТД на НАП –
Бургас, която обхващала периода 11.07.2011г. – 31.12.2012г. за задълженията на
корпоративен данък и за данък по чл. 194-204 от ЗКПО и периода 05.08.2011г. –
31.05.2013г. за ДДС. Ревизията била извършена въз основа на заповеди за
възлагане на ревизия № 1301374/13.06.2013г., № 1302225/01.10.2013г. и №
1302480/04.11.2013г. на началник-сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Бургас. При
ревизията е констатирано, че воденото от дружеството счетоводство не дава
обективна картина за финансовото му състояние през отчетните 2011г. и 2012г.
През 2012г. е отразен счетоводен разход по фактури издадени от „Мега Груп Ин“
ЕООД и ЕТ „ЗАРА – С.Д.“ издадени с предмет на доставка камък, като посд. П. не е представил документи, които да докажат
реалността на доставките по тези фактури. Били извършени насрещни проверки на
доставчиците, като се установило, че същите не са имали търговски отношения със
„Пами Стоун“ ЕООД – Котел, както и че не са издавали
осчетоводените от представляваното от подс. П.
дружество фактури и касови бонове към тях. При ревизията контролните органи
установили, че представените за издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД и ЕТ „ЗАРА – С.Д.“
фактури не удостоверяват реална доставка на материали и е налице неоснователно
приспадане на данъчен кредит, поради което при ревизията било отказано правото
на приспадане на данъчен кредит на „Пами Стоун“ ЕООД
по всички фактури с доставчици „Мега Груп Ин“ ЕООД и ЕТ „ЗАРА – С.Д.“. Такива
констатации били направени и за дружество „Ирида 03“
ЕООД, което не е предмет на настоящото дело. Констатациите при ревизията са
намерили отражение за съответните данъчни периоди по ЗДДС и ЗКПО. Бил издаден
ДРА № *********/21.12.2013г., с който в резултата на установените от органите
по приходи данъчни основи и дължими данъци по ЗКПО и по ЗДДС са определени
данъчни задължения за довнасяне в общ размер от 107 903.44лв. – ДДС в размер
на 85 632.81лв. и корпоративен данък в размер на 22 270.63лв.
„Пами Стоун“ ЕООД – Котел, представлявано от подс.П.П., е подавал
справки-декларации по ЗДДС за следните данъчни периоди:
1. За периода 01.02.2012г. - 28.02.2012г.
била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас, офис Сливен справка-декларация по ЗДДС
№ 20001087105/14.03.2012г. с резултат ДДС за внасяне 12.58лв., получен като
разлика между начисления ДДС – 1831.40лв. и ДК - 1 818.82лв.
Декларацията била подадена
с електронен подпис
от свид.Д.К..
През този данъчен период тя осчетоводила предоставените й от подсъдимия фактури
№№ **********/30.01.2012г. и **********/29.02.2012г., издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД – София с общ
размер на ДДС по сделките 1 718.33лв, същите били вписани в дневника за
покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.
2. За
периода 01.03.2012г. -31.03.2012г. е била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас,
офис Сливен справка-декларация по ЗДДС № 20001089199/11.04.2012г. с резултат
ДДС за възстановяване 67.81лв., получен като разлика между начисления ДДС -
4 118.20лв. и ДК – 4186.01лв. Декларацията била подадена с електронен
подпис от свид.Д.К.. През този данъчен период тя осчетоводила предоставените
й от подсъдимия фактури № **********/31.03.2012г. и **********/06.03.2012 г. и
**********/29.03.2012г., издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД - София, с общ размер
на ДДС по сделките 2 705.00лв., същите били вписани в дневника за покупки
включени в подадената за периода справка декларация.
3. За периода 01.04.2012 г.
-30.04.2012 г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас, офис Сливен
справка-декларация по ЗДДС №20001092050/10.05.2012г. с резултат ДДС за внасяне
92.40лв., получен като разлика между начисления ДДС - 6 324.37лв. и ДК - 6 231.97лв.
Декларацията била подадена с електронен подпис от свид.Д.К..
През този данъчен период тя осчетоводила предоставените й от подсъдимия фактури
№№ **********/01.04.2012г., **********/19.04.2012г.; **********/29.04.2012г. и
**********/30.03.2012г., издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД - София, с общ размер
на ДДС по сделките 4 500.00лв.,
същите
били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода
справка-декларация.
4. За
периода 01.05.2012г. - 31.05.2012г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас, офис
Сливен справка-декларация по ЗДДС № 20001098037/14.06.2012г. с резултат ДДС за
внасяне 27.28лв., получен като разлика между начисления ДДС - 8 087.86лв.
и ДК - 8 060.58лв. Декларацията била подадена с електронен подпис от свид.Д.К.. През този данъчен период тя осчетоводила
предоставените й от подсъдимия фактури №№ **********/28.05.2012г.,
**********/25.05.2012 г., **********/31.05.2012 г., **********/25.05.2012 г.,
издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД - София, с общ размер на ДДС по сделките 6 891.67лв., същите били вписани в дневника за покупки и включени в
подадената за периода справка декларация.
5. За
периода 01.06.2012г. - 30.06.2012г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас,
офис Сливен справка-декларация по ЗДДС № 20001099528/11.07.2012г. с резултат
ДДС за внасяне 54.23лв., получен като разлика между начисления ДДС - 9 315.48лв.
и ДК - 9 261.25лв. Декларацията била подадена с електронен подпис от свид.Д.К.. През този данъчен период тя осчетоводила
предоставените й от подсъдимия фактури №№ **********/27.06.2012г.,
**********/28.06.2012г. и **********/28.05.2012г., издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД
- София, с общ размер на ДДС по сделките
6 400.00лв., същите били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за
периода справка декларация.
6. За периода
01.07.2012г. - 31.07.2012г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас, офис Сливен
справка-декларация по ЗДДС № 20001102462/08.08.2012г.,
с резултат ДДС за внасяне 509.82лв., получен като разлика между начисления ДДС
- 9 904.30лв. и ДК - 9 394.48лв. Декларацията била подадена с
електронен подпис от свид.Д.К.. През този данъчен
период тя осчетоводила предоставените й от подсъдимия фактури №№
**********/24.07.2012г., **********/25.07.2012г., издадени от „Мега Груп Ин“ ЕООД
- София и фактура № **********/31.07.2012г., издадена от ЕТ "Зара-С.Д."***,с
общ размер на ДДС по сделките 6400.00лв, същите били вписани в дневника
за покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.
7. За
периода 01.08.2012г. - 31.08.2012г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас,
офис Сливен справка-декларация по ЗДДС № 20001107383/13.09.2012г., с резултат
ДДС за внасяне 20.37лв., получен като разлика между начисления ДДС - 6 998.30лв.
и ДК - 6 977.93лв. Декларацията била подадена с електронен подпис от свид.Д.К.. През този данъчен период тя осчетоводила
предоставените й от подсъдимия фактури № **********/29.08.2012г. и
**********/15.08.2012г., издадени от ЕТ "Зара-С.Д."***, с общ размер
на ДДС по сделките 4 400.00лв, същите
били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода
справка-декларация.
8. За периода
01.09.2012г. -30.09.2012г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас, офис Сливен
справка-декларация по ЗДДС № 20001110953/12.10.2012г., с резултат ДДС за
внасяне 28.05лв., получен като разлика между начисления ДДС - 9 423.80лв.
и ДК - 9 395.75лв. Декларацията била подадена с електронен подпис от свид.Д.К.. През този данъчен период тя осчетоводила предоставените
й от подсъдимия фактури №№ **********/30.08.2012г., **********/27.09.2012г. и
**********/26.09.2012г., издадени от ЕТ "Зара-С.Д.“***, с общ размер на
ДДС по сделките 6400.00лв., същите били вписани в дневника
за покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.
9. За
периода 01.10.2012г. -31.10.2012г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас, офис
Сливен справка-декларация по ЗДДС № 20001114418/12.11.2012г., с резултат ДДС за
внасяне 43.09лв., получен като разлика между начисления ДДС -16 423.26лв.
и ДК - 16 380.17лв. Декларацията
била подадена с електронен подпис
от свид.Д.К..
През този данъчен период тя осчетоводила предоставените й от подсъдимия фактури
№ № **********/22.10.2012г., **********/24.10.2012г.., **********/25.10.2012г.,
**********/31.10.2012г., **********/31.10.2012г. и **********/31.10.2012г.,
издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***, с общ размер на ДДС по сделките 13 000.00лв, същите били вписани в дневника за покупки и включени в
подадената за периода справка-декларация.
10. За периода 01.11.2012г. - 30.11.2012г. била подадена пред ТД на
НАП-гр.Бургас, офис Сливен справка-декларация по ЗДДС № 20001117885/12.12.2012г. , с резултат ДДС за внасяне 11.10лв., получен като разлика между
начисления ДДС - 5 517.70лв. и ДК - 5 506.60лв. Декларацията била
подадена с електронен подпис от свид.Д.К.. През този данъчен
период тя осчетоводила предоставените й от подсъдимия фактури №№
**********/27.11.2012г., и **********/29.11.2012г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***,
с общ размер на ДДС по сделките 4 400.00лв., същите били вписани в дневника за покупки и
включени в подадената за периода справка-декларация.
11. За
периода 01.03.2013г. - 31.03.2013г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас,
офис Сливен справка декларация по ЗДДС №20001133736/12.04.2013г., с резултат
ДДС за внасяне 1333.22лв., получен като разлика между начисления ДДС - 16 001.10лв. и ДК
-14667.88лв. Декларацията била подадена с електронен подпис от свид.Д.К.. През този данъчен период тя осчетоводила
предоставените й от подсъдимия фактури №№ **********/26.03.2013г.,
**********/31.03.2013г. и **********/31.03.2013г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***,
с общ размер на ДДС по сделките 6600.00лв., същите били вписани в дневника за
покупки и включени в подадената за периода справка декларация.
12. За
периода 01.04.2013г. -30.04.2013г. била подадена пред ТД на НАП-гр.Бургас, офис
Сливен справка-декларация по ЗДДС №20001138088/14.05.2013г., с резултат ДДС за
внасяне 1870.14лв., получен като разлика между начисления ДДС - 15 521.40лв. и
ДК -13651.26лв. Декларацията била подадена с електронен подпис от свид.Д.К.. През този данъчен период тя осчетоводила
предоставените й от подсъдимия фактури №№**********/30.04.2013г.,
**********/24.04.2013г., **********/25.04.2013г. и **********/09.04.2013г.,
издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***, с общ размер на ДДС по сделките 8 800.00лв.,
същите били вписани в дневника за покупки и включени в подадената за периода
справка-декларация.
13. За периода 01.05.2013г. - 31.05.2013г. била подадена пред ТД на
НАП-гр.Бургас, офис Сливен справка-декларация по ЗДДС №20001140517/13.06.2013г.,
с резултат ДДС за внасяне 238.01лв., получен като разлика между начисления ДДС
- 11 711.76лв. и ДК - 11 473.75лв. Декларацията била подадена с електронен
подпис от свид.Д.К.. През този данъчен период тя
осчетоводила предоставените й от подсъдимия фактури №№ **********/29.05.2013г.,
**********/27.05.2013г. и **********/17.05.2013г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***,
с общ размер на ДДС по сделките 6600.00лв., същите били вписани в дневника за
покупки и включени в подадената за периода справка-декларация.
На
основание чл.92 от ЗКПО от представляваното от подс.П.
търговско дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел била
подадена ГДД за финансовата 2012г. с № 204351300314145/29.03.2013г. със
счетоводен финансов резултат - печалба в размер на 88 358лв. След преобразуване
бил формиран декларираният за периода данъчен финансов резултат - данъчна
печалба от 88 477лв. и начислен съответния корпоративен данък в размер на
8 847.70лв. Декларацията била изготвена от служители на представляваната
от свид.К. счетоводна къща, въз основа на
представената от подсъдимия П. първична
счетоводна документация. Процесната данъчна
декларация била подписана от подсъдимия и подадена пред ТД на НАП - гр.Бургас,
офис Сливен, от свид.Д. А., в качеството й на
служител на счетоводната фирма, обслужваща счетоводната дейност на „Пами Стоун“ ЕООД - Котел.
На „Пами Стоун“ ЕООД Котел, представляваното от подс.П. дружество не е бил признат данъчен кредит по
фактури с №№ **********/30.01.2012г., **********/29.02.2012г.,
**********/31.03.2012г.,
**********/06.03.2012г., **********/29.03.2012г., **********/01.04.2012г.,
**********/19.04.2012г., **********/29.04.2012г., **********/30.03.2012г.,
**********/28.05.2012г.,
**********/25.05.2012г., **********/31.05.2012г., **********/25.05.2012г., **********/27.06.2012г.,
и **********/28.05.2012г., издадени от
„Мега Груп Ин“ ЕООД София, с предмет на доставката „камък“ и по фактури с №№ **********/28.06.2012г.,
**********/24.07.2012г., **********/25.07.2012г., издадени от „Мега Груп Ин“
ЕООД София, с предмет на доставката „камък зидария“. На дружеството не е
признат данъчен кредит и по фактури с №№ **********/29.08.2012г. с предмет на
доставка „камъчета за пълнеж“, **********/15.08.2012г. с предмет на доставка
„каменни плочки за пълнеж“, **********/31.07.2012г., **********/30.08.2012г., **********/27.09.2012г.,
**********/26.03.2013г., **********/30.04.2013г., **********/24.04.2013г. с
предмет на доставка „камък зидария“, **********/26.09.2012г.,
**********/24.10.2012г., **********/31.10.2012г. и **********/31.10.2012г.,
**********/29.11.2012г., **********/31.03.2013г., **********/31.03.2013г.,
**********/29.05.2013г., **********/17.05.2013г., **********/09.04.2013г. с
предмет на доставка „камък“, **********/22.10.2012г. и **********/25.10.2012г.
с предмет на доставка „камък настилка“, **********/31.10.2012г., **********/27.11.2012г.
с предмет на доставка „павета“, **********/27.05.2013г.,
**********/25.04.2013г. с предмет на доставка „шапки“, всички издадени от ЕТ „Зара – С.Д.“***, с
предмет на доставката „камък“. Установено е, че дружествата – доставчици –
„Мега Груп Ин“ ЕООД София и ЕТ „Зара – С.Д.“***, не са имало търговски
отношения с „Пами Стоун“ ЕООД, както и че процесиите
фактури не са били издадени на представляваното от подсъдимия дружество и не
удостоверяват реална доставка на материали.
Предметът
на дейност на „Мега Груп Ин“ ЕООД София е единствено производство в чужбина и
внос в страната от чужбина на стъкломагнезитни
плоскости, свързани с инфраструктурното строителство- мостове, тунели и т.н.,
видно от разпита на свид.В.П., управител на дружеството.
Свид.П. не е имал търговски взаимоотношения с „Пами Стоун“ ЕООД Котел, както и не е издавал фактури на
това дружество. Всички издавани от него фактури са за извършени сделки със стъкломагнезитни плоскости, каквато стока е основен предмет
на осъществяваната от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, търговска дейност. „Мега Груп
Ин“ ЕООД София не е извършвало доставки на камък и не разполагало с транспорт
за такива доставки. През 2012г. са констатирани случаи на неправомерно
използвани данни на представляваното от свид.П.
търговско дружество, за които той е сигнализирал няколкократно органите на СДВР
и НАП.
Основната
дейност на ЕТ „Зара – С.Д.“*** е производство и търговия на електроизолационни
материали, лакове и компаунди за производство и
ремонт на електродвигатели, трансформатори и други апарати. Свид.С.Д.С.
е собственик на ЕТ „Зара-Ст.Д.“***, а свид.Т.Н.В. е счетоводител на фирмата. От 01.04.2012г. ЕТ „Зара
- Ст.Д.“*** няма касов апарат и извършва разплащане само по банков път, като
издава фактури само на компютър. Фирмата не е имала търговски взаимоотношения с
„Пами Стоун“ ЕООД и съответно няма издадени фактури
на това дружество. ЕТ „Зара - Ст.Д.“*** не е извършвала превози на посочените в
процесните фактури стоки, както и не разполага с
пътни листи и товарителници към фактурите. Свид.С.,
собственик на фирмата, както и свид.В., са установели
случаи на издадени фалшиви фактури от фирма, за което са сезирани съответните
органи, както и прокуратурата във връзка със закупено фискално устройство на
името на ЕТ „Зара-Ст.Д.“***. Тези обстоятелства са били декларирани от свид.С. в хода на ревизионното производство пред органите
на НАП с декларация № 1471-00-183-2/21.08.2013г.
Видно от
заключението на комплексната технико-почеркова
експертиза свид.В.П. не е изпълнил ръкописния текст
на всяка от фактурите с доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София, които са осчетоводени
през процесния данъчен период, а именно фактури с №№ **********/30.01.2012г.,
**********/29.02.2012г., **********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г.,
**********/29.03.2012г.,
**********/01.04.2012г., **********/19.04.2012г.,
**********/29.04.2012г., **********/30.03.2012г., **********/28.05.2012г.,
**********/25.05.2012г., **********/31.05.2012г., **********/25.05.2012г.,
**********/27.06.2012г., **********/28.06.2012г., **********/28.05.2012г., **********/24.07.2012г.,
**********/25.07.2012г., както и не е положил подпис върху печата на „Мега Груп
Ин“ ЕООД София. В заключението е установено, че образеца на печата на „Мега
Груп Ин“ ЕООД София не съответства на положения печат на процесните
фактури, положен на мястото на „съставител“. В заключението на същата
експертиза е установено, че свид.С.С. не е изпълнил ръкописния текст на всяка от фактурите с
доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, които са осчетоводени през процесния
данъчен период, а именно фактури с №№ **********/29.08.2012г., **********/15.08.2012г.,
**********/31.07.2012г., **********/30.08.2012г., **********/27.09.2012г.,
**********/26.03.2013г., **********/30.04.2013г., **********/24.04.2013г.,
**********/26.09.2012г., **********/24.10.2012г., **********/31.10.2012г., **********/31.10.2012г.,
**********/29.11.2012г., **********/31.03.2013г., **********/31.03.2013г.,
**********/29.05.2013г., **********/17.05.2013г., **********/09.04.2013г.,
**********/22.10.2012г., **********/25.10.2012г., **********/31.10.2012г.,
**********/27.11.2012г., **********/27.05.2013г. и **********/25.04.2013г.,
както и не е положил подписите след „съставител“ върху печата на едноличния
търговец.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, сделките по осчетоводените
от представляваното от подс.П. дружество фактури за
получени доставки от „Мега Груп Ин“ ЕООД София и ЕТ „Зара – С.Д.“*** не са
документално обосновани. Установени са несъответствия в реквизитите на процесиите
счетоводни документи - няма поредност при издаването
на фактурите, налице е хаотично редуване на номерата на фактурите, при което фактури
с по-голям номер са с по-ранна дата от фактури с по-малък номер. Установено е,
че в нито една от фактурите не е отбелязана датата на данъчното събитие или
плащане, което е задължителен реквизит. Във всички фактури е отразено, че
плащането е в брой и към тях са прикрепени фискални бонове от различни фискални
устройства, в които не е посочен, количеството и единичната стойност на
закупените стоки. В нито една от фискалните касови бележки прикрепени към
издадените от ЕТ „Зара-Ст.Д.“*** не е посочен идентификационен номер по ЗДДС на
издателя. Установено е разминаване в данните за седалище и адрес на управление
на фирмите-доставчици спрямо вписаните в търговския регистър данни. Освен
констатациите касаещи всички осчетоводени от „Пами
Стоун“ ЕООД фактури за получени доставки от „Мега Груп Ин“ ЕООД София и от ЕТ
„Зара – С.Д.“, в заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза са
обосновани и изводи относно констатирани следните несъответствия на
осчетоводените през следните процесни данъчен период
фактури:
1. За периода 01.02.2012г. –
28.02.2012г.: фактури с №№ **********/30.01.2012г. и **********/29.02.2012г. на
„Мега Груп Ин“ ЕООД София. За фактура с № **********/30.01.2012г. е
констатирано грешно изписване на единичната цена на стоката. Установено е и че
в касовите бонове към фактури с № **********/30.01.2012г. и №
**********/29.02.2012г. липсва задължително графично фискално лого, не са
посочени наименованието и адреса на търговския обект, които са задължителни
реквизити за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по издадените от „Мега Груп Ин“ ЕООД
фактури №№ **********/30.01.2012 г. и **********/29.02.2012 г., както и
недоказаната реалност на така документираните сделки, обосновава извод, че през
процесния данъчен период 01.02.2012г. – 28.02.2012г.
от „Пами Стоун“ ЕООД е приспаднат неследващ се данъчен
кредит в размер на 1 718.33лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 1 718.33лв по
фактури с №№ **********/30.01.2012г. и **********/29.02.2012г. с доставчик
„Мега Груп Ин“ ЕООД София, с оглед на констатациите съдържащи се в съставения
Ревизионен доклад, в данъчно-ревизионния акт е било прието, че за периода
01.02.2012 г. -28.02.2012 г. дължимия от „Пами
Стоун"ЕООД ДДС за внасяне е в размер на 1730.91лв, а не в размера посочен
в подадената за периода от представляваното от подс.П.
дружество справка-декларация № 20001087105/14.03.2012г. – 12.58лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 12.58лв. След приспадане на внесената сума, от
установения размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС
за сумата от 1718.33лв.
2. За периода 01.03.2012г. –
31.03.2012г.: фактури с №№ **********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г. и
**********/29.03.2012г. на „Мега Груп Ин“ ЕООД София. За фактури с №:№
**********/06.03.2012г. и **********/29.03.2012г. е констатирано грешно
изписване на единичната цена на стоките. Установено е и че в касовите бонове
към фактури с №№ **********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г. и
**********/29.03.2012г. липсва задължително графично фискално лого, не са
посочени наименованието и адреса на търговския обект, които са задължителни
реквизити за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по издадените от „Мега Груп Ин“ ЕООД
фактури №№ **********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г. и
**********/29.03.2012г., както и недоказаната реалност на така документираните
сделки обосновава извод, че през процесния данъчен
период от „Пами Стоун“ ЕООД е приспаднат неследващ се
данъчен кредит в размер на 2 705.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 2705.00лв по фактури
с №№ **********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г. и **********/29.03.2012г.
с доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София, с оглед на констатациите съдържащи се в
съставения ревизионен доклад, в данъчно-ревизионния акт е било прието, че за
периода 01.03.2012г. -31.03.2012г. не е налице основание за възстановяване на
ДДС в размера, посочен в подадената за периода от представляваното от подс.П. дружество справка-декларация №
20001089199/11.04.2012г. – 67.81 лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този период в размер на
декларираната сума 67.81лв, като след приспадане на тази сума от установения
размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС в размер на
2705.00лв.
3. За периода 01.04.2012г. –
30.04.2012г.: фактури с №№ **********/01.04.2012г., **********/19.04.2012г., **********/29.04.2012г.
и **********/30.03.2012г. на „Мега Груп Ин“ ЕООД София. За фактура с № **********/29.04.2012г.
е констатирано грешно изписване на единичната цена на стоките. Установено е и
че в касовите бонове към фактури с №№**********/01.04.2012г.,
**********/19.04.2012г.; **********/29.04.2012г. и **********/30.03.2012г.
липсва задължително графично фискално лого, не са посочени наименованието и
адреса на търговския обект, които са задължителни реквизити за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по издадените от „Мега Груп Ин“ ЕООД
фактури с №№ **********/01.04.2012г., **********/19.04.2012г.; **********/29.04.2012г.
и **********/30.03.2012г., както и недоказаната реалност на така
документираните сделки обосновава извод, че през процесния
данъчен период от „Пами Стоун“ ЕООД е приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 4500.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 4 500.00лв по
фактури с №:№ **********/01.04.2012г., **********/19.04.2012г.;
**********/29.04.2012г. и **********/30.03.2012г. с доставчик „Мега Груп Ин“
ЕООД София, с оглед на констатациите съдържащи се в съставения ревизионен
доклад, в данъчно-ревизионния акт е било прието, че за периода
01.04.2012г.-30.04.2012г. дължимия от „Пами Стоун“
ЕООД ДДС за внасяне е бил в размер на 4592.40лв, а не в размера посочен в
подадената за периода от представляваното от подс.П.
дружество справка-декларация № 20001092050/10.05.2012г. – 92.40лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
24.59лв. След приспадане на внесената сума, от установения размер на ДДС за
внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС за сумата от 4 567.81лв.
4. За периода 01.05.2012г. –
31.05.2012г.: фактури с №№ **********/28.05.2012г., **********/25.05.2012г.,
**********/31.05.2012г., **********/25.05.2012г. на „Мега Груп Ин“ ЕООД София.
За фактури с №№ **********/25.05.2012г., **********/31.05.2012г.,
**********/25.05.2012г. е констатирано разминаване между датата на издадената
фактура и тази на фискалния бон към нея. И на трите фактури на касовия бон е
отразена дата 14.06.2012г. На издадените фактури с №№ **********/25.05.2012г.,
**********/31.05.2012г., **********/25.05.2012г. и на фискалните бонове към тях
са посочени различни данни за седалище и адрес на управление на
дружеството-доставчик спрямо вписаните в търговския регистър данни. За фактура
с № **********/28.05.2012г. е установено, че е налице разминаване в адреса
посочен на фактурата и адреса посочен във фискалния бон към нея.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по издадените от „Мега Груп Ин“ ЕООД фактури
№№ **********/28.05.2012г., **********/25.05.2012г, **********/31.05.2012г.,
**********/25.05.2012г., както и недоказаната реалност на така документираните
сделки, обосновава извод че през процесния данъчен
период от „Пами Стоун"ЕООД е приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 6 891.67лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 6 891.67лв по
фактури с №№ **********/28.05.2012г.,**********/25.05.2012г.,**********/31.05.2012г.,
**********/25.05.2012г. с доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София, с оглед на
констатациите съдържащи се в съставения ревизионен доклад, в
данъчно-ревизионния акт е било прието, че за периода 01.05.2012г.-31.05.2012г.
дължимия от „Пами Стоун“ ЕООД ДДС за внасяне е бил в
размер на 6 918.95лв, а не в размера посочен в подадената за периода от
представляваното от подс.П. дружество
справка-декларация № 20001098037/14.06.2012г.- 27.28лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 27.28лв. След приспадане на внесената сума, от
установения размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС
за сумата от 6 891.67лв.
5. За периода 01.06.2012г –
30.06.2012г.: фактури с №№ **********/27.06.2012г., **********/28.06.2012г. и
**********/28.05.2012г. на „Мега Груп Ин“ ЕООД София. За фактура с
**********/28.06.2012г. е констатирано грешно изписване на мярката на стоката.
Във фактура № **********/27.06.2012г. е направена корекция на мярката и количеството
на стоките. Във фактури №№ **********/27.06.2012г. и **********/28.05.2012г. е
констатирано разминаване между датата на издадената фактура и тази на фискалния
бон към нея, като на едната от фактурите на касовия бон е отразена дата
14.06.2012г., а на другата – дата 28.06.2012г. На фактурите с №№ **********/27.06.2012г.,**********/28.06.2012г.
и **********/28.05.2012г. и на фискалните бонове към тях са посочени различени
данни за седалище и адрес на управление на дружеството- доставчик, спрямо
вписаните в търговския регистър данни. За фактура с № **********/28.06.2012г. е
установено, че е налице разминаване между стоката, която е отразена във
фактурата и тази, която е осчетоводена.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по издадените от „Мега Груп Ин“ ЕООД
фактури №№ **********/27.06.2012г., **********/28.06.2012г. и
**********/28.05.2012г., както и недоказаната реалност на така документираните
сделки обосновава извод, че през процесния данъчен
период от „Пами Стоун“ ЕООД е приспаднат неследващ се
данъчен кредит в размер на 6 400.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 6 400.00лв по
фактури с №№ **********/27.06.2012г., **********/28.06.2012г. и
**********/28.05.2012г. с доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София, с оглед на
констатациите съдържащи се в съставения ревизионен доклад, в данъчно-ревизионния
акт е било прието, че за периода 01.06.2012г.-30.06.2012г. дължимия от „Пами Стоун“ ЕООД, ДДС за внасяне е бил в размер на
6 454.23лв, а не в размера посочен в подадената за периода от
представляваното от подс.П. дружество
справка-декларация № 20001099528/11.07.2012г – 54.23лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 54.23лв. След приспадане на внесената сума от установения
размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС за сумата от
6 400.00лв.
6. За периода 01.07.2012г. –
31.07.2012г.: фактури с №№ **********/24.07.2012г. и **********/25.07.2012г. на „Мега
Груп Ин“ ЕООД София и фактура с № **********/31.07.2012г. на ЕТ „Зара-С.Д.“***.
За фактура № **********/31.07.2012г. е установено, погрешно изписване на
датата, както и наличие на разминаване между датата на издадената фактура и
тази на фискалния бон към нея. За фактури №№ **********/24.07.2012г. и
**********/25.07.2012г. на „Мега Груп Ин“ ЕООД София е установено разминаване
между стоката, която е отразена във фактурата и тази, която е осчетоводена. За
същите фактури и фискалните бонове към тях е констатирано, че е налице
разминаване между посочените данни за седалище и адрес на управление на „Мега
Груп Ин“ ЕООД София и вписаните в търговския регистър данни.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по издадените от „Мега Груп Ин“ ЕООД
фактури №№ **********/24.07.2012г., **********/25.07.2012г. и по фактура №
**********/31.07.2012г., издадена от ЕТ „Зара-С.Д.“, както и недоказаната
реалност на така документираните сделки, обосновава извод че през процесния данъчен период от „Пами
Стоун“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6400.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 6 400.00лв по
фактури №№ **********/24.07.2012г. и **********/25.07.2012г., издадени от „Мега
Груп Ин“ ЕООД и фактура **********/31.07.2012г., издадена от ЕТ „Зара-С.Д.“ с
оглед на констатациите съдържащи се в съставения ревизионен доклад, в
данъчно-ревизионния акт е било прието, че за периода 01.07.2012г. -
31.07.2012г. дължимия от „Пами Стоун“ ЕООД ДДС за
внасяне е бил в размер на 6 909.82лв, а не в размера посочен в подадената
за периода от представляваното от подс.П. дружество
справка-декларация № 20001102462/08.08.2012г. – 509.82лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 509.82лв. След приспадане на внесената сума от
установения размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС
за сумата от 6 400.00лв.
7. За
периода 01.08.2012г. – 31.08.2012г.: фактури с №№ **********/29.08.2012г. и
**********/15.08.2012г. на ЕТ „Зара-Ст.Д.“***. За фактура с №
**********/29.08.2012 г. е установено, че е налице разминаване между стоката,
която е отразена във фактурата и тази, която е осчетоводена.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по фактури №№ **********/29.08.2012г. и
**********/15.08.2012г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***, както и недоказаната
реалност на така документираните сделки обосновава извод, че през този данъчен
период от „Пами Стоун“ ЕООД е бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 4 400.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 4 400.00лв по фактури
№№ **********/29.08.2012г. и **********/15.08.2012г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***
с оглед на констатациите съдържащи се в съставения ревизионен доклад, в
данъчно- ревизионния акт е било прието, че за периода 01.08.2012г. - 31.08.2012г.
дължимия от „Пами Стоун“ ЕООД ДДС за внасяне е бил в
размер на 4 420.37лв, а не в размера посочен в подадената за периода от
представляваното от подс.П. дружество
справка-декларация № 20001107383/13.09.2012г.- 20.37лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 20.37лв. След приспадане на внесената сума, от
установения размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС
за сумата от 4 400.00лв.
8. За периода 01.09.2012г. –
30.09.2012г.: фактури №№ **********/30.08.2012г., **********/27.09.2012г. и
**********/26.09.2012г. на ЕТ „Зара – С.Д.“***. За фактура №
**********/26.09.2012г. е установено, че е налице разминаване между стоката,
която е отразена във фактурата и тази, която е осчетоводена, а за фактура №
**********/30.08.2012г. е констатирана нечетивност на приложената към фактурата
касова бележка.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по фактури №№ **********/30.08.2012г.,
**********/27.09.2012г. и **********/26.09.2012г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***,
както и недоказаната реалност на така документираните сделки, обосновава извод
че през този данъчен период от „Пами Стоун“ ЕООД е
бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6 400.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 6 400.00лв по
фактури №№ **********/30.08.2012г., **********/27.09.2012г. и
**********/26.09.2012г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“*** с оглед на констатациите
съдържащи се в съставения ревизионен доклад, в данъчно-ревизионния акт е било
прието, че за периода 01.09.2012г. -30.09.2012г. дължимия от „Пами Стоун“ ЕООД ДДС за внасяне е бил в размер на
6 428.05лв, а не в размера посочен в подадената за периода от
представляваното от подс.П. дружество
справка-декларация № 20001110953/12.10.2012г. - 28.05лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 28.05лв. След приспадане на внесената сума, от
установения размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС
за сумата от 6 400.00лв.
9. За периода 01.10.2012г. –
31.10.2012г.: фактури №№ **********/22.10.2012г., **********/24.10.2012г.,
**********/25.10.2012г., **********/31.10.2012г., **********/31.10.2012г. и
**********/31.10.2012г. на ЕТ „Зара – С.Д.“***. За фактури №№
**********/22.10.2012г., **********/24.10.2012г., **********/25.10.2012г.,
**********/31.10.2012г. и **********/31.10.2012г. е установено, че е налице
разминаване между стоката, която е отразена във фактурата и тази, която е
осчетоводена. За фактури №№ **********/31.10.2012г. и **********/31.10.2012г. е
констатирано разминаване между датата на издадената фактура и тази на фискалния
бон към нея.
Установената от вещото лице документална необоснованост на
сделките по фактури №№**********/22.10.2012г., **********/24.10.2012г.,
**********/25.10.2012г., **********/31.10.2012г., **********/31.10.2012г. и
**********/31.10.2012г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“***, както и недоказаната
реалност на така документираните сделки обосновава извод, че през този данъчен
период от „Пами Стоун“ ЕООД е бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 13 000.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 13 000.00лв по
фактури №№ **********/22.10.2012г., **********/24.10.2012г.,
**********/25.10.2012г., **********/31.10.2012г., **********/31.10.2012г. и
**********/31.10.2012г., издадени от ЕТ „Зара-С.Д.“*** с оглед на констатациите,
съдържащи се в съставения ревизионен доклад, в данъчно-ревизионния акт е било
прието, че за периода 01.10.2012г. - 31.10.2012г. дължимия от „Пами Стоун“ ЕООД ДДС за внасяне е бил в размер на 13 043.09лв,
а не в размера посочен в подадената за периода от представляваното от подс.П. дружество справка-декларация № 20001114418/12.11.2012г.
– 43.09лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за процесния
данъчен период в размер на декларираната сума от 43.09лв. След приспадане на
внесената сума, от установения размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено
задължение по ЗДДС за сумата от 13000.00лв.
10. За периода 01.11.2012г. –
30.11.2012г.: фактури №№ **********/27.11.2012г. и **********/29.11.2012г. на
ЕТ „Зара-С.Д.“***, както и недоказаната реалност на така документираните сделки
обосновава извод, че през този данъчен период от „Пами
Стоун“ ЕООД е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 4 400.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 4 400.00лв по
фактури №№ **********/27.11.2012г. и **********/29.11.2012г., издадени от ЕТ
„Зара-С.Д.“*** с оглед на констатациите съдържащи се в съставения ревизионен
доклад, в данъчно- ревизионния акт е било прието, че за периода 01.11.2012г. - 30.11.2012г.
дължимия от „Пами Стоун"ЕООД ДДС за внасяне е бил
в размер на 4 411.10лв, а не в размера посочен в подадената за периода от
представляваното от подс.П. дружество
справка-декларация № 20001117885/12.12.2012г. – 11.10лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 11.10лв. След приспадане на внесената сума, от
установения размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС
за сумата от 4400.00лв.
11. За периода 01.03.2013г. –
31.03.2013г.: фактури №№ **********/26.03.2013г., **********/31.03.2013г. и **********/31.03.2013г. на ЕТ
„Зара – С.Д.“***. За фактури №№ **********/26.03.2013г.,
**********/31.03.2013г. е установено, че е налице разминаване между стоката,
която е отразена във фактурата и тази, която е осчетоводена.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по фактури №№ **********/26.03.2013г.,
**********/31.03.2013г. и
**********/31.03.2013г.,
издадени от ЕТ „Зара-С.
Д.“***, както и недоказаната реалност на така документираните сделки
обосновава извод, че през процесния данъчен период от
„Пами Стоун“ ЕООД е бил приспаднат неследващ се
данъчен кредит в размер на 6 600.00лв.
За същия период, непризнатият
от данъчните органи данъчен кредит е в по-висок размер - 8 800.00лв, тъй
като при направената корекция освен горепосочените фактури са отчетени данните
и по фактура № **********/27.03.2013г. на ЕТ „Зара-С.Д.“***. Посочената фактура
не е била представена за нуждите на разследването и не е била съобразена от
експерта по назначената съдебно-счетоводна експертиза при определяне размера на
ползвания през периода от „Пами Стоун“ ЕООД неследващ
се данъчен кредит.
С оглед на констатациите
съдържащи се в съставения ревизионен доклад, в данъчно-ревизионния акт е било
прието, че за периода 01.03.2013г.-31.03.2013г. дължимия от „Пами Стоун" ЕООД ДДС за внасяне е в размер на 10
133.22лв, а не в размера посочен в подадената за периода от представляваното от
подс.П. дружество справка-декларация № 20001133736/12.04.2013г.
- 1 333.22лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 1 333.22лв. Според констатациите, съдържащи се в
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, дължимия
ДДС за този период е в размер на 6 600.00лв.
12. За периода 01.04.2013г. –
30.04.2013г.: фактури №№ **********/30.04.2013г., **********/24.04.2013г., **********/25.04.2013г.
и **********/09.04.2013г.на ЕТ „Зара – С.Д.“***. За фактура № **********/30.04.2013г.
е констатирано разминаване между датата на издадената фактура и тази на фискалния
бон към нея, както и разминаване между стоката, която е отразена във фактурата
и тази, която е осчетоводена. За фактури №№ **********/24.04.2013г.,
**********/25.04.2013г. и **********/09.04.2013г. е констатирано разминаване
между стоката, която е отразена във фактурата и тази, която е осчетоводена.
Установената от вещото лице
документална необоснованост на сделките по фактури №№ 00000000352/30.04.2013г.,
**********/24.04.2013г., **********/25.04.2013г. и **********/09.04.2013г. на
ЕТ „Зара-С.Д.“***, както и недоказаната реалност на така документираните сделки
обосновава извод, че през процесния данъчен период от
„Пами Стоун“ ЕООД е приспаднат неследващ се данъчен
кредит в размер на 8 800.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 8 800,.00лв по
фактури №№ **********/30.04.2013г., **********/24.04.2013г.,
**********/25.04.2013г. и **********/09.04.2013г. на ЕТ „Зара-С.Д.“*** с оглед
на констатациите съдържащи се в съставения ревизионен доклад, в
данъчно-ревизионния акт е било прието, че за периода 01.04.2013г. -30.04.2013г.
дължимия от „Пами Стоун“ ЕООД ДДС за внасяне е бил в
размер на 10 670.14лв, а не в размера посочен в подадената за периода от
представляваното от подс.П. дружество
справка-декларация № 20001138088/14.05.2013г. - 1 870.14лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на декларираната сума
от 1 870.14лв. След приспадане на внесената сума, от установения размер на ДДС
за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС за сумата от 8800.00лв.
13. За
периода 01.05.2013г. – 31.05.2013г.: фактури №№ **********/29.05.2013г., **********/27.05.2013г.
и **********/17.05.2013г. на ЕТ „Зара – С.Д.“***.
Установената
от вещото лице документална необоснованост на сделките по фактури №№ **********/29.05.2013г.,
**********/27.05.2013г. и **********/17.05.2013г. на ЕТ „Зара-С.Д.“***, както и
недоказаната реалност на така документираните сделки обосновава извод, че през процесния данъчен период от „Пами
Стоун“ ЕООД е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 6 600.00лв.
Въз основа на направената
корекция поради непризнатия данъчен кредит в общ размер на 6 600.00лв по
фактури №№ **********/29.05.2013г., **********/27.05.2013г. и **********/17.05.2013г.
на ЕТ „Зара-С.Д.“*** с оглед на констатациите съдържащи се в съставения
ревизионен доклад, в данъчно-ревизионния акт е било прието, че за периода
01.05.2013г. -31.05.2013г. дължимия от „Пами Стоун“ ЕООД
ДДС за внасяне е бил в размер на 6838.01лв, а не в размера посочен в подадената
за периода от представляваното от подс.П. дружество
справка-декларация № 20001140517/13.06.2013г. - 238.01лв.
От страна
на данъчно задълженото лице е бил внесен ДДС за този данъчен период в размер на
декларираната сума от 238.01лв. След приспадане на внесената сума, от
установения размер на ДДС за внасяне е останало неизпълнено задължение по ЗДДС
за сумата от 6 600.00лв.
От заключението
по назначената съдебно-почеркова експертиза е видно,
че подс.П. е положил подписът на стр.6 срещу „Подпис
на представляващия“ на електро - фотокопие от ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2012г., с
№ 204351300314145/29.03.2013г. на „Пами Стоун“ ЕООД Котел.
Видно от констатациите, съдържащи се в издадения ревизионен
доклад, през ревизирания период в счетоводството на „Пами
Стоун“ ЕООД
са намерили отражение фактури издадени от ЕТ „Зара-Ст.Д.“*** и от „Мега Груп Ин“
ЕООД София, съответно фактури №№
**********/31.07.2012г.; **********/29.08.2012г.; **********/15.08.2012г.; **********/30.08.2012г.;
**********/27.09.2012г.; **********/26.09.2012г.; **********/22.10.2012г.;
**********/24.10.2012г.; **********/25.10.2012г.; **********/31.10.2012г.; **********/31.10.2012г.;
**********/31.10.2012г.; **********/27.11.2012г.; **********/29.11.2012г. с доставчик
ЕТ „Зара-
Ст.Д.“*** и по фактури с №№ **********/30.01.2012г.;
**********/29.02.2012г.; **********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г.; **********/29.03.2012г.;
**********/01.04.2012г.; **********/29.04.2012г.; **********/19.04.2012г.;
**********/28.05.2012г.; **********/25.05.2012г.; **********/30.03.2012г.;
**********/25.05.2012г.; **********/28.06.2012г.; **********/31.05.2012г.;
**********/24.07.2012г.; **********/25.07.2012г.; **********/27.06.2012г;
**********/28.05.2012г. с доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД. За посочените фирми
при извършените насрещни проверки е било установено, че не са имали търговски
отношения с „Пами Стоун“ ЕООД, както и че не са
издавали фактури за извършени сделки с представляваното от подс.П.
дружеството. Въз основа на изяснените в хода на ревизионното производство
обстоятелства е констатирано, че процесиите фактури не удостоверяват реална
доставка на материали, както и че разходите за придобиване на недоставените
материали по фактурите издадени от ЕТ „Зара-Ст.Д.“*** и от „Мега Груп Ин“ ЕООД
София са осчетоводени в нарушение на чл.10 ал.1 от ЗКПО и не следва да се
признават за данъчни цели.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза при
извършената проверка на счетоводната документация на „Пами
Стоун“ ЕООД е установено, че представляваното от подс.П.
дружество е осчетоводило недокументално обосновани разходи в размер на 192
389.31лв, по следните първични счетоводни документи, а именно фактури с №№ **********/31.07.2012г., **********/15.08.2012г.,
**********/30.08.2012г., **********/27.09.2012г., **********/26.09.2012г.,
**********/22.10.2012г., **********/24.10.2012г., **********/25.10.2012г., **********/31.10.2012г.
с доставчик ЕТ „Зара-Ст.Д.“*** и фактури с №№ **********/30.01.2012г., *********/29.02.2012г.,
**********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г., **********/29.03.2012г., **********/01.04.2012г.,
**********/19.04.2012г., **********/29.04.2012г., **********/30.03.2012г., **********/28.05.2012г.,
**********/25.05.2012г., **********/31.05.2012г., **********/25.05.2012г., **********/28.05.2012г.,
**********/27.06.2012г., **********/28.06.2012г., **********/24.07.2012г., **********/25.07.2012г.
с доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД. Въз основа на извършените от вещото лице
корекции, чрез изключване на недокументално обоснованите разходи, определения
финансов резултат на „Пами Стоун“ ЕООД за 2012г. е
печалба в размер на 280 866.31лв, а полагащия се корпоративен данък е в
размер на 28 086.63лв. Декларираният от представляваното от обвиняемия
дружество в ГДД по ЗКПО за 2012г. с вх.№ 204351300314145/29.03.2013г.
корпоративен данък е в размер на 8 847.70лв, т.е. с 19 238.93лв
по-малко от установения размер на данъка.
В хода на
ДП е изискана справка относно данни за заплащане на установените с издадения
ДРА данъчни задължения. Видно от писмо изх.№ 20-18-1870/02.09.15г на ТД на НАП
гр.Бургас, офис за обслужване Сливен, от „Пами Стоун“
ЕООД Котел, не са правени плащания за погасяване на задължения, установени с РА
№ *********/21.12.2013г. Образувано е изпълнително дело по реда на ДОПК, към
което са присъединени констатираните в хода на ревизионното производство
задълженията на дружеството. Като доказателство за погасяване на част от
дължимите задължения, подс.П. е представил по делото
извлечение от сметката на процесното дружество в
банка ДСК ЕАД, което удостоверява извършени преводи по сметка на НАП-Бургас,
офис-Сливен, съответно на 31.01.2014г. и 09.04.2014г. на сума в общ размер на
14 631.48лв.
В хода на
съдебното следствие е изискана и приобщена справка за извършени плащания по РА
№ *********/21.12.2013г. на „Пами Стоун“ ЕООД Котел.
От
заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от
02.12.2016г. и след съобразяване с материалите по делото, и приобщения документ
по делото, както и след справка в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, се установява,
че задължението на „Пами Стоун“ ЕООД Котел по ДРА №
*********/21.12.2013г. е 119 957.20лв. От заключението се установява, че
за периода от 21.12.2013г. до 30.11.2016г. процесното
дружество е извършило плащания в размер на 13 781.78лв, въз основа на
които е погасило част от задълженията си.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен и безспорен начин,
в резултат на извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода
на досъдебното производство и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства, съответно преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, а именно показанията на свидетелите К.П.К., Г.И.Д., В.И.П., С.Д.С.,
В.П.Н., Д.В.А., частично от показанията на свид.Д.К.К. и частично от обясненията на подс.П.С.П.,
както и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната
експертиза и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
комплексната технико-почеркова експертиза и от заключението
на почерковата експертиза, писмените доказателствени материали от досъдебното производство и
приобщените към доказателствения материал в хода на
съдебното следствие.
Подс.П.П. е бил управител и
едноличен собственик на капитала на „Пами Стоун“ ЕООД
Котел от 2011г. до м.октомври 2013г., когато подсъдимият прехвърлил собствените
си дялове от капитала на дружеството на свид.В.П.Н..
От 05.08.2011г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. От регистрирането си до
2016г. счетоводното обслужване на дружеството, представлявано от подс.П., се извършвало от дружеството на свид.Д.К., като процесните
справки-декларации били подавани в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, чрез
електронния подпис на свидетелката. Подс.П.
представял на свид.К. процесните
фактурите, които били осчетоводявани като били вписвани в дневника за покупки и
включени в подаваните за дружеството справки-декларации в данъчната служба чрез
електронния подпис на свид.К.. Съдът намира, че по
делото безспорно е установено, че свид.К. не била
запозната с отношенията на подсъдимия и доставчиците, посочени във въпросните
фактури, а именна ЕТ „Зара – С.Д.“*** и „Мега Груп Ин“ ЕООД София. Това се
установява от показания на свид.К., която посочва, че
„най-често самият П. ми е предоставял фактурите“, като контактите й са били с подс.П.. Свид.К. не знаела, че процесните фактури документират неосъществени сделки, тя
извършвала проверка на реквизитите на фактурите, както и на данните в
търговския регистър и по-точно дали има такава фирма, каквато е посочена във
фактурата, дали е регистрирана по ДДС, дали има публикувани отчети /само за
дружествата и за едноличните търговци с големи обороти/. В тази част съдът
кредитира показанията на свид.К.. Същите
кореспондират и с обясненията на подс.П., на които
съдът също дава вяра частично. Подс.П. потвърждава
казаното от свид.К., че той носил фактурите на
последната, „тя ги проверява“ /разпит на подсъдимия л.173, отзад, от НОХД №
68/2016г. на СлОС/. Свид.Д.К.
проверявала дали фирмата контрагент работила, дали е регистрирана по ДДС, както
посочва подс.П. „колкото са нейните възможност“ – на свид.К.. Съдът дава вяра на показанията на свид.К. относно обстоятелството, че „Пами
Стоун“ ЕООД Котел за процесния период относно процесните фактури не е извършвал авансови плащания, както твърди
в обясненията си подс.П., в която част съдът не ги споделя,
тъй като не кореспондират и с останалите доказателства по делото и по-точно с
представените документи и най-вече с приложените по делото инкриминирани
фактури, в които документално не е отразено авансово плащане по сделките.
Обстоятелството,
че сделките по процесните фактури са неосъществени се
доказва от показанията на свид.В.И.П., прочетени по
реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.4 предл.1
от НПК, свид.С.Д.С. и свид.Т.Н.В.,
първият управител на „Мега Груп Ин“ ЕООД София, вторият и третата съответно
управител и счетоводител на ЕТ „Зара – С.Д.“***, на които съдът дава вяра, тъй
като са последователни, логични, допълващи се и подкрепени от доказателствата
по делото. Свидетелите са категорични, че никога не са извършвали сделки с „Пами Стоун“ Котел и не познават подсъдимия по делото. От
показанията на свид.П. се установява, че „Мега Груп
Ин“ ЕООД София е с предмет на дейност единствено производство в чужбина и внос
в страната от чужбина на стъкломагнезитни плоскости,
свързани с инфраструктурното строителство – мостове, тунели и др. Свид.С. и свид.В. са категорични
и безспорно е установено, че ЕТ „Зара – С.Д.“***, която от 10.12.2016г. е със
сменено наименование ЕТ „Изолир – С.С.“***, е с основна дейност производство и търговия на
електроизолационни материали, лакове и компаунди за
производство и ремонт на електродвигатели, трансформатори и други апарати. ЕТ
„Зара – С.Д.“*** от 01.04.2012г.няма касов апарат и извършва разплащане само по
банков път, видно от разпита на свид.С. и свед.В.. Установено е в разпита на тези свидетели, че
едноличния търговец издава фактури само на компютър със съответна програма. Процесните фактури по делото с посочен доставчик ЕТ „Зара –
С.Д.“***, за инкриминирания период 01.04.2012г. – 13.06.2013г. са с номера,
някои от които едноличния търговец и към настоящия момент не е достигнал като
номер. Свид.В. представи в с.з. фактура №
639/05.08.2016г. и фактура № 613/30.11.2015г., издадени от ЕТ „Зара – С.Д.“***,
като част от фактурите по обвинението са с по-големи номера, а е посочено че са
издадени през 2012г. и 2013г., което е напълно невъзможно. Такива са част от процесните фактури, които са с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***№ **********/27.09.2012г., **********/26.09.2012г.,
**********/22.10.2012г., **********/24.10.2012г., **********/25.10.2012г.,
**********/31.10.2012г., **********/31.10.2012г., **********/31.10.2012г. и
**********/29.11.2012г. Другите фактури също са с близки номера до
представените в с.з. от свид.В. фактури, независимо,
че е посочено в тях че са издадени през 2012г. и 2013г. Всички процесни фактури са използвани и са отразявани в дневниците
за покупки и справки-декларациите по ЗДДС на процесното
дружество през 2012г. и 2013г., както и в ГДД за финансовата 2012г.
Свид.П., като представител на „Мега Груп Ин“ ЕООД и свид.С. и свид.В., като
представители на ЕТ „Зара – С.Д.“, никога не са издавали и съставяли процесните фактурите, не са осъществявали сделки с „Пами Стоун“ ЕООД Котел, не са извършвали никакви контакти с
дружеството, не са били доставчици на дружеството и въобще не са контактували с
процесното дружество. Това се потвърждава от
показанията им, които кореспондират и със заключението по изготвената комплексна
технико-почеркова експертиза, което е пълно, ясно,
обективно и изготвено от компетентно вещо лице, поради което не е налице
основание за съмнение в неговата правилност. В заключението се установява, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст на фактури с посочен
доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, както и не е положил подписите в тези фактури
срещу „съставител“ върху печата на ЕТ
„Зара – С.Д.“***. В същото заключение се установява и, че свид.П.
не е положил ръкописния текст на всяка от фактурите с посочен доставчик „Мега
Груп Ин“ ЕООД София, като не е положил подписите върху печата на посоченото
дружество по тези фактури, и че образецът на печат на „Мега Груп Ин“ ЕООД не
съответства на положения печат на тези фактури на мястото на „съставител“.
Съдът
намира, че при анализа на обясненията на подс.П.
следва да изхожда от двояката им функция – като доказателствено
средство наред с всички останали доказателствени средства и като основно средство за защита
на подсъдимия, отчитайки факта, че той в най-голяма степен е заинтересуван от
изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе
факти, които не отговарят на действителността. Съдът не кредитира частично
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебната фаза, тъй като същите са
нелогични, вътрешно противоречиви и некореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства. Съдът ги кредитира в частта, в която кореспондират с
показанията на свид.К. относно обстоятелството, че подс.П. носил фактурите на свидетелката, която извършвала
проверка на реквизитите им и в търговския регистър относно фирмата-доставчик,
както и относно факта, че подс.П. представлявал
дружеството и се занимавал с дейността му. Съдът не дава вяра на обясненията на
подс.П. относно обстоятелството, че е извършил
действително сделките по инкриминираните фактури като е контактувал с посредници на ЕТ „Зара – С.Д.“ и „Мега Груп Ин“ ЕООД, които
се казвали „Р.“ и „Р.“. Несъстоятелно е твърдението на подсъдимия, че плащал
50% авансово за доставката, без да е получавал документ за това. Тези
обстоятелства не се потвърждават и от показанията на неговата счетоводителка,
която е категорична, че не е имало авансово плащане по сделките, като не се
потвърждават и от приложените документи във връзка с процесните
сделки, които включват единствено и само инкриминираните фактури – 42 броя за процесния период. Това твърдение на подсъдимия не се
потвърждава и от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, в
която са анализирани първичните счетоводни документи и по-точно процесните фактури, които не били придружени с никакви
други документи, за да се докажат доставките на стоките, посочени във
фактурите. Неоснователно е и твърдяното в обясненията на подсъдимия, че относно
процесните фактури е работил с тези двама човека,
посочени от него само с малки имена, че им е давал авансово 50% от стойността
на сделката, не е искал за това документи, не е получавал такива и не е изискал
документ относно обстоятелството, че са посредници на
двете фирми - ЕТ „Зара – С.Д.“ и „Мега Груп Ин“ ЕООД. Тези негови обяснения са
нелогични, наивни и целящи да докажат защитната теза на подсъдимия и най-вече
соченото от него, че сделките по въпросните фактури са действително
осъществени. Доказателство в обратната насока е заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и по-конкретно посоченото и анализирано в нея,
че сделките не са документално обосновани. Разбира се това самостоятелно не
може да бъде основание за извеждане на извода, че сделките са недействителни,
но съпоставени с показанията на свид.П., свид.С. и свид.В., а също и от
разпита на свид.Д. и свид.К.
– главни инспектори по приходите в ТД на НАП Бургас, със заключението по
комплексната технико-почеркова експертиза, с
обстоятелството, че освен фактурите като доказателство за тези сделки липсват
други първични документи, се стига до категоричен извод, че няма извършени
доставки от ЕТ „Зара – С.Д.“ и „Мега Груп Ин“ ЕООД на „Пами
Стоун“ ЕООД по процесните фактури. Недействителността
на сделките се извежда и от обстоятелството, че към фактурите няма никакви
други съпровождащи фактурата първични счетоводни документи, които да доказват
действителността на посочените във фактурите доставки от вида на складови
разписки, товарителници, протоколи и др.подобни документи, както и липсва
информация за лицата, с които подсъдимият е осъществявал контакти и извършвал
сделките. Такава информация била изискана от подсъдимия още при извършване на
данъчната ревизия, видно от разпитите на свид.Д. и свид.К., на които съдът дава вяра. Данъчните служители при
извършване на ревизията са установили, че предметът на дейност на ЕТ „Зара – С.Д.“
и „Мега Груп Ин“ ЕООД е съвсем различен от стоките, посочени като доставени в процесните фактури и това са го установили след извършване
на проверка в търговския регистър, каквато твърди, че е извършвала и свид.К., счетоводител на процесното
дружество. Съдът дава вяра на показанията на свид.Д.
и свид.К. и относно твърденията им, че конкретните
фактури по делото не отразяват вярно и точно стопанската операция, т.е.
отразената доставка съгласно изискванията на Закона за счетоводството, както и
че в случая е налице само една фактура. Съдът кредитира показанията им, тъй
като са последователни, безпротиворечиви,
незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи помежду си и със
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Свид.К.
като счетоводител на процесното дружество извършвала
проверка на реквизитите на фактурата и касовата бележка към нея, но не е
установила, че документите не отговарят на изискванията на ЗСч и ги е
осчетоводявала. Въпреки, че в разпита си в с.з. на 24.10.2016г. подробно е
обяснила какво трябва да съдържат като информация, съгласно нормативните
документи, фактурата и фискалния бон към нея, как се издават, какво
задължително съдържат, как стават поправки на фактурата , тя не е констатирала
нередности и е осчетоводила процесните фактури като
ги е включила в дневника за покупки и съответно в справки-декларациите по ЗДДС.
Същата не е знаела дали фактурите отразяват действително получени материали, отразени
във фактурите, от посочените като доставчици във фактурите две фирми - ЕТ „Зара
– С.Д.“ и „Мега Груп Ин“ ЕООД. Свид.К. само
получавала представените й от подс.П.П. фактури и извършвала счетоводните записвания като
вписвала фактурите в дневника за покупки, респ. в справки-декларациите по
чл.125 ал.1 от ЗДДС.
По този
начин подсъдимият П. потвърдил неистина пред ТД на НАП Бургас, офис Сливен в
подадените с електронния подпис на свидетелката К. справки-декларации, като
използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството на „Пами Стоун“ ЕООД Котел, като доказателство че са сключени
сделки по тях и така приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 74 391.67лв.
Подробно описаните използвани фактури от подсъдимия П. като документи с невярно
съдържание се изразяват в следното:
1. Фактура
№ ********** с дата 07.31.2012г., отразяваща стока „камък зидария“ в количество
1100 кв.м. с единична цена 10.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер
на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара
– С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 03.08.12г., в който
са вписани строителни материали на стойност 13 200лв. Фактурата е с
невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало посочената в нея
стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.Т.В.. Същите
кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.Д.К.
– счетоводител на процесната фирма, която обяснява,
че нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата се
подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която
посочва, че сделката е документално необоснована. В конкретната фактура като
дата е посочено 07.31.2012г., което е грешно изписана дата, тъй като са
разменени местата на деня и месеца и съгласно ЗСч погрешно съставения първичен
счетоводен документ се анулира и се съставя нов. Във фактурата не е отбелязано
дата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен реквизит, съгласно
ЗДДС. В тази фактура има направена корекция на сумата за плащане, като
първоначално е записана сумата 13 000.00лв, след което е поправена на
13 200.00лв и съгласно изискванията на ЗСч поправка в първичния счетоводен
документ не се разрешава. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой и към
нея има прикрепен фискален бон. Във
фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по ЗДДС на
издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова бележка не е посочено
количеството и единичната стойност на закупената стока, което е задължително
изискване съгласно същата наредба. Налице е разминаване и между датата на
издаваната фактура 31.07.2012г. и датата на фискалния бон към нея 03.08.2012г.
Според показанията на свид. К. може да има
разминаване между датата на фактурата и фискалния бон и фискалния бон да е с
по-късна дата от фактурата тогава, когато има първо доставка на стока и се
издава фактурата, тъй като стоката сменя собствеността си, а след това да бъде
извършено плащането и да се издаде фискалния бон за извършеното плащане. Това
противоречи на обясненията на подсъдимия, че при всички доставки е извършвал
50% авансово плащане и след това са му доставили стоката по фактурата.
2. Фактура
№ ********** с дата 29.08.2012г., отразяваща стока „камъчета за пълнеж“ в
количество 55 куб. с единична цена 200.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС
в размер на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик
ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон. Фактурата е с
невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало посочената в нея
стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.Т.В.. Същите
кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба. В тази фактура е
отразена закупена стока „камъчета за пълнеж“, а в счетоводните документи е
посочено, че е закупен камък при осчетоводяване на фактурата.
3. Фактура
№ ********** с дата 15.08.2012г., отразяваща стока „каменни плочки за пълнеж“ в
количество 2 000 кв.м. с единична цена 5.50лв, цена без ДДС
11 000.00лв, ДДС в размер на 2 200.00лв и цена с ДДС
13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към фактурата има
приложен фискален бон с дата 15.08.2012г. на стойност 13 200.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид. С.С. и свид.
Т.В.. Същите кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова експертиза, че свид.
С. не е изпълнил ръкописния текст във фактурата и не е положил подпис срещу
съставител върху печата на фактурата. Обстоятелството, че фактурата е с невярно
съдържание се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи,
които да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен реквизит,
съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой
и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба.
4. Фактура
№ ********** с дата 30.08.2012г., отразяваща стока „камък зидария“ в количество
1 000 кв.м. с единична цена 11.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в
размер на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ
„Зара – С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон, който е нечетлив.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.Т.В..
Същите кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова експертиза, че свид.С.
не е изпълнил ръкописния текст във фактурата и не е положил подпис срещу
съставител върху печата на фактурата. Обстоятелството, че фактурата е с невярно
съдържание се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други
документи, които да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира
обясненията на подс.П., че сделката посочена във
фактурата е действително извършена и той е извършил 50% авансово разплащане,
след което му е била доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на
показанията на свид.К. – счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че нямало извършени
авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
предвид и обстоятелството, че последните са голословни и нелогични. Подсъдимият
твърди, че е давал 50% авансово от стойността на доставката на хора с имена Р.
или Р., но не може да посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници на фирмите посочени във фактурите. Изводът за
невярно съдържание на фактурата се подкрепя и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че сделката е документално
необоснована. Във фактурата не е отбелязано датата на данъчното събитие или
плащане, което е задължителен реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във
фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има прикрепен фискален
бон. Съгласно изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства задължителен реквизит на фискалната касова бележка към
фактурата е същата да е четима, а в случая фискалния бон прикрепен към
фактурата е нечетлив. Също така във фискалната касова бележка не е посочено
количеството и единичната стойност на закупената стока, което е задължително
изискване съгласно същата наредба.
5. Фактура
№ ********** с дата 27.09.2012г., отразяваща стока „камък зидария“ в количество
1 000 кв.м. с единична цена 10.00лв, цена без ДДС 10 000.00лв, ДДС в
размер на 2 000.00лв и цена с ДДС 12 000.00лв, с посочен доставчик ЕТ
„Зара – С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 27.09.2012г.
на стойност 12 000.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.Д.К.
– счетоводител на процесната фирма, която обяснява,
че нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба.
6. Фактура
№ ********** с дата 26.09.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 550
кв.м. с единична цена 20.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на
2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***.
Към фактурата има приложен фискален бон с дата 26.09.2012г. на стойност
13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба. В тази фактура е
отразена закупена стока „камък“, а в счетоводните документи е посочено, че са
закупени плочи при осчетоводяване на фактурата.
7. Фактура
№ ********** с дата 22.10.2012г., отразяваща стока „камък настилка“ в
количество 2 000 кв.м. с единична цена 5.50лв, цена без ДДС
11 000.00лв, ДДС в размер на 2 200.00лв и цена с ДДС
13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към фактурата има
приложен фискален бон с дата 22.10.2012г. на стойност 13 200.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.
Т.В.. Същите кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова експертиза, че свид.С.
не е изпълнил ръкописния текст във фактурата и не е положил подпис срещу
съставител върху печата на фактурата. Обстоятелството, че фактурата е с невярно
съдържание се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други
документи, които да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира
обясненията на подс.П., че сделката посочена във
фактурата е действително извършена и той е извършил 50% авансово разплащане,
след което му е била доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на
показанията на свид.К. – счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че нямало извършени
авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
предвид и обстоятелството, че последните са голословни и нелогични. Подсъдимият
твърди, че е давал 50% авансово от стойността на доставката на хора с имена Р.
или Р., но не може да посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници на фирмите посочени във фактурите. Изводът за
невярно съдържание на фактурата се подкрепя и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че сделката е документално необоснована.
Във фактурата не е отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е
задължителен реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено,
че плащането е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон
към фактурата не е посочен идентификационен номер по ЗДДС на издателя, което е
задължителен реквизит съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Също така във фискалната касова бележка не е посочено количеството
и единичната стойност на закупената стока, което е задължително изискване
съгласно същата наредба. В тази фактура е отразена закупена стока „камък
настилка“, а в счетоводните документи е посочено, че са закупени плочи при
осчетоводяване на фактурата.
8. Фактура
№ ********** с дата 24.10.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 500
кв.м. с единична цена 22.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на
2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***.
Към фактурата има приложен фискален бон. Фактурата е с невярно съдържание, тъй
като процесното дружество „Пами
Стоун“ ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***,
видно от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид.Д.К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Фискалният касов бон е нечетим, което е задължителен реквизит, съгласно
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във
фискалната касова бележка не е посочено количеството и единичната стойност на
закупената стока, което е задължително изискване съгласно същата наредба. В
тази фактура е отразена закупена стока „камък“, а в счетоводните документи е
посочено, че са закупени плочи при осчетоводяване на фактурата.
9. Фактура
№ ********** с дата 25.10.2012г., отразяваща стока „камък настилка“ в
количество 1 000 кв.м. с единична цена 11.00лв, цена без ДДС
11 000.00лв, ДДС в размер на 2 200.00лв и цена с ДДС
13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към фактурата има
приложен фискален бон с дата 25.10.2012г. на стойност 13 200.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.Т.В..
Същите кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова експертиза, че свид.С.
не е изпълнил ръкописния текст във фактурата и не е положил подпис срещу
съставител върху печата на фактурата. Обстоятелството, че фактурата е с невярно
съдържание се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други
документи, които да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира
обясненията на подс.П., че сделката посочена във
фактурата е действително извършена и той е извършил 50% авансово разплащане,
след което му е била доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на
показанията на свид.К. – счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че нямало извършени
авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
предвид и обстоятелството, че последните са голословни и нелогични. Подсъдимият
твърди, че е давал 50% авансово от стойността на доставката на хора с имена Р.
или Р., но не може да посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници на фирмите посочени във фактурите. Изводът за
невярно съдържание на фактурата се подкрепя и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че сделката е документално
необоснована. Във фактурата не е отбелязано датата на данъчното събитие или
плащане, което е задължителен реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във
фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има прикрепен фискален
бон. Във фискалния бон към фактурата не
е посочен идентификационен номер по ЗДДС на издателя, което е задължителен
реквизит съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Също така
във фискалната касова бележка не е посочено количеството и единичната стойност
на закупената стока, което е задължително изискване съгласно същата наредба. В
тази фактура е отразена закупена стока „камък настилка“, а в счетоводните
документи е посочено, че са закупени горива при осчетоводяване на фактурата.
10. Фактура
№ ********** с дата 31.10.2012г., отразяваща стока „павета“ в количество 500
кв.м. с единична цена 20.00лв, цена без ДДС 10 000.00лв, ДДС в размер на
2 000.00лв и цена с ДДС 12 000.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***.
Към фактурата има приложен фискален бон с дата 31.10.2012г. на стойност
12 000.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид.Д.К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова бележка не е посочено
количеството и единичната стойност на закупената стока, което е задължително
изискване съгласно същата наредба.
11. Фактура
№ ********** с дата 31.10.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество
1 000 кв.м. с единична цена 11.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в
размер на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ
„Зара – С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 01.11.2012г.
на стойност 13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид.Д.К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова бележка не е
посочено количеството и единичната стойност на закупената стока, което е
задължително изискване съгласно същата наредба. Във фактурата е отразена дата
31.10.2012г., а касовия бон към нея е с дата 01.11.2012г. и видно от дневника
на сметка 401 „доставчици“ на процесното дружество е
осчетоводено касово плащане на 31.10.2012г. Това противоречи на показанията на свид. К., която посочва, че при действително извършване на
плащането се издава касовия бон, а в случая осчетоводяването на издадения касов
бон е станало преди датата на неговото издаване. Това още веднъж потвърждава, че конкретната
фактура е с невярно съдържание и не е извършена описаната в нея сделка. Нещо
повече, в тази фактура е отразена закупена стока „камък“, а е осчетоводено, че
са закупени плочи.
12. Фактура
№ ********** с дата 31.10.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 550
кв.м. с единична цена 20.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на 2 200.00лв
и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към
фактурата има приложен фискален бон с дата 01.11.2012г. на стойност
13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба. Във фактурата е
отразена дата 31.10.2012г., а касовия бон към нея е с дата 01.11.2012г. и видно
от дневника на сметка 401 „доставчици“ на процесното
дружество е осчетоводено касово плащане на 31.10.2012г. Това противоречи на
показанията на свид. К., която посочва, че при
действително извършване на плащането се издава касовия бон, а в случая
осчетоводяването на издадения касов бон е станало преди датата на неговото
издаване. Това още веднъж потвърждава,
че конкретната фактура е с невярно съдържание и не е извършена описаната в нея
сделка. Нещо повече, в тази фактура е отразена закупена стока „камък“, а е
осчетоводено, че са закупени плочи.
13. Фактура
№ ********** с дата 27.11.2012г., отразяваща стока „павета“ в количество 1 000
кв.м. с единична цена 11.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на
2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***.
Към фактурата има приложен фискален бон с дата 27.11.2012г. на стойност
13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба.
14. Фактура
№ ********** с дата 29.11.2012г.,
отразяваща стока „камък“ в количество 1 000 кв.м. с единична цена 11.00лв, цена
без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на 2 200.00лв и цена с ДДС
13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към фактурата има
приложен фискален бон с дата 29.11.2012г. на стойност 13 200.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.Т.В..
Същите кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова експертиза, че свид.С.
не е изпълнил ръкописния текст във фактурата и не е положил подпис срещу
съставител върху печата на фактурата. Обстоятелството, че фактурата е с невярно
съдържание се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други
документи, които да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира
обясненията на подс.П., че сделката посочена във
фактурата е действително извършена и той е извършил 50% авансово разплащане,
след което му е била доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на
показанията на свид.К. – счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че нямало извършени
авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
предвид и обстоятелството, че последните са голословни и нелогични. Подсъдимият
твърди, че е давал 50% авансово от стойността на доставката на хора с имена Р.
или Р., но не може да посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници на фирмите посочени във фактурите. Изводът за
невярно съдържание на фактурата се подкрепя и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че сделката е документално
необоснована. Във фактурата не е отбелязано датата на данъчното събитие или
плащане, което е задължителен реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във
фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има прикрепен фискален
бон. Във фискалния бон към фактурата не
е посочен идентификационен номер по ЗДДС на издателя, което е задължителен
реквизит съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Също така
във фискалната касова бележка не е посочено количеството и единичната стойност
на закупената стока, което е задължително изискване съгласно същата наредба.
15. Фактура
№ ********** с дата 26.03.2013г., отразяваща стока „камък зидария“ в количество
220 кв.м. с единична цена 50.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер
на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара
– С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 26.03.2013г. на
стойност 13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид.Д.К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба. Във фактурата е
отразена закупена стока „камък зидария“, а е осчетоводено, че е закупен камък.
16.
Фактура № ********** с дата
31.03.2013г., отразяваща стока „камък“ в количество 1 000 кв.м. с единична цена
11.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на 2 200.00лв и цена
с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към фактурата
има приложен фискален бон с дата 09.04.2013г. на стойност 13 200.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.Т.В..
Същите кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова експертиза, че свид.С.
не е изпълнил ръкописния текст във фактурата и не е положил подпис срещу
съставител върху печата на фактурата. Обстоятелството, че фактурата е с невярно
съдържание се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други
документи, които да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира
обясненията на подс.П., че сделката посочена във
фактурата е действително извършена и той е извършил 50% авансово разплащане,
след което му е била доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на
показанията на свид.К. – счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че нямало извършени
авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
предвид и обстоятелството, че последните са голословни и нелогични. Подсъдимият
твърди, че е давал 50% авансово от стойността на доставката на хора с имена Р.
или Р., но не може да посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници на фирмите посочени във фактурите. Изводът за
невярно съдържание на фактурата се подкрепя и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че сделката е документално
необоснована. Във фактурата не е отбелязано датата на данъчното събитие или
плащане, което е задължителен реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във
фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има прикрепен фискален
бон. Във фискалния бон към фактурата не
е посочен идентификационен номер по ЗДДС на издателя, което е задължителен
реквизит съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Също така
във фискалната касова бележка не е посочено количеството и единичната стойност
на закупената стока, което е задължително изискване съгласно същата наредба. Налице
е разминаване между датата на издадената фактура, която е 31.03.2013г. и датата
на фискалния бон към нея – 09.04.2013г. Това противоречи на обясненията на
подсъдимия, в каквато връзка съдът не ги кредитира, че е извършвал авансови
плащания по доставките в размер на 50%, а отразеното по документите е, че
плащането е станало няколко дни след доставката на стоката. Това още веднъж
потвърждава факта, че няма реално извършена сделка по посочената фактура и не е
извършена доставка на процесното дружество на стоката
посочена във фактурата. От друга страна във фактурата е посочено, че е закупена
стока „камък“, а е осчетоводено че са закупени горива.
17. Фактура
№ ********** с дата 31.03.2013г.,
отразяваща стока „камък“ в количество 2 000 кв.м. с единична цена 5.50лв, цена
без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на 2 200.00лв и цена с ДДС
13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към фактурата има
приложен фискален бон с дата 01.04.2013г. на стойност 13 200.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.Т.В..
Същите кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова експертиза, че свид.С.
не е изпълнил ръкописния текст във фактурата и не е положил подпис срещу
съставител върху печата на фактурата. Обстоятелството, че фактурата е с невярно
съдържание се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други
документи, които да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира
обясненията на подс.П., че сделката посочена във
фактурата е действително извършена и той е извършил 50% авансово разплащане,
след което му е била доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на
показанията на свид.К. – счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови
плащания по доставките. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и
обстоятелството, че последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди,
че е давал 50% авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р.,
но не може да посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници на фирмите посочени във фактурите. Изводът за
невярно съдържание на фактурата се подкрепя и от заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че сделката е документално
необоснована. Във фактурата не е отбелязано датата на данъчното събитие или
плащане, което е задължителен реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във
фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има прикрепен фискален
бон. Във фискалния бон към фактурата не
е посочен идентификационен номер по ЗДДС на издателя, което е задължителен
реквизит съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Също така
във фискалната касова бележка не е посочено количеството и единичната стойност
на закупената стока, което е задължително изискване съгласно същата наредба.
Тук отново е налице разминаване между датите на издадената фактура и датата на
фискалния бон, като във фактурата е посочена дата 31.03.2013г., а в касовия бон
към нея дата 01.04.2013г. Това противоречи на обясненията на подсъдимия, че е
извършвал авансово плащане по фактурата, тъй като видно от фактурата и
приложения касов бон към нея това не се установява, даже така, както е отразено
означава, че плащането е станало няколко дни след като е доставена стоката. По
този начин още веднъж се установява, че фактурата е с невярно съдържание и
сделката реално не е осъществена и не е имало действителна доставка по
фактурата.
18. Фактура № ********** с дата 29.05.2013г., отразяваща стока „камък“
в количество 100 куб.м. с единична цена 110.00лв, цена без ДДС
11 000.00лв, ДДС в размер на 2 200.00лв и цена с ДДС
13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***. Към фактурата има
приложен фискален бон с дата 29.05.2013г. на стойност 13 200.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно от показанията на свид.С.С. и свид.Т.В..
Същите кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова експертиза, че свид.С.
не е изпълнил ръкописния текст във фактурата и не е положил подпис срещу
съставител върху печата на фактурата. Обстоятелството, че фактурата е с невярно
съдържание се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други
документи, които да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира
обясненията на подс.П.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.Д.К.
– счетоводител на процесната фирма, която обяснява,
че нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова бележка не е
посочено количеството и единичната стойност на закупената стока, което е
задължително изискване съгласно същата наредба.
19.
Фактура № ********** с дата 27.05.2013г., отразяваща стока „шапки“ в количество
1 000 л.м. с единична цена 11.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер
на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара
– С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 27.05.2013г. на
стойност 13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба.
20.
Фактура № ********** с дата 17.05.2013г., отразяваща стока „камък“ в количество
1 100 кв.м. с единична цена 10.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в
размер на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ
„Зара – С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 17.05.2013г.
на стойност 13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба.
21. Фактура
№ ********** с дата 30.04.2013г., отразяваща стока „камък зидария“ в количество
110 куб.м. с единична цена 100.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в
размер на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ
„Зара – С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 30.04.2013г.
на стойност 13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба. По тази фактура е
отразено, че е закупена стока „камък зидария“, а е осчетоводено, че са закупени
плочи.
22. Фактура
№ ********** с дата 24.04.2013г., отразяваща стока „камък зидария“ в количество
110 куб.м. с единична цена 100.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в
размер на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ
„Зара – С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 24.04.2013г.
на стойност 13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.Д.К.
– счетоводител на процесната фирма, която обяснява,
че нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба. Във фактурата е
отразена закупена стока „камък зидария“, а е осчетоводено че са закупени плочи.
23. Фактура
№ ********** с дата 25.04.2013г., отразяваща стока „шапки“ в количество 1 000
л.м. с единична цена 11.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на
2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***.
Към фактурата има приложен фискален бон с дата 25.04.2013г. на стойност
13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова експертиза,
че свид С. не е изпълнил ръкописния текст във
фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба. В конкретната фактура е
отразено закупена стока „шапки“, а е осчетоводено че са закупени плочи.
24.
Фактура № ********** с дата 09.04.2013г., отразяваща стока „камък“ в количество
200 куб.м. с единична цена 55.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер
на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик ЕТ „Зара
– С.Д.“***. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 09.04.2013г. на
стойност 13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от ЕТ „Зара – С.Д.“***, видно
от показанията на свид.С.С.
и свид.Т.В.. Същите кореспондират и със заключението
по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид.С. не е изпълнил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис срещу съставител върху печата на фактурата.
Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се потвърждава и от факта,
че към нея няма представени други документи, които да удостоверяват извършената
доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс.П.,
че сделката посочена във фактурата е действително извършена и той е извършил
50% авансово разплащане, след което му е била доставена стоката, тъй като
същите противоречат дори на показанията на свид.К. –
счетоводител на процесната фирма, която обяснява, че
нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните са
голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон.
Във фискалния бон към фактурата не е посочен идентификационен номер по
ЗДДС на издателя, което е задължителен реквизит съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Също така във фискалната касова
бележка не е посочено количеството и единичната стойност на закупената стока,
което е задължително изискване съгласно същата наредба. В конкретната фактура е
отразено закупена стока „камък“, а е осчетоводено че са закупени материали.
Установено
е, че няма поредност при издаване на посочените
фактури от т.1 до т.24, което е задължително условие съгласно изискванията на
ЗДДС. Установено е и хаотично редуване на номерата на фактурите, при което
фактури с по-голям номер са с по-ранна дата от фактури с по-малък номер. Това
още веднъж потвърждава нереалността на извършените сделки, посочени в тези фактури.
Обстоятелството, че не е извършена доставка на стоките, отразени във фактурите
се потвърждава и от факта, че във фактурите и фискалните бонове към тях е
посочен адрес на ЕТ „Зара – С.Д.“***, а именно гр.С., ул.“Ж. Н.“ *, ет.*, ап.*,
който е различен от седалището и адреса на управление на фирмата в търговския
регистър и който следва да се вписва в документите, издавани от едноличния
търговец. Седалището и адреса на управление на едноличния търговец в ТР е ГР.С.,
район О., ул.“М.Д.“ № *. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид.В., счетоводител на ЕТ „Зара – С.Д.“, която посочва че
адреса, посочен във фактурите е адреса на свид.С.С. – управител на фирмата и не следва да е посочен такъв
адрес във фактурите и фискалните бонове към тях. Свидетелката в показанията си,
на които съдът дава вяра, посочва че не са издавали такъв вид фактури като
„всичките ни фактури са издадени на компютър“ и към 05.08.2016г. номерът на
фактурите на фирмата е № 639, а на 30.11.2015г. са издали фактура № 613, в
които е посочен адрес на ЕТ „Зара – С.Д.“***. Свидетелката представи в съдебно
заседание копие от тези две фактури, с което още веднъж се потвърждава, че
горепосочените фактури не са издадени от тази фирма и фирмата не е извършвала
доставки на стоките, посочени във фактурата. По този начин се доказва
нереалността на документираните във фактурите доставки и използвани от
подсъдимия П. като доказателство, че са сключени сделки по тези фактури, с
което е приспаднал неследващ се за него данъчен кредит, като е включил
фактурите в дневника за покупки и в справки-декларациите по ЗДДС. Като
доказателство за тези обстоятелства е и категорично установеното, че от
01.04.2012г. ЕТ „Зара – С.Д.“*** няма касов апарат и извършва разплащане само
по банков път, което се потвърждава от показанията на свид.С.
и свид.В., логични, последователни, ясни, допълващи
се помежду си и с останалите доказателства по делото.
25. Фактура
№ ********** с дата 30.01.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 1000
кв.м. с единична цена 4.31667лв, цена без ДДС 4 316.67лв, ДДС в размер на
863.33лв и цена с ДДС 5180.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София.
Към фактурата има приложен фискален бон с дата 30.01.2012г. на стойност 5 180.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените показания
на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“. Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание
се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които
да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е записана грешно
единичната цена на стоката, а именно 4.31667, като съгласно изискванията на ЗСч
погрешно съставените първични счетоводни документи се анулират и се съставят
нови. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има прикрепен
фискален бон. Във фискалния бон към фактурата не е посочено количеството и
единичната стойност на стоката, което е задължително изискване, съгласно Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. В касовия бон към фактурата няма задължителното
графично фискално лого, съгласно приложение № 18 към Наредбата. В него не е
посочено наименованието и адреса на търговския обект или ако не е налице
стационарен обект, не е изписан текста „без стационарен обект“, които са
задължителни реквизити съгласно Наредбата.
26. Фактура
№ ********** с дата 29.02.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 855
кв.м. с единична цена 5.00лв, цена без ДДС 4 275.00лв, ДДС в размер на
855.00лв и цена с ДДС 5130.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София.
Към фактурата има приложен фискален бон с дата 29.02.2012г. на стойност 5
130.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е
задължително изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В касовия
бон към фактурата няма задължителното графично фискално лого, съгласно
приложение № 18 към Наредбата. В него не е посочено наименованието и адреса на
търговския обект или ако не е налице стационарен обект, не е изписан текста
„без стационарен обект“, които са задължителни реквизити съгласно Наредбата.
27. Фактура № ********** с дата 31.03.2012г.,
отразяваща стока „камък“ в количество 1000 кв.м. с единична цена 5.00лв, цена
без ДДС 5 000.00лв, ДДС в размер на 1 000.00лв и цена с ДДС
6 000.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София. Към фактурата
има приложен фискален бон с дата 31.03.2012г. на стойност 6 000.00лв. Фактурата
е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество
„Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало посочената в
нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със заключението по
извършената комплексна технико-почеркова експертиза,
че свид. П. не е положил ръкописния текст във
фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца на
печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на мястото
на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е
задължително изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В касовия
бон към фактурата няма задължителното графично фискално лого, съгласно
приложение № 18 към Наредбата. В него не е посочено наименованието и адреса на
търговския обект или ако не е налице стационарен обект, не е изписан текста
„без стационарен обект“, които са задължителни реквизити съгласно Наредбата.
28. Фактура № ********** с дата 06.03.2012г.,
отразяваща стока „камък“ в количество 1000 кв.м. с единична цена 4.2333334лв,
цена без ДДС 4 233.3334лв, ДДС в размер на 846.6667лв и цена с ДДС 5080.00лв, с
посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София. Към фактурата има приложен
фискален бон с дата 06.03.2012г. на стойност 5 080.00лв. Фактурата е с невярно
съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало посочената в нея
стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със заключението по
извършената комплексна технико-почеркова експертиза,
че свид. П. не е положил ръкописния текст във
фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца на
печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на мястото
на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е записана грешно
единичната цена на стоката, а именно 4.2333334, като съгласно изискванията на
ЗСч погрешно съставените първични счетоводни документи се анулират и се
съставят нови. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има
прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата не е посочено
количеството и единичната стойност на стоката, което е задължително изискване,
съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В касовия бон към фактурата няма
задължителното графично фискално лого, съгласно приложение № 18 към Наредбата.
В него не е посочено наименованието и адреса на търговския обект или ако не е
налице стационарен обект, не е изписан текста „без стационарен обект“, които са
задължителни реквизити съгласно Наредбата.
29.
Фактура № ********** с дата 29.03.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество
1000 кв.м. с единична цена 4.2916667лв, цена без ДДС 4 291.6667лв, ДДС в размер
на 858.3333лв и цена с ДДС 5150.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД
София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 29.03.2012г. на стойност
5 150.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е записана грешно
единичната цена на стоката, а именно 4.2916667, като съгласно изискванията на
ЗСч погрешно съставените първични счетоводни документи се анулират и се
съставят нови. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има
прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата не е посочено
количеството и единичната стойност на стоката, което е задължително изискване,
съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В касовия бон към фактурата няма
задължителното графично фискално лого, съгласно приложение № 18 към Наредбата.
В него не е посочено наименованието и адреса на търговския обект или ако не е
налице стационарен обект, не е изписан текста „без стационарен обект“, които са
задължителни реквизити съгласно Наредбата.
30. Фактура
№ ********** с дата 01.04.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 1500
кв.м. с единична цена 3.7777778лв, цена без ДДС 5 666.6667лв, ДДС в размер на
1133.3333лв и цена с ДДС 6800.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД
София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 01.04.2012г. на стойност
6800.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е записана грешно
единичната цена на стоката, а именно 3.7777778, като съгласно изискванията на
ЗСч погрешно съставените първични счетоводни документи се анулират и се
съставят нови. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има
прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата не е посочено
количеството и единичната стойност на стоката, което е задължително изискване,
съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В касовия бон към фактурата няма
задължителното графично фискално лого, съгласно приложение № 18 към Наредбата.
В него не е посочено наименованието и адреса на търговския обект или ако не е
налице стационарен обект, не е изписан текста „без стационарен обект“, които са
задължителни реквизити съгласно Наредбата.
31.
Фактура № ********** с дата 19.04.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество
2000 кв.м. с единична цена 3.00лв, цена без ДДС 6000.00лв, ДДС в размер на
1200.00лв и цена с ДДС 7200.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД
София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 19.04.2012г. на стойност
7 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен реквизит,
съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой
и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата не е
посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е задължително
изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В касовия бон към
фактурата няма задължителното графично фискално лого, съгласно приложение № 18
към Наредбата. В него не е посочено наименованието и адреса на търговския обект
или ако не е налице стационарен обект, не е изписан текста „без стационарен
обект“, които са задължителни реквизити съгласно Наредбата.
32. Фактура № ********** с дата 29.04.2012г.,
отразяваща стока „камък“ в количество 1000 кв.м. с единична цена 5.8333333лв,
цена без ДДС 5 833.3333лв, ДДС в размер на 1166.6667лв и цена с ДДС 7000.00лв,
с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София. Към фактурата има приложен
фискален бон с дата 29.04.2012г. на стойност 7 000.00лв. Фактурата е с невярно
съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало посочената в нея
стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със заключението по
извършената комплексна технико-почеркова експертиза,
че свид. П. не е положил ръкописния текст във
фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца на
печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на мястото
на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е записана грешно
единичната цена на стоката, а именно 5.8333333, като съгласно изискванията на
ЗСч погрешно съставените първични счетоводни документи се анулират и се
съставят нови. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има
прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата не е посочено
количеството и единичната стойност на стоката, което е задължително изискване,
съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. В касовия бон към фактурата няма
задължителното графично фискално лого, съгласно приложение № 18 към Наредбата.
В него не е посочено наименованието и адреса на търговския обект или ако не е
налице стационарен обект, не е изписан текста „без стационарен обект“, които са
задължителни реквизити съгласно Наредбата.
33.
Фактура № ********** с дата 30.03.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество
2000 кв.м. с единична цена 2.50лв, цена без ДДС 5000.00лв, ДДС в размер на 1
000.00лв и цена с ДДС 6 000.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД
София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 30.03.2012г. на стойност
6 000.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово
от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е
задължително изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В касовия
бон към фактурата няма задължителното графично фискално лого, съгласно
приложение № 18 към Наредбата. В него не е посочено наименованието и адреса на
търговския обект или ако не е налице стационарен обект, не е изписан текста
„без стационарен обект“, които са задължителни реквизити съгласно Наредбата.
34. Фактура № ********** с дата 28.05.2012г.,
отразяваща стока „камък“ в количество 1500 кв.м. с единична цена 5.6388889лв,
цена без ДДС 8458.3334лв, ДДС в размер на 1691.6667лв и цена с ДДС 10150.00лв,
с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София. Към фактурата има приложен
фискален бон с дата 28.05.2012г. на стойност 10150.00лв. Фактурата е с невярно
съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало посочената в нея
стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със заключението по
извършената комплексна технико-почеркова експертиза,
че свид. П. не е положил ръкописния текст във
фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца на
печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на мястото
на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е отбелязано
датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен реквизит,
съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е записана грешно единичната цена
на стоката, а именно 5.6388889, като съгласно изискванията на ЗСч погрешно
съставените първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. Във
фактурата е отразено, че плащането е в брой и към нея има прикрепен фискален
бон. Във фискалния бон към фактурата не е посочено количеството и единичната
стойност на стоката, което е задължително изискване, съгласно Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. Налице е и разминаване в адреса, посочен във
фактурата и фискалния бон към нея. Във фактурата е посочен адрес ГР.С., район „О.К.“,
ж.к. „С.“, „В.Ю.“ № *, а във фискалния бон към нея е посочен адрес ГР.С., ж.к.
„С.“, ул. „Б.“ №*.
35. Фактура
№ ********** с дата 25.05.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 2000
кв.м. с единична цена 4.00лв, цена без ДДС 8000.00лв, ДДС в размер на 1600.00лв
и цена с ДДС 9600.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София. Към
фактурата има приложен фискален бон с дата 14.06.2012г. на стойност 9600.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките. Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че последните
са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50% авансово от
стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да посочи
другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е
задължително изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Във
фактурата е отразена дата 25.05.2012г., а касовия бон прикрепен към нея е с
дата 14.06.2012г., което установява едно последващо
плащане след като стоката е доставена като това противоречи на обясненията на подс. П., че винаги е плащал 50% авансово от доставката и
след това е получавал стоката. Това е още едно обстоятелство, което доказва
нереалността на отразената във фактурата сделка.
36. Фактура
№ ********** с дата 31.05.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 1000
кв.м. с единична цена 10.00лв, цена без ДДС 10000.00лв, ДДС в размер на 2000.00лв
и цена с ДДС 12000.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София. Към
фактурата има приложен фискален бон с дата 14.06.2012г. на стойност 12000.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е
задължително изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Във
фактурата е отразена дата 31.05.2012г., а касовия бон прикрепен към нея е с
дата 14.06.2012г., което установява едно последващо
плащане след като стоката е доставена като това противоречи на обясненията на подс. П., че винаги е плащал 50% авансово от доставката и
след това е получавал стоката. Това е още едно обстоятелство, което доказва
нереалността на отразената във фактурата сделка.
37. Фактура
№ ********** с дата 25.05.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 1000
кв.м. с единична цена 8.00лв, цена без ДДС 8000.00лв, ДДС в размер на 1600.00лв
и цена с ДДС 9600.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София. Към
фактурата има приложен фискален бон с дата 14.06.2012г. на стойност 9600.00лв.
Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен реквизит,
съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането е в брой
и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата не е
посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е задължително
изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Във фактурата е
отразена дата 25.05.2012г., а касовия бон прикрепен към нея е с дата
14.06.2012г., което установява едно последващо
плащане след като стоката е доставена като това противоречи на обясненията на подс. П., че винаги е плащал 50% авансово от доставката и
след това е получавал стоката. Това е още едно обстоятелство, което доказва
нереалността на отразената във фактурата сделка.
38. Фактура
№ ********** с дата 27.06.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 2000
кв.м. с единична цена 5.00лв, цена без ДДС 10000.00лв, ДДС в размер на
2000.00лв и цена с ДДС 12000.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД
София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 28.06.2012г. на стойност
12000.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е
задължително изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Във
фактурата е отразена дата 27.06.2012г., а касовия бон прикрепен към нея е с
дата 28.06.2012г., което установява едно последващо
плащане след като стоката е доставена като това противоречи на обясненията на подс. П., че винаги е плащал 50% авансово от доставката и
след това е получавал стоката. Това е още едно обстоятелство, което доказва
нереалността на отразената във фактурата сделка. В тази фактура има направена
корекция на мярката и количеството, като съгласно изискванията на ЗСч поправка
в първични счетоводни документи не се разрешава.
39.
Фактура № ********** с дата 28.06.2012г., отразяваща стока „камък зидария“ в
количество 1000 м на 8 степен, с единична цена 11.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв,
ДДС в размер на 2 200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик „Мега
Груп Ин“ ЕООД София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 28.06.2012г.
на стойност 13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното дружество „Пами Стоун“
ЕООД Котел не е получавало посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София,
видно от приобщените показания на свид. В.П.. Същите
кореспондират и със заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Установено е грешно изписване на
мярката на стоката, като е написано „м“ на 8 степен, а не както би следвало да
бъде кв.м., като съгласно ЗСч погрешно съставените парични счетоводни документи
се анулират и се съставят нови. Във фискалния бон към фактурата не е посочено
количеството и единичната стойност на стоката, което е задължително изискване,
съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Във фактурата е отразена закупена
стока „камък зидария“, а е осчетоводено, че е закупен камък.
40. Фактура
№ ********** с дата 28.05.2012г., отразяваща стока „камък“ в количество 2000
кв.м. с единична цена 5.50лв, цена без ДДС 11000.00лв, ДДС в размер на 2
200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД
София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 14.06.2012г. на стойност
13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените показания
на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е
задължително изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Във
фактурата е отразена дата 28.05.2012г., а касовия бон към нея е с дата
14.06.2012г., което е разминаване между датите и не кореспондира с обясненията
на подсъдимия П., че е извършвал авансови плащания по всички сделки и след това
му била доставена стоката. Така, както е отразено в приложените по делото
документи, стоката е доставена на 28.05.2012г., а плащането е било по-късно, а
именно на 14.06.2012г., видно от фактурата и фискалния бон към нея. Това също
потвърждава, че сделката не е реална и действителна доставка на стоката,
описана във фактурата, не е извършена.
41. Фактура
№ ********** с дата 24.07.2012г., отразяваща стока „камък зидария“ в количество
1000 кв.м. с единична цена 10.00лв, цена без ДДС 10 000.00лв, ДДС в размер на 2
000.00лв и цена с ДДС 12 000.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД
София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 24.07.2012г. на стойност
12 000.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало
посочената в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените
показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със
заключението по извършената комплексна технико-почеркова
експертиза, че свид. П. не е положил ръкописния текст
във фактурата и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца
на печат на дружеството не съответства на положения печат във фактурата на
мястото на „съставител“. Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание
се потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които
да удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е
задължително изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Във
фактурата е отразена закупена стока „камък зидария“, а е осчетоводено, че са
закупени плочи.
42. Фактура
№ ********** с дата 25.07.2012г., отразяваща стока „камък зидария“ в количество
1100 кв.м. с единична цена 10.00лв, цена без ДДС 11 000.00лв, ДДС в размер на 2
200.00лв и цена с ДДС 13 200.00лв, с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД
София. Към фактурата има приложен фискален бон с дата 25.07.2012г. на стойност
13 200.00лв. Фактурата е с невярно съдържание, тъй като процесното
дружество „Пами Стоун“ ЕООД Котел не е получавало посочената
в нея стока от „Мега Груп Ин“ ЕООД София, видно от приобщените показания на свид. В.П.. Същите кореспондират и със заключението по
извършената комплексна технико-почеркова експертиза,
че свид. П. не е положил ръкописния текст във фактурата
и не е положил подпис върху печата във фактурата, като и образеца на печат на
дружеството не съответства на положения печат във фактурата на мястото на
„съставител“.Обстоятелството, че фактурата е с невярно съдържание се
потвърждава и от факта, че към нея няма представени други документи, които да
удостоверяват извършената доставка. Съдът не кредитира обясненията на подс. П., че сделката посочена във фактурата е действително
извършена и той е извършил 50% авансово разплащане, след което му е била
доставена стоката, тъй като същите противоречат дори на показанията на свид. К. – счетоводител на процесната
фирма, която обяснява, че нямало извършени авансови плащания по доставките.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия предвид и обстоятелството, че
последните са голословни и нелогични. Подсъдимият твърди, че е давал 50%
авансово от стойността на доставката на хора с имена Р. или Р., но не може да
посочи другите им имена, не ги познава и не знае дали са посредници
на фирмите посочени във фактурите. Изводът за невярно съдържание на фактурата
се подкрепя и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
която посочва, че сделката е документално необоснована. Във фактурата не е
отбелязано датата на данъчното събитие или плащане, което е задължителен
реквизит, съгласно изискванията на ЗДДС. Във фактурата е отразено, че плащането
е в брой и към нея има прикрепен фискален бон. Във фискалния бон към фактурата
не е посочено количеството и единичната стойност на стоката, което е задължително
изискване, съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Във фактурата е
отразена закупена стока „камък зидария“, а е осчетоводено, че са закупени плочи.
Към
фактурите от т.25 до т.42 са прикрепени фискални бонове за плащания в брой,
като се установи, че касовите бонове към фактури от т.25 до т.33 са издадени от
едно фискално устройство, а касовите бонове към фактури от т.34 до т.42 – от
друго фискално устройство. Седалището и адреса на управление на „Мега Груп Ин“
ЕООД е ГР.С., район „О.К.“, ж.к.“С.“, ул.“В.Ю.“ № *, който е различен от този,
посочен във фактури с №№ **********/25.05.2012г., **********/31.05.2012г.,
*********/25.05.2012г., **********/27.06.2012г., **********/28.06.2012г.,
**********/28.05.2012г., **********/24.07.2012г. и **********/25.07.2012г. и
фискалните бонови към тях, а именно ГР.С., ж.к.“С.“, ул.“Б.“ №*. Свидетелят П.
е категоричен, че от фирмата, на която е управител, са издавани фактури „само и
единствено за моя стока, стъкломагнезитни плоскости“.
Същият не е издавал фактурите, приложени по настоящото дело, с посочен
доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София, но някои от номерата на процесните фактури съвпадат като номера, но не и като дати
с действително издаваните от неговото дружество фактури. От всичко описано
по-горе категорично е установено, че дружеството, на което свид.П.
е управител, никога не е имало търговски взаимоотношения с процесното
дружество и не е издавал документи за такива доставки. Това още веднъж,
съпоставено с неговите показания, е доказателство, че сделките посочени във
фактурите от т.25 до т.42 са нереални, тези фактури са с невярно съдържание и
са използвани при водене на счетоводството на процесното
дружество като доказателство, че са сключени сделки по тях и е приспаднат
неследващ се данъчен кредит.
Изброените
фактури от т.1 до т.42 са намерили отражение в годишната данъчна декларация по
ЗКПО на „Пами Стоун“ ЕООД Котел, подадена за 2012г. в
ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с вх.№ 204351300314145/29.03.2013г. ГДД била
подадена за финансовата 2012г. на основание чл.92 от ЗКПО. В нея били включени
като извършен разход от процесното дружество фактури
с №№ **********/31.07.2012г. с осчетоводен разход 11 000лв,
**********/15.08.2012г. с осчетоводен разход 11 000лв,
**********/30.08.2012г. с осчетоводен разход 11 000лв,
**********/27.09.2012г. с осчетоводен разход 294лв, **********/26.09.2012г. с
осчетоводен разход 11 000лв, **********/22.10.2012г. с осчетоводен разход
11 000лв, **********/24.10.2012г. с осчетоводен разход 2112лв, **********/25.10.2012г.
с осчетоводен разход 9 141лв и **********/31.10.2012г. с осчетоводен
разход 1 580лв, всички с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, както и
фактури с №№ **********/30.01.2012г. с осчетоводен разход 4 316.67лв,
**********/29.02.2012г. с осчетоводен разход 4 275лв,
**********/31.03.2012г. с осчетоводен разход 5 000лв, **********/06.03.2012г.
с осчетоводен разход 4 233.33лв, **********/29.03.2012г. с осчетоводен
разход 4 291.67лв, **********/01.04.2012г.
с осчетоводен разход 5 409.78лв, *********/19.04.2012г. с осчетоводен
разход 3 585лв, **********/29.04.2012г. с осчетоводен разход
5 833.33лв, **********/30.03.2012г. с осчетоводен разход 2 825лв, **********/28.05.2012г. с осчетоводен разход
8 080.53лв, **********/25.05.2012г. с осчетоводен разход 5 412лв,
**********/31.05.2012г. с осчетоводен разход 10 000лв,
**********/25.05.2012г. с осчетоводен разход 8 000лв, **********/27.06.2012г. с осчетоводен разход
10 000лв, **********/28.06.2012г. с осчетоводен разход 11 000лв,
**********/28.05.2012г. с осчетоводен разход 11 000лв, **********/24.07.2012г. с осчетоводен разход
11 000лв и **********/25.07.2012г.
с осчетоводен разход 11 000лв, всички с посочен доставчик „Мега Груп Ин“
ЕООД София. Както беше посочено по-горе тези фактури, на базата на събраните по
делото доказателства, са документи с невярно съдържание и посочените в тях
сделки са нереални, като доставките на стоките, отразени във фактурите не са
извършени от посочените като доставчици дружества – „Мега Груп Ин“ ЕООД София и
ЕТ „Зара – С.Д.“***. Затова не е следвало да се включват в подадената ГДД за
2012г. на дружеството и не е следвало да се намалява печалбата на дружеството в
размер на 192 389.31 лева. В подадената ГДД за 2012г. подс.П.
е декларирал финансов резултат – печалба в размер на 88 477 лева, като е
начислен и е внесен от дружеството корпоративен данък в размер на 8 847.70
лева, въз основа на посоченото в подадената ГДД. Необходимо било да се включат
в подадената ГДД и приспаднатите разходи по изброените по-горе фактури, в общ размер
192 389.31 лева, като по този начин печалбата на дружеството, която
следвало да се посочи в ГДД за 2012г. е 280 866.31 лева. Така
корпоративния данък, който подс.П., управител на „Пами Стоун“ ЕООД Котел, следвало да заплати бил в размер на
28 086.63 лева или това е с 19 238.93 лева по-малко от платения от
подсъдимия корпоративен данък. Подс.П. с включването
на изброените фактури /за 2012г./ като разход за 2012г., избегнал
установяването и плащането на дължим данък по ЗКПО в размер на 19 238.93
лева. Обстоятелството, че подс.П. е подписал
подадената за финансовата 2012г. ГДД по ЗКПО се потвърждава и от заключението
на изготвената на ДП почеркова експертиза, която
съдът кредитира. Същата кореспондира и с показанията на свид.К.
и свид.Д.А., на които съдът дава вяра, относно факта,
че свид.А. физически е подала декларацията в
данъчната служба, но не я е изготвила, а също и подписала. ГДД е подготвена от
служителите на счетоводната къща на свид.К. и е
подписана от подс.П., като управител на „Пами Стоун“ ЕООД Котел. Това кореспондира и със
заключението по почерковата експертиза, което е категорично,
че подс.П. е положил подписа на стр.6 срещу „подпис
на представляващия“ на електро-фото копие от ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2012г. на процесното дружество.
Като
използвал посочените по-горе фактури от т.1 до т.42, които са документи с
невярно съдържание, подсъдимият П. потвърдил неистина пред ТД на НАП Бургас,
офис Сливен в справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, съставени на база на
данните вписани в дневника за покупки, в който били отразени всички процесни фактури, както и в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2012г.
и така избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 93 630.60 лева, от които 74 391.67 лева дължим данък
по ЗДДС и 19 238.93 лева дължим данък по ЗКПО, както и избегнал заплащане
на дължими данъци по ЗДДС в общ размер 4 423.33 лева
Конкретно
разгледаните справки-декларации по ЗДДС с включени фактури към тях като
документи с невярно съдържание, се отнасят към следните данъчни периоди:
1. От
01.02.2012г. до 28.02.2012г. е подадена справка-декларация №
20001087105/14.03.2012г. в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис
на свид.Д.К., в която са включени фактури №№
**********/30.01.2012г. и **********/29.02.2012г. с посочен доставчик „Мега
Груп Ин“ ЕООД София, като общия размер на ДДС по тези фактури е 1718.33лв,
който „Пами Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като
неследващ се данъчен кредит.
2. От
01.03.2012г. до 31.03.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001089199/11.04.2012г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г. и **********/29.03.2012г.
с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София, като общия размер на ДДС по тези
фактури е 2705.00лв, който „Пами Стоун“ ЕООД Котел е
приспаднал като неследващ се данъчен кредит.
3. От
01.04.2012г. до 30.04.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001092050/10.05.2012г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/01.04.2012г., **********/19.04.2012г.,
**********/29.04.2012г. и **********/30.03.2012г. с посочен доставчик „Мега
Груп Ин“ ЕООД София, като общия размер на ДДС по тези фактури е 4500.00лв,
който „Пами Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като
неследващ се данъчен кредит.
4. От
01.05.2012г. до 31.05.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001098037/14.06.2012г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/28.05.2012г., **********/25.05.2012г., **********/31.05.2012г.
и **********/25.05.2012г. с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София, като
общия размер на ДДС по тези фактури е 6891.67лв, който „Пами
Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.
5. От
01.06.2012г. до 30.06.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001099528/11.07.2012г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/27.06.2012г., **********/28.06.2012г. и **********/28.05.2012г.
с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София, като общия размер на ДДС по тези
фактури е 6400.00лв, който „Пами Стоун“ ЕООД Котел е
приспаднал като неследващ се данъчен кредит.
6. От
01.07.2012г. до 31.07.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001102462/08.08.2012г.
в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К.,
в която са включени фактури №№ **********/24.07.2012г. и **********/25.07.2012г.
с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД София и фактура № **********/31.07.2012г.
с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, като общия размер на ДДС по тези
фактури е 6400.00лв, който „Пами Стоун“ ЕООД Котел е
приспаднал като неследващ се данъчен кредит.
7. От
01.08.2012г. до 31.08.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001107383/13.09.2012г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/29.08.2012г. и **********/15.08.2012г. с посочен
доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, като общия размер на ДДС по тези фактури е 4400.00лв,
който „Пами Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като
неследващ се данъчен кредит.
8. От
01.09.2012г. до 30.09.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001110953/12.10.2012г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/30.08.2012г.,
**********/27.09.2012г. и **********/26.09.2012г. с посочен доставчик ЕТ
„Зара – С.Д.“***, като общия размер на ДДС по тези фактури е 6400.00лв, който „Пами Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като неследващ се
данъчен кредит.
9. От
01.10.2012г. до 31.10.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001114418/12.11.2012г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/22.10.2012г., **********/24.10.2012г.,
**********/25.10.2012г., **********/31.10.2012г., **********/31.10.2012г. и
**********/30.10.2012г. с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, като общия
размер на ДДС по тези фактури е 13000.00лв, който „Пами
Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.
10. От
01.11.2012г. до 30.11.2012г. е
подадена справка-декларация № 20001117885/12.12.2012г.
в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К.,
в която са включени фактури №№ **********/27.11.2012г. и
**********/29.11.2012г. с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, като общия
размер на ДДС по тези фактури е 4400.00лв, който „Пами
Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.
11. От
01.03.2013г. до 31.03.2013г. е
подадена справка-декларация № 20001133736/12.04.2013г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/26.03.2013г., **********/31.03.2013г. и
**********/31.03.2013г. с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, като общия
размер на ДДС по тези фактури е 6600.00лв, който „Пами
Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.
12. От
01.04.2013г. до 30.04.2013г. е
подадена справка-декларация № 20001138088/14.05.2013г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/30.04.2013г., **********/24.04.2013г.,
**********/25.04.2013г. и **********/09.04.2013г. с посочен доставчик ЕТ „Зара
– С.Д.“***, като общия размер на ДДС по тези фактури е 8800.00лв, който „Пами Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като неследващ се
данъчен кредит.
13. От
01.05.2013г. до 31.05.2013г. е
подадена справка-декларация № 20001140517/13.06.2013г. в ТД на НАП Бургас, офис
Сливен, с електронния подпис на свид.Д.К., в която са
включени фактури №№ **********/29.05.2013г., **********/27.05.2013г. и
**********/17.05.2013г. с посочен доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“***, като общия
размер на ДДС по тези фактури е 6600.00лв, който „Пами
Стоун“ ЕООД Котел е приспаднал като неследващ се данъчен кредит.
Всички
посочени обстоятелства се доказват и от експертните заключения по изготвените
съдебно-счетоводна експертиза, комплексна технико-почеркова
експертиза и почеркова експертиза. Същите са пълни,
ясни, обективни и изготвени от компетентни вещи лица, поради което не са налице
основания за съмнения в тяхната правилност. Съдът ги кредитира и включи при
обсъжданията в изложението по-горе.
Съдът направи извод, че процесните
42бр. фактури не са документално обосновани, изхождайки от обстоятелството, че
освен фактурите, не са представени никакви други документи, удостоверяващи
извършването на сделките и по-точно посочените в тях доставки. Не са
представени такива документи по време на извършената данъчна ревизия, както и в
хода на досъдебното и съдебното производство, а именно товарителници, складови
разписки, приемо-предавателни протоколи, пътни листи,
изобщо документи, които да докажат извършената доставка, транспорта,
материалната и кадрова обезпеченост на дружеството, съхранинието,
влагането в производството и др. Това се потвърждава и от показанията на свид.К., на които съдът дава вяра, че подс.П.
е представил за извършените доставки единствено фактури, които били
осчетоводявани от нея.
Съдът
кредитира писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Същите не се оспориха
от страните по делото, а от друга страна също са относими
към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства
от него.
На процесното дружество била извършена ревизия по отношение на
задълженията за корпоративния данък и за данък по чл.194-204 ЗКПО за периода 11.07.2011г.
– 31.12.2012г. и за задължения по ЗДДС за периода 05.08.2011г. – 31.05.2013г.
Ревизията е приключила с издаване на данъчно-ревизионен акт №
*********/21.12.2013г., чрез който са определени данъчни задължения за
довнасяне в общ размер от 107 903.44лв, от които ДДС в размер на
85 632.81лв и корпоративен данък в размер на 22 270.63лв. Съдът
намира, че ревизионния акт е писмено доказателство като всички останали по
настоящото дело и неговата преценка съдът осъществява, имайки предвид
императивните разпоредби на ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, по повод на
отношението между наказателното и данъчното производство. Действително
констатациите и изводите в ревизионния акт не обвързват съда при преценката му
относно инкриминираните сделки и по-точно дали те са действително извършени или
не. От друга страна, ревизионният акт, приобщен по съответния ред по делото, се
преценява и кредитира на общо основание, заедно с останалата доказателствена съвкупност по делото. В ДРА са коментирана процесните фактури и по-точно, че не са извършени реални
доставки по тях на процесното дружество.
Констатациите му, съпоставени със свидетелските показания и представените
писмени доказателства по делото обуславят извода, че на „Пами
Стоун“ ЕООД Котел не са извършени доставките на стоки в 24бр. фактури с посочен
доставчик ЕТ „Зара – С.Д.“*** и в 18бр. фактури с посочен доставчик „Мега Груп
Ин“ ЕООД София.
Подс.П., като управител и представител на „Пами Стоун“ ЕООД Котел, е представил на счетоводната къща,
която обслужва дружеството, само фактури с прикрепени към тях фискални бонове,
които били вписвани в дневниците за покупки и след това информацията била
пренасяна в справки-декларациите по ЗДДС. Тези справки-декларации били подавани
в данъчната служба с електронния подпис на свид.Д.К..
Неоснователни са наведените от защитата на подсъдимия доводи, че действително е
била налице доставка на стоките, посочени в процесните
фактури. От подсъдимия са представени само едни фактури, които били
осчетоводявани и съответно е извършено приспадане на начисления ДДС за
дружеството. По същият начин фактурите, отнасящи се за 2012г. били включени
като разход за финансовата 2012г. в подадената ГДД за тази година, въпреки че
подсъдимия не е извършил разходите, посочени във фактурите. Обстоятелството, че
действително не са били налице доставки по процесните
фактури, се установява от показанията на свидетелите П., С. и В., които са
категорични, че не са имали търговски взаимоотношения с дружеството на
подсъдимия. В подкрепа на това е и факта, че подс.П.
е прехвърлил на свид.В.Н. с договор от 21.10.2013г.
дяловете си от капитала на дружеството, като не е предал на свидетеля
счетоводните документи, касовия апарат и печата на дружеството. Свид.Н. в показанията си посочва, че „има фирма“ „Пами Стоун“ ЕООД, но му я „написали малко“. След
прехвърлянето на фирмата тя не осъществявала дейност, което се потвърждава от
показанията на свид.Н., който не се е занимавал с
никаква дейност, предвид заявеното от него. Свид.Н.
никога не е извършвал дейност от името на прехвърленото му дружество, не
разбира нищо от дейността на дружеството, но въпреки това подс.П.
му е прехвърлил фирмата, което още веднъж потвърждава обстоятелството, че
подсъдимият е бил наясно, че използваните от него процесни
фактури са с невярно съдържание и неправилно е бил приспаднат неследващ се
данъчен кредит в размер на 74 391.67лв и на 4 423.33лв, както и
избегнал установяването и плащането на дължим данък по ЗКПО в размер на
19 238.93лв.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните
правни изводи:
С
деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна
подсъдимият П.С.П. осъществил признаците на състава на престъплението по чл.255
ал.3, вр. ал.1 т.2 предл.1,
т.6 предл.2 и т.7, вр.
чл.26 ал.1 от НК, тъй като през периода от 01.04.2012г. до 13.06.2013г. в
гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, като управител и
представител на „Пами Стоун” ЕООД – гр.Котел с ЕИК
*********, лично и като посредствен извършител, чрез Д.К.К.
/управител „ДК Финанс” ООД, на което е възложено
счетоводното обслужване на „Пами Стоун” ЕООД –
гр.Котел/, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери – 74 391.67 лева дължим данък по ЗДДС и 19 238.93 лева дължим
данък по ЗКПО – общо в размер на 93 630.60 лева, като потвърдил неистина пред
ТД на НАП – Бургас, ИРМ (офис) – Сливен в справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, вх. № 20001092050/10.05.2012г.; № 20001098037/14.06.2012г.; №
20001099528/11.07.2012г.; № 20001102462/08.08.2012г.;
№ 20001107383/13.09.2012г.; № 20001110953/12.10.2012г.; №
20001114418/12.11.2012г.; № 20001117885/12.12.2012г.;
№ 20001133736/12.04.2013г.; № 20001138088/14.05.2013г.; №
20001140517/13.06.2013г. и в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2012г., с вх. №
204351300314145/29.03.2013г.; и използвал документи с невярно съдържание:
фактури с доставчик ЕТ „Зара – Ст.Д.” с № **********/31.07.2012г.; №
**********/29.08.2012г.; № **********/15.08.2012г.; № **********/30.08.2012г.;
№ **********/27.09.2012г.; № **********/26.09.2012г.; №
**********/22.10.2012г.; № **********/24.10.2012г.; № **********/25.10.2012г.;
№ **********/31.10.2012г.; № **********/31.10.2012г.; №
**********/31.10.2012г.; № **********/27.11.2012г.; № **********/29.11.2012г.;
№ **********/26.03.2013г.; № **********/31.03.2013г.; №
**********/31.03.2013г.; № **********/29.05.2013г.; № **********/27.05.2013г.;
№ **********/17.05.2013г.; № **********/30.04.2013г.; №
**********/24.04.2013г.; № **********/25.04.2013г.; № **********/09.04.2013г.;
и фактури с доставчик „Мега Груп Ин” ЕООД с № **********/30.01.2012г.; №
**********/29.02.2012г.; № **********/31.03.2012г.; № **********/06.03.2012г.;
№ **********/29.03.2012г.; № **********/01.04.2012г.; №
**********/19.04.2012г.; № **********/29.04.2012г.; № **********/30.03.2012г.;
№ **********/28.05.2012г.; № **********/25.05.2012г.; № **********/31.05.2012г.;
№ **********/25.05.2012г.; № **********/27.06.2012г.; №
**********/28.06.2012г.; № **********/28.05.2012г.; № **********/24.07.2012г.;
№ **********/25.07.2012г., при водене на счетоводството на „Пами
Стоун” ЕООД – гр.Котел, като доказателство, че са сключени сделки по тях, и
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 74 391.67 лева. Подс.П.П. осъществил от обективна
и субективна страна и състава на престъпление по чл.313 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и
чл.54 от НК, тъй като през периода 14.03.2012г. до 11.04.2012г. в гр.Сливен в
условията на продължавано престъпление, като посредствен извършител чрез Д.К.К. /управител на „ДК Финанс” ООД,
на което е възложено счетоводното обслужване на „Пами
Стоун” ЕООД - гр.Котел/, с цел да избегне заплащане на дължими данъци по ЗДДС в
общ размер 4 423.33 лева, потвърдил неистина в справки-декларации с №
20001087105/14.03.2012г. и № 20001089199/11.04.2012г., които по силата на закон
– чл.125 ал.1 от ЗДДС се дават пред орган на властта /ТД на НАП – Бургас, ИРМ
(офис) – Сливен/ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
С оглед
на приетото за установено от фактическа страна е несъмнено, че деянието на
подсъдимия П.П. е съставомерно
именно по горепосочените текстове от НК.
Престъплението
по чл.255 от НК от обективна страна се изразява в избягване установяването или
плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери чрез
потвърждаване на неистина в подадена декларация, чрез използване на документи с
невярно съдържание при водене на счетоводството и чрез приспадане на неследващ
се данъчен кредит. „Пами Стоун“ ЕООД Котел, предвид
разпоредбата на чл.3 от ЗДДС, се явява данъчнозадължено лице и като такова за
него са изцяло относими задълженията, които ЗДДС
вменява на регистрираните по този закон данъчни субекти. Изхождайки от
хипотезата на чл.124 от ЗДДС, данъчният субект следва да води отчетни регистри
– дневници за покупки и продажби, в които да отразява получените от него
данъчни документи – фактури /в дневника за покупки/ и издадените от него
данъчни документи /в дневника за продажби/. По силата на чл.125 от ЗДДС за
същия този данъчен субект възниква задължението въз основа на отчетните
регистри да подаде справка-декларация за всеки данъчен период, който е едномесечен
по ЗДДС и съвпада с календарния месец. Към справка-декларацията се прилагат и
отчетните регистри за този данъчен период. По този начин за регистрираното лице
възниква правото на приспадане на данъчен кредит и по-точно това е за лицата,
които са получили стоки или услуги по облагаема доставка. Съдът намира, че по
делото е установено по безспорен начин, че сделките, по които са издадени процесните 42бр. фактури с посочени доставчици ЕТ „Зара – С.Д.“***
и „Мега Груп Ин“ ЕООД София, са привидни, т.е. такива сделки не са извършвани.
При това положение самите фактури представляват документи с невярно съдържание,
тъй като отразяват процеси, които в обективната действителност не са протекли.
Тези документи с невярно съдържание са били използвани при водене на
счетоводството на „Пами Стоун“ ЕООД, след което са
били включени в дневника за покупки на дружеството. След като по делото беше
доказано, че въпросните сделки не били осъществявани, а в подадените в
данъчната служба справки-декларации се твърди, че те са осъществени /включени в
справката, вследствие на отразяването им в отчетните регистри/, то в
справка-декларацията е потвърдена неистина от автора на справката, в случая подс.П. като посредствен извършител. С оглед на липсата на
сделки, в конкретния случай липсват доставки по процесните
фактури, а също и липсата на данъчно събитие, то за получателя по сделките не
възниква и право на данъчен кредит, но включвайки го в справките декларации, то
данъчният субект го приспада. Справки-декларациите са подадени в данъчната
служба чрез електронния подпис на свид.К., която
осъществяла счетоводното обслужване на процесното
дружество. През процесните данъчни периоди тя
осчетоводявала представените й от подсъдимия, в качеството на управител на дружеството
фактури, които били вписвани в дневника за покупки и включени в подадените от
нея справки-декларации. Свид. К. не знаела, че процесните фактури документират неосъществени сделки,
предвид което не е действала виновно като извършител на процесните
деяния при общност на умисъла с подсъдимия. Това се потвърждава от
обстоятелството, че свидетелката не била запозната с отношенията на подсъдимия
с посочените във фактурите доставчици. В случая е налице посредствено извършителство, тъй като деецът използва друго лице, което
потвърждава неистина в писмена декларация при липса на общност на умисъла,
което да обоснове съучастие, в какъвто смисъл е Постановление № 3/1982г. на
Пленума на ВС и съдебната практика. Конкретно при настоящия случай посредственият
извършител използва като оръдие наказателноотговорно
лице, което мотивира да извърши изпълнителното деяние така, че то действа при
някое от обстоятелствата, изключващи умисъла.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че обективните признаци на престъплението по чл.255
ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.1, т.6
предл.2 и т.7, вр.чл.26
ал.1 от НК са налице. Свид.К. чрез електронния си
подпис е подала справки-декларациите по чл.125 ал.1 от ЗДДС, с вх.№
20001087105/14.03.2012г., № 20001089199/11.04.2012г., № 20001092050/10.05.2012г.;
№ 20001098037/14.06.2012г.; № 20001099528/11.07.2012г.; № 20001102462/08.08.2012г.; № 20001107383/13.09.2012г.; №
20001110953/12.10.2012г.; № 20001114418/12.11.2012г.; № 20001117885/12.12.2012г.; № 20001133736/12.04.2013г.; № 20001138088/14.05.2013г.
и № 20001140517/13.06.2013г. Субект на данъчното престъпление е
данъчнозадълженото лице и тъй като ДЗЛ е ЮЛ – „Пами
Стоун“ ЕООД, то субект на наказателната отговорност е физическото лице, което
по закон и регистрация представлява и
управлява ЮЛ. В такъв смисъл е практиката на ВКС, вкл. и задължителната
такава - ТР № 1/2009г. на ОСНК по т.д.№ 1/2009
на ВКС на РБ, което указва, че физическото лице, което управлява и представлява
търговското дружество, според отбелязаното в търговския регистър, е възможен
субект на престъпление по чл.255 от НК. В същия смисъл е и ТР №*/12.03.2016г.
ОСНК по т.д. №*/2015г. на ВКС на РБ, което разширява кръга на субектите на
престъплението по чл.255 от НК като включва в т.3 не само ФЛ, представляващо
ДЗЛ по закон, вписано в това му качество в ТР, но и други ФЛ, нямащи отношение
към настоящия казус. Подс.П. е бил едноличен
собственик, управляващ и представляващ „Пами Стоун“
ЕООД до 21.10.2013г., когато е прехвърлил дяловете на дружеството на трето
лице, поради това в инкриминирания период подс.П. е
субект на деянието по чл.255 от НК.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина – пряк
умисъл, подсъдимият П.П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им. Подс.П. е съзнавал противоправния характер на деянието си. Неоснователни са
наведените от защитата доводи, че подсъдимият не е осъществил деянието от
субективна страна. Подс.П. е бил едноличен собственик
на капитала и управител на „Пами Стоун“ ЕООД Котел
през инкриминирания период от време. Като такъв той е бил напълно в течение с
цялостната дейност на дружеството, тъй като по делото не се установи, а и
самият подсъдим в обясненията си посочва, че е нямало друго лице, което да е
било упълномощено да управлява или представлява дружеството. Поради това всички
стопански операции са осъществявани със знанието на подс.П.П.. Преценката за знанието на дееца относно неверността на
съдържанието на процесните фактури се извежда на
базата на цялостното му поведение, свързано с фактическото управление на процесното дружество. По делото несъмнено е установено, че
цялостната дейност по управлението на „Пами Стоун“
ЕООД Котел се осъществявала от подсъдимия, както беше посочено по-горе. В тази
насока са не само обясненията на подс.П.П., но и показанията на свид.Д.К.,
обслужваща счетоводно фирмата. Именно подсъдимият носил в счетоводната фирма процесните фактури, като преди това ги е вземал, сключил
договор за извършване на счетоводна дейност със свид.К.
на 13.07.2011г., непосредствено след вписването на процесното
дружество в търговския регистър и изобщо осъществявал всички дейности, свързани
с управлението на „Пами Стоун“ ЕООД. След като
подсъдимият П. фактически е ръководил дейността н дружеството и е бил запознат
с финансовите му резултати, то следва извода за знанието на подс.П.
относно невярното съдържание на процесните 42бр.
фактури, с посочени доставчици ЕТ „Зара – С.Д.“*** и „Мега Груп Ин“ ЕООД София,
които е обоснован доказателствено от целия материал
по делото. От друга страна, категорично е установено, че чрез инкриминираните
документи – фактурите, включени в ГДД за финансовата 2012г., чувствително се
променя финансовия резултат за 2012г. на дружеството, т.е. намалява се
чувствително размерът му, което обстоятелство не би могло да остане неизвестно
за подсъдимия, имайки предвид обективната му информираност за финансовото състояние
на дружеството.
При това
е неоснователно твърдяното от неговия защитник, че той не е знаел, че описаните
в съответните фактури сделки са нереални, т.е. че не са извършени действително
и подс.П. е познавал само две лица с малки имена „Р.“
и „Р.“, с които контактувал и извършвал сделки с ЕТ „Зара – С.Д.“*** и „Мега
Груп Ин“ ЕООД София. Действително подс.П. не е
познавал собствениците на двете фирми, но не отговаря и на истината, че подс.П. контактувал с „Р.“ и „Р.“, които са му доставяли
материалите, посочени във фактурите, а той им е давал преди това авансово 50%
от стойността на доставката. Това е една защитна версия на подсъдимия, останала
изолирана в процеса и неподкрепена от други доказателства по делото. По делото
е изискана и приложена влязла в сила
Присъда №43/08.11.2013г. по НОХД №*79/2013г. по описа на СлОС
/л.140-143 от НОХД № 68/2016г. по описа на СлОС/, от
която е видно, че се касае за дата на извършеното деяние 02.05.2012г. и за
фирма-контрагент „Мега Груп Ин“ ЕООД, като подсъдимият е лице с имена Р. Л.Х.
от гр.Котел. Подс.П. познава това лице Р. Х. /и
двамата са от гр.Котел/, както посочва в обясненията си, но това лице не било
същото, което посочва само с малко име „Р.“. Р. Х. за почти същия период
/2012г., като фактурите са от 2011г./ е представял в данъчната служба справки-декларации
с дневник за покупки, в който били включени фактури от доставчик „Мега Груп Ин“
ЕООД с вписана във фактурите покупка на стока – гъби. Предвид познанството на
двамата - подс.П. и Р. Х., съдът направи извод, че подс.П. е използвал фактури с посочен доставчик в тях „Мега
Груп Ин“ ЕООД, с посочена доставена стока в тях „камък“ и „камък зидария“,
които са с невярно съдържание и не е извършвана доставка на посочената в тях
стока на дружеството на подс.П.. От значение е и
обстоятелството, че описаните в съответните фактури сделки са нереални, т.е. не
са извършени действително и подсъдимият е знаел това, което се обуславя от
гореописаните обстоятелства, като ги е включил в съответните справки-декларации
по ЗДДС. По този начин в справки-декларациите е потвърдил неистина, като това е
било с цел да се избегне плащането на данъчно задължение по ЗДДС. Подс.П. като едноличен собственик на капитала, управител и
представител на „Пами Стоун“ ЕООД е получател по
фактурите, по които липсват реално извършени сделки. Установените обективни
обстоятелства обосновават извода, че подс.П. като управител
и представител на дружеството е имал знание за невярното съдържание на
счетоводните документи, понеже отразеното в тях основание не е съществувало и
поради това, че липсвала реална доставка, това не му е давало право на
приспадане на данъчен кредит. Доказателство за субективното отношение на подс.П. към извършените от него деяния е управлението на
дружеството от страна на подсъдимия, осъществяваната счетоводна дейност, с
договор сключен между него и „ДК Финанс“ ООД с
управител свид. Д.К. и отчитането на сделките за
нуждите на данъчната администрация. Изводите на съда относно субективната
страна на престъплението се основават на обективните обстоятелства по делото. В
конкретния случай е установено от фактическа страна, че подс.
П. при водене на счетоводството на „Пами Стоун“ ЕООД
– Котел, като управител и представител на дружеството използвал документи с
невярно съдържание, а именно 42бр. фактури, подробно изброени от т.1 до т.42 от
изложението по-горе. Доказателствените източници по
делото установяват по категоричен начин, че подсъдимият несъмнено е бил наясно
с обстоятелството, че във фактурите било невярно документирано, че дружеството
е получател на реално осъществени облагаеми доставки от „Мега Груп Ин“ ЕООД София
– 18бр. фактури и ЕТ „Зара – С.Д.“*** – 24бр. фактури. Действително подсъдимият
осъществявал дейност, но доставените материали, посочени в инкриминираните
фактури и по-конкретно сделките в тях не били осъществени и фирмите отразени
като доставчици във фактурите не са извършили доставка на материалите, вписани
във фактурите.
Съдът
счита, че при така установените факти е обективно невъзможно подсъдимият да не
е бил наясно, че използваните от него фактури са с невярно съдържание и че в
подаваните от него справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и в подадената ГДД
по чл.92 от ЗКПО за 2012г. е потвърдил неистина, доколкото се касае за документи използвани единствено и само от него. В
тази връзка съдът намира, че възраженията на защитника на подсъдимия за
отсъствие на пряк умисъл при извършване на деянието се опровергават от
останалата доказателствена съвкупност, поради което
ги отхвърля като неоснователни.
Подс.П. осъществил от обективна и субективна страна
състава и на престъпление по чл.313 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. В справки-декларации с №№
20001087105/14.03.2012г. и 20001089199/11.04.2012г., подадени по силата на
чл.125 ал.1 от ЗДДС в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, подсъдимият е потвърдил
неистина с цел да избегне плащане на дължим данък по ЗДДС в размер на 4
423.33лв. Тези две справки-декларации били подадени също чрез електронния
подпис на свид.Д.К., която обслужвала счетоводно
дружеството. От обективна страна действително е установено, че е потвърдена
неистина в посочените справки-декларации, тъй като в тях били включени документи
с невярно съдържание, а именно фактури с №№ **********/30.01.2012г.,
**********/29.02.2012г., **********/31.03.2012г., **********/06.03.2012г. и
**********/29.03.2012г. с посочен доставчик „Мега Груп Ин“ ЕООД. Фактурите са с
невярно съдържание, тъй като не отразяват действително извършени доставки.
Същите са включени в дневника за покупки и след това в справки-декларациите по
ЗДДС на дружеството, като целта на включването им била да се избегне
заплащането на дължимия данък по ЗДДС по справка-декларацията от 14.03.2012г. в
размер на 1 718.33лв и по справка-декларацията от 11.04.2012г. в размер на
2 705лв. На подс.П. е повдигнато и предявено
обвинение за тези две справки-декларации по чл.313 ал.2, вр.
ал.1 от НК, като същите не са включени в обвинението по чл.255 ал.3, вр.ал.1 от НК. Действително с тяхното подаване в данъчната
служба същите са осъществили състава на чл.313 от НК, тъй като по силата на
закон, а именно чл.125 ал.1 от ЗДДС се дават пред орган на властта /ТД на НАП
Бургас, офис Сливен/ за удостоверяване на обстоятелствата, посочени в тях. Това
деяние е осъществено и от субективна страна, тъй като подсъдимият е съзнавал,
че фактурите, описани в тези справки-декларации, не отразяват реално извършени
сделки и процесното дружество не е имало взаимоотношения
с посочените като доставчици фирми във фактурите.
Защитникът
на подсъдимия П. спори единствено относно извършването на деянието по чл.255
ал.3, вр. ал.1 от НК от субективна страна. Изтъква
голословно твърдение, че подсъдимият е получил материалите по инкриминираните
фактури, заплатил е тяхната стойност и е вложил тези материали на обектите, на
които е работил. Това е само едно твърдение, неподкрепено от доказателствата по
делото и както имаше възможност съдът да посочи по-горе неотговарящо на
установената обективна истина поделото. Същото се твърди и за деянието по
чл.313 от НК, че не доказано подс. П. да е действал с
пряк умисъл и да е вписал неверни данни в подадените справки-декларации. Това
също беше обсъдено в изложението до този момент и подробно аргументирано.
Относно
престъплението по чл.255 ал.3, вр. ал.1 т.2 предл.1, т.6 предл.2 и т.7, вр.чл.26 ал.1 от НК въз основа на обсъдените и анализирани
доказателства се установи по несъмнен начин, че подсъдимият като управител и
представител на „Пами Стоун“ ЕООД Котел, избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за дружеството в особено
големи размери, а именно в размер на 93 630.60лв - по ЗДДС
74 391.67лв и по ЗКПО 19 238.93лв. В случая става въпрос за особено
големи размери, тъй като установените и неплатени данъчни задължения надвишават
значително сумата от 12 000 лева, съобразно разпоредбата на чл.93 т.14 от НК. Налице е продължавана престъпна дейност, предвид обстоятелството, че са
подадени пред ТД НАП Бургас общо единадесет справки-декларации – на
10.05.2012г., 14.06.2012г., 11.07.2012г., 08.08.2012г.,
13.09.2012г., 12.10.2012г., 12.11.2012г., 12.12.2012г.,
21.04.2013г., 14.05.2013г. и 13.06.2013г., което се явява непродължителен
период, съобразно чл.26 от НК. Извършените от подсъдимия П. деяния през единадесетте
данъчни периода, в рамките на инкриминирания, са осъществени през
непродължителен период от време, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление – престъпление по чл.255 ал.3, вр. ал.1
т.2 предл.1, т.6 предл.2 и
т.7 от НК, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината
– пряк умисъл, подчинен на преследвания и постигнат чрез всяко едно от деянията
краен престъпен резултат, а именно избягване установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери. Това определя правната квалификация на
извършеното от подсъдимия П. престъпление като такова, осъществено при
условията на чл.26 ал.1 от НК. Същото се отнася и за извършеното от него деяние
по чл.313 ал.2, вр. ал.1 от НК. Извършеното от подс.П.П. деяние обуславя една
продължавана престъпна дейност, тъй като са подадени две справки-декларации на
14.03.2012г. и на 11.04.2012г., което се явява един непродължителен период
предвид разпоредбата на чл.26 от НК, в който деянията са извършени при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, а именно пряк умисъл подчинен на кР.я престъпен резултат – избягване плащане на дължими
данъци по ЗДДС в общ размер на 4 423.33лв. В тези справки-декларации
подсъдимият е потвърдил неистина и същите се подават по силата на закон, пред
орган на властта, за удостоверяване истинността на обстоятелствата посочени в
тях. По този начин и деянието по чл.313 ал.2, вр.
ал.1 от НК е осъществено при условията на чл. 26 ал.1 от НК.
Като
извод може да се посочи, че са налице безпротиворечиви,
категорични и безспорни доказателства, установяващи факта, че подс.П. е извършил деянията, които бяха обсъдени от съда
по-горе. Няма съмнение относно факта, че процесните деяния
са осъществени от подсъдимия от обективна и субективна страна, което категорично
и безспорно беше установено в хода на делото. Предвид горепосоченото, съдът призна
подсъдимия П.П. за виновен по предявените му обвинения
и съответно му наложи наказание по тези обвинения.
Причини и
условия за извършване на престъплението, съдът преценява стремежа на подсъдимия
да се облагодетелства по престъпен начин, чрез нарушаване на данъчните закони
на страната, както и включване в престъпна схема за избягване на плащане на данъчни
задължения, което в крайна сметка води до големи негативи за държавния бюджет и
става все по-популярно сред нашето общество като начин за неоснователно
обогатяване и получаване от фиска на неследващи се
парични средства.
При
определянето на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия
за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в
съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за
този вид престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и
на неговото деяние, взе предвид подбудите, мотивирали го да извърши конкретното
престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността му и съответно спази изискванията, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК, относно постигането на целите на наказанието.
При
определянето на вида и размера на предвиденото за този вид престъпление, а
именно престъпление по чл.255 ал.3 от НК, наказание законодателят е взел
предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, поради което
съдът следва да отчете единствено отегчаващите и смекчаващи вината на подс.П.П. обстоятелства. Съдът
намира, че в конкретния случай са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Като такива съдът прецени общия размер на данъчните задължения,
чието плащане е избегнато от подсъдимия, многократно превишаващ размера,
визиран в разпоредбата на чл.93 т.14 от НК, който определя квалификацията на
данъци в особено големи размери – над седем пъти този размер. Друго отегчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство е обремененото му съдебно минало. Съдът
отчете, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а
именно семейното му положение – макар и разведен, подсъдимият има и се грижи за
двете си непълнолетни деца, обстоятелството, че е изминал един сравнително продължителен
период от извършване на деянието му до постановяване на присъдата и по-точно около
четири години, като не без значение е и процесуалното поведение подсъдимия,
което не е допринесло за забавяне на делот. Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете и, че част
от задълженията на подс.П. са платени и по-точно в
размер на 13 781.78лв.
С оглед
на горното настоящият съд определи на подс.П.П. наказание при условията на чл.54 от НК за деянието по чл.255
ал.3, вр.ал.1 т.2 предл.1,
т.6 предл.2 и т.7, вр.
чл.26 ал.1 от НК и при наличие на превес на смекчаващи отговорността му
обстоятелства, в минимален размер, а именно три години лишаване от свобода.
Разпоредбата на този член от НК предвижда и налагане на конфискация на част или
на цялото имущество на виновния. Видно от приобщените по делото справки относно
наличието на собственост у подс.П. на имущество – недвижимо имущество и МПС, както
и Решение № 57/12.08.2015г. по гр.д.№ 149/2015г. по описа на РС Котел
/л.164-л.168 от НОХД № 68/2016г. по описа на СлОС/,
то съдът не постанови задължително предвидената в чл.255 ал.3 от НК
конфискация, тъй като подсъдимият не притежава налично имущество, което може да
бъде предмет на това наказание, изхождайки от разпоредбата на чл.45 ал.1 от НК.
При
определяне на наказанието за извършеното от подс.П.П. деяние по чл.313 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК съдът отчете наличието на
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността му обстоятелства съдът прецени семейното му положение с грижата
за двете му непълнолетни деца, изтеклите приблизително пет години от извършване
на деянието, който е един сравнително продължителен период от време и
подсъдимият не е допринесъл с нищо за него, както и извършени плащания на част
от задължения от подс.П. в размер на 13 781.78лв.
Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете обремененото
му съдебно минало. Така преценени тези обстоятелства съдът даде превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което му
определи наказание при условията на чл.54 от НК в минимален размер, а именно
три месеца лишаване от свобода.
Настоящият
съд намира, че в конкретния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.23
ал.1 от НК и наложи на подс.П. едно общо най-тежко
наказание от наложените наказания за всяко едно от двете деяния, тъй като са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което съдът определи на подс.П.С.П. наказание три
години лишаване от свобода, което на основание чл.61 т.2 и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС,
подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип.
Така
определеното от съда наказание по вид и размер, по преценка на съда,
съответства в най-голяма степен на целите на генералната и специалната
превенция, тъй като от една страна ще има възпиращ и предупредителен ефект
спрямо останалата част от обществото, а от друга страна – ще въздейства
предупредително, възпиращо и възпитателно и спрямо подсъдимия, и според съда ще
даде възможност на подсъдимия да осъзнае противоправната
същност и моралната укоримост на извършеното от него,
както и оценката на обществото по отношение на такъв вид поведение.
Със
споразумение № 29/27.03.2012г. по НОХД № 516/2011г. по описа на РС гр.Велики
Преслав на подс.П. е наложено наказание три месеца
лишаване от свобода. Изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Споразумението
е влязло в сила на 27.03.2012г., от който момент започва да тече определеният
изпитателен срок в размер на три години. Деянията по настоящото дело са
довършени на 13.06.2013г. по чл.255 ал.3 от НК и на 11.04.2012г. по чл.313 ал.2
от НК, т.е. в изпитателния срок по споразумение № 29/27.03.2012г. по НОХД №
516/2011г. по описа на РС гр.Велики Преслав. Поради това и на основание чл.68
ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение наложеното му със споразумение №
29/27.03.2012г. по НОХД № 516/2011г. по описа на РС гр.Велики Преслав,
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, отделно от наложеното
с настоящата присъда наказание. В случаите на привеждане в изпълнение на
отложеното по реда на чл.66 ал.1 от НК наказание със споразумение №
29/27.03.2012г. по НОХД № 516/2011г. по описа на РС гр.Велики Преслав, при
активирането на което подс.П., се явява осъждан за
втори път и следователно режимът на изтърпяване на наложеното му наказание се
определя по реда на 60 ал.1, вр.чл.61 т.2 от ЗИНЗС, а
именно първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип,
какъвто съдът определи на подс.П.П.,
в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика на ВКС.
По
правилата на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият
П.С.П. да заплати направените разноски по
делото в размер на 1336.62 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Сливенски окръжен съд.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
се изготвиха на 31 януари 2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: