Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№ 230

град Габрово, 09.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на шестнадесети юни .................................................. през две хиляди и двадесета година ........................... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................................ като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 335 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица „Найден Геров” № 48, ет. 2, ап. 4, ЕИК *********, е обжалвал Наказателно постановление № 07-001231, издадено на 04.03.2020 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, чрез което за нарушение по чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 244 от КТ и ПМС № 320 от 20.12.2018 г., на дружеството в качеството на работодател е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 300 лева, въз основа на предвиденото в чл. 415в, ал. 1 от КТ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в проведеното по делото съдебно заседание чрез процесуален представител, който е упълномощен според установения за това ред, наказателно постановление е прието за незаконосъобразно и е обжалвано като такова с искане за неговото изменяване – чрез намаляване на имуществената санкция, наложена за описаното в същото нарушение, до минимално установения от закона размер.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва твърденията в подадената жалба, като поддържа искания за оставяне на последната без уважение, в едно с всички последици, които произтичат от това. Към последните спада и възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер на установеното от приложимата нормативна база, което се претендира за присъждане въз основа на предвиденото с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

През календарната 2019 г. жалбоподателя „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ ГРУП” ООД Габрово, ЕИК *********, е наемал самостоятелно работници и служители на трудово правоотношение и поради това обстоятелство се е явявал работодател по смисъла на определението, дадено в §1, т. 1 от ДР на КТ. С трудов договор № 579 от 14.06.2019 година, сключен между жалбоподателя и Е.М.Ц. от гр. Габрово, ЕГН **********, последният е назначен на длъжност като „пазач-портиер” в дружеството с работно място в обект, който се е намирал на територията на друго, охранявано от страна на работодателя дружество – „Дзалли” ООД, в кв. „Войново” на град Габрово.

На 19.12.2019 и 30.12.2019 година в посочения по-горе обект е била извършена проверка по работни места от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.

Въз основа на данните, които са били констатирани при проверката по работни места на посочените дати и тази, извършена на 15.01.2020 година на представената от страна на работодателя писмена документация, е установено, че въпреки посочената в трудовия договор периодичност за изплащане (до края на месеца след този, за който се отнася), дружеството не е изпълнило задължението си да заплати на лицето Е.М.Ц. трудово възнаграждение за месец септември 2019 година  в размер не по-малък от минималната работна заплата за страната, тъй като за реално положения от него труд през този месец при въведеното сумирано изчисляване на работното време, на същото е било начислено и заплатено такова възнаграждение в по-малък размер, възлизащ на сума от 500 лева. Изложените по-горе констатации са послужили за заключение, че е налице нарушение по чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 244 от КТ и ПМС № 320 от 20.12.2018 г., извършено на 01.11.2019 година, за което на 06.02.2020 година, в присъствието на управителя на дружеството работодател, е бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение под № 07-001231. Въз основа на него и на останалите приложени материали по административно-наказателната преписка се явява издадено и посоченото наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящето дело. Тъй като самото нарушение е прието за отстранено преди датата за издаването на последното вследствие на извършеното от работодателя доплащане на съответната разлика до размера на предвидената минимална работна заплата за страната, имуществена санкция е наложена въз основа на предвиденото в чл. 415в, ал. 1 от КТ.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

От разписката в екземпляра на НП на л. 16 от делото е видно, че то е получено от управителя на санкционираното дружество на 05.03.2020 година. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 11.03.2020 година, или в рамките на определения с чл. 59 от ЗАНН седем дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

По делото не е спорно, че работодателя не е заплатил дължимото възнаграждение в размер, не по-малък от този на минималната работна заплата, за положения труд от физическото лице през месец септември 2019 година до края на уговорения между тях срок – 31.10.2019 година в нарушение на установеното с чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 244 от КТ и ПМС № 320 от 20.12.2018 година. Като отчете посочените обстоятелства, които се явяват и безспорно установени от данните в приложените писмени материали, съдът намира, че изводът за съществуването на описаното в постановлението нарушение е обоснован от фактическа страна. Актът и наказателното постановление съдържат необходимото описание не само по отношение на свързаните с него фактически констатации, отнасящи се до признаците от състава на осъщественото нарушение, но и данни за мястото и времето на неговото извършване и нарушените чрез него правни норми. Нарушението е установено съобразно предвидения ред в ЗАНН, като  от оправомощен (по смисъла на указаното в чл. 416, ал. 5 от КТ орган) е издадено и наказателното постановление, чрез което то е било санкционирано. Останалите предвидени от закона изисквания във връзка със сроковете за неговото документално установяване и санкциониране също са спазени, тъй като актът се явява съставен преди изтичане на една година от извършване на нарушението, а наказателното постановление – преди края на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок, започнал да тече от съставянето на акта.

Макар и да прецени наложената имуществена санкция за правилна по вид заради законосъобразно изведената правна квалификация на самото нарушение и конкретната правно-организационна форма на отговорното за него лице, съдът намери същата за незаконосъобразно определена по отношение на размер. Наказателното постановление сочи, че взетите под внимание обстоятелства, които са отчетени от наказващия орган при  нейното определяне, се базират на това, че идентично (по съдържание) нарушение е било осъществено и по отношение на начислените трудови възнаграждения на съответното  физическо лице за месеците юни, юли, август, октомври и ноември 2019 г., които също са били заплатени в по-ниски размери от тези, дължими съобразно минималната работна заплата. Наличието на подобни нарушения обаче само по себе си не би могло да представлява факт с последици за размера на определеното наказание. И това е така, тъй подобно (отегчаващо по своята същност) обстоятелство би имало значение само ако става въпрос за едно продължавано нарушение по смисъла на закона, включващо в себе си няколко отделни такива и подлежащо на санкциониране с едно общо наказание, налагано за тях, което се явява изключено заради предвиденото в нормата на чл. 18 от ЗАНН. Поради това то не е следвало да се цени по начина, по който е сторено от наказващия орган, тъй като няма никакво отношение към конкретното нарушение, което е било санкционирано чрез обжалваното постановление в настоящия случай. По делото е установено, че разликата между платения и дължимия размер на трудовото възнаграждение на лицето за месец септември 2019 г. е било заплатена чрез РКО № 86/30.12.2019 г., както и че това събитие се е случило преди началото – 06.02.2020 г. на административно-наказателното производство във връзка със самото нарушение, образувано въз основа на съставения акт за него. Като се базира на изложените обстоятелства и отчете липсата на данни, които да сочат за съществуване на наказания, наложени на дружеството по административен ред за други нарушения на разпоредби от трудовото законодателство, съдът прие, че обжалваното постановление следва да се измени, като имуществената санкция се намали до по-нисък, позволен от закона размер. Предвид изложеното по-горе намери, че същата следва да бъде определена към минималния размер на предвиденото с нормата на чл. 415в от КТ, а именно – от 100 лева, тъй като в този вид наказанието би отговаряло в най-пълна степен не само на естеството на самото нарушение и неговата тежест, но и на целите на административно-наказателната репресия, които се преследват чрез нейното налагане по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

 Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 предложение 2-ро от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 07-001231, издадено на 04.03.2020 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, В ЧАСТТА, с която за нарушение по чл. 245, ал. 1 във вр. с чл. 244 от КТ и ПМС № 320 от 20.12.2018 г., на „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление град Габрово, улица „Найден Геров” № 48, ет. 2, ап. 4, ЕИК *********, в качеството на работодател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 300 (триста) лева – на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА наложената санкция от този размер в РАЗМЕР на сумата от 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................