№ 20316
гр. София, 12.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110146031 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 83 и чл. 129, ал. 3 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Б. ИВ. Т. против Т. Й. Т., уточнена с молби от
23.08.2021 г., 21.10.2021 г., 11.01.2022 г. и 25.05.2022 г., с искане да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 17854 лева, за
принудително събиране на която срещу ищеца е образувано изп. дело № 1041/2016 г. по
описа на ЧСИ МБ. В исковата молба се съдържа искане за освобождаване на страната от
задължение за внасяне на държавни такси по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните по спора са били в брак, от
който имат две малолетни деца – ВБ Т. и КБ Т.. Ищецът поддържа, че с Решение № III – 89 –
72/02.04.2015 г. постановено по гр. д. № 17608/2014 г. по описа на Софийски районен съд е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на всяко едно от малолетните деца в размер на по
120 лева, като за сумите е издаден изпълнителен лист от 29.01.2016 г. В исковата молба са
изложени твърдения, че с Решение № 49806/16.01.2018 г. по гр. д. № 25769/2017 г. по описа
на Софийски районен съд размерът на дължимата от Б. ИВ. Т. ежемесечна издръжка е
увеличен от 120 лева на 150 лева за всяко едно от децата, като за сумите е издаден
изпълнителен лист от 08.11.2018 г.
Ищецът поддържа, че срещу него в полза на Т. Й. Т. е издаден изпълнителен лист от
29.01.2016 г. по гр. д. № 8655/2015 г. по описа на Софийски районен съд за сумата в размер
на 1025 лева, представляваща разноски по делото. В исковата молба са изложени твърдения,
че с Решение № 247883/24.10.2017 г. по гр. д. № 1018/2015 г. по описа на Софийски районен
съд Б. ИВ. Т. е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 1857,96 лева,
представляваща половината от заплатено задължение по ипотечен кредит.
В исковата молба са изложени твърдения, че за принудително събиране на вземанията
по всички издадени срещу ищеца изпълнителни листа се води изп. дело № 1041/2016 г. по
описа на ЧСИ МБ. Ищецът поддържа, че съгласно удостоверение с изх. № 80731/04.10.2021
г. от съдебния изпълнител общият размер на постъпилите суми от длъжника по делото
1
възлиза на 6927,27 лева, от която сумата в размер на 6699,47 лева, представляваща дължими
месечни издръжки в размер на 120 лева в полза на всяко едно от малолетните деца ВБ Т. и
КБ Т., считано от 22.12.2015 г. до датата на изменение на определената издръжка –
23.04.2018 г., е преведена на взискателите, а сумата в размер на 227,80 лева,
представляваща разноски по ТТР към ЗЧСИ е удържана в полза на съдебния изпълнител.
Съгласно удостоверението Борис Иванов Т. заплатил на малолетните деца, чрез тяхната
майка и законен представител Т. Й. Т., сумите в размер на 1133 лева на 11.02.2019 г. и 1380
лева на 19.04.2019 г., с което задължението за издръжка на малолетните деца до месец
февруари 2019 г. включително е погасено. Ищецът поддържа, че на 12.07.2021 г. изплатил
издръжка на малолетните деца чрез ответника в размер на 8700 лева, с което задължението
за периода от месец март 2019 г. до месец юли 2021 г. е изцяло погасено.
С молба-уточнение от 11.01.2022 г. ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск с обстоятелството, че вземанията, за които е
образувано изп. дело № 1041/2016 г. по описа на ЧСИ МБ са погасени чрез плащане,
включително и по давност, поради което по-нататъшно водене на изпълнително
производство било нецелесъобразно. С последваща молба от 25.05.2022 г. във връзка с
дадени от съда указания да обоснове правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за заплатени суми, ищецът счита, че претенция за връщане би могъл да
заяви след разглеждане на установителния иск.
Във връзка с направеното искане за освобождаване от задължение за внасяне ан
държавни такси по делото са представени декларации за материално и гражданско
състояние на ищеца по образец / лист 49 – 50 и лист 54/, в които молителят сочи, че не е в
трудовоправотношение, не получава други доходи, не притежава движимо и недвижимо
имущество и парични влогове, заплаща ежемесечна издръжка на двете си деца и страда от
заболявания, налагащи направа на допълнителни разходи в размер на 400 лева месечно, в
подкрепа на които доводи са ангажирани писмени документи.
По направеното от ищеца искане за освобождаване от задължение за внасяне на
държавни такси по делото, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят, като по направеното искане съдът взема предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова
заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства. Съгласно задължителните разяснения
дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83,
ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса
или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари
с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато
съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява
предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83,
ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във
2
всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Предвид изложеното е
прието, че когато молбата за освобождаване е подадена и разгледана от съда преди
обжалване на негов съдебен акт и, когато е уважена, страната се явява освободена от
плащане на такси и разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма
промяна в обстоятелствата; съдът не се сезира повторно с ново искане.
Съдът, като взе предвид от една страна дължимите държавни такси в производството
предвид заявената цена на иска, а от друга съобрази представените по делото декларации за
материално и гражданско състояние, служебно изисканите справки за недвижимо
имущество и осигурителен статус на молителя, ангажираните медицински документи и
обстоятелството, че Б. ИВ. Т. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на ВБ Т. и КБ Т.,
намира, че страната следва да бъде освободена от задължение за внасяне на държавни такси
в производството в какъвто смисъл е и формулираното искане.
По отношение на исковата молба, съдът намира следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителен иск,
включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от неговото
предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е
застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. От представеното по
делото удостоверение от ЧСИ МБ, на което се позовава ищцовата страна, се установява, че
Б. ИВ. Т. е внесъл в погашение на процесните вземания за издръжка на малолетните деца
сумата в размер на 17912,47 лева. За сочената от ищеца сума от 17854 лева предявяването на
отрицателен установителен иск е недопустимо, тъй като длъжникът не може да постигне
адекватна защита на правата си. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва
възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното
уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по
изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателите. В тази връзка следва да се
приеме, че дори такъв иск да бъде уважен същият няма да доведе до прекратяване на
изпълнителното дело, нито чрез него само по себе си може да се постигне връщане на
платените от ищеца суми, след като последните вече са преведени на взискателя към
момента на предявяване на иска (по арг. от Решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011
г. по описа на ВКС, II ТО). Такова възстановяване на платените от ищеца суми може да се
постигне единствено чрез воденето на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното
обогатяване, какъвто обаче в случая не е предявен ( в този смисъл Определение №
634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. по описа на ВКС, II ТО ). В допълнение е
необходимо да бъде отбелязано, че липсата на интерес от водене на отрицателен
установителен иск за погасените от длъжника и преведени на взискателя в хода на
изпълнителното производство суми може да се обоснове и с принципа за процесуална
икономия, доколкото целеното с него установително действие може да се постигне с
воденето на осъдителен иск за неоснователно обогатяване като така на практика би се
3
избегнало създаването на множество процесуални отношения между страните, при
положение, че правният спор може да бъде разрешен само в един процес.
Извод за допустимост на производството не би могъл да бъде изведен от
поддържаните от ищеца твърдения за нецелесъобразност на висящото изпълнително дело,
тъй като защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител
се осъществява по различен процесуален ред.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че не ответника, а малолетните деца ВБ
Т. и КБ Т. са титуляри на вземанията за издръжка, а не тяхната майка и законен
представител Т. Й. Т., поради което ответникът не е процесуално легитимиран да отговаря
по претенция за недължимост на присъдени издръжки. Въпреки многократно
предоставената възможност на ищеца да формулира надлежен петитум на исковата си
претенция срещу посочената от него ответна страна това не е сторено. Съгласно
разясненията дадени с Решение № 315/07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г., по описа на
ВКС, IV ГО, оказването на съдействие от съда за изясняване на фактическите твърдения и
формулирането на надлежен петитум следва да има адресат и двете страни, а не едната в
резултат на многократно дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на
подадена искова молба да бъде поставена в привилигировано положение спрямо другата. В
разглеждания случай съдът е предоставил многократна възможност на страната,
представлявана от адвокат, да приведе исковата молба в съответствие с изискванията за
редовност, което не е сторено, поради което същата следва да бъде върната на основание чл.
129, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищецът Б. ИВ. Т., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от задължение
за внасяне на държавни такси по гр. д. № 46031/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
127 състав, до настъпване на промяна в обстоятелствата в семейното и имуществено
състояние на лицето.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 37088/05.08.2021 г. от Б. ИВ. Т. против Т. Й. Т. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 46031/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4