№ 916
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Л. Д.
като разгледа докладваното от Д. Л. Д. Наказателно дело от общ характер №
20231110211249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
Образувано е по искане на НБПП за присъждане на разноски за възнаграждение на
служебен защитник по настоящото дело. Към искането е приложено писмено доказателство –
Решение № СФ-11011-1519/22.01.2024 г.
Съдът, след като провери определението по повод на жалбата, като обсъди събраните
по делото доказателства, исканията и доводите на страната, намира от фактическа страна
следното:
Н.о.х.д. № 11249/2023 г. по описа на СРС, 11 състав е било образувано по внесен
обвинителен акт спрямо М. К. З., ЕГН ********** за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. След
протоколно определение от 19.10.2023 г. за одобряване на споразумение наказателното
производство било прекратено. В наказателното производство подсъдимият бил представляван от
адв. М. Д. от САК.
С Решение № СФ-11011-1519/22.01.2024 г. на НБПП на адв. Д. било определено
възнаграждение, в размер на 280 лева за съдебната фаза.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Искането се явява процесуално допустимо, като подадена от активно легитимирано
лице. Същото е депозирано в надлежна форма. Разгледано по същество, искането се явява
основателно.
При вземане на своето решение, настоящият съдебен състав взе предвид обстоятелството,
че осъденият е бил представляван в наказателното производство от служебен защитник - адв. Д. от
САК, както и че участието на защитник в производството, предвид императивната разпоредба на
чл. 381, ал. 1 НПК и чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, е било задължително.
Следва да се зачете доказателствената стойност на приложеното по делото писмено
доказателство, а именно Решение № СФ-11011-1519/22.01.2024 г. на НБПП, от което се
1
установява, че на служебния защитник на осъденото лице - адв. Д., от страна на НБПП е
изплатено, на основание чл. 16, т. 2 НЗПП, възнаграждение за предоставената по делото правна
помощ.
Следва да се съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от
19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС. Същото задължава
съдилищата в случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн.
чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник да бъдат възложени в тежест на подсъдимия
и да бъдат присъдени в полза на НБПП. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е
изрично посочено, че адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички
случаи на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е.
независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия.
С оглед приключването на наказателното производство с влязъл в сила осъдителен съдебен
акт и императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на осъденото лице следва да бъде
възложено заплащането на възнаграждението за служебен защитник.
Воден от горното, СРС, НО, 11 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА М. К. З., ЕГН ********** да заплати в полза на НБПП сумата от 280 лева –
изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по н.о.х.д. № 11249/2023 г. по описа
на СРС, 11 състав.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране пред СГС в 7-дневен срок от
съобщаването му на осъденото лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2