№ 2567
гр. София, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110217461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ХР. ИГН. ИВ., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 11-01-505/05.11.2021 г., издадено от С. А. Б. –
директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на
основание чл. 256, ал. 2 от Закона за обществени поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр.
13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г./ му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 721,30 лева /седемстотин двадесет и един лв. и
тридесет ст./ за нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3, т. 2 във вр. с
чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОП.
В депозираната жалба са релевирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до накърняване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява
се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.
1
юрк. Милена Матева, с пълномощно по делото. Последната пледира за
неоснователност на постъпилата жалба и за пълна доказаност на твърдяното
административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.
В допълнение са представени писмени бележки. Претендира се и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„/ДРУЖЕСТВО/” ЕООД /ДРУЖЕСТВО/, със седалище и адрес на
управление: гр. /АДРЕС/ и ЕИК №№№№№, е еднолично дружество с
ограничена отговорност, с едноличен собственик на капитала
„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕАД. Дружеството е учредено на /ДАТА/ г. по реда на
Търговския закон чрез отделяне от „Български държавни железници“ ЕАД
/„БДЖ“ ЕАД/. С Решение № 1 от 13.11.2007 г. по ф. дело № 16660/2007 г. е
регистрирано по описа на Софийски градски съд - фирмено отделение.
Всички дялове от капитала на ДРУЖЕСТВО са притежание на
едноличния собственик на капитала - „БДЖ“ ЕАД. С Решение № 151 от
22.10.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, наименованието на едноличния собственик на капитала е
променено от „Български държавни железници” ЕАД на „/ДРУЖЕСТВО/”
ЕАД /„Холдинг БДЖ” ЕАД/. Едноличен собственик на капитала на „Холдинг
БДЖ” ЕАД е Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
2
Предметът на дейност на „БДЖ-ПП“ ЕООД е извършване на
железопътни превози на пътници във вътрешно и/или международно
съобщение, наемане на локомотивна тяга и вагони за извършване на
железопътни превози на пътници, поддръжка и ремонт на подвижен състав
(локомотиви и вагони), както и всяка друга дейност, която не е забранена със
закон.
„БДЖ-ПП“ ЕООД попада в обхвата на държавната финансова
инспекция, като търговско дружество по смисъла на чл. 4, т. 4 от Закона за
държавната финансова инспекция.
Съгласно чл. 15 от Учредителния акт /УА/ на дружеството, същото е
с органи на управление: Общо събрание, чийто правомощия се упражняват от
едноличния собственик на капитала - „Холдинг БДЖ” ЕАД и управител/и.
С чл. 17, ал. 1 от УА са определени правомощията на управителя,
сред които: организира, ръководи и контролира цялостната дейност на
дружеството; изготвя и предлага за одобрение годишния финансов отчет на
дружеството; организира и отговаря за изпълнението на решенията на
едноличния собственик на капитала; решава и други въпроси, свързани с
дейността на дружеството.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от УА, Дружеството се представлява пред трети
лица от неговия управител/управители/прокурист/и. Съгласно ал. 2, когато
Дружеството има избрани повече от един управител и/или прокурист, същото
се представлява пред трети лица по начина, определен от едноличния
собственик на капитала.
Видно от справка № 14-00-1/23.02.2021 г. за отговорните
длъжностни лица при „БДЖ-ПП“ ЕООД управител на дружеството в периода
от 07.01.2019 г. до 28.10.2019 г. е жалбоподателят ХР. ИГН. ИВ..
Транспортните услуги са секторни дейности по смисъла на чл. 123,
т. 4 ЗОП. Дейностите по предмета на дружеството, съответстват на
дейностите по чл. 127, ал. 1 ЗОП, като транспортни услуги, свързани с
предоставянето или експлоатацията на мрежи за обществени услуги в
областта на железопътния транспорт, както и на автоматизирани транспортни
системи или въжени линии.
„БДЖ-ПП” ЕООД е публично предприятие по смисъла на § 2, т. 42
3
от ДР на ЗОП, като предприятие, върху което се упражнява доминиращо
влияние от публичен възложител /„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕАД, със 100% държавно
участие и принципал Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията/.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 ЗОП, представляващият „БДЖ-ПП”
ЕООД, като публично предприятие, е възложител на обществени поръчки, за
извършване на секторни дейности по чл. 127, ал. 1 ЗОП.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от „Вътрешни правила за управление на
цикъла по обществени поръчки в „БДЖ-ПП“ ЕООД“, утвърдени със заповед
№ 494/19.07.2016 г., действащи през проверявания период, правомощията на
възложител по смисъла на ЗОП, относно организирането и провеждането и
възлагането на обществени поръчки се осъществяват от управителя на „БДЖ-
ПП” ЕООД. Съгласно ал. 2 от правилата, с изключение на случаите по ал. 1,
при отсъствие на възложителя, правомощията му, свързани с възлагане на
обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества съгласно
вътрешен акт, който определя представителството на възложителя. Съгласно
ал. 3, на основание чл. 7, ал. 1 ЗОП, възложителят може да определя
длъжностни лица, които да организират и/или възлагат обществени поръчки
по реда на ЗОП и съгласно настоящите правила. Това правомощие не може да
се упражнява от лицето, което замества възложителя, съгласно ал. 2.
Съгласно справка от „БДЖ-ПП“ ЕООД с изх. № 03-10-24/ 10.02.2021
г., в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. 20 броя физически лица са
представлявали възложителя по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП.
Със заповед № ФК-10-358/11.03.2020 г. на директора на АДФИ е
възложена финансова инспекция на „БДЖ-ПП“ ЕООД на отчетените разходи
през 2018 г. и 2019 г. в областта на обществените поръчки и сключените
договори, като със заповед № ФК-10-563/15.04.2021 г. на посоченото
длъжностно лице е определена крайната дата за нейното приключване –
17.05.2021 г.
В хода на проверката служителите на АДФИ констатирали, че в
периода от 15.02.2019 г. до 17.07.2019 г. от „БДЖ-ПП“ ЕООД са разходвани
средства за доставки на товарни автомобили, в общ размер на 60 108,33 лв.
без ДДС /72 130,00 лв. с ДДС/, въз основа на първични счетоводни документи
/фактури/, по сключени договори и доклади, към следните контрагенти, както
4
следва:
-„ИДМ Автомобили“ ЕООД, с разходвани средства, в общ размер
на 17 900,00 лв. без ДДС /21 480,00 лв. с ДДС/. Разходите са извършени по
доклад № 51-07-85/04.02.2019 г. одобрен от управителя на „БДЖ-ПП“ ЕООД,
в който е представена обосновка за необходимост от доставка на товарен
автомобил за нуждите на Поделение за пътнически превози Горна Оряховица,
за превоз на едрогабаритни материали и резервни части, необходими за
ремонтната дейност на транспортни превозни средства и пътнически вагони.
Сключен е договор за покупко-продажба на МПС на 15.02.2019 г. между
„БДЖ-ПП“ ЕООД, представлявано от Савадор С.ов Ганчев – директор на
поделение за ПП Горна Оряховица /посоченото лице фигурира под № 2 в
справката от „БДЖ-ПП“ ЕООД с изх. № 03-10-24/10.02.2021 г., относно
физически лица, представляващи възложителя по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП/
и „ИДМ Автомобили“ ЕООД, за употребявано МПС, марка DAF, модел
FA55.250, вид: товарен, бордови, година на производство: 2005 г. с рама:
№XLRAE55CF0L263551, на стойност 17 900,00 лв. без ДДС;
- „ОМНИКАР АУТО“ ООД, с разходвани средства, в общ размер на
9 158,33 лв. без ДДС /10 990,00 лв. с ДДС/. Разходите са извършени по
Договор № 22.04.2019 г., сключен на основание чл. 20, ал. 4, т. 3 ЗОП, с
предмет възложителят възлага, а изпълнителят приема да достави моторно
превозно средство - 1 брой употребяван товарен автомобил, марка/модел Рено
Канго, с per. № СА 4610 ХМ, с идентификационен номер на превозното
средство - VF1FW17B550497956, двигател K9KB608D243058, цвят - бял,
дизел. Договорът е на стойност 9 158,34 лв. без ДДС и е сключен във връзка с
доклад № 47-05-17/26.03.2019г., одобрен от управителя на „БДЖ-ПП“ ЕООД,
в който е обоснована необходимост от закупуване на 1 брой употребяван
автомобил за нуждите на Поделение за пътнически превози Пловдив, за
превоз на резервни части, необходими за ремонта на вагоните, локомотивите
и за превоз на материали за превозната дейност в поделението. При
посочената сделка „БДЖ-ПП“ ЕООД е представлявано от Ангел Стойчев
Даскалов – директор на поделение за ПП Пловдив /посоченото лице фигурира
под № 3 в справката от „БДЖ-ПП“ ЕООД с изх. № 03-10-24/10.02.2021 г.,
относно физически лица, представляващи възложителя по смисъла на чл. 7,
ал. 1 ЗОП/;
5
-„ГЕРИ Е-ТРАНС” ЕООД, с разходвани средства, в общ размер на 9
850,00 лв. без ДДС /11 820,00 лв. с ДДС/. Разходите са извършени по доклад
№ 03-20-520/24.04.2019 г., одобрен от управителя на „БДЖ-ПП“ ЕООД, в
който е представена обосновка за необходимост от доставка на употребяван
товаропътнически автомобил за нуждите на Поделение за пътнически
превози София, за превоз на резервни части, необходими за ремонта на
вагоните, локомотивите и за превоз на материали за превозната дейност в
поделението. Сключен е договор за покупко-продажба на МПС на 09.05.2019
г. между „БДЖ-ПП“ ЕООД, представлявано от Александър Венев А. –
директор на поделение за ПП София /посоченото лице фигурира под № 4 в
справката от „БДЖ-ПП“ ЕООД с изх. № 03-10-24/10.02.2021 г., относно
физически лица, представляващи възложителя по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП/
и „ГЕРИ Е-ТРАНС” ЕООД за товаропътнически автомобил „Форд Транзит“,
със шаси №WF05XXBDF57V44419, на стойност 9 850,00 лв. без ДДС;
-„СИЕРА ТРЕЙД ТРУП“ ООД, с разходвани средства, в общ размер
на 23 200,00 лв. без ДДС /27 840,00 лв. с ДДС/. Разходите са извършени по
доклад № 03-20-745/24.06.2019 г., в който е представена обосновка за
необходимост от доставка на товарен автомобил за нуждите на Поделение за
пътнически превози София, за превоз на едрогабаритни материали и резервни
части, необходими за ремонтната дейност на транспортни превозни средства
и пътнически вагони, като в случая разходите не са били одобрени от
управителя на „БДЖ-ПП“ ЕООД. Сключен е предварителен договор за
покупко-продажба на МПС на 12.07.2019 г. между „БДЖ-ПП“ ЕООД,
представлявано от Иван Якимов /посоченото лице не фигурира в справката
от „БДЖ-ПП“ ЕООД с изх. № 03-10-24/10.02.2021 г., относно физически
лица, представляващи възложителя по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП/ със
„СИЕРА ТРЕЙД ГРУП“ ООД, за употребявано МПС, марка MAN, модел
TGA 18.313 FLS, вид: товарен, година на производство: 2001 г., рама:
№WMAH09ZZZ2M337049, на стойност 23 200,00 лв. без ДДС.
Изяснено е от представените счетоводни регистри за 2019 г., че
отчетените в периода 15.02.2019 г. - 17.07.2019 г. разходи за доставки на
товарни автомобили, на обща стойност 60 108,33 лв. без ДДС /72 130,00 лв. с
ДДС/, са намерили счетоводно отражение по Дт. сметки 5031 „Разплащателна
сметка в СЕБРА и 431/30 „ВР в дружеството за задължения по преведени
6
суми по банка“ и Кт. сметка 402/1 „Доставчици по аванси в лева“, 453/1
„Начислен ДДС за покупки“, 431/4 „ВР в едно поделение“, 207/3 „Разходи за
новозакупени ДМА“, осчетоводени към основната и инвестиционната
дейност на дружеството.
Представителите на АДФИ установили, че първата доставка на
товарни автомобили е извършена на 15.02.2019 г., като същата е
документирана с фактура № **********/15.02.2019 г., издадена от „ИДМ
Автомобили“ ЕООД, на обща стойност 8950,00 лв. без ДДС. Приели също
така, че натрупвайки стойността на третата доставка по фактура №
**********/09.05.2019 г., издадена от „ГЕРИ Е-ТРАНС” ЕООД, на обща
стойност 9 850,00 лв. без включен ДДС към сбора на извършените доставки
преди нея, се установява, че към 09.05.2019 г. стойността на им възлиза на 36
908,33 лв. без ДДС (44 290,00 лв. с ДДС) т.е. достигнат и превишен е
стойностният праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП от 30 000,00 лв. без ДДС.
Според проверяващия екип на 09.05.2019 г. жалбоподателят ХР.
ИГН. ИВ. – управител на „БДЖ-ПП“ ЕООД не е бил възпрепятстван да
изпълнява служебните си задължения, видно от изисканата от финансовата
инспекция и представена справка изх. №14-00- 1/11.03.2021 г. за отсъствия на
управителя на „БДЖ-ПП“ ЕООД в периода 01.01.2018 г. -31.12.2019 г. и е бил
длъжен да приложи реда по чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП за извършените през 2019 г.
доставки – възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до
определени лица.
С акт за установяване на административно нарушение № 11-01-
505/11.05.2021 г., съставен от В. Г. К. – гл. финансов инспектор при АДФИ и
в присъствието на Петър Красимиров Ченков – свидетел при съставянето на
акта е констатирано, че на 09.05.2019 г. /датата на извършена доставка по
“
фактура № **********/09.05.2019 г., издадена от „ГЕРИ Е-ТРАНС ЕООД, с
която се превишава стойностният праг от 30 000 лв. без ДДС по чл. 20, ал. 3,
т. 2 ЗОП/, в град София, жалбоподателят ХР. ИГН. ИВ., в качеството си на
“
управител на „БДЖ-Пътнически превози ЕООД и секторен възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 ЗОП, не е приложил
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Доставки на товарни автомобили за нуждите на „БДЖ- Пътнически превози“
ЕООД“ на обща стойност 60 108,33 лв. без ДДС /72 130,00 лв. с ДДС/ чрез
7
събиране на оферти с обява или покана до определени лица, въпреки
наличието на законоустановените предпоставки за това /субект, обект и
стойност на доставката/.
В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 17, ал. 1 във
вр. с чл. 20, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОП, като в деня на неговото
съставяне е връчен препис на привлеченото към отговорност лице.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 11-01-505/05.11.2021 г. от С. А. Б. – директор
на АДФИ, с което на основание чл. 256, ал. 2 ЗОП , при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя И.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 721,30 лева за
нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2
ЗОП.
Препис от наказателното постановление е връчен на въззивника на
29.11.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на
03.12.2021 г., видно от поставения печат върху нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго нормиран
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
8
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган, както и в
предвидените от чл. 261, ал. 1 ЗОП и чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностни срокове,
но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното
възникване и ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника И., поради наличието на допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване правото му на защита.
В предходната фаза на административнонаказателното
производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение,
изводимо от липсата на двама свидетели, присъствали при съставянето на
акта. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на
правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния
административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието
на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да
установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на
фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното
административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени
средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган,
както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на
АУАН е видно, че същият е подписан от един свидетел, който обаче е взел
участие единствено при неговото „съставяне и връчване“.
9
В процесния случай не намира приложение и предвиденият в чл.
40, ал. 4 ЗАНН ред, доколкото при визирания институт е необходимо
наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на
нарушението, всички негови съставомерни белези и авторството да се
установят, въз основа на официален документ; официалният документ да е
издаден от компетентен орган, извън системата на администрацията към
която принадлежи актосъставителят и при стриктното спазване на реда и
условията за това, респективно да съдържа всички изискуеми реквизити;
официалният документ да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура
за неговото оспорване. Представените договори и фактури нямат характера на
официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК, тъй като са изготвени от
частноправни субекти. Нещо повече – в случая следва да се подчертае, че
разпоредбата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН поначало урежда изключение, а не
правило, доколкото противното би довело до проява на неоправдан
субективизъм и заобикаляне на закона от страна на администрацията, в
частност на изискването за участие на свидетели при съставянето на АУАН,
който подход не намира нормативна опора.
Визираният драстичен процесуален порок представлява
самостоятелно формално основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а това поначало не налага аналитичното обсъждане на
доказателствения материал и последващата преценка по същество дали
твърдяното административно нарушение е налице. Така съставеният
незаконосъобразен акт не би могъл да констатира вмененото нарушение, да
повдигне обвинение за неговото извършване и не на последно място - да
сезира валидно административнонаказващия орган. Нарушението е от такова
естество, че не може да бъде преодоляно по силата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
В контекста на изложеното, съдът намира за необходимо да
отбележи, че не споделя възраженията в жалбата за неспазване на
разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗОП. Посоченият нормативен регламент е
специален и дерогира приложното поле на чл. 34, ал. 1 от общия процесуален
закон /ЗАНН/, като в него е предвидено, че актовете за установяване на
нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за
държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят
е открит от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или
10
проверка, но не по-късно от три години от извършването на нарушението.
Крайната дата на процесната проверка е била фиксирана на 17.05.2021 г. със
заповед № ФК-10-563/15.04.2021 г. на директора на АДФИ, като АУАН е
съставен преди това на 11.05.2021 г. т.е. в рамките на изискуемия 6-месечен
срок, считано от откриване на нарушението и неговия автор, респективно в 3-
годишния такъв, считано от датата на деянието – 09.05.2019 г.
На следващо място - ако процесуалното нарушение при
съставянето на акта условно бъде игнорирано, издаденото НП следва да бъде
отменено и поради противоречието му с материалния закон. В тази връзка,
съдът поначало намира за ирелевантни доводите на жалбоподателя И., че
административните органи не са съобразили предписанието на чл. 21, ал. 16,
т. 2 ЗОП - не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две
или повече поръчки с идентичен или сходен предмет, които не са били
известни на възложителя към момента, в който са стартирали действия по
възлагането на предходна обществена поръчка с такъв предмет, доколкото
посоченото лице не е привлечено към отговорност за нарушаване на
забраната, ситуирана в чл. 21, ал. 15 ЗОП, касателно недопустимото
разделяне на обществената поръчка на части с цел прилагане на ред за
възлагане за по-ниски стойности и за която е предвидена санкция в чл. 247,
ал. 1 ЗОП. Поведението на въззивника е подведено под разпоредбите на чл.
17, ал. 1 ЗОП и чл. 20, ал. 3 ЗОП, макар същите да касаят различни
административни нарушения. В първия случай е приложима санкционната
норма на чл. 247, ал. 1 ЗОП, която предвижда отговорност за възложител,
нарушил забраната по чл. 17 ЗОП, а именно - възложителите са длъжни да
приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка,
когато са налице основанията за това. Във втория случай нарушението следва
да се субсумира под разпоредбата на чл. 256, ал. 2 ЗОП /в ред. преди изм. с
ДВ бр. 102 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г./ - възложител, който възложи
обществена поръчка, като сключи договор или извърши разходи или поеме
задължение за извършване на разходи, с което се достига или надвишава
минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 3, без да приложи предвидения в
закона ред за възлагане на обществената поръчка съобразно стойността на
поръчката при наличие на основания за това. Както в АУАН, така и в НП не
са изложени твърдения, че жалбоподателят И. е бездействал и не е провел
обществена поръчка, при наличието на основания за това /чл. 17, ал. 1 ЗОП/, а
11
единствено, че не е приложил предвидения в закона ред при възлагането на
вече проведени обществени поръчки посредством събиране на оферти с обява
или покана до определени лица, въпреки наличието на законоустановените
предпоставки за това /субект, обект и стойност на доставката - чл. 20, ал. 3, т.
2 ЗОП/.
Независимо от некоректната привръзка към чл. 17, ал. 1 ЗОП, който
порок по принцип е отстраним от съда в настоящото производство, отчитайки
отсъствието на съществено изменение на фактите от възведеното
административно обвинение /арг. от чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН/ актосъставителят
и наказващият орган са достигнали до неправилно формирани по вътрешно
убеждение изводи относно авторството на твърдяното нарушение. Напълно
произволно представителите на АДФИ са игнорирали събраните по делото
доказателства, от които се изяснява, че процесните обществени поръчки не са
били възложени от жалбоподателя И., а от различни физически лица.
Първите три договора са сключени от директори на поделения за Пътнически
превози, на които възложителят е делегирал това свое право, съгласно
изричната разпоредба на чл. 7, ал. 1 ЗОП, а при четвъртата сделка „БДЖ-ПП“
ЕООД е представлявано от лице, което не фигурира както в справката от
„БДЖ-ПП“ ЕООД с изх. № 03-10-24/10.02.2021 г., относно физически лица,
представляващи възложителя по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП, така и в справка
№ 14-00-1/23.02.2021 г. за отговорните длъжностни лица при „БДЖ-ПП“
ЕООД. При това положение, независимо, че И., като управител на
публичното предприятие е утвърдил докладите относно извършването на
разходите за първите три договора, съобразно приетите вътрешни правила, то
доколкото не е взел непосредствено участие при възлагането на обществените
поръчки /сключването на сделките/, същият не е потенциален субект на
административнонаказателна отговорност. Съгласно чл. 259, ал. 1 ЗОП в
случаите по чл. 7, ал. 1 и 2 наказанията по чл. 247 – 256 се налагат на
определеното длъжностно лице, а не на възложителя, който му е делегирал
това право. Ето защо, този съдебен състав намира, че въззивникът И.
неправилно е бил привлечен към отговорност за деяния, осъществени от
трети лица, имайки предвид, че в санкционната норма на чл. 256, ал. 2 ЗОП
законодателят не е предвидил състав на допустителство.
Не на последно място – непонятно за въззивния съд е и
обстоятелството, което е мотивирало наказващия орган да приеме, че
12
размерът на наказанието „глоба“ възлиза на 721,30 лв., доколкото
законоустановеният праг от 30,000 лв. без ДДС по чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗОП е
достигнат едва при сключването на третия договор на стойност 11 820,00 лв. с
ДДС.В тази връзка, съобразявайки установената в разпоредбата на чл. 256, ал.
2 ЗОП нормотворческа техника, размерът на санкцията би следвало да се
равнява на 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС или в
случая 118,20 лв.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена, поради допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на
въззивника, като отделно от това е налице и некоректно приложение на
материалния закон.
Ето защо оспореното наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 11-01-
505/05.11.2021 г. , издадено от С. А. Б. – директор на Агенцията за държавна
финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл. 256, ал. 2 от Закона за
обществени поръчки /ЗОП, обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г./ на жалбоподателя ХР. ИГН. ИВ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 721,30 лева /седемстотин
двадесет и един лв. и тридесет ст./ за нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
13
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14