Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24 юни 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 16 юни 2020 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ………
като разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №268…… по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.
124б, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).
Образувано е след постъпила в съда жалба от ЕТ „Х.-Н.М.“, седалище и адрес
на управление с. Тръстеник, чрез адв. Т. С., САК. Жалбата е насочена срещу
Заповед за налагане на ПАМ(принудителна административна мярка) №984-1/ от
28.04.2020г., издадена от зам. директора на ТД Дунавска в Агенция „Митници“.
Със заповедта е наложена ПАМ
„запечатване на търговски обект“, представляващ ресторант, находящ се в
с. Тръстеник, община Иваново, ул. „******" № 66,
стопанисван от ЕТ и забрана за достъп до него за срок от един месец, по реда на
чл.124б, ал.1, вр. с чл.1245а, ал.1, вр. с чл.108а, ал.1 и чл.124в, ал.1 от ЗАДС. Причината за иницииране на това производство пред митническия орган е
наложената на ЕТ „Х.-Н.М.“ имуществена санкция по реда на 108а, ал.1 от ЗАДС-2000
лева, за нарушение на чл.100а, ал.1 от същия закон и свързана със съхранение в
търговския обект на тютюневи изделия/цигари/, без търговецът да има
разрешително, издадено по надлежния ред за това.
В жалбата, в
съдебно заседание и в допълнителни писмени бележки чрез процесуален
представител, от жалбоподателя се релевират доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради съществени нарушения на административнопроизводствени
правила при издаване на акта и нарушение на материалния закон. Основания за
оспорване, разписани в чл.146, т. 3 и 4 от АПК.
С жалбата бе
направено и искане за спиране на настоящото производство поради преюдициалност
на образуваното такова пред Русенски районен съд по повод оспорване на санкционния
акт с адресат ЕТ „Х.-Н.М.“.
Иска се от
административния съд да отмени заповедта, претендират се разноските по делото.
Ответникът
по жалбата – зам. директорът на ТД „Дунавска“ при Агенция „Митници“, чрез
процесуален представител в писмени бележки и в съдебна зала излага доводи за
неоснователност на жалбата.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Подробно за
допустимостта-малко по-долу.
Фактите :
На 18.02.2020г., в 16:50 ч., от митнически служители била извършена
проверка на търговски обект, представляващ ресторант, находящ се в с.
Тръстеник, община Иваново, ул. „*****" № 66, стопанисван от ЕТ „Х.-Н.М.“.
В хода на проверката проверяващите констатирали, че в търговското помещение
зад бара, в картонена кутия се съхранявали 50 кутии цигари, различни видове и
марки. Всички те били облепени с валиден български акцизен бандерол. Били
описани в съставен констативен протокол, а подробно описание е налице и в опис
на иззети акцизни стоки. Митническите служители приели, че с деянието си ЕТ е
осъществил състав на нарушение по чл.100а, ал.1 от ЗАДС, вр. с чл.108а, ал.1 от
същия закон и на база това, на 25.03.2020г. бил съставен АУАН. На 28.04.2020г. е издадено и наказателно
постановление №984 от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“ към ГД „Митническо разузнаване и разследване“ ЦМУ, Агенция „Митници“.
С него освен административната санкция в размер на 2000 лева, на ЕТ е наложено
и наказание по реда на чл.124а, ал.1 от ЗАДС – „Лишаване от право да
упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е
установено нарушението, за срок от един месец“.
Изложеното дало основание за издаване на Заповед №984-1/ от 28.04.2020г.,
по реда на чл.124б, ал.1 от ЗАДС, според която норма „При налагане на
административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна
мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за
срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца“. Със
заповедта е наложена ПАМ „запечатване на
обект“ - търговски обект“, представляващ ресторант, находящ се в с. Тръстеник,
община Иваново, ул. „*****" № 66, стопанисван от ЕТ и забрана за достъп
до него за срок от един месец, по реда на чл.124б, ал.1, вр. с чл.1245а, ал.1,
вр. с чл.108а, ал.1 и чл.124в, ал.1 от ЗАДС. Заповедта, съгласно чл. 124б, ал.
3 от ЗАДС е с допуснато по силата на закона предварително изпълнение.
Недоволен от наложената ПАМ, ЕТ я оспорва с жалба, депозирана чрез АО пред
Административен съд Русе.
При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е
връчена на 04.05.2020 г., а жалбата е подадена на 19.05.2020 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно нормата на чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС, принудителната административна
мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната
териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението
на обекта. В случая компетентната териториална дирекция се определя на база
териториален признак, а именно ТД Дунавска, доколкото нарушението е извършено
на територията на с. Тръстеник, област Русе. Заповедта е издадена от В. Х., който
съгласно Заповед № ЗТД-4000-90/32-29940 от 29.01.2019г. (л.28) на с.д. директор
на териториална дирекция "Дунавска" е оправомощен за издаване на
мотивирани заповеди за налагане на ПАМ. Следователно оспорената ПАМ е издадена
от компетентен орган.
Съдът намира, че установената в чл. 124б, ал. 2 от ЗАДС писмена форма е
спазена, като заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването,
като административният орган в достатъчна степен е описал фактическа обстановка
и е посочил относимите правни норми. Посочено е, че ПАМ се налага въз основа на
издадено наказателно постановление и съставеният акт за установяване на
административно нарушение. Следва да се отбележи, че за изясняване на
фактическата страна, органът се е позовал на констатациите в съставения АУАН и
издаденото НП, което е допустимо съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
С последното решение е прието, че административния орган може да се позовава на
фактически констатации посочени в други актове преди оспорения, стига да се
намират в административната преписка.
Съдът приема, че при издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе
предвид следното:
Съгласно чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС при налагане на административно наказание
по чл. 124а от ЗАДС се прилага и принудителна административна мярка запечатване
на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а
при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца. От анализа на тази
разпоредба следва извод, че предпоставка за налагане на процесната ПАМ е
преди това да е било наложено наказание лишаване от право да се упражнява
определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението
– такова по чл. 124а ал. 1 от ЗАДС.
Законодателят императивно е обвързал посочената санкция и налагането на
ПАМ, поради което административният орган е длъжен при налагане на наказание по
чл. 124а от ЗАДС да наложи и съответната ПАМ, тук органът действа при условията
на обвързана компетентност.
Лишаването от права по посочената норма е вид наказание по своята същност и
като такова се налага само и единствено с предвидените от закона актове. В
настоящия случай, тъй като се касае за административно нарушение, наказанието
се налага посредством наказателно постановление. Следователно, за да възникне
задължението на органа да наложи ПАМ е необходимо наказанието по чл. 124а от ЗАДС да е наложено по установения ред, т. е. да е издадено Наказателно постановление.
Нормата на чл. 124а от ЗАДС не въвежда изискване това Наказателно постановление
да е влязло в сила, а единствено да е наложена санкция лишаване от право да се
упражнява конкретна дейност в конкретен обект.
В тази връзка следва да се посочи, че това е и причината за настоящия
съдебен състав да не уважи искането за спиране на съдебното производство поради
преюдициалност на воденото такова пред РРС по оспорване на наказателно
постановление №984/28.04.2020г. от началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Дунавска“ към ГД „Митническо разузнаване и разследване“ ЦМУ, Агенция „Митници“.
С такива мотиви искането бе отхвърлено с протоколно определение от 16.06.2020г.
Безспорно е, че в казуса е налице и материално-правната
предпоставка за налагане на процесната ПАМ, а именно с НП №984/28.04.2020г. от
началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, за извършено
нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС на ЕТ – жалбоподател, на основание чл. 108а,
ал.1 от ЗАДС е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000. 00 лева
и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС търговецът е лишен от право да упражнява
търговска дейност за срок от един месец в обект, находящ се в ресторант,
находящ се в с. Тръстеник, община Иваново, ул. „******" № 66.
Относно размера на наложената ПАМ следва да се отбележи, че е конкретно
определен в правната норма на чл. 124б от ЗАДС, поради което административният
орган отново няма възможност за самостоятелна преценка.
Единственото, което е необходимо да бъде проверено във връзка с
времетраенето на наложената ПАМ се явява обстоятелството дали нарушението е
извършено повторно или не, с оглед налагане на по-дългото наказание. Няма данни
нарушението да е извършено повторно, и при установяване, че нарушението е за
първи път е наложена ПАМ за срок от един месец. Срокът за ПАМ е фиксиран. От
характера на мярката по чл. 124б ЗАДС следва извод, че органът действа в
рамките на обвързана компетентност и всякога е длъжен да наложи ПАМ при наличие
на материално-правната предпоставка за това – наложено наказание лишаване от
право на упражняване на дейност с наказателно постановление.
Принудителната мярка е обвързана от друга страна и с наложената санкция за
лишаване от право да се упражнява дадена дейност, в случая търговска дейност в
ресторант, находящ се в с. Тръстеник, община Иваново, ул. „*****" № 66. От това следва извод, че целта на наложената ПАМ е да обезпечи
тази санкция, т. е. да предотврати възможността на лицето да упражнява
забранените му права или да извърши друго подобно нарушение.
Този извод следва и от обстоятелството, че лишаването от права и наложената
ПАМ "запечатване на обект" се определят за еднакъв период. При тези
данни съдът намира, че целта на наложената ПАМ е превантивна и е обвързана с
действието на наложената санкция лишаване от права.
Обвързаността на мярката със санкцията води до извод, че целта на закона е
именно чрез ПАМ да се обезпечи наложената санкция, поради което и налагането й
на един по-късен етап, доколкото е извършено едновременно с периода на
санкцията, отговаря на целите на закона.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в ЗАДС е предвидена
възможност както мярката, така и санкцията лишаване от право да се упражнява
дейност, да бъдат отменени от административния орган след представяне на
доказателства за заплащане на имуществената санкция наложена с наказателното
постановление. Последната в случай на отмяна на наказателното постановление по
съответния ред ще бъде възстановена на субекта от административния орган. Въз
основа на това, съдът достига до извод, че законодателят е предвидил механизъм,
който да съблюдава правата и интересите на субектите в наказателното
производство. От една страна е дадена възможност за отмяна на ПАМ и санкцията
за лишаване от право да се упражнява дейност, т. е. държавата да се откаже от
правото си да наложи тези мярка и санкция, но в същото време да се обезпечи
нейното право да събере наложената имуществена санкция по евентуално
законосъобразно издаденото НП. От тук следва извод, че това е и целта на закона
в случай като настоящия - с налагането на ПАМ.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, тъй
като процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно
административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна
мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки,
предвидени в нормата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС. Подадената жалба - като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на ЕТ „Х.-Н.М.“, седалище и адрес на управление с.
Тръстеник, чрез адв. Т. С. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №984-1 от 28.04.2020г., издадена от зам. директора на ТД
Дунавска в Агенция „Митници“.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
Съдия: