Р
Е Ш Е Н И Е № 99
гр. Хасково, 26.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд,първи въззивен граждански състав в публично заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Д* Х*
като разгледа докладваното от
съдията Серафимова
в.
гр. д. № 100 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 505/05.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 1235 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград Областна
дирекция на МВР – Хасково е осъдена да заплати на Б.Х.Б. с ЕГН ********** *** сума в размер на 1710,36 лева, представляваща обезщетение
за положен извънреден труд, резултат на преобразуване на нощен към дневен труд
за периода 09.07.2016г. – 09.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от
09.07.2019г. до окончателното й изплащане
и сума в размер на 210,57 лева, съставляваща лихва за забава върху главницата
от 1710,36 лева за периода от 01.11.2016г. до 09.07.2019г. Присъдени са
разноски в полза на ищеца Б.Х.Б. в
размер на 400 лева, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Областна дирекция на МВР – Хасково е осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 268,41 лева,
представляващи дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника, с която се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът
твърди, че през периода 09.07.2016г. – 09.07.2019г. са изпълнявани предвидените
в действащите нормативни актове условия и ред за отчитане на извънреден труд,
поради което намира за неоснователни твърденията, че неправилно е изчислено
отработеното време от въззиваемия, поради което му се дължи допълнително
възнаграждение. Посочва, че полагането на труд извън установеното работно време
съгласно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР се извършва след издаване на нарочни
заповеди за каквито липсват твърдения. Намира, че при приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка неправилно е приложен чл. 9, ал. 2
от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, тъй като служебните правоотношение на държавните
служители по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се уреждат единствено от
нормите на специалния закон – ЗМВР, и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Отделно от тези възражения счита за неправилно
определена правната квалификация на предявения главен иск като такъв по чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. От изложените в исковата молба твърдения се
установявало, че се претендират суми, представляващи допълнително
възнаграждение за нощен труд, а липсвали такива за полагане на труд извън
установеното работно време. С оглед тези възражения моли първоинстанционното
решение да бъде отменено изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли
предявените искове. Евентуално иска частична отмяна на постановеното решение, с
което са уважени исковете за главница и лихва за периода от 01.08.2018г. до
17.07.2018г., тъй като за този период извънредният труд следва да се отчита без
превръщане на нощни часове в дневни при приложението на чл.9г от НСОРЗ.
Евентуално моли да бъде отменено частично като се присъди заплащане на
допълнително възнаграждение за разликата, която се получава при преобразуване
на положения от въззиваемия труд от нощен труд в дневен за процесния период,
която разлика да бъде определена без начисляване към дневната ставка, тоест в
размер на 1140,24 лева. Претендира направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба. Представена е молба за разглеждане
на делото в отсъствие на въззиваемия, с която е взето становище по същество на
депозираната въззивна жалба. Намира същата за неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и споделя изложените
мотиви в него за субсидирано приложение на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 67, ал. 3
от Закона за държавния служител. Намира, че липсата на преизчисляване на нощния
труд в дневен поставя в неравностойно положените служителите в МВР спрямо
полагащите труд по трудови правоотношения. В тази насока разглежда приложите
разпоредби от конституцията на Република България, закон за защита от дискриминация,
закон за нормативните актове, Всеобщата декларация за правата на човека на ООН
от 10.12.1948г., международния пакт за икономически, социални и културни права
на ООН и от конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и
професиите на Генералната конференция на Международната организация на труда от
04.06.1958г. Оспорва направените възражения за грешна правна квалификация на
предявения главен иск, доколкото продължителността и изчисляването на работното
време в настоящия случай се извършва сумарно на тримесечие, тоест получените в
резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове, надвишаващи
нормалната продължителност на работното време за съответния период представлява
извънреден труд и следва да се заплати като такъв. Моли съда да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно включително в частта за
разноските. Претендира направените такива и в настоящата инстанция, за които
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени
във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на Б.Х.Б., с която е поискано областна
дирекция на МВР – град Хасково да бъде осъдена да заплати сума в размер на 1811,00
лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от
22:00 до 06:00 часа за периода от 09.07.2016г. – 09.07.2019г., сума в размер на
100 лева лихва за забава върху главницата от 1811,00 лева, изчислена върху
всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
датата на предявяване на иска, както и законна лихва забава върху главницата от
датата на подаване на исковата молба -09.07.2019г. до окончателното изплащане.
С допълнителна молба е уточнено, че се претендира допълнително възнаграждение
за 316 часа нощен труд за периода от 09.07.2016г. - 09.07.2019г., като посочва,
че началният момент на претендираната мораторна лихва е 01.11.2016г. По повод
молба с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд е
допуснал с протоколно определение от 07.11.2019г. изменение на предявените искове
чрез увеличаване размера на главния иск от 1811,00 лева на 2259,12 лева и чрез
увеличаване на размера на акцесорния от 100 лева на 277,33 лева.
От събраните пред
първата инстанция доказателства се констатира, че през процесния период от 09.07.2016г.
до 09.07.2019г. Б.Х.Б. е бил в служебно правоотношение с областна дирекция на
МВР – град Хасково - заемал е длъжността „с* п*“ в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Димитровград като изпълнявал задълженията
си на смени. От приетото заключение, изготвено по назначената съдебно
счетоводна експертиза, се установява, че отработените от Б.Х.Б. часове нощен
труд са 2328 часа, а преобразувани в дневни с коефициент 1,143 – 2661 часа.
В настоящото
въззивно производство страните не спорят по приетите за установени фактическите
обстоятелства, а относно начина на изчисляване и размера на дължимото
възнаграждение за положените през 09.07.2016г. – 09.07.2019г. 2661 часа нощен
труд. С предявената пред първоинстанционния съд искова молба се претендира
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, изчислено чрез преобразуване
на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, поради което дадената от
първоинстанциония съд правна квалификация не е основание за отмяната на
обжалваното решение. Твърденията за надвишаване на нормата на отработените
часове (извънреден труд) в следствие на преизчисляване на положените часове
нощен труд към дневни се навеждат с представените преди първото по делото
съдебно заседание пред районния съд писмени бележки. Същите са взети предвид
при постановяване на решението, което обаче настоящата инстанция намира за
неправилно.
В
част трета „Държавна служба в МВР“, глава седма „Служители на МВР“, раздел
шести „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“
и раздел седми „Работно време и отпуски“ от ЗМВР се намира правната уредба на
видовете възнаграждения на служителите на МВР. Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбите на
чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно посочват за какви
обстоятелства се дължи допълнително възнаграждение, а именно за прослужено
време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за
работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
Следователно на служителя се дължи допълнително възнаграждение към основното,
тогава когато е налице някое от посочените условия или когато със закон или с
акт на Министерския съвет са определени други възнаграждения за държавните
служители от МВР.
През процесния период от 09.07.2016г. до 09.07.2019г.
са действали три редакции на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, касаеща размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията от 27.06.2014 г., размерът, условията и редът за изплащане
на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа се определят със заповед на министъра
на вътрешните работи, а в редакциите от 05.12.2017г. и 23.04.2019г. -
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова
заповед. От това следва, че определянето на допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд за процесния период е било регламентирано от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи относно определяне
на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта
между 22:00 часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР, изменена със Заповед №8121з-40 от 15.01.2015г. (отменена с
Решение № 1694 от 17.02.2016г. на Върховен административен съд), Заповед №
8121з-663 от 05.06.2015г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016г. (отменена с
Решение № 5937 от 12.05.2017г. на Върховен административен съд), от Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи относно определяне
на размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта
между 22:00 часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22:00 и 06:00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лева.
Страните
не спорят относно факта на заплащане на това допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0,25 лева за час нощен труд, а и същото се
установява от представените по делото платежни бележки. В исковата молба се
твърди, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд
следва да се изчислява след преобразуване на часовете, положен нощен труд към
дневен такъв с коефициент 1,143 по силата на правилото на чл.
9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, което счита
за приложимо по аналогия поради празнота в закона. Това твърдение погрешно е
било възприето от първоинстанционния съд.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че не съществува празнота в закона, която да налага
приложение на нормата на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ по аналогия. Съгласно чл. 46, ал.
2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Такава непълнота в приложимата правна регламентация липсва. Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на посочената законова делегация в процесния период от министъра на
вътрешните работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016г.,
постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016г., постановено по
адм. д. № 5450 от 2016г. на ВАС, V-чл. състав/ и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г. и бр. 4 от
14.01.2020г. с Решение № 16766 от 10.12.2019г., постановено по адм. д. № 8601
по описа за 2019г. на ВАС, V-чл. състав, I-ва колегия/. От това следва, че с издадените въз
основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби е дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР
извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага приложение на друг
нормативен акт по аналогия.
Във
всяка една от посочените наредби, действали през процесния период се съдържа идентична
правна норма относно работата на смени и продължителността на часовете нощен
труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР като такава от
нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407 от 11.8.2014г., от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда
нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В трите
посочени наредби се съдържа регламентация за начина на разпределяне на
работното време и неговото отчитане. Единствено в Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., приложима
за част от процесния период поради отмяната на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г., се съдържа правна норма, предвиждаща, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и
06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В другите две наредби
липсва аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г.
за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Правната
регламентация на отчитането на положения нощен труд в тези наредби съдържа
единствено вида на протокола, който се съставя, от кои лица и в какъв срок.
Липсата на норма, която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е
законодателен пропуск, а е целенасочено уеднаквяване на начина на изчисляване и
отчитане на работното време и постигане на по-голяма яснота по отношение на
отработеното време и положения труд извън установеното работно време. Въпросът
за отпадане на приравняването на положените часове нощен труд в дневен дори е
бил предмет на становището на синдикалната организация на служителите в МВР,
изготвено по повод приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., което е
допълнителен аргумент, че не е налице законодателен пропуск, а целенасочена
промяна в отчитането на часовете нощен труд.
Дори
в периода на действие на Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., когато е
съществувало приравняването на нощния труд в дневен, допълнително
възнаграждение за положените часове нощен труд различно от определеното с
подзаконовия нормативен акт по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР и аналогично на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ не се е дължало. Това се дължи на обстоятелството, че
превръщането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не води до
полагането на извънреден труд. Извънреден труд или труд извън установеното
работно време, каквото понятие използва ЗМВР и Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г.,
е труд, който е положен извън нормалната продължителност на работното време. Твърдения
за полагане на труд извън определените 24-часови смени или за полагане на нощен
труд над 8 часа не са наведени.
Същевременно
съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Посоченото правило трябва да се разглежда заедно с
чл. 136, ал. 1 и ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда КТ/. Те
предвиждат различна продължителност на работното време в зависимост дали трудът
се полага през деня или през нощта, тоест от 22:00 до 06:00 часа. Нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40
часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната продължителност
на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното следва, че съотношението на нормалната продължителност
на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през
нощта труд е 8:7, което налага при подневно отчитане на работното време
преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Целта е да се
изравни продължителността на нощния с дневния труд при подневното отчитане на
работното време.
По
различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд от
служителите в ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени законодателят в съответствие с чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на
организацията на работното време е допуснал полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
допустимия размер нощен труд е 1:1 и няма какво да се преобразува.
Посочената
разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и работниците, съответно между разпоредбите на ЗМВР и КТ, не
е несъответствие в законодателството, нито пък е дискриминационна. Напротив тя
е съобразена с характера на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно
специфичната дейност, която извършват, е причина правата и задълженията им да
се регламентират от специален нормативен акт. С него са предвидени редица
отклонения от правата и задълженията на престиращите работна сила по трудово
правоотношение, уредени в КТ. Видът на извършваната дейност (противодействие на
престъпността, опазване обществения ред, защита на националната сигурност,
граничен контрол, пожарна безопасност и защита на населението и други) налага
някои по-неблагоприятните условия на полагане на труд, в това число и
възможността за полагане на повече часове нощен труд, поради което в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за
служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация.
Допълнително заплащане за полагане на нощен труд е такъв вид компенсаторен
механизъм. Невъзможността на същия да изпълни целта си и да послужи за реално
обезпечаване на вредните последици от полагането на труд през нощта не може да се преодолее по съдебен ред и то
чрез прилагане по аналогия на друга правна уредба при наличието на изрична
регламентация за размера, реда и условията за изплащане му.
Настоящата
въззивна инстанция не споделя изложените твърдения за дискриминация по
отношение на служителите на МВР. Дискриминация е налице тогава когато има
различно третиране, без цел и разум на лица в относително сходно положение. В
настоящия случай различната правна уредба на правата и задълженията на
служителите на МВР не е лишена от основание, а e пряко
свързана с вида на извършваната от тях дейност.
С оглед гореизложеното настоящата въззивна
инстанция намира обжалваното решение за неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено, а предявеният
иск за сумата от 2259,12 лева, представляващи допълнително възнаграждение за
положен труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа за периода от 09.07.2016г. –
09.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска на 09.07.2019г.
до окончателното й
изплащането да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 277,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2259,12 лева, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано 01.11.2016г. до датата на предявяване на иска - 09.07.2019г., също следва да бъде отхвърлен, доколкото същият е акцесорен и неговата основателност е обусловена от уважаването на главния иск.
С оглед отмяната на
първоинстанционното решение и отхвърлянето на предявените обективно кумулативно
съединени искове като неоснователни е безпредметно обсъждането на въраженията
във въззивната жалба, с които се иска частична отмяна на обжалваното решение.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззивника. Поискано е
присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, както и
платената държавна такса за настоящата инстанция. Същото се определя съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК като не може да надвишава максималния размер за съответния
вид дело предвид чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата
и правна сложност на правния спор, настоящата въззивна инстанция определя по
100 (сто) лева за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение. Заплатената от въззивника държавна такса за настоящото
производство също следва да се възложи в тежест на въззиваемата страна,
доколкото представлява разноски, направени от страна, в чиято полза е разрешен
правния спор. Следователно в тежест на въззиваемия Б.Х.Б. следва да се възложи
сумата от 270,18 лева, представляващи държавна такса за въззивната инстанция (70,18
лева) и юрисконсултско възнаграждение (по 100 лева за всяка инстанция).
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено
по тълк. дело № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания
дължимата държавна такса за разглеждането на делото пред първа инстанция и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда,
доколкото въззиваемият Б.Х.Б. е държавен служител в МВР и е освободен от
заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №505/05.12.2019г., постановено по гр.д. № 1235 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград, включително в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Х.Б.,с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокат Д.З. против Областна дирекция на МВР – Хасково,
с адрес гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от Ангел Цанков
Ганчев в качеството му на директор обекгивно съединени искове : иск с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за заплащане на сумата от 2259,12
лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от
22:00 до 06:00 часа за периода от 09.07.2016г. – 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска - 09.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 277,33 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата от 2259,12 лева, изчислена върху всяко неплатено
задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано
01.11.2016г. до датата на предявяване на иска - 09.07.2019г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК Б.Х.Б., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
– адвокат Д.З. да заплати на Областна
дирекция на МВР – Хасково, с адрес гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана
от Ангел Цанков Ганчев в качеството му на директор, сумата от 270,18 лева, представляваща направени пред двете съдебни
инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за
въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.