№ 1661
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110113440 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени от „А"
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „К. № 1 срещу „Б."
ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „О.П." № 26,
ет.1, ап.67 искове, както следва:
1/ с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79
ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между „А" ЕАД ЕИК ********* и
„Б." ЕООД, ЕИК ................, че последният дължи на „А" ЕАД ЕИК ********* сума в размер
на 651,07 лева, представляваща сбор от месечни такси и потребление за използване на
предоставените услуги по Договор № ............... от 20.02.2019 г. /договор М6244812/,
сключен между ищеца и ответника, за периода от 23.01.2020 г. до 22.07.2020 г., вкл. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 4716/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна;
2/ с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с
искане да се признае за установено в отношенията „А" ЕАД ЕИК ********* и „Б." ЕООД,
ЕИК ................, че последният дължи на „А" ЕАД ЕИК ********* сумата от 693,88 лева,
представляваща сбор от дължими неустойки за неизпълнение на Договор № ............... от
20.02.2019 г. /договор М6244812/, за която сума е налице издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4716/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между него и ответника е сключен договор за използване на мобилни услуги №
.............../20.02.2019 г. с идентификатор на договора М6244812. Посочва, че за всяка отделна
услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна
част от договора, в който се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове,
ценови услуги, условия за прекратяване, респ. подновяване, дължими неустойки и
обезщетения. Налице е един единствен договор, тъй като той урежда условията валидни за
всички услуги. С подписване на приложение № 1/20.02.2019 г. на ответника е предоставен
1
пакет от услуги за срок от 2 години - А1 Бизнес пакет, включващ фиксиран интернет,
телевизия и 4 броя мобилни услуги относно мобилен номер **********, **********,
********** и ********** с МАТ на обща стойност от 77,90 лева без ДДС. С допълнително
приложение е добавен допълнителен пакет MAX Sport Plus с МАТ на стойност 4,99 лева без
ДДС. В рамките на срока на договора са предоставени две устройства ONT и STB като е
поето задължение за връщане на същите в пълна комплектованост и изправност при
прекратяване на договора. Твърди, че са уговорени неустоечни клаузи за нарушаване
задълженията на абоната по договора. С приложение № 1/20.02.2019 г. за срок от 2 години е
активиран тарифен план за номер ********** с МАТ 4,08 лева без ДДС. До януари 2020 г.
са заплащани дължимите суми за предоставените услуги, след което плащането е
преустановено. За периода от 23.01.2020 г. до 22.07.2020 г. се твърди, че ответникът дължи
за предоставените услуги сума на обща стойност от 651,07 лева, за което са издадени
съответни фактури за периода от 26.02.2020 г. до 27.07.2020 г. Поради неизпълнение на
задълженията по договора, последният е прекратен на 26.07.2020 г. При прекратяване по
вина на абоната, се дължи неустойка в размер на сбора от стандартните месечни такси за
мобилните планове без отстъпка, дължими от прекратяване на договора до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер и неустойка за невърнато технически
устройства. В процесния случай претендира неустойки в общ размер от 693,88 лева.
Периодът, за който са начислени неустойките е 26.07.2020 г. до 20.02.2021 г. Моли за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника. В първото
по делото заседание, ответникът чрез упълномощения процесуален представител заявява, че
оспорва дължимостта на претендираните суми. Посочва, че заради Ковид кризата,
дружеството е прекратило дейност и са се опитали да прекратят взаимоотношенията, тъй
като не са имали възможност да плащат. Обяснил им от човешка гледна точка, че не могат
да извършат плащане, тъй като фирмата не е работила и не е имала никакъв доход.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните
твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Като писмено доказателство по делото е приет договор № .............../20.02.2019 г.,
който е сключен между „Б.“ ООД, ЕИК ................ и „А“ ЕАД, в който е посочено, че така
сключеният договор урежда условията валидни за всички услуги, ползвани от абоната,
аргумент от чл. 4.2 от договора. От същият е видно, че на абоната са предоставени и Общите
условия за ползване на услугата.
От приложение № 1 от 20.02.2019 г. към договор .............../20.02.2019 г. се установява,
че операторът се задължава да предостави на абоната пакет от услуги за срок от 2 години -
А1 Бизнес пакет, включващ фиксиран интернет, телевизия и 4 броя мобилни услуги относно
мобилен номер **********, **********, ********** и ********** с МАТ на обща стойност
от 77,90 лева без ДДС.
От допълнително приложение № 1 към договор № .............../20.02.2019 г. е добавен
допълнителен ТВ пакет MAX Sport Plus с МАТ на стойност 4,99 лева без ДДС.
Предоставени две устройства ONT и STB като е поето задължение за връщане на същите в
пълна комплектованост и изправност при прекратяване на договора, видно от приложение
№ 1 от 20.02.2019 г.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия да
взаимоотношенията между "А " ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наемни мрежи на "А " ЕАД по стандартен GSM, UMTS и LTE. В т. 22.3.5. от ОУ е
записано, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени
съгласно действащия ценоразпис на А1. Като задължение на абонатите в т. 34 от ОУ е
вменено да заплащат всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгласно договора
2
за услуги. Според т. 26. 4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната, а неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. Съгласно т.
27. 2 от ОУ, в случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за
плащане, Мобилтел /понастоящем "А " ЕАД/ има право да преустанови достъпа на абоната
до мрежата или да прекрати договора за услуги. В Общите условия е посочено, че "А " ЕАД
има право да спира предоставянето на услугата на абонати/потребители или да прекрати
сключения договор за услуги в случай, че последните нарушават свои задължения, свързани
с ползването и/или заплащането на услугата. Според т. 40 "з", при забава на абонат, свързана
със заплащане на дължима цена, "А " ЕАД има право да изисква заплащане на дължимата
сума, заедно с лихва в размер на 10% годишно за всеки ден забава. Съгласно т. 54. 12 от ОУ
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на „А“ ЕАД
в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена.
Приети като писмени доказателства по делото са дубликати на данъчни фактури,
издадени за периода от 23.01.2020 г. до 22.07.2020 г. Всички фактури са на името на „Б.“
ООД. Приети са и оригинал на фактури от 26.07.2020 г., от които е видно, че на ответното
дружество са начислени неустойки.
Прието по делото е заключение по ССчЕ, от което се установява, че дружеството
ответник не е регистрирано по ЗДДС като няма осчетоводяване на фактури за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Видно е, че задълженията на „Б.“ ЕООД възлизат на 1344.95
лева, от които 651.07 лева, представляващи дължими месечни такси и потребление и 693.88
лева, представляващи дължими неустойки. Дължимата по договора неустойка за
предоставено оборудване е в размер на 202 лева. Всички, издадени фактури от страна на
ищеца са осчетоводени, а от страна на ответника не се установява осчетоводяване на всички
фактури, включително и процесните. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че след
като не са осчетоводени фактурите, счетоводството на ответника не е редовно водено.
От приетата по делото СТЕ се установява, че през периода от 23.01.2020 г. до
22.07.2020 г. услугите са били активни. Договорните отношения на абоната с А1 се считат
прекратени на датата, на която се деактивира достъпът на абоната до мрежата на А1.
Начинът на определяне на потребените от ответника далекосъобщителни услуги през
процесния период се осъществява чрез напълно автоматизиран процес. В съдебно заседание
уточнява, че е спазен алгоритъма, чрез изпращане на 4-5 напомнителни съобщения преди
ограничаване на услугата.
Съдът с оглед гореизложената фактическа обстановка, намира от правна страна
следното:
Исковите претенции са предявени по реда на чл. 422 ГПК след като е постъпило
възражение от страна на ответника по реда на чл. 414 ГПК. Установителните искови
претенции са предявени в законовоустановените срокове като е налице идентичност на
претендираните суми с издадената заповед за изпълнение. С оглед гореизложените мотиви
исковите претенции се явява допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и с оглед
съдържанието на двустранно подписания между страните договор за електронни
съобщителни услуги № .............../20.02.2019 г. следва изводът, че така сключения между
страните договор представлява рамково съглашение доколкото не установява конкретни
права и задължения на страните, а осигурява възможност за избор на услуга при съответна
цена, която да се установи в допълнително съглашение между страните. Общите условия
към договора за електронни съобщителни услуги не носят подписа на потребителя, но
тяхното приемане е обективирано в представения договор за електронни съобщителни
услуги и приложенията към него. Изявлението на потребителя представлява писменото
3
приемане на условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.
От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят заплаща
всички услуги, свързани с ползването на мрежите – арг. чл. 34 от Раздел VІ "Задължения на
абоната/потребителя". Рамковият договор ведно с приложенията към него представлява
ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на
които в момента на сключването и за двете страни по тях са възникнали субективни права и
правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните /относителните/ търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1
ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Съгласно принципа
на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД,
между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение.
Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ
от Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени
услуги.
В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключения между страните договор и приложенията към него, представляващи частни
диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че обективираните в
последните изявления изхождат от страната, сочена като техен автор. Страните са уговорили
в чл. 34 от Общите условия, че задължението за плащане на уговореното възнаграждение
възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната. По делото не се
доказва, че такива не са предоставени на абоната, настоящ ответник. Не се установява за
процесния период да е препятстван достъпа на потребителя до мрежата, чрез която се
осъществява пренос на далекосъобщителни услуги. В случая съдът намира, че в
производството по делото е безспорно установено, че ищецът е предоставил на абоната
услугите - включващ фиксиран интернет, телевизия и мобилни услуги, както и
допълнителен ТВ пакет, в който смисъл ищецът е изпълнил поетото с договора и
приложенията към него задължения, поради което се явява изправна страна по същия. От
съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и приетата ССчЕ се
установява размера на дължимите абонаментни такси и услуги по отношение на всяка от
горепосочените услуги. Тези обстоятелства не се оспорват от страна на ответника.
Ищецът е представил данъчни фактури, издадени от него, като в тях са обективирани
претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси за
използване на клетъчната обществена мрежа на оператора, настоящ ищец за процесния
период за всяка една от предоставените услуги. Видно от записаното във фактурите сумите
са начислени за потребени услуги, остойностени по ценоразпис на мобилния оператор,
който е подписан от абоната. В представените фактури и приложенията към тях подробно са
дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към
мобилния оператор. По делото не се твърди, а и не се установява неправомерна намеса от
страна на мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, следва
да се приеме, че същите са доставени, с оглед на което абонатът дължи заплащането им в
уговорения между страните срок. В този смисъл, доказани се явяват стойността на
доставените услуги и изискуемостта на задълженията. Изискуемостта им е настъпила на
датите, отразени във фактурите като краен срок за плащане. Крайният срок за заплащане на
всяка от фактурите е посочен и в самата фактура. Неоснователно е възражението на
ответника, че не дължи сумите, тъй като не е имал възможност да заплаща с оглед Ковид
кризата. Не се установява да е налице прекратяване на договорните отношения от страна на
4
ответника. Стойността на дължимите месечни такси и услуги се установява по размер от
приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за това, не установи в процеса на
доказване, при условията на пълното и главно доказване, че е изпълнила задължението си за
заплащане на цената на предоставената услуга. Следователно предявеният иск за сумата от
651,07 лева, представляваща сбор от месечни такси и потребление за използване на
предоставените услуги по Договор № ............... от 20.02.2019 г. /договор М6244812/,
сключен между ищеца и ответника, за периода от 23.01.2020 г. до 22.07.2020 г. е изцяло
основателен.
По отношение на исковата претенция с правна квалификация чл. 92 ЗЗД с искане да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 693.88 лева, представляваща дължима
неустойка за неизпълнение на Рамков Договор № ............... от 20.02.2019 г., сключен между
ищеца и ответника, включваща неустойка за предсрочно прекратяване на предоставените
електронни услуги и за невърнати технически оборудвания, съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прекрати договора,
когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина, за която отговаря, след като
му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще
смята договора за развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед, че процесния
рамков договор и приложенията към него са сключени в писмена форма. Доказателствата в
тази насока не са ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е
упражнил валидно правото си да развали договора и приложенията към него, поради което и
претенциите му за заплащане на неустойки в общ размер на 693.88 лева са неоснователни и
като такива подлежат на отхвърляне. Деактивацията на услугата не е равнозначна на
прекратяване договора. Фактът, че са изпращани напомнителни писма също не е
равнозначно на прекратяване на договора. Видно е от приетото писмено доказателство
/л.132/ е, че в изпратените напомнителни съобщения не е отправено изявление за
прекратяване на договора, поради което дори и чрез изпращането на същите не може да се
приеме, че със същите се разваля договора. Зададен алгоритъм в системата на ищеца,
разписана в Общите условия на 54.12 и неговото спазване не е равнозначен на изпълнението
на нормативните изисквания на чл. 87, ал.1 ЗЗД, която е приложима към настоящото
правоотношение.
Липсват доказателства кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по
какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора, е уведомила
другата страна. По делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до
абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а
дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след
съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките, т. е. към момента на
начисляването не е имало основание за това.
С оглед гореизложените мотиви, искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД с искане да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 693.88 лева, представляваща дължима
неустойка по Рамков Договор № ............... от 20.02.2019 г., се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
За яснота съдът следва да допълни, че неустойката за невърнато устройство се явява
недължима и на още едно основание. Не са ангажирани никакви доказателства за предаване
на цитираното крайно устройство на потребителя – липсва приемопредавателен протокол за
предаване, подписан от ответника. Приложените по делото съдът не може да отнесе към
предявената претенция поради начина на индивидуализиране. Ако се приеме, че относимо е
5
приложение №1/20.02.2019г, то с оглед фиксираната в него заплатена от абоната
инсталационна такса, може да се приеме, че е извършено монтирането на устройство.
Независимо от това, съдът намира, че по делото не е приложен предвиденият в чл.6.3 от
приложението приемо-предавателен протокол с посочване на конкретното устройство.
Приложеният по делото приемо предавателен протокол се отнася до друго устройство,
поради което искът отново се явява недоказан. Въпреки указаната доказателствена тежест
ищецът не е представил доказателства за действащия ценоразпис на оператора с цената на
съответния модем/рутер или др.устройство, подлежащо на връщане, поради което
дължимата неустойка за невърнато устройство и на това основание се явява неоснователна.
В този смисъл е и решение по в.гр.д. № 2854/2021 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
По отношение на разноските:
Отправено е искане за присъждане на сторените в производството разноски от страна
на ищеца като претендира сумата от 73.10 лева, представляваща заплатена държавна такса,
сумата от 400 лева – заплатен депозит за СТЕ и 300 лева – заплатен депозит за ССчЕ, както
и разноските в заповедното производство – държава такса в размер на 26.90 лева и сумата от
300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно постановките на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. по описа на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за разноски в
заповедното производство. Предвид частичното уважаване на исковите претенции, следва да
се присъдят разноски в полза на ищеца, с оглед отправеното от него искане. С оглед
гореизложените мотиви, в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на –
374.25 лева, сторени разноски в исковото производство и в размер на 158.25 лева,
представляващи сторени в заповедното производство разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „А" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град С., ул. „К. № 1 и „Б." ЕООД, ЕИК ................, със
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „О.П." № 26, ет.1, ап.67 на основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД, че „Б." ЕООД, ЕИК ................
дължи на „А" ЕАД ЕИК ********* сума в размер на 651,07 лева, представляваща сбор от
месечни такси и потребление за използване на предоставените услуги по Договор №
............... от 20.02.2019 г. /договор М6244812/, сключен между ищеца и ответника, за
периода от 23.01.2020 г. до 22.07.2020 г., вкл. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4716/2021 г. по
описа на Районен съд - град Варна
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. „К. № 1 срещу „Б." ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: град Варна, ул. „О.П." № 26, ет.1, ап.67 иск с правна квалификация чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено в
отношенията „А" ЕАД ЕИК ********* и „Б." ЕООД, ЕИК ................, че последният дължи
на „А" ЕАД ЕИК ********* сумата от 693,88 лева, представляваща сбор от дължими
неустойки за неизпълнение на Договор № ............... от 20.02.2019 г. /договор М6244812/, за
която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4716/2021 г. по описа на Районен съд - град Варна
ОСЪЖДА „Б." ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: град
6
Варна, ул. „О.П." № 26, ет.1, ап.67 да заплати на „А" ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град С., ул. „К. № 1 сумата от 374.25 лева, представляващи сторени в
исковото производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции и сумата
от 158.25 лева, представляващи сторени в заповедното производство разноски, съобразно
уважената част от исковите претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7