МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 1560/20г. по описа на Пловдивския окръжен съд
Пловдивската
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение на Т.И.Г. ЕГН: ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1
б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това, че на
07.08.2018 год., в с. Ръжево Конаре, област Пловдив, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил “Форд Фокус”, с регистрационен номер ***, е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.5 ал.2 т.1 от Закона за движението
по пътищата - “Водачът на превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“;
чл.20 ал.2 от Закона за движението по
пътищата - ’’Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на Н. Г.П.,*** –
престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”, вр. с
чл.342 ал.1 от НК.
Съдебното
разглеждане на делото бе проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато
съкратено съдебно следствие подсъдимият призна фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
По реда
на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение от 12.10.2020 г. обяви, че ще ползва
това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за
доказано от самопризнанието на подс.Г. и от събраните
на досъдебното производство доказателства. Акцентира върху реда, по който се е
развило производството, като предлага при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер ориентиран към минимума, предвиден за това в закона, което да
се изтърпи ефективно. Моли се Г. да бъде лишен от право да управлява МПС за
период от време поне двоен на определеното му от съда наказание, като взема
отношение по приложените по делото веществени доказателства, както и
направените разноски.
Защитата, в лицето на адв. Н. не оспорва,
че обвинението е доказано по несъмнен начин, но оспорва правната квалификация
по чл. 5 от ЗДВП. Моли се да се вземат предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства, в каквато насока излага подробни аргументи, въз основа нан които обосновава приложението на чл. 66 ал.1 от НК, касателно наказанието на подзащитния
му.
Подсъдимият поддържа тезата на адвоката
си.
Повереникът на частните обвинители
– М.П., М. И., Ц. Т. и Н.Д. – адв. Г., поддържа изцяло доводите на
представителя на държавното обвинение, като пледира за наказание лишаване от
свобода, което да се изтърпи реално, или алтернативно, същото да се отложи с
максимален изпитателен срок и определяне на сериозно наказание лишаване от
право да се управлява МПС.
Частните обвинители подкрепят заявеното от
повереника си.
За да изясни делото от фактическа страна,
Пловдивският окръжен съд съобрази, че при установяване на съставомерните
факти в процедурата по чл.
371, т. 2 НПК е ограничен от описанието на процесните
събития в обстоятелствената част на обвинителния акт (чл.
373, ал. 3 НПК) така, както са били признати от подс.
Г.. Прокурорът ги е изложил подробно и последователно и за относими
към инкриминираните деяния съдът намери следните обстоятелства:
Подсъдимият Г. бил правоспособен водач
на моторно превозно средство като имал придобити категории „В“, „М“ и „АМ“.
През летните месеци на
годината св.М.И.П. и Н. Г.П. живеели в къщата си в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив. Така било и през летните месеци на 2018 г. На
07.08.2018 г. малко след 07.00 ч. Н. П. излязъл с колелото от дома си и тръгнал
по работа. Движел се с велосипеда по ул. „***“ в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив. Пътната настилка на тази улица била от
асфалт, суха. Времето било ясно, слънчево, с добра видимост. Приблизително по
същото време подс. Т.И.Г. излязъл от дома на свид. А. И. С. и неговата дъщеря М. А. С.а в ***. Г. помагал на св. С.,
като докарвал работници от с. М., обл. Пловдив с
автомобила на свидетеля С. - „Форд Фокус“ с per. № ***. Сутринта,
на 07.08.2018 г. малко след 07,00 часа подсъдимият потеглил с автомобила на св.
С.. Той се движел по улица „***“ в с. Ръжево Конаре, по която се придвижвал с велосипеда
си и Н. Г.П., в посока към с. Главатар. Не след дълго подсъдимият, който се
движел със скорост около 40 км/ч, застигнал Н. П.. По същото време свид. Х. И. К. /който живеел в с. Ръжево Конаре, обл. Пловдив/ излязъл от пресечка и се включил в движението
по ул. „***“ в
селото. Той пътувал за гр. Пловдив, а улицата на която той се включил и по
която срещу него, в лявата за него пътна лента, се движели велосипедиста Н. П.
и управлявания от обвиняемия автомобил, от едната си страна водела за с. Главатар,
а от другия край на улицата се излизало от с. Ръжево Конаре към гр. Пловдив. Свид. К. забелязал както движещият се близо до бордюра
велосипедист, така и автомобила, който управлявал подс.
Г. и който се движел зад велосипедиста. К. решил, че автомобилът на Г. ще заобиколи велосипедиста и затова самият той се изтеглил
надясно в своята лента за движение. Подс. Г., обаче
нито намалил скоростта си на движение, нито променил траекторията си. В
резултат на това автомобилът на Г. настигнал велосипедиста и пред № 1 на ул. „***“ го ударил с предна дясна
част на автомобила си. Ударът между лекия автомобил „Форд Фокус“ с per. № ***, управляван
от Г. и велосипедиста Н. П. настъпил на платното за движение в южната пътна
лента. След удара велосипедистът се възкачил върху предния капак, достигнал до
предно обзорно стъкло, което от удара се напукало, след което изпаднал
странично и паднал на пътното платно. Автомобилът на подсъдимия продължил
напред движението си, след което Г. спрял и излязъл от автомобила. Междувременно
свид. К., с когото се разминал Г. и велосипедиста чул
шума от удара и незабавно спрял автомобила си, след което излязъл от него.
Веднага след това К. се обадил на тел. 112 и съобщил за пътния инцидент. В този
момент към мястото на пътния инцидент пристигнал и свид.
И. М. К.. Той видял подс. Т.Г., който бил видимо
уплашен. Последният го помолил да се обади на тел. 112, като му казал: „моля ти
се обади се на 112, убих човек, обади се моля ти се“. Свид.
К. забелязал на пътното платно да лежи мъж, който нито мърдал, нито шавал. К.
се обадил на 112 и съобщил за всичко, което видял. Междувременно от разговора
си с Г. свидетелят разбрал, че той бързал, тъй като трябвало да взема някакви
работници и затова бързал. След това свид. К. си
тръгнал, тъй като ситуацията била за него неприятна. Към 07,35 ч. дежурният при
ОДЧ при РУ на МВР гр. Хисар сигнализирал, че на територията на с. Ръжево
Конаре, обл. Пловдив на ул. „***“ пред № *** е настъпило ПТП между лек
автомобил и велосипедист. Съобщението било чуто от свид.
С. Н. С. (мл. полицейски инспектор в РУ на МВР гр. Хисар). Въпреки, че бил в
отпуск свид. С. се насочил към мястото на инцидента,
за да запази местопроизшествието и да окаже съдействие. Когато пристигнал
установил, че в дясната част на пътното платно лежи лице, което той лично
познавал, а именно Н. Г.П.. С. проверил състоянието му, но установил че Н. П.
нямал сърдечна дейност и не давал признаци на живот. В близост до тялото на П.
бил и велосипеда му. Свидетелят забелязал, че задната гума и каплата на велосипеда били деформирани. По лицето на Н. П.
имало кръв. На около 20 метра в насрещното платно С. видял спрян лек автомобил
„Форд Фокус“ и разбрал от кого е бил управляван, а именно Т.И.Г., когото
полицейския служител също лично познавал. Свидетелят попитал Г. какво се е
случило и последният му обяснил, че бил видял велосипедиста в последния момент
и опитал безуспешно да избегне удара. С. установил, че удара бил с предна дясна
част на автомобила, където имало деформации в предна дясна част, а предното обзорно
стъкло е било пукнато от дясната страна. За пътния инцидент била уведомена и свид. М. А.ова С.а, която отишла
на мястото на катастрофата с велосипед. Тя също се обадила на телефон 112 и
съобщила за видяното от нея. В този момент на мястото на пътния инцидент
пристигнали полицейските служители на РУ на МВР гр. Хисар - свид.
П. В. Г. и В. С. Б., както и екип на ЦСМП. Свид. С. регулирал движението след което била уведомена
съпругата на пострадалия - свид. М.И.П.. След като
получила информацията за злополуката тя веднага отишла на мястото и видяла
съпруга си да лежи мъртъв на земята. Подсъдимият Г. обяснил на свидетелката П.,
че бил заслепен от слънцето и го бил блъснал. Междувременно Г. бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Драгер Алкотест 7510“сфабр. № ARB А 0061, което не отчело
наличието на алкохол. На обвиняемия бил съставен АУАН № К-570/2018 г. от
07.08.2018 г., който бил подписан от него без възражения. Пристигналият на
място медицински екип констатирал смъртта на Н. Г.П.. Той бил откаран в
„Съдебна медицина“ гр. Пловдив. Подс. Г. бил отведен
в РУ на МВР гр. Хисар за изясняване на случая.
На мястото бил извършен
оглед на местопроизшествие, при който се иззели: Лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“ с per. № ***; Велосипед марка „BTWIN” и парчета от пластмаса. Изготвил се и албум.
Впоследствие била изискана
информация от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 - Кърджали.
Освен писмен отговор бил предоставен и компактдиск със запис, който
впоследствие бил предмет на оглед на веществени доказателства, за което се
съставил и надлежен протокол.
За смъртта на Н. Г.П. в
резултат на претърпяното 1IT1I били известени и М.Н. И.
/дъщеря на Н. Г.П./, Г.Н.П. /син на Н. Г.П./, Ц. Г.Т. /сестра на Н. Г.П./,
Н.Г.Д. /внук на Н. Г.П./ и Б.Г.П. /внук на Н. Г.П./.
Назначената съдебномедицинска експертиза на труп № 216/2018 г.
/л.84-91/ е дала заключение, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия
Н. Г.П. се установила множествена съчетана травма, представена от: черепно-
мозъчна травма, с кръвонасядане на меката черепна
покривка; множествено счупване на кости на черепа, включително носни кости,
лява ябълчна кост и лява орбита, разкъсване на
твърдата и меката мозъчни обвивки, разрушаване на мозъчното вещество в челния
дял на мозъка, оток на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и в
мозъчните стомахчета; шийна
травма със счупване на тялото на 7-ми шиен прешлен и контузия на гръбначния
мозък и кръвонасядане на левия гръднично
- ключиченцицковиден мускул; гръдна травма, със счупвания
на ребра двустранно, счупване на лява ключица и контузии на двата бели дроба,
аспирация на кръв в белите дробове; счупване на двете пищялни
кости на левия долен крайник и травматичен джоб в областта на коляното на същия
крайник; коронаросклероза на сърцето; хипертрофия на
сърцето; атеросклероза на аортата; разкъсно- контузии
рани и охлузвания по трупа.
Причината за смъртта на Н. П. е
множествената съчетана травма, представена от тежките гръдна, шийна и черепно- мозъчна травми. Установените травматични
увреждания по трупа са в резултат от действието на твърди тъпи предмети.
Установените травми са прижизнени и е възможно да са
получени при станало ПТП, в което пострадалия е участвал като велосипедт, блъснат от МПС, така както се съобщава в
предварителните сведения експертизата. Налице е причинно- следствена връзка
между станалото пътно - транспортно произшествие, установените травми по
починалия и причината неговата смърт. От заключението на назначената автотехническа експертиза /л. 96- 114/ става ясно, че:
Ударът между л. а. „Форд Фокус” с per. № *** и велосипедиста П. настъпила на платното за движение в
южната пътна лента - по дължина на около 28 - 29 метра западно, по широчина на
около 7 - 7,5 метра южно.
Скоростта на движение на л.а. „Форд
Фокус” по време на произшествието както и непосредствено преди това е била
около 11,25 m/s или
40,49 km/h. Вероятната скорост на велосипедиста е в
диапазон 9,9-15 км/час.
Опасната зона за спиране на л.а. „Форд
Фокус” с определената скорост за движение 11,25 m/s или 40,49 km/h в конкретните пътни условия е 22,71м, времето за
изминаване е 2,84 s.
Водачът на автомобила е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, като в случая не е било необходимо
спиране, а предприемане на маневра „изпреварване” на велосипеда чрез
преминаване на безопасна дистанция или в случай, че е заета
другата пътна лента, намаляне на скоростта на
движение на автомобила до тази на велосипеда.
От техническа гледна точка
най - вероятния механизъм за настъпилото ПТП е следния: На 07.08.2018 година
около 07:30 велосипедистът Н. Г.П. *** в посока от запад на изток, в южната
пътна лента. По същото време лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с per. № *** собственост на А. И. С., управляван от Т.И.Г., се движи
със скорост около 11,25 m/s или 49,49 km/h
в същата посока в същата пътна лента. Водачът на автомобила настига
велосипедиста и пред № 1 го удря с предната дясна част на автомобила. Ударът
между л. а. „Форд Фокус” с per. № *** и велосипедиста П.
настъпва на платното за движение в южната пътна лента по дължина на около 28 -
29 метра западно и по широчина на около 7 - 7,5 южно. След удара велосипедистът
се възкачва върху предния капак и достига до предното обзорно стъкло, чупи го,
изпада странично и остава на място, където е отразен в протокола за оглед.
Автомобилът продължава движението си и спира на мястото, където е отразен в
протокола за оглед.
Причините за възникналото
пътнотранспортно произшествие са неправилното възприятие на пътната обстановка
и закъснялата реакция от страна на водача на лек автомобил марка „Форд”, модел
„Фокус” с per ***.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, събрани
в хода на проведеното по реда на гл. 27
от НПК "съкратено съдебно следствие"- чл.
371, т. 2, вр. чл.
372, ал. 4 от НПК, а именно: самопризнанията на подсъдимия Г. относно фактите,
посочени в обвинителния акт, направени по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, показанията на свидетелите свид. Г., Б., С., С.,
С.а, К., К., М.Н. И., Г.Н.П., Ц. Г.Т.,
Н.Г.Д. и Б.Г.П., обективирани
в протоколи за разпит на свидетели на досъдебното производство, приложените
писмени доказателства – протокол за оглед на МП, албум, АУАН, фиш за спешна медицинска помощ,
свидетелски показания, препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за
наследници, оглед на ВД, съдебно-медицински експертиза, авто-техническа
експертиза, писмо справка от „Национална система 112“ с приложено към нея СД ,
писмо от „Национален институт по метеорология и хидрология“ филиал Пловдив,
справка за нарушител, справка за регистрация на МПС, характеристична справка, справка съдимост.
Всички
посочени доказателства, са приобщени на основание чл.
373, ал. 2, във вр. с чл.
372, ал. 4 и чл.
283 от НПК, и обсъдени по реда на чл.
107, ал. 5 от НПК.
Посочените
доказателства са приобщени към доказателствения
материал по съответния в НПК ред, а обсъдени по същество същите са обективни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се като сочат на
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Г., Б., С., С., С.а, К., К.,М.П., М. И., Г.П., Ц.
Т., Н.Д. и Б.П.. Показанията са последователни,
непротиворечиви, в отношение на пълно покрИ.е и
допълване. Същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствения материал. От тези доказателствени
източници съдът установи по категоричен начин фактите относно датата, мястото,
начина на извършване на деянието, както и неговото авторство.
Съдът
съобрази и факта, че в обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на
досъдебното производство, които по реда на НПК са приобщени към доказателствата
по делото, Г. е изразил съжаление за стореното.
След анализ на
доказателствената съвкупност съдът констатира, че
всички събрани в досъдебната фаза и приобщени към материалите по делото в
съдебната фаза на процеса доказателствени източници
кореспондират с направеното от подсъдимия пред съда самопризнание, като установяват
по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи от обективна и
субективна страна:
С деянието си подсъдимият е извършил престъпление
по чл.343 ал.1 б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК, за
това, че на 07.08.2018 год., в с. Ръжево Конаре, област Пловдив, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил “Форд Фокус”, с регистрационен
номер ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата:
чл.20 ал.2 пр.1 от Закона за
движението по пътищата - ’’Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на Н. Г.П.,*** – престъпление по
чл.343 ал.1 б.”в”, вр. с чл.342 ал.1 от НК.
За да постанови
горната присъда, съдът прие, че водачът е допуснал нарушение единствено на чл.
20, ал.2 пр.1 от ЗДвП и аргументите за това са следните:
Разпоредбата на
чл. 20 ал.2 от ЗДВП предявява към водачите на МПС изисквания за съобразяване
скоростта на движение с определени фактори, индициращи
на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал.2 е свързана с
атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и
превозното средство,с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със
здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е
съществувала още преди потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация
с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на
действителното положение на нещата. Това предполага възможността при
коментираната ситуация управляващите автомобили да преценят скоростта си и дали
да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за
водачите на МПС е посочена в изр.2 и позволява избора-да намалят скоростта или
да спрат автомобила в момента на възникване на опасността за движението и
обективните дадености, позволяващи субективно възприемане,при които следва да
бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство.
В
обвинителния акт срещу подсъдимия е индивидуализирано, че той „… е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, като в случая не е било необходимо
спиране, а предприемане на маневра „изпреварване” на велосипеда чрез
преминаване на безопасна дистанция или в случай, че е заета
другата пътна лента, намаляне на скоростта на
движение на автомобила до тази на велосипеда.“, с което
е нарушил чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Съдебната практика многократно е разяснявала разликата
и самостоятелното значение на задълженията по чл. 20, ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, имащо за предмет задължения
спрямо предвидимо препятствие, и чл. 20, ал. 2 изр. 2 от
ЗДвП – налагаща задължения по отношение на внезапно възникнала,
непредвидима, опасност за движението.
Доколкото наличието на велосипедист на
платното, не може да се приеме за внезапна и непредвидима опасност, то
обективно правилото на чл. 20, ал. 2 изр. 2 от
ЗДвП е неотносимо към фактите по делото и в този
смисъл оправдаването на подсъдимия в тази част е несъмнено.
Положителен е и
отговора на въпроса дали в случая колоездачът на пътното платно е "предвидимо препятствие" по
смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, тъй като същият е нормален,
макар и по-уязвим участник в движението.
Несъобразяването с
правилото, указано в нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – да избере съобразена с
характера и интензивността на движението скорост преди ПТП, както и при липсата
на данни по делото за наличието на такова психическо състояние у дееца, което
да го е лишило от възможността да изведе в съзнанието си представи за общественоопасните последици от деянието, мотивира Окръжен
съд да приеме, че с поведението си подсъдимият е причинил смъртта на
пострадалия.
Не се спори по делото, че скоростта на
подсъдимия не е била висока и е била в рамките на разрешената, което обаче не е
достатъчно условие, за да е съобразена. ЗДвП, а и съдебната практика приемат за
съобразена само тази скорост, която е в обратнопропорционална насоченост спрямо
броя на отрицателните фактори, изброени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и която в крайна сметка дава обективна възможност водачът да реагира
своевременно на препятствие, за чието съществуване може да изведе логични
представи на база на реалната пътна ситуация.
Доколкото по делото не се установява друга
причина за настъпване на съставомерния резултат -
смъртта на Н. П. /съдебно-медицинска експертиза/, следва да се приеме, че
същата се намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП.
Въз основа на горните изводи и Съдът призна
подсъдимия за невиновен по обвинението да е нарушил и изречение
второ на чл. 20, ал.2 от НК,
което гласи, че "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".
Съдът оправда подсъдимия и по
повдигнатото му обвинение да е нарушил правилата за движение по чл.5 ал.2, т.1 от
ЗДВП. Тази норма е обща по характер за всички водачи на МПС, а в
конкретния случай подсъдимият е нарушил конкретна норма, за чието нарушаване
носи отговорност, като се изключва приложението на общите норми на ЗДвП,
каквато е и трайната практика на ВКС, например решение от 20.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 315/2007 г., III н. о.
Ето защо подс.
Г. следваше да се признае за невинен в това с горното деяние да е нарушил и
правилата за движение и по чл. 5, ал.1, т. 1 и
чл. 20 ал.2 изр. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304 от НПК бе
оправдан частично в този смисъл по първоначалното му обвинение.
От обективна страна подсъдимият е направил
всичко зависещо от него след деянието за оказване помощ на пострадалото лице,
но привилигированият състав на закона не може да бъде
приложен, защото пострадалият е починал на място. Подсъдимият веднага е
предприел мерки за сигнализиране на система "112" за оказване на
спешна медицинска помощ. Към този момент подсъдимият не би могъл да знае, че
пострадалият вероятно е починал. Ето защо стореното от подсъдимия следва да се
отчете на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимият по непредпазливост, тъй като същият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По вида и размера на наложените наказания:
За да
определи адекватното наказание за извършеното от Г. престъпление, съдът
съобрази на първо място предвиденото за извършеното от него престъпление
наказание, а именно - лишаване от свобода за срок от две до шест години. Освен
това беше отчетена и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, която
задължава съда при провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2
от НПК да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.
На следващо
място съдът следваше внимателно да отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Според съдебният
състав
смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са: чистото му съдебно минало и изразеното искрено
съжаление за стореното, трудовата му
ангажираност, фактът, че е семеен и полага грижи за семейство, обаждането за помощ на тел. 112.
Признанието
му в настоящия казус не следва да бъде ценено като такова, съгласно
задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. 1/2008 г.
на ОСНК.
Отегчаващи
обстоятелства съдът не установи
И
така -
съдът
намери, че наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни, като никое от
тях не е изключително. Предвиденото в закона най-леко наказание не е
несъразмерно тежко. Ето защо, при преценката извършена по реда на чл. 58а, ал.
4 НК, съдът прие, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието на
подсъдимия следва да се определи по реда на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК.
При
това положение, с оглед отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът
прецени, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като въз
основа на горното определи на подс. Г. наказание ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода. На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК се редуцира така определеното наказание с една трета, в резултат на което с
присъдата се наложи на подс. Г. наказание ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Като прецени, че за постигане целите на
наказанието не се налага подс. Г. да изтърпи
ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, съдът на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му с изпитателен
срок от ЧЕТИРИ години. За това свое решение, въпреки възраженията на прокурора
и частното обвинение, съдебният състав взе предвид обсъдените по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства, които безспорно сочат, че
индивидуалната превенция може да бъде постигната и без изолиране на подсъдимия
Г. от обществото, а що се отнася до генералната такава, тя се реализира не само
и не толкова с високи по размер наказания, а преди всичко със своевременното и
адекватно санкциониране на извършителите на престъпления.
Наличните смекчаващи обстоятелства, техният
брой, относителна тежест и значение, чувствително преобладават, като обуславят
извод относно възможността за успешно постигане на целите по чл. 36 НК
с приложение на института на условното осъждане по отношение на извършителя.
Принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му не е
необходимо и обществено оправдано, като с нищо не би допринесло за поправянето
му. С определянето на немалък изпитателен срок от четири години ще бъде
постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдения и
общопревантивната функция на наказанието.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяване на наложеното наказание.
На
основание чл. 343г от НК съдът лиши подс. Г. от право
да управлява МПС за срок от ТРИ години. Това наказание, на осн.
чл. 58а, ал. 5 НК, не подлежи на редуциране. Определеният от съда размер на
кумулативното наказание "лишаване от право" съдът прецени за
справедлив с оглед на това, че посредством допълнителното наказание по чл.343г
от НК ще се постигнат в максимална степен целите на индивидуалната и генералната
превенция. С лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за един
сравнително по-дълъг период от време у същия няма да остане чувство за
безнаказаност.
С
оглед изхода на делото, съдът постанови вещественото доказателство лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“ с per. № *** да се върне на собственика му А. И. С. с ЕГН
**********, а вещественото доказателство велосипед марка „BTWIN” и парчета от пластмаса да се унищожат като вещи без стойност.
Съдебният състав прецени, че вещественото доказателство 1 бр. СД (на л. 121
от делото) следва да остане приложено по делото.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка ОД на МВР – Пловдив
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1 792,22 /хиляда седемстотин деветдесет и два лева и
двадесет и две стотинки/ лева.
Причини
за извършване на престъплението - неспазване на правилата за движение по
пътищата.
Мотивиран
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
С оглед изхода н аделото,
съдът