Решение по дело №1609/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от ЗУБ, във вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Р.Б. Грузия, против Решение № УП-ОК-11/02.08.2023 г., издадено от интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят оспорва издаденото решение като счита, че е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, при неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Посочва, че причина да напусне страната си на произход е свързана със системната невъзможност на Държавата за гарантира в пълна степен правата му, а в решението не са взети причините, поради които изпитва основателен страх от преследване, не е съгласен с извода, че е икономически емигрант, което определя като предположение, изразява опасения за живота си при завръщането си в Грузия. Иска се отмяна на решението със законните последици. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и със служебно назначения адвокат. За обезпечаване реалното участие в съдебното заседание на жалбоподателя е назначен преводач от български на руски език. Поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното решение. Не ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Ответникът, интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при МС, не се явява в съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена. Представя административната преписка.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал молба за закрила входящ № ОК-13-793/14.07.2023 г. на РПЦ-Овча купел София, с която е поискала предоставяне на международна закрила.

Представен е Регистрационен лист рег. №УП-22252/17.07.2023 г. като Б. (собствено), Р. (фамилно име), роден на *** г. в гр. Ткибуни, Грузия, гражданин на Грузия, етническа принадлежност- грузинец, религия - православен, семейно положение - женен. Личните данни са установени въз основа на представен от молителя задграничен паспорт № 20АА24093, дата на издаване 26.02.2021 г., валиден до 26.02.2031г.

С Писмо рег. №УП 22252/25.07.2023 г. от РПЦ – София, Овча купел е изискано от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за международна закрила от жалбоподателката. В писмо с рег. №М-15265/17.08.2023 г. на Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю, за което е съставен протокол с рег. №УП 22252/25.07.2023г..

В хода на интервюто чужденецът заявил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист, по произход е грузинец и не е имал проблеми заради принадлежността му към тази етническа група, не е имал проблеми и заради изповядваната от него религия-християнство, имал църковен брак с жена която живее в България и също е в процедура по предоставяне на международна закрила. Напуснал Грузия в края на месец януари, началото на месец февруари 2023г. легално със самолет за Гърция, след това пристигнал в България легално с виза, за да търси работа, но като не намерил след един месец заминал за Полша, защото му казали, че там имало по-големи възможности за по-добра работа, но не намерил и се върнал обратно с автобус. Роден е в гр.Ткибули, Грузия, там е израстнал , живял е и в гр.Тбилиси. Не е използвал фалшиви документи за самоличност, нито се е представял под фалшива самоличност, майка му е в Грузия, баща му е починал, а в Германия живее украинска гражданка, с която имат дете на 14години, но няма документи, че е баща на детето. Не е членувал в политическа партия, за първи път е в Европа. Причините, поради които е напуснал Грузия формулира като труден живот, няма работа, не може нищо да заработиш, няма постоянна работа, един месец работиш, а след това може няколко месеца да нямаш работа, занимавал се с ремонт на апартаменти, но не изкарвал достатъчно пари. Според него можело да са живее нормално ако си роднина на грузинския президент, затова нормалните хора като него напускали страната. Не е заплашван в Грузия и спрямо него не е оказвано насилие, не е задържан, арестуван, не е осъждан и спрямо него не е водено дело. Неговата цел била да дойде в България и да си намери работа. Искането, което отправя е за документа, за да се придвижва свободно и да си намери работа, нямал къде да живее, продал си апартамента и трябвало да работи, за да плаща квартира.

С цел изясняване на фактите от значение за произнасяне по молбата на Р. била изготвена Справка вх.№ ЗУ-672/22.05.2023г. относно общото положение в Грузия, актуалната политическа и икономическа обстановка.

С Решение № УП-ОК-11/02.08.2023 г., издадено от интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при МС по ускорената процедура съгласно гл.VІ, раздел ІІ от ЗУБ, на основание чл.70, ал.1, вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, като явно неоснователна.

Административният орган приел, че за Р. не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. Приел е, че не са налице действия с такъв интензитет, че да може да бъде направен извод за преследване, не е посочил и принудително да е напуснал страната на произход. Жалбоподателят е изложил единствена причина за напускане страната на произход затрудненията му в намиране на работа, което е извън предметния обхват на ЗУБ. Изрично е заявил, че спрямо него не са отправяни заплахи, не е бил обект на физическо насилие, не са осъществявани дискриминационни или други мерки, водещи до риск от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. При тези данни е прието, че не са налице предпоставките за бежански статут и искането следва да бъде отхвърлено. Прието е, че не са налице предпоставките на чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като отново жалбоподателят не споделя обстоятелства, от които да се направи извод че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, екзекуция, или изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, поради което не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУБ и искането му за закрила, в тази част е неоснователно. От общата информация за Грузия е направен извод, че в момента не е наличен въоръжен конфликт, при който мирното население е подложено на безогледно насилие, рискът свързан с терористични прояви и организирана престъпност е нисък, рискът от улична престъпност се засилвал през туристическия сезон. Прието е, че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал.1, т.3 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват предпоставките и по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6, тъй като молителят не е заявил член на семейството й да има предоставен статут в Република България, не може да бъде предоставен и статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като не обосновава в молбата си други причини от хуманитарен характер. По отношение на П. Х., с която молителят твърди, че има църковен брак се установява, че тя е подала молба и към момента е постановено решение, с което е отхвърлена като явно неоснователна.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. На 16.08.2023 г. срещу подпис решението е връчено на оспорващия, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 23.08.2023 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, определен със Заповед № РД05-300/13.04.2022 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС (на л. 10 от делото), в рамките на предоставените му с чл. 48, ал.1, т.10 от ЗУБ правомощия.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни и кореспондиращи са на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В хода на производството по общия ред с чужденеца е проведено интервю, за което е съставен протокол, като интервюто е проведено посредством преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. За осъществяването му жалбоподателят е дал своето съгласие и изрично е посочил, че не съществуват пречки от здравословен или психичен характер, които да пречат на провеждането му. От протокола, обективиращ резултатите от интервюто, се установява предоставянето на пълни процесуални гаранции от страна на ответният орган за това заявителят да обоснове бежанската си история и да ангажира доказателства. В този смисъл не е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК и съдът намира, че са спазени всички изисквания към провеждането на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ (изм. ДВ бр. 89 от 2020 г.), като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход Грузия, където е живял преди пристигането си в България. Административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

В разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ са посочени предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Нормата на чл. 8, ал.1 от ЗУБ урежда условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. На първо място молителят трябва да се намира извън държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един обоснован фактически довод за проявен спрямо жалбоподателя акт на преследване от страна на официалните власти в Грузия, която се явява страната по произход за търсещият закрила. Няма нито един наведен довод от жалбоподателя, че е обект на преследване от властите, акцентът е, че в страната на произход за него са съществували затруднения с намирането на работа. Не се сочи властите да са го търсили, арестували или да са предприемали каквито и да било действия, които биха могли да бъдат квалифицирани като преследвани, още по-малко основано на посочените признаци в закона.

Жалбоподателят е напуснал доброволно Грузия, като не се установява наличието на препятствие за завръщането му. Намирането на по-добра работа обосновава извод за икономически, а не политически причини за отправеното искане. Изложените от жалбоподателя обстоятелства напълно обосновават направения от административния орган извод за липса на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, с оглед на което оспореният административен акт се явява правилен и законосъобразен. Ето защо изцяло правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал.1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това чужденецът да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината му, било поради неговата (тяхната) етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение.

По делото е представена справка № ЦУ-672/22.05.2023г., от която се установяват проблеми в страната, свързани с протести в Тбилиси на 10.04.2023г. в подкрепа на бившия президент и март 2023г. против законодателството, регламентиращи структури с чужда участие/ влияние за чужди агенти. От представената по делото справка с вх. № МД – ЦУ-1404/15.09.2023г. за Грузия на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ не се установяват съществени изменения в обществено-политическата и икономическата обстановка. От 01.09.2023г. е започнала процедура по импийчмънт от партията „Грузинска мечта“, заради нарушаване на Конституцията, осъществявайки преговори с европейски лидери. В него се сочи, че според опозиционни лидери посочената партия нямала достатъчно гласове за импийчмънт на президента.

В съдебно заседание в хода на съдебните прения жалбоподателят посочва, че със съпругата си работил в офиса на бившия президент и бил застрашен в Грузия, поради това обстоятелство. За първи път, когато бил на интервю не го посочил, защото не приел сериозно проблема. Тези обстоятелства не се установиха в хода на процеса, още повече че така представени не са с интензитет, необходим за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Посочените в справките по-горе проблеми в Грузия не се установява да са рефлектирали по какъвто и да е начин по отношение на жалбоподателя.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на ответника за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, както се сочи в обжалваното решение, чужденецът не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. От бежанската му история става ясно, че той няма взаимоотношения с властите, които да представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут. В случая реална опасност или риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца, в качеството му на цивилно лице, не се сочи и съответно не се установява пред органа, не са налични и основания налагащи извод за риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца, в качеството му на политическо лице, тъй като той няма такова качество.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Органът приема, че тя изобщо не намира приложение в конкретния случай, който извод е изцяло основателен и обоснован.

Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, СЕС (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Видно от събраните от органа данни на територията на Грузия не се извършват активни бойни действия. В този смисъл не може да се направи извод, че в мястото, където живее е достигната степен на безогледно насилие, което се определя за такова с характера на въоръжен конфликт в съответствие с тълкуването на чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по д. №С-465/2007 г., следователно не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Т.е. правилно не се обосновава извода, че цивилното или политическо лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Грузия, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, като до момента подобни действия не са предприети, нито има данни да предстоят да бъдат предприети.

Правилен се явява и изводът, че не се установява да са налице основанията, визирани в чл. 9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приема извод за предоставяне на такъв статут. В своята бежанска история Р. посочва, че има църковен брак с Папуашвили Хатуна, но на нея също не е предоставен статут, а е постановено решение, с което молбата й е отхвърлена като явно неоснователна. Не се обосновава реална опасност от тежки посегателства, които да се основават да дейност след напускането на държавата му по произход, както и не се установява приет хуманитарен статут за членовете на семейството му. Не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата й по произход, тя би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Извън случаите, регламентирани в ЗУБ, приложими по отношение на пребиваването на чужденците в Република България са разпоредбите на чл.23 и сл. от ЗЧРБ.

Административният орган е изпълнил задължението си задълбочено и всестранно да установи релевантните за неговата решаваща воля факти, като е извършил дължимата проверка съществуват ли опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, обсъдил е актуалната обстановка в Грузия по данните от справката на ДАБ. Изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗУБ молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът се позовава на основания извън предмета на този закон (т. 1), а в хипотезата на т. 2- не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. В разглеждания случай липсват твърдения за обстоятелства, сочещи наличие по отношение на жалбоподателя на някоя от субективните характеристики, посочени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ (основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група) и за обстоятелствата, относими към хипотезите на чл. 9 от същия закон, поради което съдът приема, че молбата за предоставяне на международна закрила законосъобразно е приета за явно неоснователна.

Издаденият административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, в съответствие със закона и неговата цел, поради което е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат направените от него разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХII състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б. Грузия, против Решение № УП-ОК-11/02.08.2023 г., издадено от интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 70, ал.1, вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут като явно неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Съдия: