№ 5946
гр. София, 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110124265 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 ГПК. Ответната страна счита, че СРС неправилно е
определил базата на разноските, въз основа на която база, е присъдил адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответната страна по молбата счита същата за неоснователна.
Молбата е допустима, тъй като са подадени в срока за обжалване на решението, а
ответникът е представил списък по чл.80 ГПК.
Предмет на делото е частичен иск, предявен първоначално за сумата 4000лева, от
цялата претенция от 9000лева, като в последното о.с.з, в което е даден ход на устните
състезания по спора, по искане на ищеца е допуснато увеличение на предявения размер, до
сумата 5100лева, като частичен от 9000лева. СРС, в настоящия състав, е уважил частично
иска, за сумата 2000лева, от 9000лева, отхвърлил го е за горницата до предявения размер от
5100лева, от 9000лева.
Като база за присъждане на разноски на ответната страна, по направено
своевременно възраЖ.е на ищцовата страна за прекомерност, СРС е приел в мотивите, че
възнаграждението от 3000лева следва да се намали на 950 лева, от които на ответната
страна, въз основа отхвърлената част на иска, да се присъди сумата от 762,84 лева.
Цитираната разпоредба от ответника /чл.2,ал.7 НМРАВ/ предвижда, че „ При
частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху
пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът.“ СРС, при
определяне на минималното възнаграждение, е приложил разпоредбата на чл.7 НМРАВ,
като е изчислил минималното възнаграждение въз основа интереса по делото, както е
посочено в последната цитирана разпоредба.
Разпоредбата е изцяло неприложима в настоящия случай. Същата се прилага, когато
ищецът е предявил повече от един частичен иск, както е видно от използвания израз в
разпоредбата „първия“. В настоящото производство частичният иск е единствен, няма
1
събрани данни ищецът да е предявил втори или следващ. Ето защо, приложими са правилата
на чл.7 НМРАВ, и възнаграждението се определя въз основа интереса.
Цитираното изменение на НМРАВ, отделно от това, пряко противоречи на отговора
на преюдициално запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С -
427/2016 и С-428/2016 на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр.
чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия
за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали
така налоЖ.те ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.“
Такива „легитимни цели“, според тълкуването на СЕС, съставляват осигуряване на
достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана правна помощ, предотвратяване на
злоупотреба с право и др..
Предвиждането с подзаконов нормативен акт, без наличието на законова делегация,
на, по същество максимален размер, на възнаграждението за адвокатска защита, по първия
частичен иск, органичава достъпът до правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата,
то ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като пряко не води до
предотвратяване на злоупотребата с право, особено в частност, при деликтните искове,
когато деликтният иск е един и за предявяване на останалия размер, се изчаква края на
първоначално предявения иск.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е молба вх.№ 9523/13.1.2023г
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 2- седмичен срок от
връчването на преписа на ответната страна
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3