Решение по дело №13560/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 11.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                      Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13560 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.Г.Г. срещу решение от 08.04.2019 г. по гр.д. №51851/2016 г. на Софийския районен съд, 43 състав, с което е уважен предявеният от С.Д.Я. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за сумата от 5880,00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода 07.05.2007 г. - 28.07.2008 г. на следния недвижим имот: апартамент №130, находящ се в гр. *******, състоящ се от: две стаи и кухня-столова, със ЗП от 73,42 кв.м., при съседи: ап. №129, двор, ап. №131, коридор, заедно с мазе №49, ведно със законната лихва върху главницата от 5880,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 890,20 лв. - разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, за които има издаден изпълнителен лист от 19.10.2009 г. по гр.д. №21442/2008 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, и е образувано изпълнително дело №20108510400222 по описа на ЧСИ М.П., рег. №851, с район на действие СГС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, както и че за ищецът липсва правен интерес за предявяване на иска по чл.439 ал.1 ГПК, тъй като процесното изп. дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение и делото да бъде върнато в първоинстанционния съд, евентуално – производството по делото да бъде прекратено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С.Д.Я. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран от С.Д.Я. с искова молба, с която срещу Н.Г.Г. е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът на дължи на ответника: сумата от 5880,00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода 07.05.2007 г. - 28.07.2008 г. на следния недвижим имот: апартамент №130, находящ се в гр. *******, състоящ се от: две стаи и кухня-столова, със ЗП от 73,42 кв.м., при съседи: ап. №129, двор, ап. №131, коридор, заедно с мазе №49, ведно със законната лихва върху главницата от 5880,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 890,20 лв. - разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, за които има издаден изпълнителен лист от 19.10.2009 г. по гр.д. №21442/2008 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, и е образувано изпълнително дело №20108510400222 по описа на ЧСИ М.П., поради погасяване на вземането по давност.

Ответникът Н.Г.Г. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва допустимостта на предявения иск, като твърди, че за ищецът липсва правен интерес от предявения иск, евентуално – основателността му.

По делото не е спорно, че с изпълнителен лист от 19.10.2009 г., издаден по гр.д. №21442/2008 г. по описа на СРС, 29 състав, ищецът е осъден да заплати на ответника  на основание чл.59 ЗЗД сумата от 5880,00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за периода 07.05.2007 г. - 28.07.2008 г. на следния недвижим имот: апартамент №130, находящ се в гр. *******, състоящ се от: две стаи и кухня-столова, със ЗП от 73,42 кв.м., при съседи: ап. №129, двор, ап. №131, коридор, заедно с мазе №49, ведно със законната лихва върху главницата от 5880,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 890,20 лв. - разноски на основание чл.78 ал.1 ГП, който изпълнителен лист е представен по делото.

Не е спорно и че за вземанията по описания по-горе изпълнителен лист на 04.03.2010 г. е образувано  изпълнително дело №20108510400222 по описа на ЧСИ М.П., копие от което е представено по делото.

По делото не е спорно също, а и се установява от представеното копие от процесното изп. дело, че последните валидни изпълнителни действия са от 31.05.2011 г., т.е.  изп. дело е прекратено на 31.05.2013 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Видно от съдържащото се в процесното изп. дело постановление за прекратяване, изх. №136173/30.09.2013 г., ЧСИ М.П. е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че в представеното по делото удостоверение, издадено от ЧСИ М.П., изх. №79502/17.12.2018 г., е налице техническа грешка по отношение на датата на постановлението за прекратяване, доколкото копие от изп. дело е постъпило в СРС на 04.06.2018 г., т.е. невъзможно е датата на постановлението за прекратяване да е посочената в удостоверението – 30.09.2018 г., а вярната  такава е 30.09.2013 г.

            Неоснователен е доводът на въззивника за недопустимост на решението на СРС, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация, каквито са твърденията на на въззивника.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 ал.1 ГПК за недължимост на процесните суми, тъй като вземанията са погасени по давност, доколкото по процесното изп дело след 31.05.2011 г. не са предприемани изпълнителни действия.

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск, като е приел, че по процесното изп. дело не са извършвани валидни изпълнителни действия следва 31.05.2011 г. и процесните парични вземания са се погасили с изтичане на 5-год. давност на 31.05.2016 г., т.е. произнесъл се е в рамките на определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска по чл.439 ГПК се явяват страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател в производството. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска /в този смисъл ТР №8/2013 г. по тълк.д. №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Съдебната практика е безпротиворечива в становището, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на установителен иск по чл.439 ГПК е наличието на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането /напр. определение №364/17.05.2018 г. по гр.д. №238/2018 г.  на ІІІ ГО на ВКС/ и в случая, доколкото е установено, че образуваното срещу ищеца и описано по-горе изп. дело е било прекратено, за ищеца не съществува правен интерес да води иска по чл.439 ал.1 ГПК.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявения пред СРС иск с правно основание чл.439 ал.1  ГПК за процесуално недопустим, поради което на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.4 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 135,40 лв., представляваща държавна такса и сумата от 600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №86803/08.04.2019 г., постановено по гр.д. №51851/2016 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №51851/2016 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав.

ОСЪЖДА С.Д.Я., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Н.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.4 ГПК сумата от 600,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 735,40 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.