№ 77
гр. Варна, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Е. К. Д. срещу Решение № 260003 от
21.01.2022г. по гр.д. № 57/2019г. по описа на ДРС, II-ри състав, с което на основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивника срещу М.П.Б. с ЕГН **********, п. на
09.01.2020г. в лицето на правоприемниците й по закон, конституирани на основание чл. 227
от ГПК В. А. А. с ЕГН ********** и П. А. А. с ЕГН ********** иск за допускане делба на
недвижим имот, находящ се в гр. Д., бул. „С.“ № ***, представляващ самостоятелен обект
в сграда с ид. 20482.304.61.3.3, включващ оптичен магазин, състоящ се от приемно,
миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета, канцелария, с обща
застроена площ от 120.33 кв.м., ведно с работилница със застроена площ 46.50 кв.м., с обща
застроена площ от 166.83 кв.м., находящ се в сграда № 3, в поземлен имот 20482.304.61, с
предназначение: за здравни и социални услуги, с прилежащи части: сутерен с площ от
182.33 кв.м. с четири помещения и вътрешна стълба, при граници: на същия етаж имот с ид.
20482.304.61.3.2, под обекта – няма, над обекта – няма.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението и постановяване при съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдържа доводи за неправилност на извода на първоинстанционния
съд, че макар и придобит по време на брака, имотът е служил за упражняване на търговската
дейност на ЕТ „Аспирин Л. Д.а“, както и че е бил включен в търговското предприятие,
1
поради което не се явява СИО. В хода на производството не са събрани доказателства, че
придобитият процесен имот по време на брака от ЕТ е в резултат на упражняване на
търговската дейност и че е включен в търговското предприятие на ЕТ, който факт съдът
приема за установен от свидетелските показания на Л.Б. /бивша съпруга на ищеца/ и третото
лице, че от закупуването на имота същият е бил заприходен като собственост на ЕТ
„Аспирин Л. Д.а“ до лятото на 2019г. На това основание съдът неправилно е приел, че
презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по време на брака от ЕТ,
когато то е резултат от упражняваната търговска дейност, както и че вещите придобити по
време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са СИО, когато са включени
в търговското предприятие. Същевременно съдът необосновано и само въз основа на
удостоверение за актуално състояние на фирмата с предмет на дейност – търговия с
лекарства, приел, че делбеният имот е бил включен в баланса на предприятието и вписан
като актив в същия. С промяна предназначението на имота на аптека/дрогерия с
медицински кабинет, съдът приел, че имота служил за търговската дейност на Л. Д.а като
ЕТ. Така обосновал неоснователност на иска без да направи обстоен анализ на
доказателствата по делото, като се е позовал на неприложима към конкретния случай
съдебна практика. Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което искът да се уважи.
В отговор на жалбата П. А. А. оспорва поддържаните в нея доводи. Излага
съображения, че делбеният имот е придобит изцяло от праводателя й М.Б. от продавача ЕТ
„Аспирин – Л. Д.а“ на основание договор за покупко продажба по НА № 13/2016г. Имотът,
независимо, че е бил придобит по време на брака на Л. Д.а, е служил изцяло, единствено и
само за упражняване на търговската дейност на ЕТ и е включен в търговското му
предприятие, поради което и се явява собственост на съпругата Л. Д.а, а не СИО. Отделно,
имотът е служил за упражняване на професията на съпруга – ЕТ, както е придобит от
последния в резултат на търговската му дейност. Същата е упражнявала в него своята
професия – „помощник-фармацевт“. Именно с цел упражняване на тази професия и от
дейността като търговец, е закупен и процесния имот. Събраните по делото гласни
доказателства са логични и непротиворечащи на другите доказателства по делото, поради
което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд. Установено е по делото, че
имотът не само е придобит със средства на ЕТ, но и че е заприходен като дълготраен актив и
че е служил за упражняване на дейността на ЕТ и на професията на Л. Д.а. Ето защо
правилно ДРС е приел, че имотът придобит от съпруга ЕТ в резултат на търговската му
дейност, принадлежи само нему, като презумпцията за съвместен принос е успешно
оборена. Установено е също от заключението на ССчЕ, че счетоводната документация
относима към заприходяването на имота към търговското предприятие на ЕТ е унищожена,
поради изтичане на законовия срок за съхраняването й. Ето защо правилно съдът е приел, че
по делото са събрани други косвени доказателства установяващи релевантния в тази насока
факт. Отправила искане поради изложеното обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
2
Въззиваемият В. А. А. не е депозирал отговор на жалбата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ДРС е образувано по повод предявен от Е. К. Д. срещу М.П.Б.
конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на
недвижим имот, находящ се в гр. Д., бул. „С.“ № ***, представляващ самостоятелен обект
в сграда с ид. 20482.304.61.3.3, включващ оптичен магазин, състоящ се от приемно,
миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета, канцелария, с обща
застроена площ от 120.33 кв.м., ведно с работилница със застроена площ 46.50 кв.м., с обща
застроена площ от 166.83 кв.м., находящ се в сграда № 3, в поземлен имот 20482.304.61, с
предназначение: за здравни и социални услуги, с прилежащи части: сутерен с площ от
182.33 кв.м. с четири помещения и вътрешна стълба, при граници: на същия етаж имот с ид.
20482.304.61.3.2, под обекта – няма, над обекта – няма.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: по време на
брака му с Л. С.Б., сключен на 07.03.1976г., съпрузите на основание договор за покупко
продажба, оформен с НА № 33/19.10.1998г. на Нотариус А.Н., в режим на СИО придобили
правото на собственост върху така описания недвижим имот, разположен в сграда,
включваща аптека, поща, хотел, построена в парцел пл. № 1, кв. 4 по плана на кв. „Река Д.“,
при граници на парцела: парцел II и от три страни улици. Гражданският брак между тях е
прекратен с развод, постановен с решение по гр.д. № 1926/2004г. по описа на ВРС, влязло в
сила на 01.09.2005г. Придобитият имот останал в обикновена съсобственост. С договор за
покупко продажба по НА № 13 от 25.04.2016г., Л. С.Б. прехвърлила общия имот на
ответницата М.П.Б.ова. Понастоящем съсобствеността по отношение на имота съществува
между ищеца и правоприемника на бившата му съпруга при равни квоти, поради което
отправил искане за допускане и извършване на делба на общия имот.
В отговор на исковата молба ответницата М.П.Б. оспорила иска по основание.
Оспорила качеството на ищеца на съсобственик на описания имот с твърдения, че същият е
бил придобит изцяло от ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“, като купувачът по придобивната сделка е
действал като представляващо търговеца лице, а не като физическо лице – съпруг. Имотът,
независимо, че е придобит по време на брака е лична собственост на съпругата – ЕТ, служил
е изцяло, единствено и само за упражняване на търговската дейност на ЕТ и е включен в
търговското му предприятие, поради което се явява изцяло лична собственост на съпругата
– тогава Л. Д.а, а не СИО, нито съсобствен. Процесният имот е служел и за упражняване на
професията на съпруга – ЕТ, а именно „помощник-фармацевт“, както е бил придобит в
резултат на търговската му дейност, поради което не е налице съвместен принос на двамата
3
съпрузи. Продавач по договора е „Аптечно-Варна“ ЕАД, като закупеният оптичен магазин и
работилница, ведно със сутерена, са използвани като аптека до 08.05.2006г., а след това и до
настоящия момент – като дрогерия. Впоследствие, с договора по НА № 13/25.04.2016г.
процесния имот изцяло е прехвърлен от ЕТ на ответницата, която понастоящем се
легитимира като единствен пълноправен собственик на същия. Ето защо ищецът не
притежава право на собственост върху вещта и не е съсобственик на имота. Отправила
искане поради всичко изложено за отхвърляне на предявения иск с извод за недоказана
активна материалноправна легитимация на ищеца.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че в периода 1976-2005г. ищецът и Л. С.Б. са били в
граждански брак, прекратен с развод. Няма спор също, че съпругата Л.Б. е завършила
образование по специалност „помощник – фармацевт“. Съобразно изявление на
процесуалния представител на ищеца в хода на п.с.з. от 31.03.2021г. процесният имот е
закупен с цел да бъде обособен като аптека и съответно съпругата да работи като „аптекар“.
Като спорен между страните посочва въпроса „с какви средства е закупен имота и по какъв
начин са платени тези средства – по банков път или в брой“.
Видно от Удостоверение по ф.д. № 9899/1991г. по описа на ВОС с Решение № 9899
от 29.02.1992г. в Регистъра на ЕТ е вписан ЕТ с фирма „Аспирин – Л. Д.а“ със седалище гр.
Варна и собственик Л. С. Д.а и с предмет на дейност – търговска дейност.
На 28.08.1998г. е сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим
имот по реда на чл. 18, ал. 2 от ПРУСДП, по силата на който „Аптечно-Варна“ ЕАД, като
продавач обещал да продаде на ЕТ „Аспирин“ Л. С. Д.а, гр. Варна, вписано в ТР при ВОС
по ф.д. № 9899/1991г., представляван от Л. С. Д.а на основание чл. 18, ал. 2 от ПРУСПСДП
/ПМС 7/25.01.1994г. и Заповед № РД-15-83/14.01.1998г. на МЗ оптически магазин – гр. Д.,
със ЗП 120.23 кв.м., заедно с работилница с площ от 46.50 кв.м. и принадлежаща маза в срок
от 30 дни от сключването му, срещу поето от купувача задължение да извърши инвестиции
в размер на 10 000 000 лв., съгласно чл. 5, ал. 2 от договора и да заплати на продавача цена в
размер на 30 500 000 лв., платима по сметка на продавача, съгласно уговорен начин на
плащане в чл. 7 от договора.
На 19.10.1998г. е сключен договор за покупко продажба, обективиран в НА №
33/1998г. на Нотариус А.Н., с район на действие този на ДРС, с който „Аптечно – Варна“
ЕАД на основание Заповед № РД-15-83/14.01.1998г. на МЗ продало на ЕТ „Аспирин“,
представляван от Л. С. Д.а оптичен магазин, състоящ се от приемно, миялна, битовка,
коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета и канцелария с обща ЗП 120.33 кв.м.;
работилница със ЗП от 46.50 кв.м., заедно със сутерен с вътрешно стълбище, състоящ се от
четири помещения и обща ЗП 182.33 кв.м., както и 0.2688% ид.ч. от правото на строеж,
находящ се в гр. Д., кв. „Река Д.“, в сграда, включваща аптека, поща и хотел, построена в
парцел пл. № I, кв. 4 по плана на квартала за сумата от 8 730 252 лв., която продавачът, чрез
4
своя представител заявил, че е получил напълно и в брой от купувача.
С Разрешение за ползване № 257/01.04.1999г. на Началника на РДНСК, гр. Варна е
разрешена промяна предназначението на Оптичен магазин в Аптека с медицински кабинети
в гр. Д., собственост на ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“.
С договор за покупко продажба, оформен с НА № 13 от 25.04.2016г. на Нотариус
В.М. ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“, ЕИК *********, действащ чрез представителя си Л. С.Б.
продал на М.П.Б. сграда с ид. 20482.304.61.3.3, разположена в ПИ с ид. 20482.304.61.3.3 по
КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД 18-85/17.09.2008г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. Д., бул. „С.“ № ***, с площ от 166.83 кв.м., състояща се от
приемно, миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета и
канцелария и работилница, с начин на трайно ползване „За здравни и социални услуги“, със
съответните прилежащи части: сутерен с четири избени избени помещения с вътрешно
стълбище за сумата от 45 000 лв.
М.П.Б. е починала в хода на производството на 09.01.2020г., като на основание чл.
227 от ГПК са конституирани правоприемниците й по закон В. А. А. и П. А. А..
Като писмени доказателства пред ДРС са приети заверени копия на фактури с №
********** от 31.08.1998г. и № ********** от 17.08.1998г., издадени от „Аптечно – Варна“
АД с получател ЕТ „Аспирин 500“, Варна, представляван от Е. Д. обективиращи авансов
превод на сумата от 15 250 000 лв. по сделка, Оптически магазин Д., съответно за сумата от
100 000 лв. – информационен меморандум – Оптика Д.. По повод предприето от ответницата
оспорване автентичността на положените в същите подписи за получател, с протоколно
определение от с.з. от 04.12.2019г. на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК е открито
производство по оспорване на истинността на двете фактури в оспорените части. Искането
за задължаване на ищеца да представи оспорените документи в оригинал в същото съдебно
заседание ДРС оставил без уважение, с оглед изявлението на ищеца, че у него не е налице
счетоводна документация. В хода на това производство е прието заключение на СГЕ, от
което се установява, че подписите за получател в двете фактури не са изпълнени от Е. К. Д..
Заключение на допълнителна СГЕ установява, че подписът положен в графа „пълномощно
№ и дата“ в първата фактура от 31.08.1998г. е изпълнен от Л. С. Д.а.
Пред ДРС е проведена СТЕ от заключението на която се установява, че оптичният
магазин и работилницата са разположени и обхващат югоизточната част на сграда с ид.
20482.304.61.3 и в действащата КК са нанесени с един общ идентификатор 20482.304.61.3.3,
а в сутерена на кота -1 са разположени четирите помещения. Сутерена е конструктивно и
функционално свързан с работилницата. Схематично към заключението е илюстрирано
разположението на процесния имот в сграда 20482.304.61.3.
По инициатива на ищеца по делото са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на свидетеля Валентина С.а. В показанията си свидетелката установява, че
познава ищеца покрай баща си. Знае, че процесният имот е закупен през 1998г., когато бил
кафене, след което го ремонтирал и направил аптека.
5
По искане на ответниците в качеството на свидетели по делото са разпитани и Р.Б.
/техен братовчед/ и Петранка Я.. В показанията си първият свидетел установява, че за обекта
в гр. Д. знае, че на сестра му Л. се обадила В.Ж. – директор на „Аптечно“, която й
предложила обекта срещу внасяне на първоначална вноска. Тогава свидетелят занесъл на Л.
12 000 долара. През август 1998г. тя ги обменила в левове и ги внесла по банков път. След
това за втората вноска в ОББ обменили останалите долари в левове и ги внесли по сметка на
„Аптечно-Варна“. Превода бил осъществен на две вноски – втората през септември.
Средствата били заделяни от нея през годините, в които работила във Варна. Тогава не й
стигнали пари да си купи помещение във Варна, поради което е купила такова в Д.. Е.
първоначално не е знаел за сделката с помещението в Д.. Впоследствие имали големи
скандали. Л. наела дърводелец, електротехник, за да правят ремонт в помещението, а Е. я
водел до Д.. Закупила и оборудването от Аптечно, като свидетелят също помагал с работа
по обекта, който първоначално бил оптика, след което с предназначение - аптека.
Равностойността на аптеката била 30 000 000 лв. или около 20 000 долара.
Свидетелката Я. установява, че през 2003-2004г. Л. се установила в Д., работила сама
в аптеката, като свекървата на свидетелката започнала да работи при нея като санитарка.
Свидетелката живеела на 200-300 м. от аптеката и често я посещавала и си споделяли, като
свидетелката й помагала в подаването на декларации /видно от пълномощно на л. 153 от
делото Л.Б. като ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“ упълномощила Петранка Желева Я. да подаде
годишна данъчна декларация в НАП-Варна/. Всички разходи били на ЕТ „Аспирин Л. Д.а“,
като свидетелката видяла, че имота бил вписан в инвентара на ЕТ. Не е виждала съпругът на
Л. да идва или да работи в аптеката. Понастоящем плаща наем за помещението, което
продала.
С оглед установеното от данните по делото и назначените вещи лица по допуснатата
пред ДРС ССчЕ, че няма запазени счетоводни документи на ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“ за
периода 1992-1998г., а данъчните декларации от 1998-2007г. са унищожени; цялата
счетоводна документация е открадната, за което има образувана преписка във ВРП; няма
запазена счетоводна документация и за „Аптечно-Варна“ ЕАД, нито за ЕТ „Аспирин 500
Варна“, в хипотеза на чл. 165, ал. 1 от ГПК за установяване на факта дали процесния имот е
бил заприходен и осчетоводен в счетоводството на ЕТ и по какъв начин е извършено
плащането на придобивната цена, до разпит в качеството на свидетел по делото е допусната
Л. С.Б. /бивша съпруга на ищеца и праводател на ответницата/. В показанията си тя
установява, че за закупуването на имота в Д. участвала в търг, сключила предварителен
договор и в края на август 1998г. с брат й обменили около 16-17 милиона лева, които
наредили по сметка на Аптечно – Варна в ОББ. След около месец наредила с платежно
нареждане останалата сума. Преди 22 години унищожили тези платежни документи, тъй
като данните по тях били избледнели. След покупката, счетоводителката й заприходила
имота към ЕТ „Аспирин“ в счетоводна книга на база предварителния договор и НА. Имота
бил заведен като траен актив в счетоводните книги на ЕТ. Още след закупуването му
започнала да развива търговска дейност, след което си назначила фармацевти, като се е
6
налагало да работи и сама там. От 2003г. се е установила трайно в Д.. Имота бил заприходен
като собственост на ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“ до лятото на 2019г. До 1994-1995г. съхранявала
парите, които заделяла за закупуване на нов имот при брат й, който ги обръщал във валута.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно даденото с т. 1 от ТР № 2 от 27.12.2001г. по гр.д. № 2/2001г. на ОСГК на
ВКС разрешение, презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 от СК/1985г. се
изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от
упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по
време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена
общност, когато са включени в търговското предприятие. Прието е, че придобиването в
резултат на търговска дейност, осъществявана от едноличния търговец, изключва по своето
естество приноса на другия съпруг-нетърговец. Това е така, защото последният, дори когато
работи за едноличния търговец, прави това по трудов или граждански договор и не носи
стопански риск, който носи едноличният търговец. На съпруга-нетърговец се заплаща
съответно трудово възнаграждение или такова за извършване на определена работа и
съответно съпругът-нетърговец подлежи на задължително обществено осигуряване. Освен
това за доходите си от търговска дейност едноличният търговец е данъчнооблагателен
субект по ЗОДФЛ. Съпругът-нетърговец не подлежи на данъчно облагане за тези доходи.
Също така според ЗСч съпругът-нетърговец няма дял в резултата и разпределението на
реализираните от предприятието на едноличния търговец печалби и загуби.
Семейните кодекси от 1968 и 1985г. са приети при различни от сегашните
обществено-икономически условия – липса на свободен пазар. В периода 1968 - 1989г.
търговска дейност от субекти на частното право не е могла да бъде извършена.
Историческото тълкуване на правния режим на съпружеската имуществена общност сочи,
че в чл. 13, ал. 2 от СК/1968г. се говори за „упражняване на занятие"; в чл. 20, ал. 2 от
СК/1985г. се употребява формулировката "упражняване на професия", а в чл. 22, ал. 2 от
СК/2009г. – „упражняване на професия или занаят“, като изрично в чл. 22, ал. 3 от СК/2009г.
е предвидено, че лични са вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по
време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото
предприятие. Първите две разпоредби, втората от които приложима относно имуществените
отношения между страните по силата на § 4 от ПР на СК/1985г. нямат и не са могли да имат
предвид упражняване на търговска дейност, тъй като действащите към момента на
приемането им нормативни актове са позволявали само извършването на услуги,
производство и търговия на дребно.
Предпоставките, при които в тези случаи презумпцията за съвместен принос е
изключена са: съпругът да е регистриран като ЕТ, в това му качество по време на брака, да е
придобил възмездно вещни права, те да са предназначени за упражняване на търговската му
дейност към момента на придобиването и имуществото да е включено в предприятието.
Предходното предназначение и последваща промяна на предназначението не променят
7
правото на собственост. Предназначението на вещта за упражняване на професия към
момента на придобиване е определящо за вещния й статут. Такава вещ по разпореждането
на закона е лична собственост на съпруга, упражняващ професия чрез нея. Без значение е
стойността й и начинът на плащане на цената, защото законът не въвежда такъв критерий. А
за да се приеме, че определено вещно право е лична собственост на съпруга ЕТ е достатъчно
то да е включено в имуществото на предприятието. Законът не изисква това да е станало в
някаква специална форма. Дали вещните права са включени в имуществото на
предприятието се определя и от това дали това имущество е отразено като придобиване в
счетоводните книги на ЕТ, заприходено ли е и се ачисляват амортизационни отчисления,
данък сгради и т.н.
Установено е в конкретния случай от доказателствата по делото и няма спор между
страните, че ищецът и Л. С.Б. са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 07.03.1976г. и е
прекратен с развод с влязло в сила решение на 20.05.2005г. – при действието на
СК/1985г. Съпругата Л. Д.а от 29.02.1992г. е регистрирана като едноличен търговец с фирма
„Аспирин – Л. Д.а“, със седалище гр. Варна, с предмет на дейност – търговска дейност. В
това качество и като собственик на ЕТ Л. Д.а е подавала годишни данъчни декларации по
чл. 41 от ЗОДФЛ за периода 1998-1999г. и 2001-2006г., които са унищожени по давност, а в
декларациите за периода 2008-2016г. се съдържат данни за регистрирана търговска дейност
/патент/.
В качеството на собственик на ЕТ „Аспирин – Л. Д.а“ на 28.08.1998г. съпругата е
сключила предварителен договор с продавача „Аптечно – Варна“ ЕАД с предмет оптичен
магазин и работилница, ведно със сутерен в гр. Д., както и на 19.10.1998г. сключила в
същото качество придобивния възмезден договор за покупко продажба, оформен с НА №
33/1998г. Установено е по делото, че през 1999г. предназначението на обекта от оптичен
магазин е променено на аптека с медицински кабинети, а от 2006г. функционира като
дрогерия, както и че Л. Д.а е придобила медицинско образование по специалността
„помощник фармацевт“. Същевременно е налице признание от страна на ищеца по смисъла
на чл. 175 от ГПК, направено в хода на п.с.з. от 31.03.2021г. пред ДРС, че процесният имот е
закупен с цел обслужване дейността на ЕТ към момента на придобиването – да бъде
обособен като аптека и съответно съпругата да работи като „аптекар“.
Няма спор от друга страна, че счетоводна документация сочеща включване на така
придобитото имущество в търговското предприятие на ЕТ не е налична, поради
унищожаване и изгубване не по вина на страните. От събраните на това основание гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите Я. и Л. Д.а, последните ценени при
условията на чл. 172 от ГПК се установява, че придобитият по време на брака недвижим
имот бил заприходен към ЕТ „Аспирин“ и бил заведен като траен актив в счетоводните
книги на ЕТ.
Като спорен между страните е очертан въпроса „с какви средства е закупен имота и
по какъв начин са платени тези средства – по банков път или в брой“. Този въпрос е извън
релевантния предмет на делото. Придобиването на лично имущество от ЕТ не е поставено в
8
зависимост от волята на другия съпруг, а произходът на средствата, вложени в
придобиването на вещи, включени в търговското предприятие и обслужващи дейността му,
не е определящ за вещния статут на тези вещи. При твърдения, че е допринесъл за
придобиването на имота със средства съпругът-нетърговец може да претендира по реда на
чл. 29 от СК/1985г./отм. част от стойността на вещта, права върху вещи и дял от вземания,
включени в търговското предприятие, ако същите са били налице към деня на предявяване
на иска, съответно към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата
раздяла. Съобразно сега действащата разпоредба на чл. 30 вр. чл. 22, ал. 3 от СК съпругът-
нетърговец може да получи част от стойността на конкретно определени имущества-
недвижими имоти, движими вещи и вземания, които са принадлежали на другия съпруг в
качеството му на ЕТ и за които се твърди, че са придобити с приноса на съпруга-нетърговец
и то само ако вещите са били налице към момента на прекратяването на брака или началото
на фактическата раздяла. Стойността на тези имущества се определя не към момента на
придобиването им, а към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата
раздяла, респ. към деня на предявяване на иска.
Въз основа на така установеното и изложените съображения, съдебният състав
приема, че процесният имот – оптичен магазин е станал лична собственост на ЕТ и не е
съпружеска имуществена общност. С договор за покупко продажба от 25.04.2016г. правото
на собственост върху имота е прехвърлено от ЕТ на М.Б., като конституираните й
правоприемници по закон се легитимират понастоящем като единствени собственици на
имота.
Следователно между ищеца и ответниците не е възникнала имуществена общност по
отношение на оптичен магазин, с работилница, ведно със сутерен. Липсата на установена
съсобственост между страните е основание предявеният иск за делба да се отхвърли с извод
за неоснователност.
Неоснователен е заявеният в хода на устните състезания пред ВОС довод, че
обжалваното решение е постановено при наличие на основание за отвод на съдебния състав.
Видно от данните по делото, основанието за отвод на съдия докладчика по делото пред ДРС
е възникнало след постановяване на решението, едва на 17.06.2022г., когато по делото е
постъпила молба от ответника В. А., придружена с пълномощно за упълномощаване на адв.
П.Х.. В хода на разглеждане на делото, както и към момента на постановяване на
обжалваното решение по отношение на съдебния състав не се твърди да са били налице
основания за отвод по смисъла на чл. 22 от ГПК. А последващото възникване на такива не
опорочава постановеното преди това решение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна П.
А. има право на поискани разноски. Съгласно представен списък и доказателствата по
делото, реализираните от страната разноски под формата на платено възнаграждение на
адвокат възлизат на 3840 лв. В този размер отговорността за разноските следва да се
възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
9
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260003 от 21.01.2022г. по гр.д. № 57/2019г. по описа
на ДРС, II-ри състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от Е.
К. Д. с ЕГН ********** срещу М.П.Б. с ЕГН **********, п. на 09.01.2020г. в лицето на
правоприемниците й по закон, конституирани на основание чл. 227 от ГПК В. А. А. с ЕГН
********** и П. А. А. с ЕГН ********** иск за допускане делба на недвижим имот,
находящ се в гр. Д., бул. „С.“ № ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид.
20482.304.61.3.3, включващ оптичен магазин, състоящ се от приемно, миялна, битовка,
коридор, баня, две изолационни антрета, два тоалета, канцелария, с обща застроена площ от
120.33 кв.м., ведно с работилница със застроена площ 46.50 кв.м., с обща застроена площ от
166.83 кв.м., находящ се в сграда № 3, в поземлен имот 20482.304.61, с предназначение: за
здравни и социални услуги, с прилежащи части: сутерен с площ от 182.33 кв.м. с четири
помещения и вътрешна стълба, при граници: на същия етаж имот с ид. 20482.304.61.3.2, под
обекта – няма, над обекта – няма
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. К. Д. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на П. А. А. с ЕГН ********** сумата от 3840 лева, представляваща
реализирани съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10