№ 1752
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20211100106341 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Я.“ ЕООД срещу
„СТО И.“ ЕООД, Г. К. С. и Г. С. С., с който се иска да се обяви за относително
недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба от 21.01.2019 г., сключен
между „СТО И.“ ЕООД и Г. К. С., обективиран в нотариален акт № 14, том I, рег. № 531,
н.д. № 12 от 2019 г. на нотариус С.Т., вписан в Нотариалната камара под № 065, с район на
действие СРС, на следния недвижим имот: апартамент № В 402, находящ се във вход В,
разположен на четвърти жилищен етаж, кота + 11.40, със застроена площ от 111 кв. метра
/сто и единадесет цяло квадратни метра/, състоящ се от: антре, дневна, кухненски бокс, две
стаи, баня с тоалетна, сервизно помещение и тераса, при съседи: коридор, апартамент №
401, апартамент № 403, улица, двор, калкан, заедно с 3.110% /три цяло и сто и десет хилядни
върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, който съгласно схема на самостоятелен обект в
сграда представлява: имот в сграда с идентификатор 68134.1602.6277.2.19, адрес по схема:
гр. София, район „Студентски“, ул. ******* /двадесет и три/, ет. 5 /пети/, ап. В402 /буква
„В“, четиристотин и две/, при съседи на същия етаж: 68134.1602.6277.2.20,
68134.1602.6277.2.39 и 68134.1602.6277.2.18, под обекта: 68134.1602.6277.2.16,
68134.1602.6277.2.15, 68134.1602.6277.2.14, образуван въз основа на разделянето на бивш
апартамент № 402 /четиристотин и две/, находящ се на 4 /четвърти/ етаж, секция В, на кота
+11.40 м., със застроена площ от 176.04 кв. м. /сто седемдесет и шест цяло и четири стотни
квадратни метра/, въз основа на Заповед № РСТ18-РА50-3/23.01.2018 г., СО-район
Студентски.
1
Ищецът твърди, че бил кредитор на „СТО И.“ ЕООД. Между „Я.“ ЕООД и „СТО И.“
ЕООД на 12.07.2017 г. бил сключен договор за строителство, по силата на който „Я.“ ЕООД
се задължило да построи и предаде срещу сумата от 209 780 лв. с ДДС на „СТО И.“ ЕООД
гореописания апартамент № В 402, находящ се в сграда в поземлен имот в гр. София, кв.
„*******“. По посочения договор, по който ответникът бил възложител, била платена сума в
размер на 158 840 лв. Остатъкът от дължимата главница бил 50 940 лв., като към момента на
предявяването на иска дължимата законна лихва за забава била в размер 36 372.29 лв. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том III, рег. № 8239, дело №
396/2017 г., съставен от нотариус С.Т., вписан в Нотариалната камара под № 065, с район на
действие СРС, „СТО И.“ ЕООД придобило правото на строеж върху апартамент № 402 със
застроена площ от 176.04 кв.м., който със Заповед № № РСТ18-РА50-3/23.01.2018 г., СО-
район Студентски, бил разделен на два апартамента - № 402 и № 403, съгласно допуснато
изменение в одобрения И.иционен проект. Впоследствие „СТО И.“ ЕООД прехвърлило
собствеността върху апартамент № 403 на трети за спора лица, като в патримониума му
останал единствено апартамент № 402 след разделянето.
Поддържа, че ответникът „СТО И.“ ЕООД е осъществил увреждаща спрямо „Я.“
ЕООД, в качеството му на кредитор по задължението за заплащане на остатъка от
продажната цена, сделка. Това е така, тъй като с договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н.д. № 12 от 2019 г. на нотариус С.Т., вписан в
Нотариалната камара под № 065, с район на действие СРС, „СТО И.“ ЕООД, чийто
управител била ответникът Г. К. С., се разпоредило в полза на последната със собствения си
недвижим имот – апартамент № 402, с което съществено намалило имуществото си. Излагат
се доводи за извършване на продажбата на значително по-ниска цена от реалната пазарна
стойност на имота. Ищецът също счита, че намира приложение презумпцията за знание на
„СТО И.“ ЕООД за увреждането на кредитора, тъй като Г. К. С. била управител на
дружеството прехвърлител към момента на извършване на разпоредителната сделка в своя
полза като физическо лице. Намира, че промяната на управителя на дружеството, считано от
19.04.2021 г., била извършена с цел опровергаване на твърденията за свързаност между
лицата. Моли увреждащата сделка да бъде прогласена за относително недействителна.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника „СТО И.“ ЕООД. Оспорва се основателността на предявения иск.
Поддържа, че дружеството било изпълнило изцяло задължението си към „Я.“ ЕООД за
заплащане на продажната цена, като е заплатено и в повече. Счита, че изпълнителят не бил
изпълнил своето задължение за предаване на процесния имот в срок и в напълно завършен
вид. Твърди, че не било налице увреждане на кредитора „Я.“ ЕООД от страна на „СТО И.“
ЕООД, тъй като последното било заплатило изцяло дължимата сума по договора за покупко-
продажба още към 31.12.2019 г., т.е. преди предявяването на исковата молба. Излага, че
„СТО И.“ ЕООД било прехвърлило в полза на Г. К. С. собствения си апартамент № 402 за
погасяване на задължения на дружеството към нея срещу пазарна цена за вида и качеството
2
на обекта към момента на продажбата. Оспорва промяната на управителя на дружеството да
е била извършена с цел опровергаване на качеството „свързани лица“ между страните по
атакуваната сделка. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е ангажиран съвместен отговор на
исковата молба от ответниците Г. К. С. и Г. С. С.. Оспорва се по основание исковата
претенция. Твърди се, че ищецът не бил изпълнил договорното си задължение към „СТО И.“
ЕООД за предаване на процесния недвижим имот. Поддържа се, че не било налице
увреждане на кредитора, тъй като към 31.12.2019 г. ответното дружество било заплатило
изцяло дължимата сума по договора с ищеца. Молят искът да бъде отхвърлен и да им бъдат
присъдени сторените съдебни разноски.
По делото е конституирано на основание чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на
страната на ответника „СТО И.“ ЕООД, ЕИК ******* - М. А. К.. Същият оспорва
основателността на претенцията на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД:
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това
право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – 1/
наличие на съществуващи спрямо длъжника права; 2/ извършена от длъжника сделка, която
пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника; 3/ увреждащото действие е съзнавано от длъжника и третото
лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда – решение № 35 от
12.04.2018 г. по гр.д. № 1783/2017 г. по описа на III г.о. на ВКС.
Лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД, може да е всеки
титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено по давност,
без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо. Страната, поискала отмяната
по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор.
В случая активната материалноправна легитимация на ищеца „Я.“ ЕООД като
кредитор на ответника „СТО И.“ ЕООД се установява по безспорен начин, доколкото между
страните е установено със сила на присъдено нещо обстоятелството, че в полза на ищеца е
възникнало вземане срещу „СТО И.“ ЕООД за следните суми: 1/ сума в размер на 50 939.34
лв., ведно със законната лихва, считано от 03.03.2021 г. до окончателното й погасяване,
представляваща остатък от незаплатено възнаграждение по чл. 6, ал. 1 от договор за
строителство от 12.07.2017 г.; 2/ сума в размер на 26 467.43 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху непогасения остатък от вземането за възнаграждение по чл.
6, ал. 1 от договор за строителство от 12.07.2017 г. за периода 13.07.2017 г. до 02.03.2021 г.;
3
3/ сума в размер на 7 908.33 лв. – съдебни разноски, съгласно решение № 260207/15.03.2022
г. по т. д. № 381/2021 г. по описа на СГС, т.о., VI-2 състав. Последното е потвърдено с
решение № 644/13.10.2022 г. по в. т. д. №628/2022 г. по описа на САС, 11 състав, като с
определение № 1000/09.11.2023 г. по т. д. № 182/2023 г. на ВКС не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение. Решението по т. д. № 381/2021 г. по описа на СГС е
влязло в сила на 09.11.2023 г. в хода на настоящото производството и силата на пресъдено
нещо следва да се зачете по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влезлите в сила решения са задължителни за
страните, съда, който е постановил решението, както и всички останали съдилища и
държавни и общински органи, поради което е налице забрана за пререшаването им /чл. 299
ГПК/. Пределите на силата на пресъдено нещо са обективни и субективни /чл. 298 ГПК/. В
отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на
обстоятелството, че ищецът е кредитор и присъдените по т. д. № 381/2021 г. по описа на
СГС са дължими от „СТО И.“ ЕООД, която следва да бъде зачетена при всеки следващ спор.
По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на вземанията, произтичащи от
влязлото в сила съдебно решение. Всички останали доводи на ответниците спрямо
установяване качеството на кредитор на ищеца не следва да се обсъждат, доколкото относно
този елемент от фактическия състав на претенцията, настоящият съд е обвързан от влязлото
в сила съдебно решение. Ирелевантно е и обстоятелството относно наличието на забава или
не на кредитора по договора за строителството, доколкото вземането му е установено с
вляло в сила решение, то въпросът за евентуалното неизпълнение на този договор не е
предмет на настоящото производство, а при наличието на установено качество на кредитор
не е и основание да се отрече възможността на този кредитор да се ползва от защитата по
чл. 135 ЗЗД.
Не се спори, а и се установява от представения договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н.д. № 12 от 2019 г.
на нотариус С.Т., вписан в Нотариалната камара под № 065, с район на действие СРС, че на
21.01.2019 г. „СТО И.“ ЕООД, представлявано от управителя Г. К. С., е прехвърлило на Г. К.
С. правото на собственост върху апартамент № В 402, находящ се във вход В, разположен
на четвърти жилищен етаж, кота + 11.40, със застроена площ от 111 кв. метра /сто и
единадесет цяло квадратни метра/, състоящ се от:антре, дневна, кухненски бокс, две стаи,
баня с тоалетна, сервизно помещение и тераса, при съседи: коридор, апартамент № 401,
апартамент № 403, улица, двор, калкан, заедно с 3.110% /три цяло и сто и десет хилядни
върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, който съгласно схема на самостоятелен обект в
сграда представлява: имот в сграда с идентификатор 68134.1602.6277.2.19, адрес по схема:
гр. София, район „Студентски“, ул. ******* /двадесет и три/, ет. 5 /пети/, ап. В402 /буква
„В“, четиристотин и две/. От служебно изготвена справка НБДН, приета от съда в с. з. на
29.02.2024 г., се установява, че Г. С. С., ЕГН ********** е съпруг на Г. К. С., което
обстоятелство не е и оспорено от ответниците в срока по чл. 131 ГПК, поради което имотът
4
е придобит от съпрузите в режим на СИО. По предявен иск с правно основание чл.135
ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на договор за прехвърляне на имот,
съпругът на приобретателя на имота, когато към момента на сключване на договора
приобретателят е бил в брак, е необходим другар - решение № 146 от 11.03.2020 г. по т. д.
№ 2924/2018 г. на II т. о.
Посоченото действие /договорът за покупко-продажба/ безспорно има увреждащ
характер, тъй като увреждане е налице, както когато разпоредителното действие намалява
актива на имуществото, така и когато затруднява възможността за удовлетворяване на
кредитора. В случая трансформирането на недвижим имот в пари несъмнено затруднява
това удовлетворяване предвид възможността за твърде лесно укриване или последващо
разходване на парите. Евентуалната разлика между действителната пазарна цена на
отчуждения имот и продажната цена, уговорена между страните, не от значение за
преценката за наличието или липсата на увреждане на кредитора – в този смисъл решение №
149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., т. к., I т. о. на ВКС , решение № 278 от
29.03.2018 г. по гр. д. № 4317/2016 г., г. к., IV г. о. на ВКС и др.
Ирелевантно е и дали длъжникът разполага с друго имущество и в какви размери е
това друго имущество. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на
иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното
правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.
Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на
каква стойност – виж решение № 261/25.06.2015 г., по гр.д. № 5981/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се
удовлетвори, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е
увреждащо кредитора – решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. IV г. о. на
ВКС.
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена
след възникване на кредиторовото вземане – решение № 264 от 18.12.2013г. по гр.д. №
915/2012 г. на ВКС, IV г. о., какъвто е и настоящият случай. Вземането на ищеца е
възникнало въз основа на договор за строителство от 12.07.2017 г., а ответното дружество се
е разпоредило с процесния недвижим имот с договор за покупко-продажба на недвижим
имот, сключен по-късно – на 21.01.2019 г. За успешното провеждане на иска с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не е необходимо да е
изискуемо и ликвидно /установено по размер/ към момента на предявяване на иска. От
значение е единствено вземането да предшествува по време увреждащото действие на
длъжника - решение № 10 от 09.04.2020 г. по т. д. № 481/2017 г. на I т. о. на ВКС.
В хипотезата на възмездно увреждащо действие, какъвто е настоящият случай, видно
от нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н.д. № 12 от 2019 г. на нотариус С.Т., вписан в
Нотариалната камара под № 065, с район на действие СРС, съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД
третото лице, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
5
Доказва се по делото и наличието на знание за увреждането у приобретателя по сделката.
При справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията се установява, че
приобретателят Г. К. С. е била управител на прехвърлителя в периода 20.06.2017 г. –
19.04.2021 г., когато е вписан нов представител на дружеството. Тоест към момента на
извършване на разпоредителната сделка същата е била управител на „СТО И.“ ЕООД.
Следователно е било налице съвпадение в лицата, изявяващи воля при подписването на
договора за покупко-продажба пред нотариус – Г. К. С. е участвала в сключването на
сделката в качеството на волеизявяващ орган на прехвърлителя и в лично качество като
приобретател. Това съвпадение е достатъчно основание за установяване на знание за
увреждане и у приобретателя. В съдебната практика се приема, че за доказването на знание
за увреждане у приобретателя е достатъчно естеството на фактическа близост между
страните по такава сделка, например връзката на свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на
ТЗ и близките отношения между физически лица от състава на органите на ЮЛ - решение
181 от 04.11.2016 г. по т. д. 2372/2015 г. на II т. о. на ВКС. В случая се касае за едно и
също физическо лице, поради което знанието у длъжника имплицитно и непременно
означава и знание у приобретателя.
Тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на конститутивния иск
по чл. 135 ЗЗД исковата претенция е основателна и ще се уважи изцяло.
Относно третото лице-помагач:
Третото лице-помагач следва да се заличи и производството спрямо него да се
прекрати, тъй като не са налице необходимите условия за участието му по делото:
Необходима предпоставка за конституиране на третото лице е наличие на правен
интерес като условие за допустимост на привличането/встъпването. Правният интерес може
да бъде пряк - когато третото лице би било адресат на някоя от правните последици на
решението, и косвен - когато решението дава повод на главната страна да предяви иск
против третото лице или се затруднява защитата на третото лице. Във всички случаи, за да е
налице правен интерес от привличане на третото лице следва решението по висящия процес
да може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице: когато по
изключения силата на решението се разпростира и спрямо трето лице; когато
неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да
предяви иск срещу третото лице; когато самото трето лице претендира за спорното право, а
висящият процес срещу подпомаганата страна създава опасност да се затрудни или усложни
защитата на правата на третото лице.
Правният интерес от привличането на трето лице-помагач следва да бъде обоснован с
конкретни фактически твърдения от страната, която иска това привличане. В конкретния
случай е предявен иск по чл. 135 ЗЗД. Обявяването на сделката за относително
недействителна по никакъв начин не може да въздейства върху правното положение на М.
А. К.. Отношенията между „СТО И.“ ЕООД и М. А. К. по повод плащанията на суми по
договора за строителство по никакъв начин не биха могли да се регулират от
6
доказателствената сила на мотивите на съдебното решение по предявените искове с правно
основание чл. 135 ЗЗД. За „СТО И.“ ЕООД с оглед изложените в отговора на исковата молба
твърдения, че М. К. е получил пари и и ги е използвал за строителната дейност на „Я.“
ЕООД е налице интерес от привличането на М. К. като трето лице-помагач, но по
приключилото с влязло в сила решение т. д. № 381/2021 г. по описа на СГС, а не по
настоящото производство.
Установителното действие на мотивите се отнася само за общите факти, или тези,
които са в казуална зависимост между разглеждания процес и процеса по бъдещия регресен
иск, или правоотношението, което ще бъде негов предмет, установителното действие на
мотивите не се отнася за правните изводи на съда в мотивите. Дали една сделка е
относително недействителна е правен извод, който не обвързва третото лице помагач на
някоя от страните. Това е основният въпрос, предмет на спора, по който съдът се произнася
в диспозитива на решението и той е задължителен, и има действие само между главните
страни, но не обвързва подпомагащата страна. Отношенията между подпомаганата страна и
третото лице не са предмет на това решение и за тях не се отнася установителната сила на
мотивите на решението – виж определение № 468 от 30.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2222/2008 г.,
V г. о. на ВКС.
На следващо място, видно от диспозитива на влязлото в сила решение по т. д. №
381/2021 г. по описа на СГС, то същото е постановено при участието на М. А. К.,
ЕГН********** като трето лице-помагач на „СТО И.“ ЕООД, респ. третото лице-помагач е
обвързано от обвързващата сила на мотивите по производството относно наличието на
задължения по договора за строителство. Няма пречки към настоящия момент
подпомаганата страна „СТО И.“ ЕООД да предяви иск срещу М. А. К. и да се ползва от
силата на мотивите спрямо подпомагащата страна по делото, касаещо изпълнението на
задълженията по договора за строителство. Настоящият съд е обвързан от силата на
присъдено нещо по т. д. № 381/2021 г. по описа на СГС, по което е установено качеството
на кредитор на ищеца, поради което и в настоящото производство не следва да се обсъждат
въпроси относно отношенията на страните, касаещи договор за строителство, респ.
плащанията на суми по този договор от страна на „СТО И.“ ЕООД. Действието на
решението по чл. 135 ЗЗД не засяга права на М. К. и не се отразява в отношенията между
него и „СТО И.“ ЕООД. Решението по този иск, ако бъде уважен, ще има за последица
връщане на имуществото в правната сфера на длъжника и с него ще може да се удовлетвори
само кредиторът-ищец, тъй като обявяването на относителната недействителност има
действие само по отношение на него.
Липсва интерес от привличането и участието на М. К. по настоящото дело, по което
същият няма как да бъде обвързан от установителната сила на мотивите, но дори да се
приеме, че към датата на подаване на отговора е съществувал някакъв косвен интерес, то
същият е отпаднал след влизане в сила на решението по т. д. № 381/2021 г. по описа на СГС
/което обстоятелство следва да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК/. Ето защо, третото
лице-помагач следва да се заличи и производството спрямо него да се прекрати.
7
Относно разноските:
Разноски се дължат на ищеца .
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски са дължими на
ищеца. Последният е ангажирал доказателства за заплащане на разноски в размер на 980 лв.
и държавна такса. За иска по чл. 135 ЗЗД е важима разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК -
определение № 367/11.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6096/2013 г. на II г. о. на ВКС, поради което
дължимата ДТ по производството е общ размер на 1045 лв., а останалата сума внесена за ДТ
се явява недължимо внесена. Оттук и на ищеца за разноски следва да се присъди сума в общ
размер на 2025 лв., които следва да бъдат възложени на ответниците в настоящото
производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по
отношение на „Я.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково,
ул. *******, *******, по предявения иск от „Я.“ ЕООД срещу „СТО И.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Възраждане“, ул. *******
Г. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Петрич, ул. „******* и Г. С. С., ЕГН **********, с
адрес в гр. Петрич, ул. „*******, договорът за покупко-продажба от 21.01.2019 г.,
обективиран в нотариален акт № 14, том I, рег. № 531, н. д. № 12 от 2019 г. на нотариус С.Т.,
вписан в Нотариалната камара под № 065, с район на действие СРС, с който „СТО И.“
ЕООД, ЕИК ******* е прехвърлило на Г. К. С., ЕГН ********** /чийто съпруг към датата
на сключване на договора за покупко-продажба е Г. С. С./, следния недвижим имот:
апартамент № В 402, находящ се във вход В, разположен на четвърти жилищен етаж, кота +
11.40, със застроена площ от 111 кв. метра, състоящ се от: антре, дневна, кухненски бокс, две
стаи, баня с тоалетна, сервизно помещение и тераса, при съседи: коридор, апартамент №
401, апартамент № 403, улица, двор, калкан, заедно с 3.110% идеални части от общите части
на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
представляващ имот в сграда с идентификатор 68134.1602.6277.2.19, с административен
адрес: гр. София, район „Студентски“, ул. *******, ап. В402, намиращ се в сграда № 2,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6277, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, стар идентификатор –
няма, площ – 111 кв. метра.
ОСЪЖДА „СТО И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Възраждане“, ул. ******* Г. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Петрич, ул. „*******, и Г. С. С., ЕГН *******, с постоянен адрес в гр. Петрич, ул. „*******,
да заплатят на „Я.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково,
8
ул. *******, *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2025 лв. – разноски за
настоящото производство.
ЗАЛИЧАВА като страна в производството третото лице-помагач М. А. К., ЕГН
********** и ПРЕКРАТЯВА производството спрямо М. А. К..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта, с която производството спрямо М. А. К. се
прекратява /имащо характер на определение/ подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен
съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9