Р Е Ш Е Н И Е
№............/..............2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на петнадесети октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша
докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1884/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба на Е.С.Ю. срещу решение № 758/08.06.2020
г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 38/2020 г., с което е
потвърдено наказателно постановление № 17-0819-003994/01.09.2017
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция (ОД) на МВР
– Варна, с което на касатора са наложени: 1. Глоба от 300 лева по чл.177 ал.1
т.4 пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвп; 2. Глоба от 10 лева на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП; 3. Глоба
от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Касаторът прави оплакване, че в хода
на делото не е установено по безспорен начин дали въпросното моторно превозно
средство /МПС/ е било спряно от движение. По отношение на другите две
нарушения: не носи контролен талон от свидетелство за управление /чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП/ и не носи удостоверение за периодичен преглед за техническа
изправност _чл.100 ал.1 т.6 от ЗДвП/ изтъква, че неправилно са определени
административните наказания предвид
тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Иска отмяна
на решението и цялостна отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
– Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна в писмени бележки с вх.№
12476/12.10.2020г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Смята, че
обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП намира обжалваното съдебно решение за
немотивирано, което обосновава необходимостта от отмяната му.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Още в
обясненията си в административно-наказателното производство с вх.№
000-31094/11.08.2017г., Е.Ю. признава, че не е представил контролния талон,
защото не е бил при документите, които е носел със себе си. Разпоредбата на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП изисква водачът на моторно превозно средство да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него. Фактът, че наказаното лице не е носело този изискуем документ
обосновава извършване на нарушение по посочената разпоредба, във връзка с което
правилно му е било наложено наказание по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП – глоба, чийто
размер от 10 лева е законоустановен и съдът не може да го намали.
Срещу
нарушението по чл.100 ал.1 т.6 от ЗДвП, Е.Ю. не е навел конкретни оборващи доводи и не е доказал противното – че при проверката е представил документ,
отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на
техническата изправност. В тази част, доказателствената сила по чл.189 ал.2 от
ЗДВП на констатациите в акта за установяване на административно нарушение не са
опровергани от оспорващият. Нарушението е доказано, за което правилно му е била
наложена глоба от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, чийто размер е точно
определен.
Следователно,
наказателното постановление по т.2 и т.3 е законосъобразно и правилно в тази
част е потвърдено от Варненския районен съд.
Касационната
жалба е основателно по отношение незаконосъобразността на наказателното
постановление по т.1 и в тази част Варненският районен съд е трябвало да го
отмени, поради следните съображения:
В акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е
посочено, че при проверката на 08.08.2017г. е установено, че МПС с рег.№ В****К
управлявано от собственика му Е.С.Ю. е било спряно от движение по надлежния ред на 10.08.2016г. Тази
констатация е била оспорена от водача и
е следвало по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН да бъде извършено допълнително
разследване на спорното обстоятелство.
Докладните записки от мл.инспектори от 16 и 17 август 2017г. съдържат
твърдение, че процесното МПС е било спряно от движение, поради липсата на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017г., което не потвърждава
констатацията в акта, че МПС е било спряно от движение на 10.08.2016г. В
представената справка е отбелязано, че превозното средство е било спряно от
движение на 15.08.2016г., но посочената заповед за налагането на принудителна
административна мярка № 16-0819-001887/10.08.2016г. не е приложена и няма данни
за датата на нейното връчване, за да бъде прието от съда, че е започнало
предварителното ѝ изпълнение.
Приложената
в административно-наказателната преписка заповед с
№17-0819-002537/08.08.2017г., с която е наложена принудителна административна
мярка на Е.С.Ю. – временно спиране от движение на МПС с рег.№ В****К по чл.171 т.2 б.“В“ във връзка с чл.172 ал.2
т.2 от ЗДвП е връчена на 09.08.2017г., т.е. към датата на проверката на
08.08.2017г. все още не е било започнало нейното допуснатото по силата на
чл.172 ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение.
Липсата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е основание за налагане на
принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“В“ от ЗДвП – временно
спиране от движение и за налагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.1 б.“Е“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, но представената заповед за налагане на принудителна
административна мярка с №16-0819-001888/10.08.2016г., въз основа на която
временно е отнето свидетелството за управление на МПС не е връчена на Е.С.Ю.
/липсва отбелязване в разписката към нея или друго доказателство за връчването
ѝ/, т.е. също не е била действаща и няма
доказателствена тежест спрямо факта на спиране от движение на процесното
превозно средство.
Изложеното
обосновава извода, че на 08.08.2017г. моторното превозно средство на Е.Ю. не е
било спряно от движение, поради което на същата дата той не е извършил
нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП и затова незаконосъобразно му е била
наложена глоба от 300 лева по чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП. Незаконосъобразността
на наказателното постановление по т.1 обуславя неправилност на съдебното
решение в тази част, което е основание за частичната му отмяна.
Предвид
изхода на делото, съдът смята, че не следва да бъде уважена претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 758/08.06.2020 г. на Варненския районен съд,
постановено по НАХД № 38/2020 г. в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 17-0819-003994/01.09.2017 г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР –
Варна по т.1 - Наложена глоба от 300
лева по чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от Закона за движение по пътищата на Е.С.Ю. за
нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от Закона за движение по пътищата, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0819-003994/01.09.2017
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна в частта по т.1, с която за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от
Закона за движение по пътищата на Е.С.Ю. е
наложена глоба от 300 лева по чл.177 ал.1 т.4
пр.1 от Закона за движение по пътищата.
ОСТАВЯ В
СИЛА решението в
останалата част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.