Р Е Ш Е Н И Е № 60
гр. Сливен, 04.04.2018
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на дванадесети март
през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня
Костова и
с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 443 по описа за 2017 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е административно и намира правното
си основание в чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Т.С. против Заповед №
877/26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл.
108, ал. 1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното
правоотношение със С.Т.С., на дл. „и.“, с р.** м., в Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Стара Загора в Главна дирекция „Автомобилна
инспекция“, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила, противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Счита, че при съкращаване на д. е следвало да бъде извършен подбор при
съблюдаване принципите на чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК и чл. 14, и чл.
15 от Закона за администрацията. Към момента на връчване на заповедта за
уволнение му е било предоставен за подпис и формуляр за оценка на изпълнение на
служебните задължения. Оценката била направена от лице, което се явявало пряк
ръководител от по-малко от 40 дни и била направена в разрез с изискванията на
Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация. Непосредствено преди уволнението бил допуснат до
изпит за придобиване на правоспособност за работа като инспектор и щял да има в
пълен обем правомощията на контролен орган, каквито до този момент му били
отказвани. Твърди, че заповедта трябва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, като неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколко
възможни решения и точно неговата длъжност е съкратена, представлявало
съществено нарушение на административно-производствените правила. От заповедта
било видно, че е налице делегиране на права на длъжностни лица извън кръга на
нормативно определените такива. Счита, че не е налице реално съкращение, а
лично отношение, тъй като за периода от септември 2011 г. три пъти бил
отстраняван от длъжност и един път уволняван. Моли съда да постанови решение, с
което отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
пълномощника си адв.К. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" - гр. София, чрез
пълномощник гл. ю. С.Г. счита жалбата за неоснователна.
От събраните доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Оспорващият С.Т.С. *** е заемал д. „и." в Областен отдел
„Автомобилна администрация" - Стара Загора към Главна дирекция
„Автомобилна администрация, на която д. е допуснат въз основа на Заповед №
77/22.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация" - гр. София.
Със Заповед № 99 от
15.02.2016 г., на основание чл. 100, ал. 2 (отм.) от Закона за държавния
служител и чл.8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация", Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, отстранил С.Т.С., от д. „и." в Областен отдел
„Автомобилна администрация" - Стара Загора към Главна дирекция
„Автомобилна инспекция" в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация", с р. . м, временно от работа до отпадане на основанието за
това.
На съда е служебно
известно, че с влязло в законна сила на 06.08.2016 г. Решение № 110 от
13.07.2016 г. по адм.дело № 76/2016 г. на АдмС Сливен, тази заповед е отменена.
Със Заповед №
352/09.08.2016г. Изпълнителния директор на ИААА допуснал оспорващия до д.,
която е заемал преди отстраняването му.
От заключението на вещото
лице представено по делото е видно, че съгласно длъжностно разписание на
ИА"АА", в сила от 19.09.2017 г. и Заповед № РД 02-37/19.09.2017г. на
Изп. Директор на ИААА за изменение на длъжностно разписание, към 26.09.2017 г.
в Главна дирекция Автомобилна инспекция" (ГДАА) - Областен отдел „Автомобилна
администрация" - Стара Загора на пълно работно време са били определени 15
броя служители, със следните длъжности: Началник областен отдел – 1 щ.бр. по
служебно правоотношение, инспектор – 7 щ.бр. по служебно правоотношение;
инспектор – 3 щ.бр. по трудово правоотношение и главен специалист - 3 щ.бр. по
трудово правоотношение.
Със Заповед № РД-02-38 от
25.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ считано от 27.09.2017 г. е изменено длъжностното разписание на
ИА"АА", като съгласно т.8-11 от тази заповед са съкратени 3 щ.бр. за
д. „и.“ по служебно правоотношение в Областен отдел „Автомобилна администрация“
Стара Загора и са разкрити по 1 щ.бр. за д. „и.“ по служебно правоотношение в областните
отдели „Автомобилна администрация“ на агенцията в гр.Сливен, гр.Ямбол и
гр.Хасково.
Със заповед №
877/26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация" - гр. София , на основание чл.106 ал.1 т.2 от
ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с оспорващия за д. „и.“ в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора.
От заключението на
назначената по делото съдебна експертиза става ясно, че съгласно длъжностното
разписание, действало след прекратяване на правоотношението на оспорващия, в
сила от 27.09.2017 г., дл. му - „и." по служебно правоотношение съществува
като наименование (нормативно определена позиция), но са намалени щатните
бройки, предвидени в длъжностното разписание за тази длъжност от 7 на 4.
Вещото лице е извършило
сравнителен анализ като система, функции и задължения между д., която е заемал
оспорващият, и сега съществуващите длъжности „и." в Областен отдел „Автомобилна
администрация" - гр. Стара Загора, при което е констатирал, че преките им
задължения за напълно идентични с тези, посочени в длъжностната характеристика
на жалбоподателя. Експерта е стигнал до извода, че д., заемана от оспорващия, съществува като система
от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика в
Областен отдел „Автомобилна администрация" - Стара Загора след 27.09.2017
г. Различни са единствено изискванията за образователен ценз в зависимост от
това дали д. е определена за заемане по трудово или по служебно правоотношение.
Със Заявление вх. № 13-00-0074/13.08.2016г. оспорващия
поискал на основание чл.82 от ЗДСл да бъде преместен от ОО „АА" Стара
Загора в ОО „АА"- Сливен. По това заявление е представено становище на
и.д. главен директор (съгласно Заповед № 174/12.04.2016г. на изпълнителния
директор на ИААА) на ГД „Автомобилна инспекция" с мнение искането на
служителя за преместване от един областен отдел в друг областен отдел да не се
уважава.
Въз основа на тази
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.
Жалбата е допустима,
оспорената заповед е връчена на оспорващия на 27.09.2017 г., а жалбата е
подадена по пощата на 11.10.2017 г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Подадена е от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като
непосредствен адресат на акта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е
валидна, като изхождаща от компетентен орган. Съгласно чл.7 т.13 от Устройствен
правилник на ИААА, Изпълнителният директор на последната назначава и
освобождава държавните служители в агенцията.
Заповедта, предмет на обжалване, е издадена
в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, а
посоченото правно основание за издаването и - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е достатъчно
да мотивира административния акт, тъй като съвпада с фактическото. При издаване
на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като макар в подадената жалба да е
формулирано оплакване в тази насока, то същото не е обосновано.
Административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните
основания за издаването му. Служебното правоотношение на жалбоподателя е
прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл.7 т.12 от
Устройствения правилник на ИААА, Изпълнителния директор е утвърдил на 25.09.2017
г. промени в длъжностно разписание на агенцията. При съпоставка между предвиденото
към датата на издаване на оспорения административен акт длъжностно разписание на
ОО „Автомобилна администрация“ Стара Загора и предходното длъжностно разписание
на този отдел, и при анализ на действащите към 26.09.2017 г. и 27.09.2017 г.
поименни разписания на длъжностите в ООАА Стара Загора, се извежда фактическият
извод, че преди утвърждаването на сега действащото длъжностно разписание,
жалбоподателят е изпълнявал д. „и.“ по служебно правоотношение в ООАА Стара
Загора, за която в отдела са били предвидени 7 щ.бр.. Поради извършената
промяна в организационната структура на агенцията, без да се засяга
съществуването на последната, считано от 27.09.2017 г.. в ООАА Стара Загора, са
предвидени 4 щ.бр. за дл. „.“ по служебно правоотношение.
За да възникне основанието, посочено в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, следва да се
установи, че д., заемана от служителя като нормативно определена позиция и
система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията
(НПКДА), не съществува или ако д. е запазена, е намален броят на служителите,
ангажирани с нейното изпълнение. Именно този факт се установи от събраните по
делото доказателства, като е намален броя на длъжностите „и“ по служебно
правоотношение в ОО „Автомобилна администрация“ Стара Загора. Действително
изпълняваните от оспорващия служебни функции са идентични с тези осъществявани
и от други служители в отдела заемащи д. „и“, но при установеното намаляване на
числеността, действията на органа по назначаването са насочени към оптимизиране
на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на
по-малко и на по-квалифицирани служители, какъвто е смисълът на съкращението.
По делото безспорно се
установи, че съкратените длъжности за „и“ в ООАА Стара Загора са прехвърлени в
областните отдели на ИААА в гр.Сливен,
гр.Ямбол и гр.Хасково. Освен това е установено и, че оспорващия през 2016 г. е
искал да бъде преместен на същата длъжност в ООАА гр.Сливен. В случая обаче не
може да се направи извода, че е налице хипотезата на чл.87а от ЗДСл, а именно
преобразуване на администрация или преминаване на дейност от една администрация
в друга.
Забраната на чл. 87а от ЗДСл да не се прекратява
служебно правоотношение при преобразуване на администрацията, при преминаване
на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от
закрита администрация в друга, има отношение към чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл,
но не и към т. 2, какъвто е настоящия случай. Тази забрана има за цел запазване
нормалното функциониране на администрацията по смисъла на чл. 36 от ЗА при
промяна на организационната й форма. Когато обаче е налице промяна в
организацията на администрацията чрез преструктурирането й посредством
откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни
бройки, разпоредбата на чл. 87а от ЗДС е неприложима.
Разпоредбата на чл. 11,
ал. 3 от ЗДСЛ посочва, че в акта за назначаване могат да се определят мястото и
характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата
на д.. В случая мястото на работа е посочено и това е ООАА Стара Загора. В
подписаната длъжностна характеристика от С.С. от 12.08.2016 г. е посочена д.
"и." в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара
Загора. Когато мястото на изпълнение на д. е станал задължителен елемент от д.,
съкращаването на длъжности в структурното звено, включително д. на оспорващия,
представлява съкращаване в щата по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – в този смисъл
Решение № 6558 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2016 г. Решение №
14871 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 205/2017 г., Решение № 1552 от
5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13622/2016 г..
Предвид изложеното, след
като ООАА Стара Загора е териториално структурно звено на централизираната
административна структура на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" и е намален щата за д. заемана от оспорващия със заповед на
изпълнителния директор на агенцията, то д. "и." по служебно
правоотношение в този териториален отдел е премахната като нормативна позиция и
като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната
характеристика. Увеличаване на щата на останалите областни отдели е ирелевантен
за правилното решаване на спора. Липсва вменено задължение на изпълнителния
директора на ИААА при съкращаване на д. да предлага други свободни, незаети
длъжности в други структурни звена. Ето защо не може да се направи извод за
нарушаване на принципа на чл. 6 от АПК, неспазване целта на закона и
превратно упражняване на правомощия.
Следователно налице е
реално съкращаване на д., заемана от жалбоподателя, което е основание за
прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая
оспорения административен акт е съобразен с целта на закона, тъй като е
оптимизиран броя на служителите в Областен отдел „Автомобилна администрация"
Стара Загора, като по този начин със заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение се постига резултат, който се обхваща от разума на законовата
норма. Право на органът е да организира структурата си по начин, който да
осигури най-рационалното й по негова преценка функциониране, което обаче е
решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. С намаляването на
бройките за д. са осъществени материалноправните основания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
При липсата на нормативно
установени критерии и правила за това, кои от служителите, изпълняващи една и
съща длъжност, ще останат на работа и на кои служебните правоотношения ще бъдат
прекратени, преценката за това е предоставена изцяло на органа по назначението
и не може да бъде контролирана от съда. (Решение № 8246 от 17.06.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 13684/2013 г., V о.)
Предвид изложеното, съдът
намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на материалните и процесуалните правила по издаването му и в
съответствие с целта на закона, поради което подадената жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изхода на спора искането на оспорващия за присъждане на разноски се явява неоснователно. На основание чл.143, ал.4 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е основателно за сумата от 100 лв..
Водим от горното, Сливенски административен съд, на
основание чл.172, ал.2, предл.5 от АПК,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.С., ЕГН **********, адрес гр.С. З., кв.“Т. ч.“ – ., бл.*, вх.*, ет.* против Заповед № 877/26.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН **********,
адрес гр.С. З., кв.“Т. ч.“ – ., бл.*, вх.*, ет.*, да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, направени по делото разноски в размер на
сумата 100 (сто) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: