Номер 16322.10.2020 г.Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СвиленградТрети наказателен състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
Секретар:Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20205620200547 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000695 от
28.07.2020година на Началника група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на
В. И. Л. с ЕГН ********** от с.Искра, ул.”Цанко
Дюстабанов”№20,общ.Първомай,обл.Пловдив за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца .
Жалбоподателят В. И. Л. в законно предвидения срок обжалва горе цитираното
НП,което счита за неправилно и незаконно-съобразно. Твърди се в жалбата ,че същият не е
знаел,че процесното управлявано от него МПС е било дерегистрирано. С оглед на
изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника група към ОД на МВР Хасково,
РУ Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.
Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 18.06.2020г. в гр.Любимец на бул.Одрин свидетелите-Н. П. К. и Т. Г. Ф. ,
изпълнявали служебните си задължения,когато около 15,00часа спрели за проверка лек
автомобил марка „Фолксваген,модел „Шаран” с рег.№ СА 7218 ТТ,което се движело в
посока гр.Харманли.
Полицейските служители установили,че МПС било управлявано от водача –
жалбоподател,а собственик на автомобила бил Д.С.Б. с ЕГН ********** от гр.София.
1
Полицейските служители извършили служебна проверка в системата на КАТ и
установили,че към момента на проверката моторното превозно средство не било
регистрирано в двумесечния срок от закупуването му и било автоматично дерегистрирано
на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП.
Контролният орган – св.Н. П. К. в присъствието на св.Т. Г. Ф. съставил на
нарушителя –жалбоподател АУАН с № 874792, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП-
управление на МПС с посочен рег.номер,собственост на Д.С.Б. /продавача по договора/ ,
което не било регистрирано по надлежния ред и е било със служебно прекратена
регистрация.
В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в
резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя - нарушител, който не вписал възражения против констатациите.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.
Тъй като нарушението било престъпление по чл.345,ал.2 от НК материалите по АНПр
били изпратени на РП Свиленград по компетентност.
За така извършеното нарушение била уведомена РП Свиленград, която с Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 29.06.2020година е било прекратено
образуваното наказателно производство,поради липса на субективен момент относно
твърдяното престъпление,а именно знание от страна на жалбоподателя,че автомобилът не е
бил регистриран,респективно е с прекратена регистрация.Разпоредено е препис от
постановлението да се изпрати на АНО.
Горепосоченото постановление е входирано в регистратурата на АНО на
08.07.2020г.,на която дата реално е бил уведомен АНО.
Сезиран надлежно с Постановление за прекратяване на наказателно производство от
29.06.2020година, след получаване на образуваната с него преписка, Началника група към
ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, е издал процесното Наказателно постановление
/НП/ №20-0351-000695 от 28.07.2020година., въз основа на съставения АУАН.
НП е редовно връчено – на 21.08.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.
Към АНПр е приложена справка за нарушител/водач, договор за покупко продажба на
МПС от 15.01.2020година,видно от който Д.С.Б. и продал на „Катрина смарт 8“ООД
процесният лек автомобил,както и служебна промяна на регистрация на МПС,от която се
установява собствеността на процесния лек автомобил и прекратяване на регистрация за
лекият автомобил,като видно от последната е с прекратена регистрация на
17.03.2020година,а на 24.06.2020г. е променена регистрацията.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Директора на
ОДМВР - Хасково.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и
от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетеля – Н. П. К. и Т. Г. Ф. .
2
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Н. П. К. и Т. Г. Ф. , които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното
им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в
процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и
предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно
производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и
съдържанието, които да налагат неговата отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на
ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред,
както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на
чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява
процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с
императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с
дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет
на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в
проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен
административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементи се субсумират с
неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на
3
което основание и е наложил предвидените административни наказания.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма
каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя,
респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или
ограничено правото му на защита. Още повече, последната се реализира против фактите, а
не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били
известни и точно,ясно оповестени.
Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от
формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието
на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на всяко от
твърдяните нарушения, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и
правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 –
относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки нарушението с неговите обективни
елементи, под действието на приложимият за същото санкционен -
административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с
който е завършил дейността по правното му квалифициране, предпоставяща правна
преценка, дължима в крайния заключителен акт, ползващ се с правораздавателни
характеристики.
От материалноправна страна, преценено с оглед приложението на материалния
закон, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на
нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175,
ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин ,че на 18.06.2020 г., въззивникът жалбоподател управлявал процесният
лек автомобил, като се движел в гр.Любимец по бул. Одрин в посока гр.Харманли
.Безспорно е и това, че около 15,00часа, бил спрян за проверка от служители на ПУ на МВР
Любимец.Установява се от гласните доказателства, че при извършената проверка
полицейските служители установили, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателят е
бил със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП. Респективно, към
момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил
регистриран по съответния законов ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване. От писмените
доказателства ангажирани от страна на АНО се установява ,че процесното МПС е било
предмет на разпоредителна сделка от 15.01.2020г. ,както и че в двумесечен срок от
придобиването ,новият собственик не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл.
14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое
име, т.к договорът е скл. на дата 15.01.2020г, а нарушението е от дата 18.06.2020г, т.е.
двумесечният срок е изтекъл на дата 15.03.2020г./ ден-неделя,т.е. първият работен ден –
понеделник 16.03.2020г. /. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП
(в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията
4
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен
срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират собственика за прекратяването на регистрацията
(законът не им вменява и такова задължение).
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на
състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха.Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било
собственост на фирма/съгласно писмените доказателства приложени по АНПр/и същото е
било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, водачът-
несобственик на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на
нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП
прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради липса на
субективният елемент на визираното нарушение, тъй като той не е знаел, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
По делото не се претендират разноски от двете страни,поради което съдът не дължи
произнасяне .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия
си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000695 от
28.07.2020година на Началника група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на
В. И. Л. с ЕГН ********** от с.Искра, ул.”Цанко Дюстабанов”№20, общ.Първомай,
5
обл.Пловдив за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6месеца .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6