Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 180 гр. Шумен, 25.02.2011 г.
Шуменският
районен съд, в публичното заседание, на шестнадесети февруари през две хиляди и
единадесета година, в състав
Председател:
Л. Григорова
при
секретаря Д. Х. като
разгледа докладваното от съдията
бр.д. № 4654 по описа за 2010
година, за да
се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.50 от СК.
Депозирана е молба от А.Р.С., ЕГН **********,***
и Д.С.Х., ЕГН **********,***, в която излагат, че са
сключили граждански брак на 24.10.2010 г., като от брака си нямат родени деца. Съпрузите
взели сериозно и непоколебимо решение за прекратяване на брака им по взаимно
съгласие. Двамата съпрузи представят споразумение, относно всички въпроси,
визирани в разпоредбата на чл.51 от СК. На основание изложеното, молят съда да
постанови решение, по силата на което да прекрати брака и одобри споразумението
им по чл.51 от СК.
В съдебно заседание двамата съпрузи
заявяват, че поддържат молбата си за прекратяване на брака.
След
запознаване със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за граждански брак №14/24.10.2010 г. на длъжностното лице по гражданско
състояние при Община – Венец, се доказва по категоричен начин, че А.Р.С., ЕГН **********
и Д.С. С, ЕГН **********, са сключили
граждански брак на 24.10.2010 г. И двамата съпрузи твърдят, че са постигнали
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на гражданският им брак, което поддържат пред
съда и представят писмено споразумение по чл.51 от СК, за уреждане на личните
им и имуществени отношения след развода. Последното отговаря на изискванията на
закона, не противоречи на морала, поради което няма пречки за одобряването му.
Позовавайки се
на изложеното, съдът намира, че разглежданата молба се явява основателна и
доказана и следва да се уважи.
По делото не са
депозирани доказателства от двамата съпрузи, досежно реализирани трудови доходи,
поради което и с оглед трудоспособната им възраст съдът приема, че те са в
състояние да реализират такива, поне в размер на минималната работна заплата за
страната, с оглед на което, съдът определя окончателна държавна такса в размер
на 40.00 лв, като констатира, че процесуалния представител на молителите е внесъл
сума, в размер на 25.00 лв., представляваща държавна такса за водене на делото.
Всеки един от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сума, в размер на 7.50
лв., представляваща остатък от дължимата държавна такса.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак между А.Р.С., ЕГН **********,***
и Д.С. Сейфулова, ЕГН **********,***, сключен на 24.10.2010
г. с акт №14/24.10.2010 г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община - Венец, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ. ОДОБРЯВА, постигнатото между двамата писмено
споразумение по чл.51 от СК, както следва:
СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, в което
молителите са живеели под наем, находящо се в гр. Шумен, ул. „Лозенград” 3-5,
ет.2, ап.26 се предоставя за ползване на съпруга А.Р.С., ЕГН **********;
След прекратяване на брака, страните не дължат издръжка помежду си;
След прекратяване на брака, съпругата възстановява фамилното си име – „Х.”.
Разноските по делото се поемат от страните по равно.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна
такса по делото, в размер на 40.00 лв.
/четиридесет лева/.
ОСЪЖДА
А.Р.С., ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на ШРС сума, в размер на 7.50 лв. /седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща дължима държавна такса за водене на делото.
ОСЪЖДА Д.С. Сейфулова, ЕГН **********,***
да заплати по сметка на ШРС сума, в размер на 7.50 лв. /седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща дължима държавна такса за водене на делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :