Р Е Ш Е Н И Е № 387
гр. МОНТАНА, 23
септември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 02 09 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 247 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на П.К.П. ***
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0243-000134/10.05.2021 г. на Началник Група, РУ Берковица към ОД на МВР
Монтана, с която временно е отнето свидетелството му за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че издадената
Заповед е незаконосъобразна, както и че не е установено по безспорен начин
наличието на материалноправната предпоставка визирана в чл. 171, т. 1, б. „б”
от ЗДвП, тъй като резултата от теста е оспорен и до излизане на резултата от
дадената кръвна проба, този резултат се явява недоказан. Счита, че определящ е
резултатът от кръвното изследване, ПАМ е необоснована, прекомерна и издадена
преждевременно. В с.з. поддържа жалбата и моли да се отмени Заповедта, както и
да му се върне свидетелството за управление на МПС.
Ответната страна Началник Група
„Охранителна Полиция“ към РУ Берковица, ОДМВР Монтана, не взема становище по
жалбата.
В писмо от 26 04 2021 г. на Адм съд
Монтана, Началник РУ Берковица, който административен орган не е страна по
делото, моли жалбата да се приеме за неоснователна, а обжалваната Заповед да
бъде потвърдена.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 14.06.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
Сьс Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0243-000134/10.05.2021
г. на Началник Група, РУ Берковица към ОД на МВР Монтана, на оспорващия временно
е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18
месеца. Заповедта е издадена затова, че на 10.05.2021 г. около 15:45 часа в град Берковица, улица „Пиротски”,
път до заведение „Воденицата”, с посока на движение от ул. „Берковска река” към
местността Калето, управлява лек автомобил БМВ 318И с рег. номер ***, собственост на П.К.П. под въздействието на наркотични вещества, като
уреда отчита положителен резултат на наркотичното вещество канабис 25..Теста е
извършен на мястото на спирането с техническо средство Дрегер друг тест 5000, с
фабричен номер ARJM 0052. Показанията са
оспорени от водача, за което му е издаден талон за изследване с номер 0019273,
в който същият е записал, че не приема показанията на техническото средство. Съставен
е и АУАН.
Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016
г. на Министъра на МВР ОД на МВР Монтана
Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411 от
07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началниците на Група
„Охранителна Полиция“ при РУ Берковица, ОДМВР Монтана са оправомощени
длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото
основание са издадени оспорените заповеди.
Съгласно Удостоверение УРИ 301Р-4108 от
20 02 2019 г. ст. инсп. К*** П. М*** , издателят на
оспорения ИАА е преназначен на длъжност „Началник на група „Охранителна
Полиция“ към РУ – Берковица при ОД на МВР Монтана, считано от 04 12 2018 г.
Съгласно показанията на разпитания
свидетел Е*** А*** , който е актосъставител, на съответните дата и час, той и
неговият колега Б*** Ц*** , са извикани от други техни колеги да извършат
проверка за употреба на наркотични вещества на оспорващия, защото е проявил
подобни признаци и те са се усъмнили, че може да е употребил такива вещества. При
проверката се установява, че водачът управлява под въздействието на наркотично
вещество канабис. Водачът не е приел показанията на техническото средство и е
заявил, че ще даде кръвна проба.
Съгласно показанията на разпитания
свидетел Б*** Ц*** , който е свидетел на съставянето на акта за установяване на
административно нарушнеие. При тестването с техническо средство "Дрегер
5000", който е годен за работа, излиза положителен резултат за
наркотичното вещество канабис 25. Той е лицето извършило проверката за
наркотици и теста е показал наличие на такива. Тест-касетата е разпечатана пред
него и в обсега на камерите на автомобила, лицето е тествано през цялото време
пред камерите на автомобила, а уреда е бил на равна повърхност.
Въз основа на изискани доказателства от
ВМА София, за резултата от извършеното изследване на П.К.П. и взетата от него
кръвна проба на 10 05 2021 г. от ФСМП Берковица, съгласно Талон за изследване №
0019273, е представено заключение от съдебна химикотоксиколигчна експертиза, че
в представените за изследване проби не се установява наличие на наркотични
вещества и резултата е отрицателен.
Въз основа на изискани от ЦСМП Монтана
доказателства, пробите за изследване за употреба на наркотични вещества и техни
аналози от оспорващия са взети в 17:10 ч. и 17:12 ч., т.е. във времето, което е
посочено в Талона за изследване.
По делото са представени още справка за
нарушител, АУАН № GA434251 от 10 05 2021
г., Талон за изследване № 0019273, доказателства за годността на техническото
средство, изследване с дата 13 05 2021 г. за наркотични вещества; възражение
срещу АУАН; справка картон на водача, Протокол за сервизна проверка на „Дрегер
дръг тест 5000“ със заключение годен от дата 15 01 2021 г.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, същият е връчен на дата 13 05 2021
г. /л. 4/, като в него е записано, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок по
административен ред пред по-горестоящия административен орган и по съдебен ред
пред Административен съд Монтана. Жалба против издадената Заповед, в случая е
подадена до Административен съд Монтана, чрез АО на дата 26 05 2021 г., видно
от поставения щемпел на ОД на МВР Монтана /л. 3/, което е в законоустановения
14 дневен срок, същата е от лице с правен интерес - адресата на акта, поради
което се явява допустима за разглеждане по същество.
Видно от цитираната Заповед № 301з-1411
от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, издателят на акта е
компетентен орган да издава актове от вида и характера на оспорената.
Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б”, хипотеза
втора от ЗДвП – За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Настоящият състав приема, че наложената
принудителна административна мярка - Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца, с която са отнети свидетелството
за управление на МПС и контролният талон, е наложена за това, че на посочената
дата и час с годно техническо средство и законово предвиден тест е установено,
че оспорващият управлява МПС след употреба на наркотични вещества. Годността на
техническото средство се установява от представения по делото Протокол за
сервизна проверка на Дрегер дрьг тест 5000“ от дата 15 01 2021 г. и заключението
от тази проверка, че същото е годно. Тези обстоятелства не са спорни между
страните.
Спорно е дали даването на биологични
проби за изследване води до недоказаност на резултата от теста, който е
определящ по смисъла на закона, респ. ПАМ издадена ли е преждевременно,
обоснована ли е, явява ли се прекомерна по отношение на целесъобразността и в
тази връзка нарушени ли са административнопроизводствените правила, респ.
материалния закон.
По своето същество ПАМ не представлява и
не е санкция за извършено нарушение и няма характера и целите на
административнонаказателното производство. Същата има превантивна цел по
смисъла, както на общия чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171
от ЗДвП, а именно да осигурява безопасността на движението по пътищата, респ.
да предотвратява и преустановява административни нарушения.
С нормата на чл. 171 от ЗДвП,
законодателят предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози
може да бъде надлежно установявано, с което и да е от двете алтернативно изброени
в нормата средства, т.е. всяко едно от тези средства е годно доказателство,
което да установи наличието или липсата на тези вещества кьм момента на
извършване на теста, респ. изследването –в закона е употребен разделителният съюз
„или”. Целта на наложената ПАМ е да предотвратява евентуална опасност на
движението по пътищата, което изначално не може да бъде осъществено, ако
оспорените от водача резултати от проверката се приемат за недоказани/невалидни
само поради обстоятелството, че същият този водач даде материал за биологично
изследване и до излизане на резултата от това изследване. Това е така, тъй като
преценката за издаване на ПАМ се прави именно към момента на извършване на
съответната проверка, а приемане на обратното разбиране означава да се допусне
заобикаляне на закона, респ. би било пречка за реално и обективно постигане на
преследваните с нормата цели и на практика би обезсмислило смисъла и целта на тази
временна мярка. По тази причина правната норма предвижда, че ПАМ се налага на
всяко лице, за което с годен и надлежен законов тест е установено, че управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, което означава, че след като тестът е отчел положителен резултат, то
на водача на МПС обосновано и в съответствие сьс законовата норма е наложена
процесната ПАМ. Самият факт, че към момента на проверката е установена употреба
на наркотични вещества е достатъчен, за да обуслови издаването на ПАМ.
Обратното разбиране, би довело до изначална неприложимост на целите на правната
норма, а това не е целта и смисълът на законодателя. В тази връзка резултатите
от биологичното изследване действително са определящи, но същите преследват
друга/различна от наложената с ПАМ цел, не и целта на самата ПАМ. Тези
резултати имат значение към решаване на въпроса за отговорността, което се
извършва в административнонаказателно, респ. наказателно производство, без да
имат значение към основанието за издаване на ПАМ, която има временен, не и
административнонаказателен характер. Издаденият талон за медицинско изследване
и предоставянето от водача на биологичен материал за изследване, не променя и
не се отразява върху отчетения от теста резултат, който е един от законово
предвидените начини за установяване на наркотични вещества или техни аналози
към момента на извършване на проверката, тъй като единствено към този момент и
в случай на такава употреба, целта на ПАМ реално може да бъде постигната или в
случая материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП са
налице.
На следващо място съответствието на
оспорената Заповед с материалния закон, се преценява към момента на нейното
издаване, в който смисъл е чл. 142, ал. 1 от АПК. Установяването на нови факти
от значение за делото след издаване на акта се преценяват към момента на
приключване на устните състезания. Нови факти от значение за делото, обаче, са
такива факти от действителността, които с обратна сила променят правното
значение на фактите, въз основа на които органът е взел своето решение или
такива, които отменят съществуването на първоначалние факти. В случая
отрицателният резултат от лабораторното изследване не е нов факт, който да може
с обратна сила да промени преди това установеният, с годно и законово
техническо средство, положителен резултат. Резултатьт от лабораторното
изследване, като определящ такьв, освен, че е от значение за последващото
решаване на въпроса за отговорността, поражда своите правни последици занапред
/пробата е взета след теста и резултатьт се получава след теста/, т.е. след правопораждащият
факт, който е послужил като основание за издаване на оспорения акт, поради
което и този последващ резултат не се отразява върху неговата правилност,
обоснованост и своевременност.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че целесъобразността на акта, не е предмет на съдебен контрол, в който
смисъл е чл. 145, ал. 1, вр. и по аргумент от чл. 83, ал. 2 от АПК.
Мотивиран от горните съображения и
предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.К.П.
*** против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0243-000134/10.05.2021 г. на Началник Група, РУ Берковица към ОД на МВР
Монтана, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в
който смисъл е чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :