Р Е Ш Е
Н И Е
№134
гр. Несебър, 04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Деница Димова, като разгледа
АНД № 329 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е.Б., срещу наказателно постановление № 16-0304-002432/01.09.2016г. на
началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателката
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. Жалбоподателката счита,
че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че не са спазени чл. 43, ал. 5 ЗАНН и чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Развива съображения в насока за липса на еднозначност при описание
мястото на нарушението. Акцентира върху наличието на нарушение на чл. 42, т. 5 ЗАНН при издаване на АУАН. Твърди, че е преминала на зелен сигнал на
светофарната уредба, а наказващият орган не е доказал категорично обратното. С
тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – РУ гр. Несебър, не
заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 23.08.2016г., около 20:00 часа, в к.к. „Слънчев бряг”, на кръстовището
пред комплекс „Луксори”, регулирано с пътен светофар, работещ в нормален режим,
жалбоподателката управлявала велосипед в посока от „Аквапарк” към хотел
„Карлово”. Движейки се в тази посока жалбоподателката преминала на червен
сигнал на светофарната уредба (за автомобилите). В същото време при зелен
сигнал на светофарната уредба през кръстовището преминавал, осъществявайки
маневра „ляв завой”, лек автомобил „Субару” с рег. № *****. Между автомобила и
велосипеда настъпило произшествие. С оглед произшествието на място бил извикан
св. Д. (мл. автоконтрольор към РУ гр. Несебър), който събрал данни от
участниците в произшествието и достигнал до извод, че жалбоподателката е
преминала на червен сигнал на светофара. Той приел, че за нея не се отнася
светофарната уредба за пешеходците, тъй като е участник в движението като водач
на велосипед, поради което й съставил АУАН № 550216 от 24.08.2016г. за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Съставил и протокол за ПТП № 1616128 от
24.08.2016г., в който отразил констатациите си. АУАН бил предявен на Б., а
препис от него й бил връчен срещу подпис. Въз основа на акта било издадено
обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение №
550216 от 24.08.2016г., протокол за ПТП № 1616128 от 24.08.2016г.,
свидетелските показания на свидетеля Д., заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, заповед 304з-322 от 18.12.2015г. на началника
на РУ Несебър. Единственото фактическо оспорване на жалбоподателката се свежда
до твърдения, че е преминала с велосипеда при зелен сигнал на светофара. Както
се установи от показанията на св. Д. обаче сигналната уредба на светофара е
била червена за водачите на превозни средства и зелена за пешеходците, като
тези изводи той е съобразил с данните на водачите (вкл. и Б.). Въпрос на
тълкуване по съществото на спора е коя от двете уредби е относима за
жалбоподателката като водач на велосипед. Ето защо на практика установените по
делото факти не се оспорват от жалбоподателката, като същата не е вписала
възражения срещу установеното от св. Д. с АУАН и протокола за ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен със заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г.
на Министъра на вътрешните работи, заповед 304з-322 от 18.12.2015г. на
началника на РУ Несебър) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице несъответствия в обстоятелствените части на АУАН и НП, като
всички относими факти са описани по ясен и недвусмислен начин. Противно на
твърденията в жалбата от съдържанието на АУАН е видно, че препис от него е
връчен лично на жалбоподателката, за което тя е положила подписа си. Ето защо
липсва нарушение на чл. 43, ал. 5 ЗАНН. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 ЗАНН, тъй като АУАН е подписан от актосъставителя и от двама свидетели.
Няма нарушение и на чл. 42, т. 5 ЗАНН. В АУАН е цитирана нарушената според
актосъставителя норма и посочването на чл. 6/1 от ЗДвП е достатъчно, за да се
приеме, че е изпълнено изискването на чл. 42, т. 5 ЗАНН. Не се констатират и
несъответствия относно мястото на извършване на нарушението. Описано е, че
става въпрос за кръстовище пред комплекс „Луксори”, като е посочена и посоката
на движение на жалбоподателката от „Аквапарк” към хотел „Карлово”. Ето защо
това описание на мястото на нарушението е достатъчно ясно. Доколкото към
момента к. к. „Слънчев бряг” не съществува като самостоятелна единица, то
посочването на гр. Несебър в текста на АУАН и НП не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Още повече, че в АУАН е конкретизиран и
кварталът, в който е осъществено нарушението (кв. „Чайка”), а в НП е
конкретизирано, че става въпрос за к. к. „Слънчев бряг”. Посочването и на
конкретното кръстовище с обектите, до които се намира и посоката на движение на
жалбоподателката е достатъчно за пълно и ясно описание на мястото на
нарушението. Подобно разбиране е залегнало и в практиката на касационната
инстанция – Решение от 14.10.2010г. по к.н.а.х.д. № 1123/2010г. по описа на
Административен съд Бургас.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно. От
фактическа страна по делото се установява, че в к.к. „Слънчев бряг”, в района
на кръстовището пред комплекс „Луксори”, регулирано с пътен светофар, работещ в
нормален режим, жалбоподателката управлявала велосипед в посока от „Аквапарк”
към хотел „Карлово”. Движейки се в тази посока жалбоподателката преминала на
червен сигнал на светофарната уредба (за автомобилите). В чл. 6, т. 1 ЗДвП е
предвидено, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение
със светлинните сигнали. Според пар. 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В пар. 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е посочено, че „Водач” е лице, което управлява пътно
превозно средство, а според. От своя страна „Пътно превозно средство” е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на
хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите,
тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата (пар. 6, т.
10 от ДР на ЗДвП). „Велосипед” е пътно превозно средство най-малко с две колела, което
се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с
изключение на инвалидните колички (пар. 6, т. 19 от ДР на ЗДвП). От анализа на
тези норми може да се направи извод, че лице, което управлява велосипед по
пътната мрежа е водач на пътно превозно средство. Следователно управляващият
велосипед е участник в движението в качеството му „водач” по смисъла
на пар. 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Като водач той следва да се съобразява със светлинните
сигнали, предвидени за водачите на превозни средства, а не с тези, предвидени
за пешеходците. Всички водачи попадат в обхвата на санкционната норма на чл.
183, ал. 5 ЗДвП, доколкото в нея не е направено разграничение между водачите на
МПС и водачите на други превозни средства. Т.е. жалбоподателката безспорно е
извършила нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, тъй като при управление на ППС не е
съобразила своето поведение със светлинните сигнали на светофарната уредба. По
делото са събрани достатъчно данни (които не са оспорени от жалбоподателката),
че в този момент светлинната уредба за водачите на ППС, с посоката на движение
на жалбоподателката, е била с червен сигнал. Ето защо съдът приема, че в
качеството си на водач на ППС жалбоподателката не е съобразила движението на
управлявания от нея велосипед с установените светлинни сигнали на светофарната
уредба, поради което е нарушила разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Същевременно
от наказващия орган е приложена правилната санкционна норма, а именно чл. 183, ал.
5, т. 1 от ЗДвП. Видно от цитираната норма санкцията за нарушение от вида на
процесното е фиксирана, като наказващият орган не може да наложи друго
наказание, освен глоба в размер на 100 лв. В случая е наложена санкция именно в
този размер, поради което се налага извод, че наказващият орган е действал
законосъобразно и не са налице основания за изменение на НП.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва
да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0304-002432 от 01.09.2016г. на началник
сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Е.Б.Б., ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: