№ 12081
гр. София, 08.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110142189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на И. В. М. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника суми в размер на
662,81 лева – цена за доставена до имот с адрес: С., район „С.“, ул. „М.“ № *,
ет.*, ап. *, топлинна енергия, ведно със законна лихва от 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане; 162,54 лева – законна лихва за периода 15.09.2016
г. – 26.08.2019 г.; 13,60 лева – цена за услуга „дялово разпределение“, ведно
със законна лихва от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане; 3,82 лева –
законна лихва за периода от 31.08.2016 г. до 26.08.2019 г., и 75 лева –
разноски – задължения по изпълнителен лист по частно гражданско дело №
50259/2019 г. на Софийския районен съд, 171. състав.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано
изпълнително дело през 2020 г. за задължения с падеж през 2017 г. Твърди се,
че за същите е започнала да тече давност на 30.04.2017 г., като тя не е
прекъсвана и задълженията са погасени по давност.
В законоустановения срок не е постъпил е отговор на исковата молба от
ответното дружество – „Топлофикация София“ ЕАД.
В съдебното заседание ответникът представя становище, с което се иска
отхвърляне на исковете. Ищцата изцяло поддържа иска си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 71 от делото в препис от изпълнителното
дело изпълнителен лист от 26.08.2020 г. с влязла в сила заповед за изпълнение
1
по чл. 410 ГПК от 27.10.2019 г. по частно гражданско дело № 50259/2019 г.
ищцата С. П. Г. е била осъдена да плати определени задължения на ответника.
Съгласно представено в препис от изпълнителното дело на лист 42 от делото
Разпореждане № 3733612.03.2020 г. по частно гражданско дело № 50259/2019
г. на Софийския районен съд, 171. състав, задълженията са: 662,81 лева – цена
за доставена до имот с адрес: С., район „С.“, ул. „М.“ № *, ет.*, ап. *,
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законна лихва от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане; 162,54 лева –
законна лихва за периода 15.09.2016 г. – 26.08.2019 г.; 13,60 лева – цена за
услуга „дялово разпределение“, ведно със законна лихва от 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане; 3,82 лева – законна лихва за периода от 31.08.2016
г. до 26.08.2019 г., и 75 лева – разноски. Няма данни кога е влязла в сила
издадената на 27.10.2019 г. заповед за изпълнение.
Съгласно представена в препис от изпълнителното дело на лист 40 от
делото молба с вх. № 27212/25.11.2020 г. до частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
Уляна Димоларова на последната ответникът е поискал започване на
изпълнението по изпълнителния лист по частно гражданско дело №
50529/2019 г. на Софийския районен съд, 171. състав, като е поискал налагане
на запор върху вземания по банкови сметки и за трудово възнаграждение.
Образувано е изпълнително дело № 2020858402139 на 25.11.2020 г. Съгласно
представено на лист 63 от делото писмо от националния осигурителен
институт от 25.01.2021 г. такъв запор е наложен на 15.01.2021 г., но няма
несеквестируеми доходи.
Съгласно представена на лист 67 от делото в препис от изпълнителното
дело молба с вх. № 10285/31.03.2022 г. ответното дружество е поискало от
ЧСИ Д. по изпълнителното дело опис на движими вещи на ищцата и тяхната
публична продан.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Ищцата твърди погасяване на вземанията, за които е допуснато
изпълнение с влязъл в сила съдебен акт. Съдът не намира за необходимо да
разглежда в момента продължителността на давностния срок – дали е три-
или петгодишен, като за решаване на делото е достатъчно да се посочи, че
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД предприемането на изпълнителни действия
прекъсва теченето на погасителната давност, а съгласно т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС за изпълнителното
производство прекъсването настъпва от датата на поискване или
предприемане на изпълнително действие, за което е налице валидно искане.
Настоящият съдебен състав намира, че по аргумент за противното от
чл. 424, ал. 1 ГПК длъжникът в заповедното производство не може да се
позовава на каквито и да са обстоятелства за погасяване на вземането по
заповедта за изпълнение, настъпили преди датата на влизането в сила, освен
ако не са налице описаните в посочената разпоредба предпоставки, каквито
по делото не се твърдят.
В случая датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение не е
2
установена, но тя не може да е по-ранна от датата на постановяването от
съда на 27.10.2019 г. Т.е. течене на давностни срокове преди посочената дата
не можа да се разглежда от настоящия съд поради ефектите на влизането на
заповед за изпълнение в сила, които в случая имат сходство с тези на силата
на присъдено нещо на съдебните решения.
Давностният срок, който е започнал да тече за вземанията на ответника
в деня след издаване на заповедта за изпълнение, т.е. на 28.10.2019 г., е
прекъснат на 25.11.2020 г. – т.е. малко повече от една година по-късно, преди
изтичане на каъвто и да е давностен срок, с искането до ЧСИ Д. за налагане на
запор върху вземания по новообразуваното изпълнително дело. Давността е
започнала да тече отново на следващия ден – 26.11.2020 г.
И този давностен срок е прекъснат с последващата молба от 31.03.2022
г. на ответника до ЧСИ за насрочване на изпълнение към недвижими вещи на
ищцата, като отново са изминали по-малко от три години, т.е. дори и да се
прилага краткият давностен срок, той не е изтекъл. От 31.03.2022 г. до датата
на исковата молба, а дори и до датата на настоящото решение, също не е
изтекла давност. Поради това искът е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът по чл. 78, ал.
3 ГПК. Същият е поискал юрисконсултско възнаграждение с молба от
16.05.2023 г. (на лист 37 от делото), но по делото не са извършени други
действия освен подаването на тази молба, която е бланкетна, и поради това не
е извършена работа, която да оправдава присъждане на разноски. Такива не
следва да се присъждат. По делото не е представен списък с разноски от
ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. Г. установителен иск по чл. 439 ГПК
за признаване за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“, № 23б, че
С. П. Г., с ЕГН: **********, и адрес: С., район „С.“, ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *,
не дължи на дружеството сумите 662,81 лева (шестотин шестдесет и два лева
и 81 ст.) – цена за доставена до имот с адрес: С., район „С.“, ул. „М.“ № *,
ет.*, ап. *, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане; 162,54 лева (сто шестдесет и два лева и 54 ст.) –
законна лихва за периода 15.09.2016 г. – 26.08.2019 г.; 13,60 лева (тринадесет
лева и 60 ст.) – цена за услуга „дялово разпределение“, ведно със законната
лихва от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане; 3,82 лева (три лева и 82
ст.) – законна лихва за периода от 31.08.2016 г. до 26.08.2019 г., и 75 лева
(седемдесет и пет лева) – разноски – задължения по изпълнителен лист по
частно гражданско дело № 50259/2019 г. на Софийския районен съд, 171.
състав.
3
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4