Мотиви към присъда №4 от 12. 01.
2017г. по НОХД №1326/2016г. по описа на Великотърновски
районен съд.
ОБВИНЕНИЕТО е
срещу подсъдимия П.Н.И., роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
работещ, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, в това, че на 12.12.2014 г. в гр. В. Търново,
в съдебно заседание по гр. дело № 2637/2014г. по описа на Районен съд гр. В.
Търново, пред Районен съдия Владимир Балджиев,
посредствено - чрез пълномощника си адвокат П.Б.Ч. от Адвокатска колегия гр. В.
Търново, съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание,
когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност
- Нотариален акт за дарение на недвижим имот - земеделска земя от 20.12.2000
г., № 731, том IV, дело № 1402/2000 г. на нотариус Д.Д., вписан под № 145 в
регистъра на Нотариалната камара, съставен от Й.М.С - помощник нотариус при
нотариус Д.Д., в качеството му на длъжностно лице, в кръга на службата си, в
който удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван тоя документ
като доказателство за тия обстоятелства - че Н.И.Н., ЕГН ********** е подписал
като дарител договор за дарение със сина си П.Н.И. на нива № 042015 от 12,449
дка., шеста категория, местност „Акема”, с. Орловец,
общ. П. Тръмбеш, обл. В.
Търново - престъпление по чл. 316, пр.3, вр. чл. 311, ал. 1 от НК.
Подс.И., моли съда да го признае за невинен. Твърди, че баща му лично е
положил подписа в нотариалния акт за дарение пред нотариус.
Защитникът – АДВ. П. –моли съда за постановяване на оправдателна
присъда по повдигнатото обвинение за извършено
от него престъпление от общ характер по чл. 316,
вр. чл. 311 от НК. Счита, че в хода на процеса не се
доказа безспорно, че подсъдимият с поведението си е осъществил от обективна и
субективна страна на престъплението. Намира,че деянието е несъставомерно
на първо място, тъй като
подсъдимият няма качеството „длъжностно
лице” и не може да е субект на престъплението по чл. 311 от НК, който се явява
основен състав във връзка с чл. 316 от НК. Счита също, че в процеса не е изяснено
как се е стигнало до полагане на подписа от подсъдимия на мястото, където е
следвало да бъде подписан баща му Н.Н.. Намира обвинението за несъставомерно от субективна страна, поради липса на пряк
умисъл за извършване на престъплението.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното :
Видно
от приложеното по делото свидетелство и снетите данни за самоличността подс.П.Н.И., роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
работи, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, е неосъждан.
От обясненията на подс.И. и показанията на св. Н.И.Н. и на св.Н.И., се
установи, че подсъдимият е син на първия свидетел и брат на втория. Всички
живеят в гр.Полски Тръмбеш. Св.Н.Н. бил прекарал два
мини инсулта, което се отразило на паметта му. През 2000 година според
показанията на св. И.И., баща му св.Н. живеел безгрижно, изпивал парите от
пенсията си и не се интересувал от нищо. Подс.П.И. по
това време се занимавал с развъждане на риба, като баща му - св.Н. работел като пазач в рибарника.
От приложения по делото
официално заверен препис на договор за доброволна делба, с нотариална заверка
на подписа от 20.12.2000г. и оригинал на
нотариален акт № 731, том IV, дело № 1402/2000 г. на нотариус Д.Д., вписан под
№ 145 в регистъра на Нотариалната камара, се установява, че на 20.12.2000г.,
същите са били съставени от починалия Йордан Миланов, който видно от
показанията на св.Д., към този момент е работел като помощник нотариус в
нотариалната кантора на св.Д. и е бил правоспособен да извършва нотариални
актове.
Предмет на договора за
доброволна делба сключен между страни - св. Н.И.Н. и неговия брат Руси И.Н. ***.
Търново, бил подялбата на правото на собственост на притежавана в режим на
съсобственост на земеделска земя - нива на площ от 24.897 дка, в местността
"Акема" в землището на с.Орловец, общ.П.Тръмбеш.
На същата дата 20.12.2000г. в
гр. В. Търново, Й.М.С - помощник нотариус при нотариус Д.Д. съставил и
посочения по-горе Нотариален акт за дарение на недвижим имот - земеделска земя
от 20.12.2000 г., № 731, том IV, дело № 1402/2000 г. на нотариус Д.Д., вписан
под № 145 в регистъра на Нотариалната камара, по силата на който Н.И.Н., дарил
на сина си П.Н.И., като нива № 042015 от 12,449 дка, шеста категория, местност
«Акема», с. Орловец, общ. П. Тръмбеш,
обл. В.Търново.
От заключението по извършените
графически експертизи се установи, че подписа за „дарител" от представения
за изследване Нотариален акт за дарение на недвижим имот-земеделска земя № 732,
том IV, per. № 15380, дело № 1402 от 2000г.
не е положен от св.Н.И.Н.. Подписът за „дарител" в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот-земеделска земя № 732, том IV, per. № 15380, дело № 1402 от 2000г.
е положен от подс.П.Н.И.. Подс.
И. е положил подписа си за „дарен" в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот-земеделска земя № 732, том IV, per. № 15380, дело № 1402 от 2000г.,
а за „съделители
1" в Договор за доброволна делба от 20.12.2000г., подписът не е положен от
св.Н.И.Н., а от подс.П.Н.И..
Обстоятелството, че както в
договора за делба, така и в договора за дарение, липсва отразяване на действия
извършвани от представител - подс.П.И., и
заключението по извършената експертиза, се налага фактическия извод, че
последния лично е поставил подписа под
двата документа от името на своя баща - св.Н.Н., без да е отбелязано, че е оправомощен да
действа, като негов представител.
От показанията на св. Б.И., се
установи, че същата работи във фирма занимаваща се с изкупуване на земеделски
земи. По този повод при нея в гр.Полски Тръмбеш се
явил бащата на подсъдимия - св.Н.Н., като предложил за продажба земеделските си
земи. Св.И. по същото време била пълномощник на "Цана Ю"ООД гр.София
и изкупувала земи за негова сметка. Уговорили се св.Н. да се снабди с
необходимите документи и да извършат сделката.
От приложения по делото,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 23.11.2007 г., № 2984, том
15, per. № 17110, дело № 2395/2007 г. на Т.Б., нотариус в
района Великотърновски районен съд, вписана под № 183 в регистъра на
Нотариалната камара, се установява, че на 23.11.2007 г. в гр. В. Търново, св. Н.Н. е
сключил договор за продажба на нива № 042015 от 12,449 дка, шеста категория,
местност «Акема», с. Орловец, общ. П. Тръмбеш, обл. В. Търново, с
купувач - „Цана Ю" ООД гр. София, чрез пълномощника на дружеството Б.И.И..
Видно от показанията на св.И.,
две-три години след извършване на продажбата, подс.П.И.
посетил св.Б.И. и заявил, че земите които е закупила не са на неговия баща -
св.Н.Н., тъй като последния му ги бил прехвърлил, като и показал и договора за
дарение. Св.И. му отговорила, че в такъв случай спора ще се разреши по съдебен
ред.
От показанията на св.Ч., се
установи, че във връзка със възникналия правен спор, през лятото на
2014г., бил потърсен за съдействие от подс.И. и неговата съпруга, тъй като преди време бил оказал
съдействие в качеството си на адвокат на неговата дъщеря. Подс.И.
запознал св.Ч. с фактите по спора, като твърдял, че "Цана Ю"ООД, били
закупили от неговия баща земеделските земи, на които не бил собственик, тъй
като били прехвърлени по-рано на подсъдимия
с договор за дарение. Подс.И. предоставил на
св.Ч. необходимите документи в това
число и оригинал на нотариалния акт за дарение.
Видно от материалите по гр.
дело № 2637/2014г. на ВТРС, на 10.09.2014 г. свидетелят адв.
П.Ч., като пълномощник на обвиняемия П.И., предявил ревандикационен
иск срещу „Цана Ю" ООД гр. София, за имот - нива № 042015 от 12,449 дка,
шеста категория, местност «Акема», с. Орловец, общ.
П. Тръмбеш, обл. В. Търново.
Св.Ч. изложил в исковата молба твърденията на своя доверител - подс.И., като обосновал претенцията му позовавайки се на
договора за дарение, материализиран в нотариалния акт представен му от
последния. От описа към исковата молба и приложените материали, се установява,
че към исковата молба бил приложен заверен от адв.Ч.
препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот-земеделска земя № 732, том
IV, per. № 15380, дело № 1402 от 2000г.
Въз основа на исковата молба било образувано посоченото по-горе
гражданско дело, като видно от приложения протокол, от открито съдебно заседание на 12.12.2014 г.
в гр. В. Търново, във връзка с открито производство по оспорване на
автентичността на документ, досежно подписа на
дарител, св. Ч., в качеството си на пълномощник на подс.
П.И., представил пред съда в състав районен съдия Балджиев,
оригинала на Нотариален акт за дарение на недвижим имот -земеделска земя от
20.12.2000 г., № 731, том IV, дело № 1402/2000 г. В производството е взел лично
участие и подс.И., според изрично отразеното в
протокола. След като съдът е открил производство по оспорване на документа и е разпределил доказателствената тежест, св.Ч.
е поискал извършването на експертиза на подпис и е представил оригинал на нотариалния акт № 731, том IV, дело №
1402/2000 г..
Горната фактическа обстановка
съдът установи от посочените при извеждане на конкретните фактически
констатации, гласни и писмени доказателства. Основния спорен въпрос по делото -
дали подписът на дарител положен в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот-земеделска земя № 732, том IV, per. № 15380, дело № 1402 от
2000г., е автентичен и кой е неговият автор, според съда се разреши убедително
от заключението по извършената графическа експертиза. Подс.И.
е положил подписа след "дарител", за да удостовери автентичността на
материализираното изявления в договора. Показанията на св.Н.Н., предвид
напредналата възраст на свидетеля, неяснотата и противоречивостта си не
представляват достоверен доказателствен източник за установяване на касаещия
производството факт. Ето защо, съдът се базира преди всичко на обективното
изследване, извършено в хода на графическата експертиза.
Показанията на св.К. не
съдържат информация, която да ползва установяването на фактите по делото.
Фактът, че подс.П.И. му се е похвалил, че е взел нивите или изявленията на
св.Н.Н., че ще даде част от нивите на сина си - подс.И.,
не опровергават обективно установеният факт, че всъщност подписът на договора
за дарение е положен от подс.И.. Св.К. не е участвал
в нотариалното производство и неговите показания не възпроизвеждат информация,
която да е годна основа за извеждането на фактически констатации, касаещи
производството.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Починалия Й.М.С - помощник нотариус при нотариус Д.Д., в качеството му
на длъжностно лице, по смисъла на чл.93, ал.1, б."б" от НК, в кръга
на службата си е съставил неистински официален документ - Нотариален акт за дарение на недвижим имот -
земеделска земя от 20.12.2000 г., № 731, том IV, дело № 1402/2000 г. на
нотариус Д.Д., вписан под № 145 в регистъра на Нотариалната камара, като
удостоверил невярното обстоятелство, че Н.И.Н. е подписал, като дарител
договор за дарение със сина си П.Н.И. на нива № 042015 от 12,449 дка., шеста
категория, местност „Акема”, с. Орловец, общ. П. Тръмбеш, обл. В. Търново.
Нотариалния акт представлява комплексен документ, който съдържа частния диспозитивен документ - договор за дарение и официалния -
нотариалното удостоверяване. Този проблем е засегнат изрично в т.4 на
Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г.,
Пленум на ВС, в което се приема, че нотариалната заверка на частния документ не
го превръща в официален документ. В тези случаи е налице комплекс от документи
на една и съща материална основа: частен документ, съставен от частни лица, и
официален документ - нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно
лице в кръга на службата му. При съставянето на официалния документ е
осъществено от длъжностното лице лъжливо документиране, с което е осъществен
съставът по чл.311, ал.1 от НК. Удостоверен е неверния факт, че св.Н.Н. е положил
подписа си, с което е удостоверил
изявлението, материализирано в договора за дарение, в качеството си на дарител.
Деянието е
извършено на 20.12.2000г., като поради изтеклата погасителна давност и смъртта
на длъжностното лице, не може да се търси отговорност. За това деяние не може
да се търси отговорност и на подс. И..
Във времето обаче,
не се е променил характера на съставения официален документ - нотариален акт и
той продължава да бъде продукт на невярно документиране - т.е. с невярно
съдържание относно обстоятелството, че св.Н.Н.,
като участник в нотариалното производство, е положил подписа си, като дарител.
С употребата
на оригинала от нотариалния акт на 12.12.2014г., в съдебното заседание по гр. дело №
2637/2014г. по описа на Районен съд гр. В. Търново, пред Районен съдия Владимир
Балджиев, посредствено - чрез пълномощника си адвокат
П.Б.Ч. от ВТАК, подс. П.Н.И., съзнателно се ползвал от официален документ с
невярно съдържание, когато от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.316, пр.3, вр. чл. 311, ал. 1
от НК.
Св.Ч. не е съзнавал
престъпния характер на документа, поради което деянието е осъществено при
посредствено извършителство.
От обективна страна се е ползвал от официален документ с невярно
съдържание - предмет на невярно документиране от длъжностно лице по чл.311,
ал.1 от НК, за съставянето на който не
може да му се търси наказателна отговорност, поради изтекла давност. Ползването
е осъществено в рамките на съдебно гражданско производство за доказване факта
сключен договор за дарение на право на собственост върху недвижим имот, относно
което е налице правен спор. Представянето
е осъществено, чрез процесуалното действие на своя пълномощник адв.Ч., който не е съзнавал характера на документа.
За съставомерността на деянието не е
необходимо субекта на престъплението по чл.316, вр. с
чл.311, ал.1 от НК, да притежава
специалното качество на длъжностно лице.
По отношение
възможността да се търси отговорност по чл.316 от НК, на лице което е участвало
в съставянето на документа, в решение
№70от 13.II.1970 г. по н. д. № 34/70 г., I н. о. на ВС, се приема, че
извършител на престъплението по чл. 316 НК може да бъде не само този, който съзнателно се ползува от неистински или
преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по чл. 315 НК , съставен от другиго, но и онзи,
който съзнателно ползува такъв документ, макар и да е участвувал
в съставянето или преправянето му, но само когато от него за самото съставяне
или преправяне не може да се търси наказателна отговорност поради амнистия,
давност или други причини. Следователно кръгът на лицата, от които може да се
търси наказателна отговорност за ползуване на
документите по чл. 308 - 315 НК , по действуващия Наказателен кодекс е разширен, като в него са
включени и лицата, които са участвували в съставянето
или преправянето на документа, ако за товар не може да им се търси наказателна
отговорност. Налице ли е възможност за такава отговорност, тя поглъща
отговорността за последвалото ползуване на документа.
Пречките за реализирането на тази основна отговорност не могат да доведат до
отпадане и на отговорността за ползуване на документа
и да поставят ползувателите, които пряко са участвували в съставянето или преправянето на документите,
в по-благоприятно положение от тези, които съзнателно ползуват
документи, съставени от другиго.
От субективна
страна подс.И. е съзнавал, че държи документ, който е
продукт на невярно документиране от длъжностно лице, съзнавал, е че чрез своя
пълномощник го представя в рамките на съдебния спор за да се ползва от неговата
удостоверителна сила, относно факта на осъществения
нотариален акт, като от волева страна е искал да осъществи ползването за целите
на доказването. Доказателство за съзнаването на невярното съдържание на
документа е обстоятелството, че именно той е положил подписа в графата на
дарител, без да е бил оправомощен в качеството си на
представител да договаря сам със себе
си, тъй като такова обстоятелство изобщо не е отразено в съдържанието на акта,
а и не се твърди.
За извършеното престъпление по чл.316, вр. с чл.311, ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване
от свобода за срок до 5 години.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид добрите характеристични
данни на подсъдимия, липсата на предишни осъждания, както и обстоятелството, че
действията са извършвани да защити правото на собственост върху имоти, които е
считал, че баща му лекомислено е отчуждил, с което е накърнил правата му. Това
намерение е облекчило процеса при вземане на решението за извършване на
деянието и се явява смекчаващо вината обстоятелство.
Отегчаващо
отговорността обстоятелства не се разкриват.
Предвид
горното съдът намира, че обществената опасност на деянието е висока, предвид на
това, че се засягат обществените отношения свързани ползването на документа и
то за доказване на права в съдебен процес. Степента на обществена опасност на
подсъдимия, обаче е невисока, поради което и като съобрази мотивите и подбудите
за извършване на деянието, личността на подсъдимия и необходимостта преди
всичко да се предупреди и превъзпита, съдът намери, че целите на наказанието по
чл. 36 от НК ще се постигнат, като му се наложи предвиденото наказание към
минимума, а именно – лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Основаната цел
на така наложеното наказание е оказване на превъзпитателно въздействие и
поправяне на подсъдимия, поради което при наличието на предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК – липса на предходно осъждане за престъпление от общ характер,
налагане на наказание ЛОС до три години и възможност да се постигнат целите на
общата и индивидуална превенция без ефективно изтърпяване, съдът отложи изпълнението на наказанието за
срок от три години.
При този изход
на делото, на осн. Чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подс.И. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото
разноски, възлизащи на сумата от 254.06 лева,
както и 5 лв. – ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: