№ 136
гр. гр. Добрич, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500404 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Я.Х. М.
от с.К., общ.В., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №260028/19.03.2021г. по гр.д.
№649/2019г. на Каварненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от
въззивника срещу Б. ПЛ. М. и П.П. М. искове за прогласяване нищожността на нотариален
акт за дарение на недвижим имот №26 т.1 рег.№353 д.№24/2017г., вписан вх.рег.
№341/27.02.2017г. акт №162 т.1 д.№122/2017г., поради липса на съгласие – чл.26 ал.2 пр.2 от
ЗЗД, отхвърлен е предявеният въззивника срещу П.П. М. иск за предаване на основание
чл.108 от ЗС владението на недвижим имот, представляващ жилищна сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр.КаВ. с площ от 61 кв.м., на два етажа и
въззивникът е осъден да заплати на другата страна разноските по делото.
В жалбата са изложени доводи за недопустимост на атакувания съдебен акт, постановен
отчасти по непредявен иск. Изложени са и доводи за неправилност на съдебния акт,
постановен по предявените искове. Необосновано било прието от първоинстанционния съд,
че спорният имот не бил съпружеска имуществена на въззивника – ищец и въззиваемата -
ответница П.П. М.. Изводът бил формиран в противоречие на събраните по делото
доказателства за построяване на жилищната сграда по време на съвместното съжителство на
ищеца с ответницата и после въвеждането й в експлоатация по време, докато те били
съпрузи. Тези обстоятелства означавали, че имотът е на двамата съпрузи и отчуждаването
му от единия от тях, без знанието и съгласието на другия, водело до нищожност на
разпореждането. Налице били и всички предпоставки за основателност на предявения иск по
1
чл.108 от ЗС – ищецът е собственик на спорния имот, ответницата го владее и владението й
е без правно основание. По тези съображения се настоява на обжалваното решение и
постановяване на друго за удовлетворяване на предявените искове.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемите П.П. М. и Б. ПЛ. М., двамата от гр.КаВ., чрез
упълномощения адвокат, оспорват жалбата като неоснователна и молят за потвърждаване
решението на районния съд.
От извършената от въззивния съд служебна и по посоченото в жалбата проверка се
установява следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Я.Х. М. срещу П.П.
М. и Б. ПЛ. М..
В исковата молба е изложено, че ищецът притежава 1/2 идеална част от правото на
собственост върху недвижим имот в гр.КаВ., съставляващ жилищна сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта, двуетажна, със застроена площ от 61 кв.м.
Сградата била построена въз основа на отстъпено на ответницата П.П. М. право на строеж
върху общински поземлен имот, изграждането било осъществено по време на брака на
ищеца с тази ответница и имотът съставлявал съпружеска имуществена общност. С решение
№47/13.04.2018г. по гр.д.№518/2017г. на КРС бракът между двамата бил прекратен, което
ищецът узнал в края на 2018г. При извършена от него по този повод проверка в службата по
вписванията ищецът узнал, че с договор, сключен с нотариален акт №26 т.1 рег.
№353/27.02.2017г. на нотариус с рег.№538 и район на действие КРС, ответницата П.П. М.
дарила целия описан недвижим имот на втория ответник Б. ПЛ. М.. Дарението било
извършено без знанието и съгласието на ищеца. Имотът продължавал да се владее от
ответницата П.П. М..
Въз основа на така изложените обстоятелства ищецът е заявил искания договорът за дарение
да бъде обявен за нищожен на осн.чл.26 от ЗЗД – до размера на 1/2 идеална част от дарения
имот и ответницата П.П. М. да бъде осъдена на осн.чл.108 от ЗС да предаде на ищеца
владението върху 1/2 идеална част от имота.
По така предявените претенции първоинстанционният съд е приел, че на първо място е
сезиран с иск по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД – да бъде обявен за нищожен, като сключен при
липса на съгласие, договорът, обективиран в нотариален акт №26 т.1 рег.№353/27.02.2017г.
на нотариус с рег.№538 и район на действие КРС, с който П. М. дарила на Б. ПЛ. М.
недвижимия имот – жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на
гр.КаВ.. Прието е, че щом претенцията касае разпореждане с имот съпружеска имуществена
общност, извършено от единия съпруг без съгласието на другия, претендираната нищожност
поради липса на съгласие следва да се преценява при прилагане на чл.24 ал.4 от СК. При
констатация, че искът е предявен след изтичане на срока по чл.24 ал.4 от СК и
разпореждането няма за предмет общ на двамата съпрузи недвижим имот, е направен извод,
че атакуваният договор не е нищожен на осн.чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. Постановено е решение,
2
с което е отхвърлен иск за установяване нищожността на сключения между ответниците
договор за дарение поради липса на съгласие – чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. По втория предявен
иск по чл.108 от ЗС е постановено решение, с което е отхвърлена претенция за ревандикация
на недвижим имот - жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на
гр.КаВ..
Решението е постановено по непредявени искове.
От една страна, ищецът не е атакувал сключения между ответниците договор изцяло и не е
претендирал ревандикиране на целия недвижим имот; и двете претенции са заявени само до
размера на 1/2 идеална част от недвижимия имот.
От друга страна между разпоредбите на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД и чл.24 ал.4 от СК няма
връзка. Всяка от тях по отделно предвижда различни фактически състави, чието
осъществяване съставлява отделно основание за опорочаване на дадена сделка.
Фактическият състав на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД се свежда до това, че страна по договора,
участвала в сключването му, е направила волеизявление за сключване, но съгласието й е
било изтръгнато с насилие или е било дадено на шега, или като учебен пример. Сключеният
при липса на съгласие договор е нищожен и никога не може да породи действие.
Фактическият състав на чл.24 ал.4 от СК се свежда до това, че само единият съпруг се е
разпоредил с общ на двамата съпрузи недвижим имот. Това разпореждане не е нищожно, но
е непротивопоставимо на другия съпруг и действието му се стабилизира, ако неучаствалият
в договора съпруг не го оспори в предвидените в разпоредбата преклузивни срокове.
В настоящия случай заявените в исковата молба фактически основания подвеждат първия
предявен иск под нормата на чл.24 ал.4 от СК. Действително, в исковата молба се съдържа,
че извършеното от съпругата разпореждане е без съгласието на съпруга, но тук това не е
въведено в смисъла по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, изложен по-горе, а в смисъл, че ищецът не е
участвал в сключения само от съпругата му договор, което кореспондира с хипотезата на
чл.24 ал.4 от СК. Не следва друго от формулирания петитум на исковата молба договорът да
бъде обявен за нищожен /за 1/2 идеална част/ и дадената в исковата молба правна
квалификация по чл.26 от ЗЗД на тази претенция. Неправилната /и неконкретна/ правна
квалификация в исковата молба не е обвързваща за съда, а непрецизно формулираният
петитум следва да се възприема в неговия цялостен смисъл и свързано с обстоятелствата, с
които той се обосновава.
В съответствие с чл.270 ал.3 от ГПК недопустимо постановеното по непредявени искове
решение следва да се обезсили. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за
разглеждане на предявения иск по чл.24 ал.4 от СК – да бъде обявен за недействителен по
отношение на ищеца договорът, с който първата ответница, по време на брака си с ищеца,
дарила на ответника недвижим имот, съпружеска имуществена общност – до размера на 1/2
идеална част от дарения имот. При новото разглеждане следва да се прецени допустимостта
на тази претенция, с оглед спазването на предвидените в чл.24 ал.4 от СК преклузивни
срокове за предявяването й. Решението следва да се обезсили и делото да се върне за ново
разглеждане, включително и в частта по предявения иск по чл.108 от ЗС иск за
3
ревандикиране на 1/2 идеална част от недвижимия имот, тъй като резултатът по него е
обусловен от резултата по първия иск.
При новото решаване на спора и съобразно изхода от него първоинстанционният съд следва
да се произнесе за разноските в настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260028/19.03.2021г. по гр.д.№649/2019г. на Каварненския районен
съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне от друг състав по
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4