РЕШЕНИЕ
№…………………./………………2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми
състав
На десети март Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 678
по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на С.И.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, депозирана чрез адв.Р.Д. против Наказателно постановление № 462700-F502707/10.09.2019 г.,
издадено от Б.С.Г.- Началник на Отдел „Оперативни дейности"- Варна в ЦУ на
НАП, с което на И. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС.
В жалбата не се оспорва нарушението, иска
се намаляване на наложената санкция. Изтъкват се основания за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание възз. не се явява , а се
представлява от адв.Д., който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Въззиваемата
страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Николова,
която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
03.05.2019 г. служители на ТД на НАП-Варна , сред които и П.Д., извършили
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС -механа „ Калимански хан“, находящ се в с.
Калиманци, ул. Втора № 26, стопанисван от ЕООД „Либретиста" с ЕИК
*********. В хода на проверката било констатирано, че в обекта като сервитьор
работи С.И.И. с ЕГН ********** , с адрес ***, като
същата не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. В
хода на проверката било констатирано, че в търговския обект има монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство с ИН на ФУ ED 330247 и при извършена
контролна покупка от органите по приходите на 1 бр. минерална вода, 1бр.
таратор, 3 бр. салата, 2бр. пърленка, 3 бр. основно
ястие и 4 бр. питиета на обща стойност 55,30 лв., за покупката не бил издаден
фискален бон от наличното в обекта ФУ ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ ED330247
и ИН на ФП 44330247. Сумата била заплатена в брой от П.С.Д. с шест банкноти по
10 лв. на С.И.И. - сервитьор в обекта в 16:58 ч. За
горепосочената сума от 55.30 лв. от С.И.И. не бил издаден
фискален бон от въведеното в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № H-18 /
13.12.2006 г. на МФ. Бил изведен КЛЕН от въведеното в обекта ФУ, от който било
установено, че няма маркирана продажба за описаната покупка преди извеждане на
дневен финансов отчет изведен от ФУ след легитимация от страна на проверяващия
екип. Констатациите от проверката били отразени в Протокол за извършена
проверка № 0280260/03.05.2019год.
При
тези констатации проверяващите органи преценили, че възз.
не е изпълнила задължението си да издаде фискален бон от въведеното в обекта
фискално устройство или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на
изискванията на Наредба № H-18 / 13.12.2006 г. на МФ. Поради
това на 31.07.2019г. П.Д. съставила АУАН срещу въззивницата,
в което било описано допуснатото според него нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС.
АУАН
бил съставен в присъствието на въззивницата,
която го подписала без възражение. В срокът по чл.44 от ЗАНН, също не постъпили
възражения.
На 10.09.2019г. било издадено НП,
предмет на настоящата въззивна проверка, като АНО
възприел изцяло фактическите и правни констатации на актосъставителя.
НП било връчено упълномощено лице на 20.01.2020г.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол, дневен финансов
отчет, клен, описи на парични средства, справка за лица работещи в обект,
заповеди, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник
отдел „Оперативни дейности „ –Варна при ЦУ НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице-
инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, съобразно цитираната заповед , ЗДДС и Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ. Отделно от това в чл.193, ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването
на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда на Закона за административните нарушения
и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се
съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл.193,
ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява
нарушения на ЗДДС. НП пък е издадено от Началник отдел „Оперативни дейности „
–Варна при ЦУ НАП, който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., приложена по преписката.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо
АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
В хода на административнонаказателното
производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на
защита от страна на възз., спрямо коятоо
е наложена глобата. Съставеният АУАН и издаденото НП притежават изискуемите
реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193,
ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било
извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и
ясно. Отдавна в теорията и съдебната практика е утвърдено разбирането, че
наказаният субект се защитава срещу фактите описани в АУАН и НП, а не срещу
дадената им правна квалификация. А фактите в АУАН и НП ясно посочват каква е
волята на АНО и за какво нарушение е санкциониран въззивникът.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 185, ал.3 от ЗДДС, тъй като не е издала фискален
бон за извършена продажба на 03.05.2019год. на 1 бр. минерална вода, 1бр.
таратор, 3 бр. салата, 2бр. пърленка, 3 бр. основно
ястие и 4 бр. питиета на обща стойност 55,30 лв. в механа„ Калимански
хан“, находяща се в с. Калиманци.
Нормата на чл.185, ал.3 от ЗДДС предвижда
санкция за ФЛ, , което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118,
ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ
На свой ред нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
В конкретния случай в хода на съдебното
следствие по безспорен и категоричен начин от събрани по делото доказателства
бе установено, че на 03.05.2019год. въззивницата,
като сервитьор в механа„ Калимански хан“, находяща се в с. Калиманци е извършила продажба на 1 бр.
минерална вода, 1бр. таратор, 3 бр. салата, 2бр. пърленка,
3 бр. основно ястие и 4 бр. питиета на обща стойност 55,30 лв., която сума е
била заплатена в брой от П.Д., но продажбата не е била регистрирана на ФУ (не е
била издадена касова бележка за конкретната продажба). В горната насока са приложените
по делото писмени доказателства- протокол от извършена проверка и клен от деня
на проверката. Нарушението не се оспорва от възз. Ето
защо, настоящият съд нарушението вменено във вина на въззивницата
е доказано по безспорен и категоричен начин.
В случая АНО е дал правилна квалификация на
извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкция по чл. 185, ал.3 от ЗДДС доколкото именно тази разпоредба предвижда санкция за ФЛ което не е издало
фискален бон. Досежно размера на наложеното наказание
обаче – глоба в размер на 300лв. съдът счете, че същият е завишен доколкото от
една страна в НП липсват каквито и да било мотиви досежно
размера на наложената над минималния размер санкция, а от друга с оглед липсата
на каквито и да било данни за наличие на отегчаващи адм.наказателната
отговорност обстоятелства. Счете, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер, че постигне в пълнота целите както на генералната така и на
специалната превенция, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и
прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание
глоба от 300лв. на 100лв.
В случая съдът както очевидно и АНО
намира, че нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение, доколкото
данни още по-малко пък доказателства, които да водят на извод, че
констатираното нарушение се отличава от останалите от своя вид с по-ниска
степен на обществена опасност. Напротив
нарушението е типично. Безспорно стойността на установената по безспорен начин
нерегистрирана продажба (продажба за която не е била
издадена касова бележка) не е голяма. Само този факт обаче сам по себе си не е
достатъчен да определи случая като маловажен. Извод за маловажност на
административното нарушение не може да обоснове и фактът, че нарушението е
извършено за първи път, тъй като ако се приеме обратното, то всяко първо
нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е
целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен
институт. Тези обстоятелства следва да бъдат ценени единствено като смекчаващи
вината обстоятелства при индивидуализацията на санкцията. Не е налице
незначителна обществена опасност на деянието, тъй като неиздаването на фискален
касов бон предполага неотчитане от извършена търговска продажба. Бездействието
по нейното регистриране има за последица неотчитане на приходи, които от своя
страна подлежат на облагане с корпоративен данък. Спазването на данъчната
дисциплина е задължениe на всеки търговец, без
значение каква е неговата търговска дейност и какъв е обема на търговския му
стокооборот. Правилата относно регистриране и отчитане на търговските продажби
имат за адресати всички правни субекти, осъществяващи търговска дейност.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото
не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде
изменено като бъде намален размера на наложеното наказание глоба от 300 лв. на
100 лв..
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че
са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и
за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП,
но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения
случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане
на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 26,67 /двадесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/ лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 462700-F502707/10.09.2019 г.,
издадено от Б.С.Г. - Началник на Отдел „Оперативни дейности"- Варна в ЦУ
на НАП, с което на С.И.И., с ЕГН ********** и
адрес: *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.185, ал.3
от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА
С.И.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 26, 67 лв. / двадесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: