№ 19365
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. - В.
като разгледа докладваното от П. Т. С. - В. Частно гражданско дело №
20221110125036 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 248, ал. 1 от ГПК вр. чл.414а ГПК – по подадено
възражение за прекомерност на присъдено адвокатско възнаграждение със Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
След издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя Г. В.
В., с ЕГН **********, в срока за възражение от „У. Б.“ АД е постъпило такова с правно
основание чл.414а ГПК, с приложени към него доказателства за плащане на задължението на
длъжника, включващо главница от 194,06 евро и част от съдебните разноски, а именно
заплатената от заявителя държавна такса от 19,67 лв. За останалите разноски, изразяващи се
в заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение, длъжника е направил възражение за
прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност. Възразил е изцяло и срещу
присъдените разноски за въззивна инстанция, посочени в заповедта, като счита, че банката
не е взела участие във въззивното производство, разноските не са направени по нейна вина и
не се следват.
Следва да се отбележи, че при постановяване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 07.02.2023г., настоящия състав е действал в условията на
изпълнение на задължителни указания, дадени с Определение №963 от 24.01.2023г. по
ч.в.гр.д.№11476/2022г. по описа на СГС, поради което и не може да извършва самостоятелна
преценка за това дължат ли се разноски за въззивна инстанция, нито в какъв размер. поради
изложеното настоящия състав не може да постанови изменение на заповедта в частта за
разноските за въззивна инстанция, присъдени със същата.
С оглед направеното с възражението искане за изменение на заповедта в частта за
разноските за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав следва да се произнесе
по неговата основателност. Действително подаването на заявление за издаване на заповед
изпълнение е с ниска фактическа и правна сложност. Самото заповедно производство е
формално, спорът за наличието или липсата на основание за заплащане на суми вече е бил
разрешен с оглед твърденията в заявлението, за разрешаване със заповед за изпълнение е
останал само въпроса за размера на сумата, което не е дължима по договора за кредит.
Независимо от това, Заявителят е претендирал парично вземане в общ размер под 1000 лв.,
поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв. съобразно
правилото на чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ в редакцията му към момента на
подаване на заявлението. Независимо от материалния интерес на делото съдът не би могъл
да присъди по-малко по размер възнаграждение от установеното в НМРАВ, каквото е
искането на длъжника.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира исканията на „У. Б.“ АД за
1
изменение на заповедта в частта за разноските за неоснователно.
С оглед на изложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „У. Б.“ АД, с ЕИК, инкорпорирано във
възражение по чл.414а ГПК вх.№49857/22.02.2023г. за изменение на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.02.2023г., постановена по ч.гр.д.
№25036/2022г. по описа на СРС, 25 състав в частта за разноските чрез намаляване на
присъденото в полза на заявителя адвокатско възнаграждение от 299,01лв. на 50лв., както и
чрез отмяна на заповедта в частта с която е разпоредно заплащане на разноски за въззивна
инстанция.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2