№ 1715
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100109071 по описа за 2022 година
иск с пр. осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ:
Ищецът – Р. Г. В., твърди, че с Постановление от 30.10.2012г. на Прокурор при СГП,
постановено по Следствено Дело № 168/2012г. по описа на Следствения Отдел на СГП и вх.
пр.пр. № 4421/2012г. по описа на СГП, била привлечена в качеството си на обвиняема за
престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 26 от НК и
ù била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Ищцата била майка (родител) и юрист по
образование.
По повод повдигнатото ù обвинение била многократно призовавана от
Прокурорските и Следствените органи, получавала непрекъснато съобщения и книжа, а по-
късно било образувано НОХД № 4202/2013г. по описа на СГП, което било върнато на
Прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. По следственото дело
първоначално била задържана за срок от 24 часа по ЗМВР.
Всичкото това било унизително и накърнило доброто ù име, самочувствието и
положението ù в обществото, довело и до невъзможността да започне работа като
Пробационен инспектор, след валидно проведен и спечелен от нея конкурс през 2012г.
След 7 години на унижения и тормоз Следственото дело било окончателно
прекратено (10.07.2019г.). Имало множество медийни публикации.
Големият ù син - тогава на 10 г., посещавал курсове по Английски език, по народни
танци, активно ходел на плуване, както и практикувал ски спорт, а малкият ù син - тогава на
7 години посещавал курс по спортни танци, плувал и карал ски. Заради обвиненията и
отстраняването на съпругът ù от работа, както и това, че тя също не можела да започне
1
работа, довело до това, че ощетили децата, които нямало как да спортуват активно и да учат,
т.к. не можели да ги финансират - заради липсата на средства.
Голям стрес било, когато получила Определението на СГС № 3771 от 27.11.2012г. по
НЧД № 5637/12г. по описа на СГС, от което разбрала, че органите на Прокуратурата са
поискали налагане на възбрана на имоти в гр. София, които били изключителна нейна
собственост, както и такива на съпругът ù още от 1996г., когато е бил още студент по право
и не прокурор.
През 2012г. била открита и процедура (конкурс) в МП за ДСИ в PC Велинград.
Ищцата подала документи с вх. № 94-Р-109/19.10.2012г, т.к. отговаряла на всички законови
изисквания. След повдигнатото ù обвинение не могла да отиде на конкурса, а и било
безпредметно, т.к. заради обвинението нямало да бъде назначена, както станало и с
Конкурса за пробационен инспектор.
За кратко време работела като сервитьор.
Предвид изложеното моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди заради досъдебното и
съдебното производство, продължили около 7 години. Освен незаконосъобразно,
наказателното производство протекло извън всякакви разумни срокове. Неимуществени
вреди се изразявали в причинените ù в пряка причинно-следствена връзка с
незаконосъобразното обвинение душевни страдания, психически дискомфорт, уронен
престиж и достойнство, изпитван срам, опетняване на доброто име в обществото,
влошаване на здравословното състояние, променено в негативна насока отношение на
приятели и познати към нея лично и влошаване на семейните ù отношения, ведно със
законовата лихва, считано от 10.07.2019г. до окончателното ù изплащане; и
- сумата от 84 493,74 лева – 81 месечни възнаграждения, представляващи работна
заплата като пробационен служител за периода от 29.10.2012г. до 10.07.2019г.
Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- оспорва исковете по размер;
- не били ангажирани доказателства, че наказателното производство е приключило;
- мярката за неотклонение „подписката“ не била обжалвана, но била отменена от
прокуратурата;
- оспорва връзката между незапочването на работа като „пробационен инспектор“ и
повдигнатото обвинение;
- производството не било продължило неразумно дълго;
- оспорва да има накърняване на доброто име на ищцата;
- излага и други фактически и правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
2
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за
обвинение и продължителност и особености, посочени в исковата молба.
Постановлението на прокуратурата, с което е повдигнато обвинението е от
30.10.2022г. (л. 67 от досъдебното производство – Сл.Д. № 168/2012г.).
На 22.01.2012г. е разрешен обиск.
Ищцата е разпитана на 25.10.2012г. Тогава, а и на следващия ден, са проведени и
следствени експерименти.
Впоследствие са извършени и други процесуални действия.
Според Трудовата книжка на ищцата, тя е престирала труда си по трудов договор,
считано до 01.12.2012г. (л. 88-93; л. 176-178 – тук цифрите на страниците не се четат и не
може да се установи поредност).
Възнаграждението ù при това трудово правоотношение, прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 (по взаимно съгласие) от КТ, (л. 177) е възлизало на 450 лева. Следващото
отбелязано правоотношение е от 14.03.2016г. (възнаграждението е варирало от 870 лева до
990 лева).
В исковата молба се сочи: за кратък период от време, след като Министерство на
Правосъдието не ме назначи на спечелената след конкурс длъжност, опитах да започна
работа, като барман-сервитьор, но в следствие на напрежението и влошеното ми
здравословно състояние, не успях да върша и тази елементарна работа (чл. 175 от ГПК –
признание за неизгоден за страната факт).
Досъдебното производство е водено срещу Р. Г. В. и А.В.В. за престъпление по чл.
206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 за Р. В. и за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл.
20, ал. 4 НК за А.В. - за това, че в периода от 01.10.2011 г. до 24.10.2012 г. в гр. Велинград, с.
Драгиново, с. Света Петка и гр. Пазарджик на различни места (лечебни заведения, училища,
търговски дружества) при условията на продължавано престъпление, в съучастие - Р. Г. В.
като извършител, а А.В.В. като помагач, протИ.законно (без да е придобита собствеността и
без съгласието на собственика на ЕТ „Е.М.”) присвоили (Р. В. държала достъп чрез клюнове
към заключващите ги устройства и съответно до парите в монетниците на автоматите,
регулярно използвала вещите като свои, като ги зареждала с консумативи и събирала
приходите от продажби на напитките) чужди (собственост на ЕТ „Е.М.”) движими вещи - 20
бр. автомати за топли и студени напитки от различни модели и марки, на обща стойност 19
450 лв., в големи размери, които Р. Г. В. владеела (екземпляр от ключовете към
заключващите устройства преди смяната им са ù били предоставени от Е.М., за да участва в
зареждането на автоматите, да събира монетите от автоматите и да ги отчита в приход към
счетоводството).
3
С постановление от 21.01.2019г. на СГП ДП № 168/2012г. е прекратено, тъй като
деянието е несъставомерно. Актът на прокуратурата е обжалван, като СГС го е потвърдил –
Определение № 2228/05.06.2019г. по н.ч.д. № 725/2019г., впоследствие това е сторено и от
САС – Определение от 10.07.2019г. по в.н.ч.д. № 777/19г., което не подлежи на обжалване.
Представени са няколко публикации на ел.медии относно случая. Коментира се, че
прокурор и съпругата му са обвинени за обсебване на автомати за кафе (л. 148-157).
В първото о.с.з. (25.04.2023г.) на ищеца е дадена възможност – 7 дена, за да ангажира
конкретно посочени доказателства (71). Към 14.11.2023г. вече е настъпила процесуална
перкусия за събиране на доказателства (л. 168).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. В. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на ищцата), Н. и Н. (показанията им
са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са кумове на ищцата). От показанията им
се установява, че:
-св. В.: познавал ищцата от 2001г., като от края на 2002г. били съпрузи. Свидетелят
работи в районната прокуратура в гр. Велинград. През 2012г. есента била проведена широко
прогласена акция на ГД БОП във гр. Велинград от над 30-40 човека, които дошли в града да
арестуват съпругата му. Поводът за тази акция, били недоразумения с нейните партньори, с
които работела във вендинг система. Връчили им призовки за повдигане на обвинение.
Явили се в Софийската Градска Прокуратура, където били разпитвани над 7-8 часа. Всички
това било широко медийно отразено. Ищцата се притеснила. 5 месеца не излязла от дома им,
пиела успокоителни. Започнала постепенно да деградира като личност. Не се интересувала
от нищо (дори и от децата си), започнала да пие. Редували се епизоди на еуфория и
депресивни състояния. Често си меняла мнението. Това продължавало вече 11 - та година и
било причина за срив в семейните отношения.
Преди тези събития били съвсем нормално статистическо семейство с нормални
доходи, с нормални взаимоотношения. Съпругата му била кандидат за пробационен
инспектор, явила се на конкурс и го спечелила. Трябвало да постъпи на работа. На 26-ти
октомври било обявено, че е спечелила конкурса, министърът на правосъдието тогава, сега
омбудсман, я назначил. След повдигане на обвинението може би следвало да бъде
отстранена от длъжност за периода до прекратяване на делото, за да може да и получи
естествено за този период трудовите възнаграждение, тъй като делото било прекратено и
следвало да бъде възстановена на работа, но това не се случило.
Междувременно участвала и в един конкурс за държавен съдебен изпълнител, не се
стигнало до явяване, тъй като имало повдигнато обвинение от градската прокуратура.
След отстраняването и на свидетеля от работа, стандарта на жИ.т на семейството се
сринал драстично. Контактите ù с околните се ограничили.
-св. Н.: познавала ищцата от 2000г. Задържането ù било пагубно за тяхното
семейство. Цялата случка й се отрази върху психиката. Тя била много контактна,
4
жизнерадостна. Градът бил малък и всички се познавали. По тази причина г-жа В. изпаднала
в „дупка“, била депресирана, стресирана, взела да се държи на страни от хората, защото се
опасявала, че те ще ù се подиграват, започнали да се споменават приказки, че тя ще влезе в
затвора, а това си било психически тормоз. Приятелите ù се отдръпнали от нея. Семейството
изпаднало във финансов колапс защото и двамата били безработни. Опитала се на няколко
места да подаде документи, но така и не получила одобрение. Малкият им син бил
състезател по спортни танци, но те нямали финансовата възможност да продължат неговата
дейност.
-св. Н.: потвърждава изложеното от предходния свидетел. Преди 2012г. семейството
си било добре, но след това нямали какво да ядат, а и средства да облекат децата си. Тя не
смеела да се покаже при хората, тъй като целият град ù се подигравал, че е станало това и тя
не смеела да излиза. И работа не можела да започне, всички нейни приятели се отдръпнали, а
преди това имала много семейни приятели и се тачели.
Депозирани са заключения на СДЕ, СПЕ и ССчЕ, неоспорени от страните и приети от
съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.лл-а в о.с.з. от 25.04.2023г.
и 14.11.2023г. се установява, че:
1. СДЕ: От приложените документи към делото издадени от Dental Art е видно, че
през 2020г. на Р. Г. В. е проведено стоматологично лечение изразяващо се:
На 25.05.2020г. е снет зъбен статус и сваляне на мостови конструкции на горна
челюст.
На 30.05.2020г. Извършено кореново лечение (девитализациия) на първи горен зъб в
ляво и четвърти горен зъб в ляво (зъби 21 и 24) със запълване на кореновите канали.
Взет отпечатък за изработване на мост на горна челюст от цирконий и керамика.
Залепване на циркониеви корони в първи и втори квадрант на горна челюст.
На 22.06.20г. е извършено кореново лечение (девитализация) на първи долен зъб,
втори и четвърти долен зъб в дясно (зъби 41, 42 и 44) и на първи и втори долни зъби в ляво
(зъби 31, 32) със запълване на кореновите канали.
На 02.07.20г. е извършено кореново лечение (девитализация) на трети долен зъб в
дясно (43) и трети и пети долни зъби в ляво (33, 35) със запълване на кореновите канали.
Изпиляване и подготовка за мостова конструкция. Поставяне на циркониеви корони.
На 29.07.2020г. Поставяне на вътрекостен имплант (не е отбелязано в документация
на кое място на липсващ зъб е поставен имплант).
Диагноза: Parodontitis chr.
Лечебен план: Лазерен кюретаж ПЗК - почистване на зъбен камък.
Гореописаните лечебни дейности са в планов порядък и не са свързани пряко с
негативни емоционални преживявания, тъй като се касае за подмяна на предишни
протетични изкуствени мостови конструкции на зъбните редици.
5
Извършените терапевтични стоматологични манипулации за девитализиране
(“изваждане на нерви“) на съответните зъби, не са в резултат на заболяване на зъбната пулпа,
за което липсва диагноза, а са в съответствие на проведеното ортопедично лечение за
поставяне на циркониеви корони, което изисква по обемно изпиляване на зъбите.
Относно поставената диагноза - Пародонтитис ген. (пародонтоза) в каква степен на
заболяването е съществувала, не е подкрепана от рентгеново изследване, което е
задължително за оценка на това заболяване на зъбозадържащия апарат (пародонт).
В медицинската литература е описано, че при наличие на стрес при отделни човешки
индивиди, това състояние може да изиграе ролята на ко-фактор за развитие на пародонтоза,
но не основна причина за възникването ù.
Стресът допринася за развитието на парадонтоза, но не е водещ. Това е състояние, не
е заболяване, може да порази и много други системи, но е придружаващо. Що се касае за
парадонтозата, тя има много причини от общ и локален характер. Това също е много
индивидуално. Има човешки индивиди, които нямат стрес, но имат парадонтоза. Така че
медицинската литература не го отхвърля, но не е доказала абсолютно сигурно, че едно
стресово състояние играе водеща роля. От материалите по делото е видно, че е извършено
дентално лечение в гр. Пловдив, в клиника Дентал Арт. Относно ортопедичното лечение е
записано, че пожелание се подменят стари мостови конструкции.
2. СПЕ: При Р. В. няма никакви данни за изначална психична нестабилност, социална
или друга неинтелигентност, нито на някакви актуални дестабилизиращи обстоятелства, така
че нейните преживявания и реакции могат да бъдат възприемани като непосредствен
резултат на неблагоприятно влияещи фактори.
Уместно е да бъдат припомнени съществените механизми във възникването и
разгръщането на реакциите на индивидите прямо неблагоприятни въздействия. Най-напред
следва да бъдат оценени типът и характерът на неблагоприятния фактор. Вторият елемент е
индивидуалната стойност на този фактор за конкретната персона. Третият елемент е
личността с нейните базисни умения и годности за справяне. Последният елемент за
актуалното състояние на този индивид в конкретния момент на неблагоприятно въздействие.
В диагностичната процедура по принцип се разгръщат няколко стъпки и елемента.
Обобщено те могат да бъдат представени като: - обективна анамнеза, която в случая е
представена от свидетелските показания; - субективна анамнеза, представена от Р. В.; -
оценка на състоянието, каквото представлява експертното изследване; предварителни
диагностични оценки, каквато в случая е описания амбулаторен лист; - специализирани
допълнителни изследвания, каквито в случая отсъстват; - проследяване на ефектите на
провежданото лечение, което проследяване също отсъства; - изход от проблема.
При обобщения анализ на заявеното от свидетелите по делото и на представеното от
Р. В. при освидетелстването, при нея могат да бъдат обособени следните смущения:
-повишена тревожност,
-напрегнатост,
6
-ограничаване на контактите,
-стесняване на интересите,
-пренебрегване на важни ангажименти (родител),
-чувство на несигурност,
-срам,
-вегетативни синдроми (отслабване, непълноценен сън),
-анхедония,
-злоупотреба с алкохол като транквилизиращо средство.
Така описаните прояви добре удовлетворяват диагностичните критерии на МКБ 10 за
Депресивен епизод умерено тежък със соматични прояви (F32.11 - с диагноза Депресивен
епизод се дава оценка на моментното състояние на пациента. По-сетнешното развитие на
тези прояви позволяват да се оформи по-добра проспективна диагноза).
Продължителността е била няколко месеца. Постепенно Р. В. е излязла от епизода и е успяла
донякъде да се мобилизира. Характерна особеност на този епизод е неговата единичност,
отсъствието на подобни афективни потъвания и преди, и по-късно, за да бъде обсъждана
друга диагноза - афективна психоза, а не само депресивен епизод.
Типична особеност на емоционалната стабилност/нестабилност при Р. В. е
динамичната ù зависимост от социалните събития и наличието на кратковременни
афективно-вегетативни колебания в непосредствена връзка с тези събития. Тази динамика
условно би могла да бъде преценявана и като Разстройство на адаптацията (МКБ 10 F42.2
разстройства на адаптацията: „Състояния на субективен дистрес и емоционално
разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в
периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно
жизнено събитие“) с тревожно-депресивни прояви (F42.22), но отсъстват характерни прояви
на социална дисфункция в тези моменти, така че по-подходящо би било те да останат като
краткотрайни екзистенциални кризи.
Не се представят типични особености на посттравматично стресово разстройство, за
да бъде установено такова.
Ищцата Р. В. непосредствено с възникването на правните процеси и в непосредствена
връзка с тях е преживяла емоционално разстройство - типичен умерено тежък депресивен
епизод със соматични прояви (F32.11).
Медикаментозно лечение е било необходимо да бъде провеждано с цел облекчаване и
преодоляване на симптомите и стабилизиране на състоянието, при необходимост и като
продължително поддържащо лечение. Би било подходящо и провеждането на системна
психотерапия, но непровеждането на контролирано лечение не позволява да бъде даден
отговор за евентуалната стойност.
Диагнозата, поставена от психиатър, е депресивен епизод. В амбулаторния лист няма
7
уточнение за продължителността. Деанксита не е типичен антидепресант, а е медикамент за
тревожни разстройства, разстройства в адаптацията. Не може да се установи дали това е
трайно непрекъснато лечение. Депресивният епизод може да продължава няколко седмици
до няколко месеца.
Ако тези симптоми продължаващи и по-късно след острата фаза, най-добро
доказателство би било поредица от консултации, психиатрични и психологични, рецепти,
системно лечение, каквито и да е медикаменти ако имат отношение към емоционалната
стабилност. Няма доказателства за такива консултации и лечения.
2. ССчЕ: От приложените по делото материали е видно, че със Заповед № ЧР-05-143
от 06.04.2012г. на Министъра на правосъдието и изменене със Заповед ЧР-05-175 от
17.05.2012г. е обявен конкурс за заемане на 9 щатни бройки за длъжността „Инспектор I-ва
степен“, категория „Г-Експертен персонал“ в пробационна служба – звено Велинград към
сектор „Пробация“ при ОСИН – Пазарджик – 1 щатна бройка.
С Протокол рег.№ 8594/26.07.2012г. конкурсната комисия допуска до участие в
конкурсната процедура за длъжността „Инспектор I-ва степен“, категория „Г-Експертен
персонал“ в пробационна служба – Велинград 17 броя кандидати сред които и ищцата под
номер 12. Съгласно списък на крайно класиране на кандидатите за длъжността „Инспектор I-
ва степен“, категория „Г-Експертен персонал“ в пробационна служба – Велинград рег. №
11755/18.10.2012г. (л. 144-145 от делото) обявява крайно класиране на кандидатите
участвали в конкурса. В т. III от посочения списък е посочено, че Председателя на
конкурсната комисия ще предложи на главния директор на ГДИН спечелилия конкурса
кандидат Р. Г. В. да бъде назначена на длъжността „Инспектор I-ва степен“ в пробационна
служба – Велинград.
След преглед и опис на заверения трудов стаж от трудовите книжки на ищцата, копия
приложени по делото, експертизата изчислява следния придобит трудов стаж от нея към дата
29.10.2012г.: 9 години 1 месец 3 дни.
Съгласно инструкцията вписана в Справка за трудовото възнаграждение на най-
ниската степен на длъжността „Инспектор пробация“ в ТС ГДИН през периода 2012г. –
2019г. на МП ГДИН - л. 146, към основното месечно възнаграждение на служителите по
ЗМВР се изплащат допълнителни възнаграждения за прослужено време в размер на 2%
върху основното месечно възнаграждение за всяка година стаж, но не повече от 40%, като
при определяне размера на трудовия стаж той се приравнява на към първа категория труд.
За необходимите изчисления по поставената задача, трудовия стаж на ищцата преди
29.10.2012г. би следвало да се приравни от трета категория труд към първа категория труд.
Съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО три години осигурителен стаж от първа категория се зачитат
за пет години стаж от трета категория. В такъв случай трета категория труд в размер на 9
години 1 месец и 3 дни би бил равен на 5 години 5 месеца и 14 дни.
Съгласно Справка за трудовото възнаграждение на най-ниската степен на длъжността
„Инспектор пробация“ в ТС ГДИН през периода 2012г. – 2019г. на МП ГДИН - л. 146 и
8
преизчисления трудов стаж на ищцата, експертизата представя изчисления каква би била
брутната заплатата на ищцата при назначаване по спечеления конкурс за длъжността
„Инспектор I-ва степен“ в пробационна служба – Велинград. Следва да се отбележи, че при
изчисленията е взето под внимание промяната по години на основното трудово
възнаграждение, както и промяна в трудовия стаж. При гореописаните съображения,
експертизата изчислява размер на брутно трудово възнаграждение за длъжността
„Инспектор I-ва степен“ в пробационна служба – Велинград, за периода от 29.10.2012г. -
10.07.2019г. в размер на 84 493,74 лева.
За първите две години брутната заплата е варирала от 869 лева до 996,30 лева. За
първия месец – 113,34 лева.
от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и протИ.правно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедлИ.ст.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било протИ.правно.
I. неимуществени вреди:
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
9
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о.,
ГК, докладчик председателят Зоя А.а, например: тежестта на повдигнатото обвинение, дали
ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху жИ.та му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.,
отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна медия с
посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и причиненото в
резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика", обстоятелството,
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при
успешно проведено пълно главно доказване от ищеца - Решение № 3 от 29.01.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2477/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение
на ВКС № 388 по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и
Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за
справедлИ.ст се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на
предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не
е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо
лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В конкретната хипотеза:
-1. Наказателното производство е продължило от 30.10.2012г. до 10.07.2019г., т.е. 6
години 9 месеца и 20 дена, за да се констатира, че става въпрос за търговски (граждански
спор). В тази връзка т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023г. на ВКС по т.д. №
1/2022г., ОСГК, докладчик съдията Александър Цонев: Обезщетението за неимуществени
вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално като в
мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално
10
определеното обезщетение се отнася за тях. Доводът за недопустимост в тази част на иска, е
неоснователен.
По разбиранията на решаващия орган, това е не е разумен срок за констатация, че
няма състав на престъпно деяние.
-2. ищцата, която е с чисто съдебно минало, и изживяла доста тежко в психологически
план наказателния процес. От една страна самото притеснение от нея, а от друга –
последвалите финансови проблеми, предвид оставането без доходи на съпруга и, а от там и
отражението по отношение на децата на семейството – т.е. допълнително основание за
притеснение (деликтът е многопластов, тъй като е засегнат и втория член от семейството, а
от там и децата).
Финансовите проблеми са предизвикани основно вследствие на неоснователното
обвинение, но и от поведението на ищцата (посоченото в от „фактическа страна“, а и по-
долу – относно имуществената претенция).
Съгласно Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При
определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи
и без възражение на извършителя на деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението
си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв принос е налице, и без възражение на
извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на приноса; Решение №
777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.: При непозволеното увреждане законът
предполага вината само на деликвента, но при наличието на някои обективно установени
белези за нарушени правила и от страна на пострадалия следва да се приеме съпричиняване
за настъпилите вреди даже и без да е правен довод.
Съпричиняването не е в голям процент, но е съобразено в глобално дължимата сума
(съотношението между вините може да се изрази в процент - Р. 1931-57-ІV; или да се спадне
глобално определена сума от обезщетението - Р. 1917-57-ІV; също Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Ищцата не е била без работа през целия проблемен период.
-3. градът е малък, която означава, че хората често са познати. Същевременно е имало
съществено медийно отразяване (Определение № 463 от 12.06.2018г. на ВКС по гр.д. №
4765/2017г., III г.о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова; също: Решение № 233 от
18.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 104/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев:
Неоснователни са доводите на прокурора, че държавата не отговаря за последиците от
разгласяване на факта на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа, дори
да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от нея
обвинение. Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите
от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и
тези вреди трябва да бъдат обезщетени; Р. № 673 от 15.11.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
1916/2009г.: … има ли разгласяване чрез медиите …; Р. № 281 от 04.10. 2011г. На ВКС, ІІІ
11
г.о., по гр.д. № 1684/2010г.: ... до затруднения да си намери работа по специалността, до
ограничаване на социалните контакти, до негативни изживявания за опозореност ...
обвинението в тежко престъпление и неговото публично разгласяване обичайно води до
стрес и промяна в начина на жИ.т ... и Решение № 395 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
159/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска).
Комбинацията на малкото градско общество и медийната активност е довела до
чувство за опозореност и е накърнено доброто ù име.
В българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Г-жа В. е с чисто
съдебно минало. Това означава, че се предполага, а в случая се и установи от свидетелските
показания, че тя била е с добро име в обществото (например: Р. № 206 от 26.03.2019г. на
ВКС, ГК III г.о., гр.д. № 4762 по описа за 2017 г. - Правото на добро име, на свобода
(неприкосновеност) на личния жИ.т и на свобода на религията са сред основните права на
българските граждани. Религиозната институция, регистрирана като юридическо лице на
територията на Република България (§ 1 ДР на ЗВ), безспорно притежава право на свобода
на религията, а и на добро име (авторитет). Тези неимуществени права са закрепени в
нормативни актове от най-висока степен, които регулират обществените отношения на
територията на Република България – в чл. 32, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Конституцията (КРБ) и
в чл. 8 и 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4
ноември 1950 г., ратифицирана по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила на 5
октомври 1992 г. за Република България, е част от вътрешното право на страната и има
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й протИ.речат (чл. 5, ал.
4 КРБ); Решение № 104 от 14.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2722/2021г., III г.о., ГК,
докладчик председателят Емил Томов и Решение № 36 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2110/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Мария И.а – като това решение, по
аргумент за обратното).;
-4. не е установено при условията на пълно главно доказване (чл. 154 от ГПК), че
стресът се е отразил на физическото здравето на ищцата.
-6. обвинението е за тежко наказуемо престъпление – арг. от чл. 93, т. 7, във
вр. с чл. 206, ал. 3 от НК.
-7. подобно обвинение по отношение на юрист неминуемо се отразява на
възможността за практикуване на професия по специалността.
Само за пълнота следва да се отбележи, че притеснението, което е продължило след
края на наказателното производство (и което не е включено в периода, би могло да се
възприеме и като съпричиняване).
Според първата експертиза, към 2020г. ищцата е започнала да лекува зъбите
си. Явно съпругът ù вече е бил възстановен на длъжност (а вероятно и тя вече не е била без
работа). Към този момент финансовият семеен колапс е бил преодолян. Това предполага, че
е било добре да се положат грижи и за психологическото състояние на ищцата, но това не е
12
сторено и то без каквато и да е причина (Решение № 17 от 6.03.2015г. на ВКС по гр.д. №
3174/2014г., IV г.о., ГК: Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и
поведението на пострадалия, независимо дали това поведение е правомерно или
протИ.правно, то има значение за съпричиняване – за намаляване на дължимото от
делинквента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Така, на основание чл. 52 от ЗЗД, решаващият орган приема, че сумата от 15 000
лева би следвало да обезщети ищеца. За горницата искът е неоснователен.
2. имуществени вреди:
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗМВР (отм.), допускането на кандидатите до
конкурса се извършва от конкурсна комисия. До участие се допускат лица, които са
представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.
Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните
етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите.
След приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за
назначаване на класираните кандидати. Тази последна предпоставка на фактическия състав
е нямало как да се осъществи, тъй като за това е имало нормативна пречка държавен
служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което:
3. не е привлечено като обвиняем или не е подсъдимо за умишлено престъпление от
общ характер – чл. 79, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – отм.).
Това означава, че претенцията би бил основателна, ако нямаше ангажирани
доказателства за различни трудови правоотношения (съобразно посоченото по-долу), а и в
исковата молба не бяха изложени твърдения за трудово правоотношение като барман.
Практиката относно нормата на чл. 225 от КТ приема, че, ако работник бъде уволнен,
той има възможност да атакува уволнението и да иска обезщетение за 6 месеца в които
евентуално е останал без работа. В случая правоотношението не е могло да стартира поради
деликтното поведение на прокуратурата (не важи и ограничение от 6 месеца, но е важен
юридическия принцип).
Ако работникът започне, в рамките на 6-те месеца, работа по друго трудово/служебно
правоотношение, което е по-ниско платено, обезщетението би било за периода от
уволнението до възникването на новото правоотношение (пълна работна заплата), а след
това – разликата до предходния размер.
Ако обаче работникът напусне или бъде уволнен отново в 6-месечния срок, то за
остатъка до неговото изтичане на него не му се дължи обезщетение от първия работодател,
тъй като той не е причина за оставането му без работа.
Доктрината (проф. М.) приема във връзка с възможностите на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от
КТ за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение. Искът е осъдителен и трябва да
се изисква формулиране на петитум както по отношение на размера, така и на периода, за
който се претендира. Допустимо е преминаването от иска по ал. 1 (най-честата хипотеза)
13
към този по ал. 2, както и обратното. Присъждане по ал. 2 може да се направи и без изрично
изявление и определение за изменение на иска, защото практически води до намаляване на
претенцията (от по-голямо към по-малко) и се включва във вече заявеното искане (в този
смисъл и Определение № 856 от 21.07.2009г. на ВКС по гр.д. № 423/2009г., IV г.о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева).
Последното правоотношение на ищцата е прекратено към 01.12.2012г. и то от нея
(или най-малкото – с нейно съгласие) – фактическата причина (за която всъщност не са
изложени и твърдения) е без значение при наличие на юридическа.
Има данни за още две трудови правоотношения (келнер и юрисконсулт) в рамките на
периода, през която е продължило наказателното производство.
Първият работен месец (+2 дена от предходния месец) като „Инспектор пробации“ би
следвало да е м.11.2012г. – 869 лева брутна заплата (Работникът може да претендира нетна или
брутна сума, като това следва да се отчете от решаващия орган - Решение № 166 от 25.02.2010г. по гр.д.
№ 220/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 154 от 24.06.2015г. на ВКС, III г.о. по гр.д. №
6134/2014г.; Законно дължимите данъци и удръжки от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се правят при
изплащането на сумата, а не при присъждането ù от съда - Решение № 1892 от 22.12.99г. по гр.д. №
800/99г., III г.о.).
869 лева - 450 лева = 419 лева.
419 лева / 21 работни дена Х 2 = 39,90 лева.
Общо - 458,90 лева. Искът е основателен за тази сума.
Правният анализ на първия свидетел може би бил правилен, ако все пак служебното
правоотношение бе възникнало – т.е. ищцата да бе успяла да встъпи, но в случая не е така.
Предвид изложеното по-горе, вторият конкурс, на който ищцата не се и явила, е
ирелевантен.
Законна лихва се дължи, считано от 02.12.2012г.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи
сумата от 10 лева, заплатена държавна такса.
На процесуалния представител на ищеца се дължи сумата от 4 279,96 лева,
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 77 от ГПК, прокуратурата дължи и сумата от 1 401,86 лева,
възнаграждение за вещо лице (чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ). Съобразена е и молба на в.л. (л. 189).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на Р. Г. В., ЕГН **********, гр. Велинград, ул. ****, чрез адв. А.,
следното:
- сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 30.10.2012г. до 10.07.2019г. , настъпили в
резултат от наказателно преследване срещу ищцата (Следствено Дело № 168/2012г. по
описа на Следствения Отдел на СГП и вх. пр.пр. № 4421/2012г. по описа на СГП,
приключило с Определение от 10.07.2019г. на САС по в.н.ч.д. № 777/19г.), ведно със
законната лихва, считано от 10.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията (неимуществени вреди) за горницата до пълния предявен размер от 100 000 (сто
хиляди) лева;
- сумата от 458,90 (четиристотин петдесет и осем лева и деветдесет стойки) лева,
имуществени вреди, представляващи разлика между получено доход и възможен такъв от
29.10.2012г. – заплата за пробационен служител, до 01.12.2012г., ведно със законната лихва,
считано от 02.12.2012г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
(неимуществени вреди) за горницата до пълния предявен размер от 84 493,74 (осемдесет и
четири хиляди четиристотин деветдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки)
лева и за периода от 02.12.2012г. до 10.07.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на Р. Г. В., ЕГН **********, гр. Велинград, ул. ****, чрез адв. А.,
сумата от 10 (десет) лева, заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 38 от ЗА, Прокуратура
на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати адв. А., сумата от 4 279,96 (четири хиляди
двеста седемдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Прокуратура на РБ, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 401,86 (хиляда
четиристотин и един лева и осемдесет и шест стотинки) лева, възнаграждение за вещо
лице, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15