№ 259 / 22.7.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 21.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 644 по описа на съда за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.87 от ЗЗД.
Ищецът Р.К.Р., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е предявил срещу Г.Г.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx положителен установителен иск със следното искане/петитум/: да бъде признато за установено, че съществува вземането на Р.К.Р., ЕГН xxxxxxxxxx към ответницата в размер от 1 175,10 лв., представляваща авансово платената на 24.10.2018 г. по банков път продажна цена на употребяван автомобил модел ,,А. А4‘‘ с регистрационен номер в Италия XXXX , с рама № XXXX , ведно със законната лихва, с читано от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди следното:
В изпълнение на сключения неформален договор за закупуване и доставка от Италия на употребяван автомобил модел ,,А. А4‘‘ с регистрационен номер в Италия XXXX , с рама № XXXX ищецът Р. е направил на 24.10.2018 г. в полза на ответницата банков превод в размер на уговорената продажна цена на автомобила в размер на 1 175,10 лв. От своя страна Г.Г.А. не била изпълнила своето задължение да достави на ищеца посочения лек автомобил от Италия.
С оглед на гореизложеното, ищецът счита процесният договор за развален, поради което му се дължи връщане на преведената сума.
Въпреки многократните опити за доброволно уреждане на гражданскоправните им отношения, ответницата и до ден днешен не е върнала сумата.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок, ответницата не е подала писмен отговор на исковата молба, поради което спрямо нея са настъпили законовите последици, предвидени в чл. 133 от ГПК, като не се явява и в проведеното публично съдебно заседание, без да е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а именно:1.) ответницата не е представила в срок писмен отговор на исковата молба;2.) не се е явила в първото заседание за разглеждане на делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие;3.) на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;4.) искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и с оглед представените доказателства;5.) ищецът е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение в откритото съдебно заседание, чрез своя процесуален представител.
Водим от горното, съдът намира, че искът, като основателен, следва да бъде уважен изцяло, при условията на постановяване на неприсъствено решение по делото.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца Р. следва да бъдат присъдени направените от него разноски-както в исковото, така и в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с чл.238 ГПК, във вр. с чл. 239 ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на Р.К.Р., ЕГН xxxxxxxxxx xxx към Г.Г.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, в размер от 1 175,10 лв., представляваща авансово платената на 24.10.2018 г. по банков път продажна цена на употребяван автомобил модел ,,А. А4‘‘ с регистрационен номер в Италия XXXX , с рама № XXXX , ведно със законната лихва, с читано от 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Г.Г.А., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Р., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от общо 494,05лв.-разноски, направени по гр.д.№644/2020г. по описа на РС-Монтана, от които: 469,05лв. адвокатско възнаграждение и 25,00лв. довнесена държавна такса, както и сумата от общо 397,48лв. разноски, направени в заповедното производство-ч.гр.д.№2759/2019г. по описа на РС-Монтана, от които 25,00 лв. държавна такса и 372,48 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: