РЕШЕНИЕ
№ 5184
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110155863 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане в условията на обективно и субективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът [************] твърди, че наследодателите на
ответниците А. И. Д. и И. И. Д., са били собственици на топлоснабден имот, находящ
се в [************], съответно клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че съгласно
Общите условия на дружеството, след смъртта на титуляра, легитимирани да отговарят
за задълженията съгласно чл.63, ал.1 от ОУ на дружеството, са наследниците или
лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [************] на клиенти за
битови нужди в гр.София, като през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [************] на клиенти
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още,
че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
1
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [************]
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от
ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период
се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на
база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът иска
осъждане на ответниците да му заплатят сумите, както следва: 1/ А. И. Д. – сумата от
662,91 лева, представляваща 1/2 част от главница в общ размер на 1325,82 лева - за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 102,28 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 204,56 лева – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г.; сумата от
22,73 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 45,46 лева – главница за услуга
дялово разпределение през периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане; сумата от 4,96 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 9,93 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислено за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г. 2/И. И. Д. - сумата от 662,91
лева, представляваща 1/2 част от главница в общ размер на 1325,82 лева - за доставена,
но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане; сумата от 102,28 лева, представляваща ½ част от сумата от
общо 204,56 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия,
начислено за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г.; сумата от 22,73 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 45,46 лева – главница за услуга дялово
разпределение през периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане; сумата от 4,96 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 9,93 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислено за
периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г. Претендира и направените в хода на
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са подали отговор и не са изразили
становище.
Третото лице-помагач на страната на ищеца -[************]не изразява
становище.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от който се установява, че
собственици на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди да е доставял
топлинна енергия, са И. А. Д. и Р. И. Д..
Видно от приложеното по делото писмо от [************], район
[************]е, че И. А. Д. е починал и е оставил за свои наследници по закон –
съпруга Р. И. Д. и двама сина – настоящи ответници. Към писмото е приложено
удостоверение за родствени връзки, от което се установява, че Р. Д. е починала на
14.05.2015 г., т.е. двамата ответници, като деца на И. А. Д. и Р. И. Д., са единствени
техни наследници по закон.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните
собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в
който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с Техем Сървисис ЕООД. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на ОС етажни собственици, както и договор с горепосоченото
дружество от 16.09.2002 г. сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
през исковия период две общи фактури.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършване на необходимите проверки е посочило, че през исковия период за
процесния недвижим имот ТЕ е разпределяна за отопление по отчет на три броя ИРРО,
една щранг-лира и за сградна инсталация. Разходите за БГВ са разпределяни по нарма
за разход, тъй като не е осигурен достъп за отчет. Съгласно заключението топломерът,
монтиран в АС на жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, е
преминавал метрологични проверки, като от ежемесечните му отчети са приспадани
технологичните разходи на АС. Според заключението на вещото лице разпределянето
на ТЕ през исковия период за процесния недвижим имот, е в съответствие с
нормативната уредба. Видно от обективираното в заключението на вещото лице при
отговор на задача № 7 е, че през периода м.09.2017 г. до м.04.2020 г. няма данни за
3
метрологична проверка на топломера в АС. Установява се още, че с протокол от същия
месец и година топломера е подменен с нов.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че общият размер на неплатените
суми за главница за процесния период възлиза на сумата от 1371,46 лева, в т.ч. 45,64
лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава върху главницата – в размер
на 214,49 лева, в т.ч. 9,93 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
4
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия.
От приложените по делото договор за продажба на държавен имот и
удостоверение за родствени връзки се установява, че ответниците са собственици на
процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство при посочените
от ищеца права в съсобствеността.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца в негова
тежест е да докаже и потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период. За да бъде признато твърдяното вземане за
главница, ищецът дължи да докаже конкретното доставено количество топлинна
енергия, измерено в абонатната станция, както и че претендираната цена съответства
на нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в сграда
в режим на етажна собственост – приспадащият му се дял от общото количество
топлинна енергия, както и съответствие между определената цена и нормативно
установения лимит. Това произтича от съдържанието на договора за продажба на
топлинна енергия. Доколкото в полза на ищцовото дружество е признато правото на
собственост върху средството за търговско измерване – общия топломер, се налага
извод, че задължение на ищеца е да го поддържа в изправност, включително и чрез
периодични проверки да удостоверява измервателната му годност.
Съгласно чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/ за осигуряване точност и
достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски
плащания, се извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според
нормата на чл.44, т.1 ЗИ се забранява използването на средства за търговско измерване,
чиято годност не е установена и надлежно удостоверена. Законът не установява
предположение в полза на топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което
ищецът е длъжен да докаже годността на измервателното средство. Безспорно
установяването на техническата годност на монтирания в абонатната станция общ
топломер е относимо към определянето на съответния припадащ се дял за всеки
отделен имот в сградата в режим на етажна собственост, доколкото съгласно нормата
на чл.144 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се разпределя между
отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ал. 3 от същата
норма, топлинната енергия за една дялова единица се определя като топлинната
енергия за отопление на сградата, намалена с количеството топлинна енергия,
определена по чл.143, ал.1 и ал.2, т.1, се раздели на сбора от дяловите единици за
всички отоплителни тела в сградата.
5
С оглед предходното, при данните по делото, че през исковия период топломера
в абонатната станция не е преминавал необходимите метрологични проверки, не може
хипотетично да се приеме, че същият е бил изправно средство за измерване на
количеството топлинна енергия. Нещо повече, видно от констатациите на вещото лице
по задача № 7 е, че този топломер е бил монтиран в абонатната станция преди 20
години /на 19.09.2000 г./, поради което се е наложило топломера да бъде подменен с
нов.
С оглед предходното, тъй като по делото няма доказателства, че отчетената
топлинна енергия е въз основа на технически изправно СТИ, а съдебното решение не
може да почива на предположения, предявените искове за главници за топлинна
енергия и дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени, както и обусловените от
тяхното уважаване акцесорни искови претенции.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. По делото няма искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [************], със седалище и адрес на
управление: [************] против А. И. Д., ЕГН ********** обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 662,91
лева, представляваща 1/2 част от главница в общ размер на 1325,82 лева - за доставена,
но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.10.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 102,28 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 204,56 лева – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г.; сумата от
22,73 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 45,46 лева – главница за услуга
дялово разпределение през периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2022
г. до окончателното изплащане; сумата от 4,96 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 9,93 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислено за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [************], със седалище и адрес на
управление: [************] против И. И. Д., ЕГН ********** обективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за
6
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 662,91
лева, представляваща 1/2 част от главница в общ размер на 1325,82 лева - за доставена,
но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.10.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 102,28 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 204,56 лева – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2020 г. до 29.09.2022 г.; сумата от
22,73 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 45,46 лева – главница за услуга
дялово разпределение през периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2022
г. до окончателното изплащане; сумата от 4,96 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 9,93 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
начислено за периода от 31.10.2019 г. до 29.09.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице [************], със
седалище и адрес на управление: [************], помагач на страната на ищеца
[************].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7