Р Е Ш
Е Н И Е № 25
гр. София, 14.02.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,
ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при
секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията т. д. №
91 по описа
за 2017 г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Х.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, чрез своя пълномощник, е
предявило против „С.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***
осъдителни искове за заплащане на сумата общо от 485 549. 14 лева,
представляваща сбора на неустойки съответно по чл.8.2 (за забава в
изпълнението на договора - за 140 549. 14 лв.), по чл.8.7
(за непредаване на част от екзекутивната документация и актовете за скрити
работи – за 214 000 лв.) и по чл.8.7 (за забава при
представянето на банкова гаранция за добро изпълнение – за 131 000
лв.), уговорени в договор от
28.02.2015 г., сключен между страните за извършване на строителни дейности
по изграждането на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове в
„А.“ АД – гр. П.
Твърди
се в исковата молба, че по силата на сключен договор от 28.02.2015 г. ищецът
възложил на ответника извършването на строително – монтажни работи (СМР) по
изграждането на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове в „А.“
АД – гр. П.. Уговорените етапи за изпълнението на предмета на договора били 7,
всеки един от тях с конкретен срок за изпълнение, считано от датата на
протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строежа. Сочи се, че ответникът извършил със забава изпълнението на
всичките етапи, като за дата на изпълнението се приемало датата на последната
издадена по време от него фактура за съответния етап. Така, съгласно уговорката
по чл.8.2 от договора ответникът дължал заплащането на неустойка на ищеца, в
общ размер от 140 549. 14 лв. Поддържа се също, че съгласно чл. 7.4.1 и
чл.16.3 от договора задължение на ответника, като изпълнител, било да представи
на възложителя (ищеца) – преди окончателното приемане на работата – екзекутивна
документация, включваща чертежи, схеми, проекти и пр. Това задължение не било
осъществено от ответника и ангажирало неговата отговорност по чл.8.7 от
договора – за неустойка, за времето от датата на получаване от ответника на
последната рекапитулация по изпълнението на договора – от 26.08.2016 г. до
27.03.2017 г., или общо сумата от 214 000 лв. Заявява се, че по силата на
чл.7.6 от договора изпълнителят следвало да представи гаранция за добро
изпълнение на извършените СМР във вид на банкова гаранция – при приключване на
последния етап. Това не било сторено своевременно – а едва на 03.01.2017 г.,
поради което ответникът дължал на ищеца неустойка по чл.8.7. от договора, в
размер на 131 000 лв.
Поддържа в допълнителната искова молба, че:
- в договора страните били уговорили точен срок за
изпълнение на изработката в чл. 2 и чл. 3 от същия, със съответните етапи на
изработката. Началният момент на срока за изпълнение на работата по договора
(относим към претенцията за първата неустойка
- за 140 549,14 лева) бил установен от протокола за откриване на
строителна линия – 06.03.2015 г.;
- по претенцията за сумата от 214 000 лв.
счита, че ответникът дори да е представял документи, то това не съставлявало
представяне на екзекутивна документация или геодезични замери, тъй като такива
описи не са били предавани на ищеца, положеният подпис на получил тези
документи не бил подписа на представител на ищеца, датите не съответствали на
датата на завършването на обекта, всички описани образци в представените от
ответника описи касаели само СМР за работи, подлежащи на закриване, а не
екзекутиви.;
- задължението на ответника по чл.
16.3 за предаване на екзекутивна документация било изпълнено от самия ищец и
тази документация била предадена с протокол за предаване на главния изпълнител
от 15.06.2016 г., с последващо издаване на Акт 15 за обекта от 22.07.2016 г.
-излага твърдения, че на ответника
били предадени разрешение за строеж и одобрени проекти и това е сторено с
изпратен имейл (електронна кореспонденция) от 03.02.2015 г. Тава осъществил
съдействие на длъжника да изпълни задължението си по чл. 16.3 от договора.
-счита, че претендираната неустойка от
131 000 лв. не е нищожна, поради накърняването на добрите нрави.
С
оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в общ размер от 485 549. 14 лева,
представляваща сбора на неустойки съответно по чл.8.2 (за забава в
изпълнението на договора - общо за 140 549. 14 лв.), по чл.8.7 (за
непредаване на част от екзекутивната документация и актовете за скрити работи –
за 214 000 лв.) и по чл.8.7 (за забава при представянето на банкова
гаранция за добро изпълнение – за 131 000 лв.), уговорени в договор от
28.02.2015 г., сключен между страните за извършване на строителни дейности по
изграждането на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове в „А.“
АД – гр. П. Претендира и присъждане на направените за производство разноски.
ИСКОВЕТЕ са по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
ОТВЕТНИКЪТ ги оспорва.
Заявява, че разпоредбата на чл.
8.2. от договора, пораждаща отговорността за неустойка от
140 549,14 лева била приложима единствено при забавено етапно
изпълнение на СМР, но не и при забавено фактуриране, както твърди ищеца.
Защитата поддържа, че нито
приложение № 5, нито приложение № 3 към договора, били изготвяни и подписвани
от страните. Сочи, че било подписано единствено приложение № 2 към договора,
което съдържало видовете работи и КСС (количествено-стойностна сметка) по
отделните инженерни части от строежа. Твърди се, че възложителят-ищец не
изпълнил задължението си да представи на изпълнителя-ответник времеви график –
приложение № 3, представляващ обобщена работна програма с календарен график и
разпределение на паричните плащания по етапи – приложение № 5, съгласно които в
едноседмичен срок от подписване на договора изпълнителят е следвало да изработи
и представи за одобрение програма, методология и схеми, съобразени със срокове
и етапи, съобразно обобщена програма на възложителя. Поддържа също, че
договорът от 28.02.2015 г. уреждал общо договорените етапи само по брой дни от
откриване на строителството и по стойности, но не с конкретно съдържание –
видове и обем на възложените работи за всеки етап или кореспонденция с
инженерни части, което се установявало от представеното от ищеца писмо до
ответника № 085/22.08.2016 г.
По отношение претенцията по пункт 2
от исковата молба, за заплащане на неустойка в размер на 214 000 лева, по
чл. 8.7. от договора – за непредставена в срок от ответника на документация –
екзекутиви, одобрени проекти, актове за скрити работи, геодезически замери,
ответникът твърди, че никога не са му били връчвани одобрени инвестиционни
проекти, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна линия, въз
основа на които да се изисква от него последващо предаване на проекти или
екзекутиви. При условията на алтернативност поддържа, че претенцията е
прекомерна и нищожна, поради накърняване на добрите нрави.
Относно претенцията за присъждане на
неустойка в размер на 131 000 лева, по чл. 8.7. от договора защитата счита,
че правопораждащият за отговорността на ответника факт е подписването на
последния приемо-предавателен протокол, но за същият липсвали доказателства. Поддържа
алтернативно, че претендираната неустойка е прекомерна и поради това нищожна,
поради накърняване на добрите нрави.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
По делото е безспорно,
че страните са сключили договор от 28.02.2015 г., по силата
на който ищецът възложил на ответника извършването на строително – монтажни
работи (СМР) по изграждането на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води
и газове в „А.“ АД – гр. П. (чл. 1 от съглашението). Уговорените етапи за
изпълнение на предмета на договора били 7 (седем), като дейностите по всеки
един от тях били детайлно описани в Приложение № 5 към договора (чл. 3).
Изпълнението на етапите било съобразено с Времеви график (приложение № 3 към
договора), които възложителят – ищец предоставя на изпълнителя – ответник при
подписване на договора. Времевият график подлежи на актуализиране съобразно
времевия график по главния договор, като за всяка актуализация възложителят
уведомява изпълнителя (чл. 4). Срокът на
изпълнение на работите по всичките 7 етапа бил обвързан от датата на
подписване на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа.
Така, за отделните етапи били уговорени следните срокове:
- Етап 1 – 75 календарни дни; Етап 2 – 106 календарни дни; Етап 3 – 160
календарни дни; Етап 4 – 220 календарни дни; Етап 5 – 280 календарни дни; Етап 6 – 330
календарни дни и Етап 7 – 365 календарни дни.
Страните постигнали съгласие цената на договора да възлиза на
1 025 665. 28 лв. без ДДС (чл. 5). Отразени са цените на всеки един от
отделните седем етапа. Общата цена е без ДДС (чл. 5.4.).
Съгласно договора изпълнителят се съгласил да представи
гаранция за добро изпълнение на извършените СМР за гаранционен период от 10
години във вид на банкова гаранция в размер на 5 % от стойността на подобект „
Паркинг – Север“, с валидност 24 месеца, при приключване на етап 7 и подписване
на последния приемо –предавател протокол (чл. 7.6 от съглашението).
Като санкция и отговорност за неустойка е предвидено при
неспазване на крайния срок за изпълнение на всеки от етапите по договора по
вина на изпълнителя, той да дължи неустойка от 2 % от стойността на
неизпълнения в срок етап, за всяка започната календарна седмица (7-дневно закъснение).
Общата стойност на неустойката не може да надхвърля 20 % от общата стойност на
договора. (чл. 8.2).
Задължение на възложителя е да предостави времеви график
(Приложение № 3), представляващ обобщената работна програма с календарен график
и разпределение на паричните плащания по етапи (Приложение № 5), което създава
задължения и за изпълнителя (чл. 12.1.2, респ. чл.12.2.2).
Изпълнителят е длъжен за всички доставки на материали,
консумативи, резервни части и оборудване, необходими за изпълнение на работите,
предмет на договора, да представя декларации за съответствие, сертификати,
опаковъчни листове, чертежи, протоколи, актове и протоколи по ЗУТ, схеми,
планове и пр. (чл.16.1). Преди окончателното приемане на работите, изпълнителят
е длъжен да представи на възложителя екзекутивна документация, в т.ч. чертежи,
схеми, планове, диаграми и др. по съответните части, в съответствие с предмета
на договора (чл. 16.3).
Като приложения към договора са посочени 7 броя такива,
(Технически спецификации на „А.“ АД – Приложение № 1; Количествено – стойностна
сметка – Приложение № 2; Времеви график за изпълнение на работите – Приложение
№ 3; Правила за работа на територията на „А.“ АД – Приложение № 4; Етапи за
изпълнение (паричен поток) – Приложение № 5; Корпоративни общи условия за
доставка на „А.“ АД – Приложение № 6 и Списък на материалите за доставка със
съответните производители, съпроводени от сертификати и мостри – Приложение №
7).
По делото е представена подписана от страните количествено –
стойностна сметка по отделни инженерни части (л. 16 от делото, на гърба),
формираща стойността на цялото уговорено възнаграждение за изпълнителя по
договора (от 1 025 665. 28 лв.), както и детайлно отразяване на видовете
работи по вид, количество и цена (л. 17 - л. 22 вкл.).
Съгласно Анекс № 1 от 22.04.2015 г. към договора от 28.02.2015
г. страните постигнали съгласие да бъдат изменени (чрез увеличаването им в там
посочения размер) единичните цени за транспорта на земните работи.
Видно е, че протоколът за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво е съставен на 06.03.2015 г. Той е
подписан от консултанта (строителния надзор), както и представители на
възложителя („А.“ АД), строителя – ръководител обект за „Т.“ АД и служител при
община З. – лице по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Представен е и договор от 04.03.2015 г., сключен между „Т.“
ЕАД – гр. С. с ЕИК - възложител и „Х.“
ЕООД – гр. С. (ищец по делото) - изпълнител, за възлагане изграждането на депо
за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове в „А. “ АД срещу уговорено
възнаграждение от 2 826 449. 83 лв. без ДДС (л. 37 - л. 51, както и
л. 153).
За изпълнение на процесните СМР ответникът е издал 7 броя
фактури (л. 29 - л. 35 вкл.), както следва: № 2439/01.06.2015 г. – относно
изпълнени СМР по етап 1 от договора, на стойност 187 981. 99 лв.; №
2443/29.06.2015 г. – относно изпълнени СМР по етап 2, на стойност 289 184.
87 лв.; № 2543/30.11.2015 г. – за извършени СМР по етап 3, на стойност
7 524. 61 лв.; № 2547/21.12.2015 г. – за извършени СМР по етап 4, на
стойност 2007. 61 лв.; № 2772/15.03.2016 г. – изпълнени СМР по етап 5, на
стойност 3 876. 70 лв.; № 2773/15.03.2016 г. - относно изпълнени СМР по
етап 6, на стойност 3 138. 12 лв. и № 2775/31.03.2016 г. - относно изпълнени
СМР по етап 6 от договора, на стойност 3 738. 62 лв. (след приспадане на
авансово плащане).,
С писмо, ид. № 085/22.08.2016 г. ищецът е уведомил ответното
дружество за начина на фактуриране на част от изпълнените работи, както и за
задължението на последното за неустойка по силата на чл. 8.2 от договора за
неспазен краен срок на отделните етапи, в размер на 98 390. 17 лв. Отразено
е също, че изпълнителят – ответник следва да представи банкова гаранция за
добро изпълнение на извършените СМР за гаранционен срок от 10 години на
стойност, равна на 5 % от стойността на подобект „Паркинг – Север“. Сочи, че
възложителят очаква предаване на цялата необходима документация за изпълнените работи,
вкл. и екзекутиви, въз основа задължението на изпълнителя по чл. 7.4.1 от
договора (л. 52 - л. 53).
С писмо, изх. № 001/03.01.2017 г. ответникът е изпратил на
ищеца приложена банкова гаранция – оригинал с изх. № 0268-58-099378/30.12.2016
г., издадена от „У.“ АД, за изпълнение на обект „Изграждането на депо за утайки
от пречистване на отпадъчни води и газове в „А.“ АД, подобект „ Паркинг –
Север“, съгласно договор от 28.02.2015 г. (л. 55 - л. 56).
Приложена е техническа спецификация за изграждане на депо за
утайки в „А.“ АД (л. 67 – л. 87 вкл.), Приложение № 2 – Количествено стойностна
сметка (КСС) – рекапитулация; общи дейности; част хидротехническа; ВиК чисти и
ВиК - замърсени; оросителна система; изместване – водопроводи; конструктивна;
част – пътна; контролно – измервателна система; паркинг за леки автомобили
Север; ремонт на съществуващ експлоатационен път към депото; част изграждане на
стоманобетонна ограда; част непредвидени
от възложителя материали и дейности, констатирани от изпълнителя и необходими
за реализацията на проекта (л. 89 – л. 109).
Видно е, че на 3.02.2015 г. Ангел Сергиев е изпатил
електронна поща на адрес ******@***.** (л. 192 от делото). Нейното съдържание сочи, че се
изпраща проект (АУРУБИС – ПРОЕКТ в PDF и DWG)
в посочения формат, с молба да се потвърди получаване на писмото. Към имейла е
прикачен линк за сваляне на необходимата информация.
От приемо – предавателен протокол от 15.06.2016 г. (л. 193)
се установява, че представителят на изпълнителя инж. Динко И. е предал на
представителя на възложителя инж. Л. С. следните документи: екзекутивни чертежи
на всички изпълнени съоръжения на обекта – 1 бр. компакт диск; бетонов дневник
на обекта – 1 брой оригинал и сканирано копие на компакт диск; декларации за
характеристики и протокол от изпитвания на строителен продукт бетон за обекта –
1 комплект оригинали и сканирано копие на компакт диск; схема и протоколи за
полагане на материали от долен изолационен екран -1 комплект на компакт диск.
На 27.07.2016 г. е съставен констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа „Изграждане на депо за утайки от пречистване
на отпадъчни води и газове“ в гр. П., промишлена зона „А.“ АД, С.област (л. 194
от делото). Нарочната комисия е решила, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 – 3 от ЗУТ, условията на
договорите за строителство, както и че наличната документация в достатъчна
степен характеризира изпълненото строителство. С този акт се извършва предаване
на строежа от строителя – „Т.“ АД на възложителя - „А.“ АД (л. 194 – л. 212
вкл.).
Приложени са два описа (на л. 17, 18 и 19 от ч. гр. д. № 3469/2017 г. на САС) за предадени от изпълнителя на възложителя образци за изпълнени видове работи при строителство на „Паркинг за леки автомобили – Север“ в „А.“ АД съответно от 16.04.2015г. и 25.05.2015г, съдържащи подписи на „предал“ и „получил“. При извършената констатация, на основание чл. 183 от ГПК, върху оригиналите на описите в с. з. на 10.10.2017 г., съдът установи съответствието им с приложените по делото (цитирано по-горе) заверени преписи от тях.
Относно тяхната достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 181 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. Трети лица са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Лице, което не отговаря на двете изисквания, не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, макар и да не е подписало документа, който му се противопоставя, а е трето лице в обикновения смисъл на думата. Срещу такива трети лица, които не се обхващат от понятието „трети лица“ в чл. 181 от ГПК, документът е доказателство както за съдържанието си, така и за датата си. Ето защо, съдът приема, че двата описа нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК по отношение на ищеца (чиито подписи не носят) преди представянето им по ч. гр. д. 3469/2017 г. на САС.
От показанията на свидетеля Н. С. Л. (л. 271 – л. 274), (работещ към момента на разпита му пред настоящата инстанция в „А.“ АД) при ищеца) - технически ръководител на обекта, се установява, че са му известни отношенията между страните във връзка с изпълнение на договора за изграждане на Депо за утайки и пречистване на отпадъчни води в „А.“ АД, гр. П.Същият е бил назначен за технически ръководител при ищцовото дружество за периода от 2005 г. до 2016 г. Според свидетеля процесният договор за изграждане на депо за утайки включвал и изграждането на паркинг от северната част на предприятието („А.“ АД), за автомобили. Съществуващият паркинг за коли, който се намирал на мястото на изграденото ново депо, трябвало да се премести. Така били изградени нов паркинг и депо. Свидетелят заявява, че ангажиментите на ответника се изчерпвали с изграждане на паркинга, който е извън загражденията на предприятието. Работата включвала извършването на изкопно-насипни работи, вкл. изграждането на северен обходен път и допълнителни дейности, които от своя страна включвали изграждане на бордюри и канавки до пречиствателната станция. Според свидетеля всичките тези СМР, предмет на задълженията на ответника се извършвали въз основа на проектна документация, която била предадена на „С.2.“ ЕООД. Предаването се извършило на една от срещите, на която свидетелят присъствал лично. Срещата се организирала в офиса на „Х.“ ЕООД. Тогава А. С. извадил папката с документацията - количествено - стойностна сметка (КСС) и я подал на В. С. - управител на ответното дружество. Според свидетеля срещата се състояла в края на м. януари или началото на м февруари 2015 г. (по – късно сочи, че е в началото на м. февруари 2015 г.) и се организирала по повод започването на обекта съвместно с двете фирми (ищцовото дружество и ответника). Поддържа се, че предадената документация била една голяма папка с количествено-стойностни сметки и чертежи. Свидетелят виждал проектната документация в ръцете на служители на ответника, които си носели чертежи и работели по тях във връзка с изграждането на паркинга и други дейности по тяхната част, в техния обхват на договора. Сочи, че не знае за проблеми при ответника, свързани с липсата на чертежи или части от тях. Съдържанието на цялата папка било документация, но свидетелят не е гледал какво съдържа. При отваряне на въпросната папка свидетелят видял само, че в нея има КСС и чертежи. Според свидетеля в папката се съдържали одобрени проекти, тъй като на чертежите имало син печат на „А.“ АД. Той не знае кой одобрява чертежите и проектите. Твърди също, че от ответника си носели чертежи, когато основно работиха – това бил П. Б., който бил технически ръководител при „С.2.“ ЕООД, също така В. С., която е главен инженер на „С.2.“ ЕООД. Те носели чертежи и работели с тях и по-скоро чертежите били копия (изкарани на принтер), работни, не били оригинални чертежи. Според свидетеля изместването на паркинга и изкопните работи, както и направата на канализации били дейности, които ответникът се задължил да извърши. Той е виждал чертежи за канализационните части, както и за изкопните работи и служителите и работниците при ответника си носели чертежи и работели по тях.
Свидетелят
П. Б. А. депозира показания по делото (л. 274-275), според които от м. март
2015 г. до м. март 2016 г. работил при ответника „С.2.“ ЕООД на
длъжност технически изпълнител. Само през периода 2015 г. – 2016 г. свидетелят
работел на обекта
на „А.“ АД, гр. П. - Депо за отпадъци. По този обект работели
три фирми. Сочи, че главен изпълнител на обекта били „Т.“, а те, от своя страна,
възложили работа на „Х.“, а „Х.“ пък, от своя страна, бил възложил на ответника
да извърши определени видове работи. Всеки ден от посочения по – горе период
бил на обекта. Заявява, че не разполагал с инженерни проекти за възложените му за изпълнение
работи и не бил виждал такива. При запитване към управителя на ответното
дружество дали разполага с такива и последният отговарял отрицателно. Поддържа,
че работели по устни указания, или указания на отделни листчета. Работели и по
отделни детайли от проектите, като извадки на лист. Въпросните схеми се
предоставяли от техническото ръководство на ищеца и това на „Т.“.
Не бил виждал в тези извадки да има поставени някакви щемпели, както и проекти в папка с
оригинални печати. Според свидетеля на обекта постоянно имало хора от
ръководствата на „Х.“ (г-н Л. – разпознат като присъстващ в съдебната зала) и
на „Т.“ – Л.С., който бил ръководител проект. Те казвали какво
конкретно ще се изпълнява в момента, като за коти на строителните работи ответникът и неговите
работници и служители ползвали схеми на отделни листчета – компютърни извадки,
които тези лица им давали и в частност Л. С.. Той разполагал с канцелария на
обекта и ако не било във възможностите да предостави чертежи или схеми същия
ден заявявал, че ще даде такива след ден или два. Свидетелят установява, че
искали схеми и чертежи освен от управителя на ответника, така и от
ръководството на обекта – господата Л. и С.. Те им давали просто схеми.
От заключението на назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза (л. 241 - л. 245) се установява, че издадените от
ответника и приети по делото фактури (7 на брой, подробно описани в таблицата
на л. 244 от делото, по заключението) са осчетоводени в счетоводството на
ответника и са включени в дневника за продажбите и справка декларация за ДДС за съответния месец. Сочи се, че
размерът на неустойката за забава, претендирана по чл. 8.2 от договора възлиза
на 135 311. 71 лв. Дължимата неустойка по чл. 8.7 за времето от 26.08.2016
г. до 27.03.2017 г., за забава от 214 дни, е 214 000 лв., а тази по чл.
7.6 от договора, за 131 дни забава – от 26.08.2016 г. – денят, следващ този,
когато ответникът е получил последната рекапитулация по изпълнението на
договора до 03.01.2017 г., е 131 000 лв. Вещото лице заявява, че в
счетоводните регистри на ищцовото дружество са осчетоводени само 4 броя от
процесните фактури, а именно: № 2439/01.06.2015 г., № 2443/29.06.2015 г., №
2543/30.11.2015 г. и № 2547/21.12.2015 г., като задължение по кредита на сметка
4011 „Доставчици от страната“. Те са включени в дневниците за покупки и справки
декларации по ЗДДС. Останалите три фактури от приетите: № 2772/15.03.2016 г., №
2773/15.03.2016 г. и № 2775/31.03.2016 г. не са осчетоводени в счетоводните
регистри на ищеца и не са включени в дневниците му по ЗДДС.
Видно от заключението на съдебно – техническата (компютърна)
експертиза е, че
на 03.02.2015 г. ищецът е изпратил на ответника имейл (електронна поща) със
заглавие „Аурубис – Проект“ в PDF и DWG.
Пощата е успешно получена от адресата й. В съдържанието към нея има обяснителен
текст и линк на за сваляне на файл. Сочи се, че в електронната поща няма
директно прикачени файлове. Вещото лице установява, че случая е използвана услуга, предоставяна от „Н.“ dox.bg – файл за съхранение и споделяне на
големи по обем файлове. Вещото
лице заявява, че понастоящем не съществува информация какви файлове са се
намирали на линкът от dox.bg (файл организаторът). Поддържа,
че адресатът не може да заличи информацията за изпратената му електронната
поща.
При горните факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на
вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са
уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на
точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите
от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение,
за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.
В случая ищецът търси
присъждане на три суми за неустойки от неизпълнение на определени (конкретни)
задължения на ответника по договора.
1. Поради забавено
изпълнение на договорени СМР по отделните седем етапа на осъществяване на
работата, съгласно уговорката по чл. 8.2 от съглашението.
Фактическият състав на
цитираната неустоечна клауза изисква неспазване на крайния срок за изпълнение
на всеки един от етапите по вина на изпълнителя – т. е. установена забава при
осъществяване на дължимия резултат, за която ответникът (изпълнителя) отговаря.
За да е налице такава
ищецът, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, следваше да установи отклонение при
изпълнението на възложените работи (детайлно описани в Приложение № 5 към
договора – вж. чл. 3) от определения времеви график – Приложение № 3 към
договора. В хода на съдебното дирене по делото такива доказателства не са
ангажираха – нито за обема на дейностите, предмет на задължението на ответника
по договора (въпросното Приложение № 5), нито за времевия график за извършване
на работите (Приложение № 3). Установен е
единствено обема на възложените работи и тяхната стойност, но не и сроковете за
изпълнението. А основно задължение на ищеца (възложителя по договора) е било да
предостави на ответника (изпълнителя) въпросния времеви график, съставляващ обобщена
работна програма с календарен график (Приложение № 3), както и разпределение на
паричните плащания по етапи (Приложение № 5) – чл. 12.1.2. Неизпълнението на
това задължение на възложителя препятства възможността да реализира отговорност
от изпълнителя за точно (във времето) изпълнение на възложените работи, вкл. и
за неустойка по чл. 8.2. от съглашението, като регламентиращо отношенията между
тях.
Поради изложеното, без правно значение в случая се явява и фактът,
че протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа е подписан на 06.03.2015 г. Този документ е съставен
без участието
на ответното дружество, поради това спрямо него е без достоверна дата по
смисъла на чл.181 от ГПК преди представянето му
по делото. Така, липсва основание за поддържаната забава на изпълнителя (по
отделните етапи), която се черпи от текста на чл. 4.2 на договора от 28.02.2015
г.
Изводът за неоснователността на предявения иск за неустойка
по чл. 8.2 от договора не се разколебава и от обстоятелството, че на 3.02.2015
г. представител на ищеца е изпратил, а представител на ответника е получил
електронна поща за проект (АУРУБИС – ПРОЕКТ в PDF и DWG),
с посочен линк за сваляне на данни. Това е така предвид заключението на
назначената по делото съдебно-техническа (компютърна) експертиза, че не е
възможно да се установи конкретното съдържание на информацията
(файловете), която е следвало да бъде
получена чрез интервениране върху въпросния линк. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че ответникът не е получавал проекта за изграждането на обект
„Депо за утайки“, вкл. и конкретен календарен график на изпълнение. Затова той
не е бил обвързан с изрично определени срокове за изпълнение и не може да
понася последиците на отговорността при забава, вкл. и по силата на уговорената
неустоечна клауза по чл. 8.2 от договора. Още повече, датата на изпълнение на
работата (за отделен етап) може да не съвпада календарно с датата на издаване
на фактурата за нея.
В обобщение, искът
по чл. 92, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 140 549. 14 лв. –
неустойка по чл. 8.2 от договора е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
2. Поради непредаване на част от екзекутивната документация
и актове за скрити работи, съгласно уговорката по чл. 8.7 от съглашението.
Правопораждащият на неустоечната клауза на чл. 8.7 факт е
всяко неизпълнение на което и да задължение на изпълнителя (ответника) по
договора.
В случая това неизпълнение се свързва с нормите на чл. 7.4.1
и чл. 16.3 от договора и в частност за непредаване на част от екзекутивната
документация и актовете за скрити работи.
Първата разпоредба изисква представяне и приемане от страна
на възложителя на документация по т. 16 от договора (декларации за съответствие,
респ. сертификати на вложените материали, консумативи, резервни части и
оборудване; гаранционни карти, паспорти, схеми и пр.) свързана с доказване
качеството и точното изпълнение на работите по КСС от Приложение № 2,
одобрената проектна документация и техническите спецификации.
Втората разпоредба създава задължение на изпълнителя да
предаде на възложителя екзекутивна документация, в т. ч. чертежи, схеми,
планове, диаграми по съответните
инженерни части от предмета на договора.
При поддържаното
фактическо твърдение основание за търсената отговорност за неустойка в тази
хипотеза се явява неизпълнение на задължението за предаване на екзекутивната
документация и актовете за скрити работи.
По делото се установи, вкл. и чрез заключението
на назначеното вещо лице – компютърен специалист, че изпратеният на 03.02.2015
г. от ищеца и успешно получен от ответника файл (електронна поща) не може по
несъмнен и категоричен начин да се свърже с получаване на цялата информация на
проекта за бъдещия обект – „Депо за утайки“. Вещото лице е категорично в
заключението си, че в съдържанието на въпросния имейл няма директно прикачени
файлове, а има посочен линк за сваляне на файлове, но не може да се установи
какви файлове е съдържал той.
Депозираните по делото показания на свидетеля Л.също не
могат да установят несъмнено обстоятелството относно предаването на одобрените
инвестиционни проекти от възложителя (ищеца) на изпълнителя (ответника) по
договора. Свидетелят сочи за предадена папка на управителя на ищеца на този на ответното
дружество без да е в състояние да възпроизведе конкретното й съдържание (заявява
само, че съдържала КСС и чертежи). Показанията на свидетеля А. съдът намира за
достоверни и отразяващи обективни факти от изпълнението на обекта, в контекста
на събрания по делото останал доказателствен материал. Те сочат, че на обекта
са присъствали винаги представители на възложителя и главния изпълнител, които
са осъществявали ръководство и давали указания за изпълнение на конкретни
видове работи. Изпълнителят е работел по предоставени му от възложителя
разпечатки и схеми.
С оглед на изложеното се налага, че ищецът не е изпълнил
задължението си по чл. 12.1.8 от договора да предаде влязлото в сила разрешение
за строеж и одобрените инвестиционни проекти на ответника, който от своя страна
да изработи екзекутивна документация –
при несъществено отклонение от съгласувани и одобрени проекти, респ. да върне
одобрения проект за заверка като екзекутивен чертеж в хипотезата на чл.175, ал.
6 от ЗУТ. Ето защо, след като не е получил такива екзекутиви ответникът не би
било възможно в последствие обратно да ги предаде, т.е. да се изисква от него
такова поведение с последица ангажиране на отговорност за неустойка по чл. 8.7
от договора.
Съдът напълно споделя довода на защитата на ответника, че
последният не сред вписаните лица в акт обр. 15 – нито е изпълнител на
строежа, нито е възложител, за да има
право да съставя екзекутиви. Основателно е и възражението, че необходимостта от
съставянето на такива се свързва с несъществено отклонение от съгласувани
проекти, каквито твърдения и данни по делото липсват.
В обобщение, искът за неустойка по чл. 8.7 за непредаване на
част от екзекутивната документация и актовете за скрити работи, за 214 000
лв., е неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
При горното съдът намира, че не се налага да обсъжда
възраженията на ответника за прекомерност на уговорената неустойка по този
пункт, респ. нищожността й като накърняваща добрите нрави.
3. Поради забава при представянето на банкова гаранция за
добро изпълнение.
Съгласно уговорката в чл. 7.6 от договора задължението на
ответника за представяне на банкова гаранция възниква при приключване на етап 7
и подписване на последния приемателно – предавателен протокол.
Твърденията на ищеца за забавата се основават на покана,
изпратена до ответника с писмо от 22.08.2016 г. (л. 52) и на факта, че етап 7 е
приключил (изпълнен, за което свидетелства издадената от ответника фактура №
2775/04.03.2016 г.), както и че била подписана от главния изпълнител на обект –
Т.“ ЕАД рекапитулация от 10.08.2016 г.
С оглед на събрания по делото доказателствен материал,
анализиран от състава в предходните изложения, се налага, че искът, основан на
горните факти, подлежи на отхвърляне.
В съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл.154, ал. 1 от ГПК ищецът не ангажира
доказателства, които да установяват надлежното приключване на последния етап от
строителството и двустранно подписан последния приемателно – предавателен
протокол.
Липсата на елемент от състава, създаващ задължение за
ответника за представяне на банкова гаранция, рефлектира и върху отговорността
му за неустойка за 131 000 лв., като я изключва.
При горното съдът отново счита, че не се налага да обсъжда
възраженията на ответника за прекомерност на уговорената неустойка по този
пункт, респ. нищожността й като накърняваща добрите нрави.
В обобщение, предявените искове за неустойка са
неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника сторените по делото
разноски в общ размер на 14 760 лв. – адвокатско възнаграждение от
14 560 лв., който разход е реално извършен и 200 лв. – депозит за експертиза.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление ***,
против „С.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление *** осъдителни
искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на сумата общо от 485 549.
14 лева, представляваща сбора на неустойки съответно по чл.8.2 (за
забава в изпълнението на договора - за 140 549. 14 лв.), по чл.8.7
(за непредаване на част от екзекутивната документация и актовете за скрити
работи – за 214 000 лв.) и по чл.8.7 (за забава при
представянето на банкова гаранция за добро изпълнение – за 131 000
лв.), уговорени в договор от 28.02.2015 г., сключен между страните за
извършване на строителни дейности по изграждането на депо за утайки от
пречистване на отпадъчни води и газове в „А.“ АД – гр.П.
ОСЪЖДА „Х.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** сумата
от 14 760 (четиринадесет хиляди седемстотин и шестдесет) лева – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ