№ 199
гр. С., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500173 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260132 от 17.12.2021 г. постановено по гр. дело № 402/2020 г. РС-Б. е
осъдил, на основание чл. 200 от КТ, Целодневна детска градина „С.“-Община Б., да заплати
на ХР. ДР. ИВ. следните суми: 1. сумата от 6 749 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на медицински изделия, помощни средства
и изследвания в резултат на трудова злополука, състояла се на 20.03.2017 г. в гр. Б., както и
сумата 1003,06 лева - законна лихва върху главницата за периода 03.10.2018 год.- 20.03.2020
год., като е отхвърлил иска за заплащане на мораторна лихва за разликата над 1003,06 лева
до пълния предявен размер от 2056,57 лева; 2. сумата 358,12 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на лекарства в периода от
20.07.2017 год. до 31.08.2018 год., както и 56,51 лева – законна лихва за забава върху
главницата за периода 31.03.2018 год. – 20.03.2020 год., като е отхвърлил иска за мораторна
лихва за разликата над 56,51 лева до пълния предявен размер от 109,13 лева; 3. сумата 932,05
лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи или
стойността на горивото на автомобилите, с които е пътувала до болничните заведения в гр.
С. за периода 04.12.2017 год. – 15.12.2018 год. в резултат на претърпяната трудова
злополука, както и сумата 119,62 лева – законна лихва за забава върху горната сума за
периода 15.12.2018 год. – 20.03.2020 год., като е отхвърлил иска за заплащане на мораторна
лихва за разликата над 119,62 лева до пълния предявен размер от 284,02 лева; 4. сумата
4 065,87 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала като здрава и обезщетението от
НОИ за периода 20.03.2017 год. – 20.01.2019 год., както и 1238,96 лева – законна лихва
върху горната сума за периода 20.03.2017 год.-20.03.2020 год., ведно със законната лихва
1
върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 20.03.2020 год. до
окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ответника в осъдителните му части с твърдения, че
същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли
съда да го отмени и да намали размера на присъдените обезщетения, тъй като същите не
съответстват на действително доказаните по делото и претърпени вреди.
Ищцата оспорва въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата н чл. 235, ал. 2 от ГПК, и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а се установява и от приложен по делото писмени
доказателства, че към 20.03.2017 г. ищцата е работела при ответника, като е изпълнявал
длъжността „помощник-възпитател“ въз основа на трудов договор с № 119, сключен на
01.04.2009 г. и допълнително споразумение към трудовия договор № 104/16.01.2017 г.
С декларация вх. № 11/22.03.2017 г. за трудова злополука, приложение към чл. 3, ал.
1 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, ответникът е декларирал пред НОИ настъпила на 20.03.2017 г., в 06 часа и 20
мин., злополука с работника ХР. ДР. ИВ.. Отразено е, че злополуката е настъпила при
слизане по стълби в сградата на детска градина „С.“. С разпореждане № 5104-22-37 от
18.04.2017 г. на НОИ – С. област, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната от
осигурителя злополука вх. № 5101-22-33 от 24.03.2017 г. е приета за трудова злополука по
чл. 55, ал. 1 от КСО. В разпореждането е посочено, че увреждането е настъпило при
извършване на действия, които без да представляват ефективно полагане на труд, са
насочени към неговото осъществяване.
Видно от епикриза с изх. № 6212/2017 г., ищцата е постъпила на 20.03.2017 г., в деня
на злополуката, в УМАЛ „С.А.“ АД – гр. С., където и е поставена окончателна диагноза -
множество счупвания на подбедрицата, открито. Извършено е оперативна интервенция,
изразяваща се в обилен лаваж (промиване) на раната, приложено външно фиксиращо
устройство и фибула. Проведено е лечение с антибиотици.
От епикриза с изх. № 6881/2017 г., се установява, че на 27.03.2017 г. на дясна глезена
става е извършено открито наместване и вътрешна фиксация, на счупването – чрез три
плаки и 21 винта. В епикризата е отразено, пострадалата да не натоварва оперирания
крайник за срок от 60 дни.
През месец юли 2017 г. е установено наличието на микроорганизми – стафилококус
ауреус в раната. Установена е гнойна фистула, която е била активна до третата
хоспитализация на ищцата, а именно до 30.01.2018 г. На 05.12.2017 г. е отразено, че раната
не сраства.
От епикриза с изх. № 2648/ 2017 г., се установява, че на 30.01.2018 г., ищцата е била
хоспитализирана за трети път в УМАЛ „С.А.“ АД – гр. С., където е извършена трета
операция, поради инфектиране на раната, получена при фрактурата. Отстранени са чуждите
тела и локално е поставена антибиотична гъба, която да осигури постоянен, активно
действащ антибиотик в зоната на счупването до пълното ликвидиране на инфекцията.
Паралелно е проведено и венозно антибиотично лечение.
2
На 21.08.2018 г. ищцата е отново хоспитализирана в УМАЛ „С.А.“ АД – гр. С.,
където и е извършена четвърта оперативна интервенция. Причината е незавършеното костно
срастване, този път без инфекция. При операцията е направена костна пластика с присадък,
отново са поставени плака и винтове и е проведено антибиотично лечение.
Видно от етапна експертиза с дата 13.11.2018 г. се наблюдава начално костно
срастване на тибията.
С експертно решение на ТЕЛК от 07.11.2017 г. на ищцата е призната трайно
намалена работоспособност 64% на сто в резултат на трудовата злополука, с диагноза „Съст.
след полифрагментна вътреставна фрактура на дистлната част на тибия с фрактура на двата
малеола и дислокация на фрагментите и дистална диафизарна фрактура на фибула, след
кръвна репозиция и фиксация с планка и винтове“. Впоследствие ищцата е била
няколкократно освидетелствана, като видно от последното за момента експертно решение на
ТЕЛК от 25.06.2019 г., ищцата е с 50 % трайно намалена работоспособност за срок от две
години.
От представените по делото болнични листове за временна неработоспособност, се
установява, че ищцата е била в продължителен отпуск по болест от 20.03.2017 г. до
19.01.2019 г.
С решение № 221 от 27.08.2019 год. по гр.д. № 172/2019 год. на БРС ответникът е
осъден да заплати на Х.И. сумата 33 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от процесната трудова злополука, както исумата 6 187,51 лева – мораторна лихва за
периода 20.03.2017 год. – 23.01.2019 год. Решението е потвърдено с решение №
87/27.02.2020 год. на СОС, което не е допуснато до обжалване с определение №
127/09.03.2021 год. по гр.д. № 2811/2020 год. на ВКС на РБ.
Според показанията на св. П. – дъщеря на ищцата, непосредствено след злополуката
на ищцата била направена оперативна интервенция – поставяне на външен фиксатор. След
около една седмица била направена втора операция, за която ищцата закупила плаки и
винтове на стойност около 3300 лева. След тази операция ищцата лежала в Окръжна
болница – С. една седмица, като след изписването в продължение на един месец ходела на
контролни прегледи по 2-3 пъти седмично от гр. Б. с личен транспорт, като за всяко
пътуване разходите възлизали на около 30 лева за гориво. След този един месец ищцата
продължила да ходи на прегледи, но не толкова често, докато не получила възпаление на
костта и вдигнала висока температура в резултат на стафилококова инфекция. Тъй като
антибиотичното лечение не дало резултат, се наложило на ищцата да се направи трета
операция през м. февруари 2018 год. за поставяне в костта на антибиотична гъба, за която
заплатили 460 лева. След установяване на инфекцията ищцата трябвало да ходи на прегледи
по 3 пъти в седмицата за превръзки, като това продължило и един месец след операцията.
След всяка една от претъплените операции /с изключение на първата/ на ищцата били
изписвани антибиотици и таблетки за разреждане на кръвта, които заплащала с лични
средства и които приемала в продължение на един месец. Лекарствата за разреждане на
кръвта били на стойност 120 лева месечно. Един месец след третата операция било
установено, че кракът не заздравява, което наложило да се направи скенер, за който ищцата
също заплатила с лични средства 150 лева. Наложило се извършването на трета операция
през м. август 2018 год., за да се добави кост с планки. За тази операция ищцата заплатила
около 3000 лева. Освен това още в първия ден след злополуката ищцата закупила помощно
средство – лонгета за захващане на дясното рамо, тъй като било извадено при злополуката.
3
По-късно била закупена и ортеза за крака, за да го държи неподвижен, на стойност 180 лева.
Закупила и патерици.
Според показанията на св. С. – син на ищцата, за втората операция на ищцата във
връзка с процесната злополука, същата заплатила около 3300 лева за импланти и винтове. За
третата операция ищцата заплатила антибактериална гъба на стойност 460 лева. За третата
операция заплатила около 2800 лева. След всяка операция лично свидетелят, както и зет й
возили ищцата на прегледи в болницата по няколко пъти в седмицата. Разходите за всяко
пътуване до болницата и обратно възлизали на около 30 лева. След всяка операция ищцата
вземала и медикаменти за разреждане на кръвта в продължение на около 1 месец, като една
таблетка от тях била на стойност 5 лева. След всяка интервенция й бил предписван и
антибиотик. За всички превръзки в болницата ищцата си заплащала.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Т. от 29.06.2021
год. медицинските изделия и инструменти за фиксиращите процедури, проведени при
ищцата във връзка с увреждането от трудовата злополука, не се заплащат от НЗОК.
Направените от ищцата разходи за медицински изделия, помощни средства и лекарствени
продукти са в причинна връзка с претърпяната злополука.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Б. от 07.10.2021
год. размерът на БТВ на ищцата на заеманата към момента на злополуката длъжност при
ответника за периода 20.03.2017 год. – 20.01.2019 год. възлиза общо на 15 231,54 лева, а
размерът на полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период е в
размер на 11 165,67 лева, като разликата между тях възлиза на 4 065,87 лева.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени исков с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ – за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените неимуществени вреди на пострадал от трудова злополука работник или
служител, следните материални предпоставки трябва да бъдат установени чрез пълно и
главно доказване: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици –
болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените
вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка, или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Със сила на пресъдено нещо с решение № 221 от 27.08.2019 год. по гр.д. № 172/2019
год. на БРС е установено основанието за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя за причинените на ищцата вреди в резултат на злополуката, тъй като същата е
призната за трудова и е в причинна връзка с извършваната при ответника работа, както и
обстоятелството, че не е налице съпричиняване от страна на ищцата.
Спорен е въпросът за това претърпяла ли е ищцата твърдяните имуществени вреди и
какъв е техният размер.
Съгласно препращащата норма н чл. 212 от КТ, намира приложение правилото за
деликтната отговорност, установено в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - на обезщетяване подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По иска за заплащане на сумата 4 065,87 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала
като здрава и обезщетението от НОИ за периода 20.03.2017 год. – 20.01.2019 год., съдът
намира следното:
Установи се безспорно по делото от приложените болнични листове, че претърпяната
трудова злополука е довела до временна неработоспособност, призната до 19.01.2019 г.,
4
както и до трайно намалена работоспособност 50 на сто, за срок от две години (от 25.06.2019
г.), приета с експертно решение от лекарска комисия. При определяне на дължимото
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищцата би получила на заеманата при ответника длъжност и
реализираните от нея доходи – обезщетение за временна неработоспособност, настоящият
съд взе предвид приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза на в.л.
Б. от 07.10.2021 год., тъй като това заключение е основано на БТВ на заеманата от ищцата
длъжност при ответника към момента на инвалидизирането. Съдът приема дадения от
вещото лице в това заключение вариант, определен на база брутното трудово
възнаграждение за длъжността, която е заемала ищецата, определено като сбор от основната
заплата и дължимото възнаграждение за прослужено време за процесните периоди.
Брутното трудово възнаграждение се формира от основното трудово възнаграждение
/”основна работна заплата” според чл.3, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ и добавките към него, които имат постоянен характер.
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за
образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит /чл.15, ал.1
от НСОРЗ/, т. е. тези, които са предвидими и сигурни, определени в колективен трудов
договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в
индивидуалния трудов договор. С оглед на това, съдът намира, че размерът на
обезщетението за пропуснати ползи, съставляващи разликата между трудовото
възнаграждение, което ищцата би получила като трудоспособна при ответното дружество, и
обезщетението за временна неработоспособност е 4 065,87 лева за периода 20.03.2017 год. –
20.01.2019 год. Неоснователно е оплакването в жалбата, че като база за изчисляване на
пропуснатите ползи следва да се вземе предвид получаваното нетно трудово
възнаграждение за заеманата от ищцата длъжност. Според утвърдената съдебна практика
основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват БТВ, като
определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропусната полза се извършва
именно на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и
определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй като данъците и
вноските за социално осигуряване са в тежест на работника/служителя, определят се на база
БТВ и се удържат от него, но едва при плащането му.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
закупуване на медицински изделия, помощни средства и изследвания, закупуване на
медикаменти и транспортни разходи във връзка с лечението на травматичното увреждане от
трудова злополука, съдът намира следното:
Установи се от събраните писмени и гласни доказателства – фактури, касови бонове,
показанията на св. С. и П. и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че през
периода 20.07.2017 год. - 31.08.2018 год. ищцата е провела общо четири операции, за които
е заплатила общо 6 749 лева, като след всяка операция приемала медикаменти на стойност
около 120 лева месечно, като фискалните бонове са за закупени медикаменти на стойност
общо 358,12 лева. Тези разходи са във връзка с процесното увреждане, видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Основателен е и искът за заплащане на сумата 932,05 лева – транпортни разходи за
пътуванията до болничното зведение в гр. С. за периода 04.12.2017 год. – 15.12.2018 год.,
тъй като от свидетелските показания се установи, че ищцата е пътувала с автомобил, а
стойността на всяко пътуване е в размер на 30 лева. С оглед здравословното й състояние
ищцата не е била в състояние да ползва обществен транспорт. От приложените фискални
бонове за гориво се установява, че за процесния период ищцата е заплатила сумата 932,05
лева, поради което и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди –
транспортни разходи, следва да бъде уважен в този размер.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на райония съд,
5
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в осъдителните му части. Съдът правилно
е изчислил и дължимата законна лихва върху присъдените обезщетения за имуществени
вреди – разходи, считано от датата на извършване на последния доказан разход, а не от деня
на злополуката, поради което оплакванията във въззивната жалба в тази насока са
несъстоятелни.
Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
На въззиваемата не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй
като не са ангажирани доказателства за реално направени разходи за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260132 от 17.12.2021 г. постановено по гр. дело №
402/2020 г. на РС-Б. в ЧАСТТА, с която е осъдил, на основание чл. 200 от КТ, Целодневна
детска градина „С.“-Община Б., да заплати на ХР. ДР. ИВ. следните суми: 1. сумата от 6 749
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на
медицински изделия, помощни средства и изследвания в резултат на трудова злополука,
състояла се на 20.03.2017 г. в гр. Б., както и сумата 1003,06 лева - законна лихва върху
главницата за периода 03.10.2018 год.- 20.03.2020 год.; 2. сумата 358,12 лева – обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на лекарства в периода от
20.07.2017 год. до 31.08.2018 год., както и 56,51 лева – законна лихва за забава върху
главницата за периода 31.03.2018 год. – 20.03.2020 год.; 3. сумата 932,05 лева – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи или стойността на горивото на
автомобилите, с които е пътувала до болничните заведения в гр. С. за периода 04.12.2017
год. – 15.12.2018 год. в резултат на претърпяната трудова злополука, както и сумата 119,62
лева – законна лихва за забава върху горната сума за периода 15.12.2018 год. – 20.03.2020
год.; 4. сумата 4 065,87 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между трудовото възнаграждение, което ищцата би получавала като здрава и обезщетението
от НОИ за периода 20.03.2017 год. – 20.01.2019 год., както и 1238,96 лева – законна лихва
върху горната сума за периода 20.03.2017 год.-20.03.2020 год., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 20.03.2020 год. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6