№ 174
гр. Варна, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и ***** година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20233100600630 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия А. Т. К.а против
Присъда № 11/18.01.2023 г. по НЧХД № 2917/2021 по описа на Варненски районен съд, с
която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 20.03.2021 г. в с. ************, общ.
Аксаково, обл. Варна е причинил лека телесна повреда на Л. Г. Л., изразяваща се в контузия
на дясната поясна половина, кръвонасядане в същата област, травматичен оток и
кръвонасядане по гърба на носа, които в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с което и осъществил състав на престъпление
по чл. 130, ал. 1 и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, както и е осъден
да заплати на пострадалия сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на деянието си, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието – 20.03.2021 г. до окончателното заплащане на
сумата. На осн. чл. 189 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски.
С подадената въззивна жалба защитникът на подсъдимия излага твърдения, че
присъдата е неправилна и необоснована, не e подкрепена от събраните доказателства, а
присъденият размер на обезщетението е прекомерен. Моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невинен по повдигнатото му обвинение, а в условие на евентуалност – да се
намали присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. В допълнение към
подадената въззивна жалба са изложени подробни съображения за противоречивост и
1
несъответствие на първоинстанционния акт със събрания доказателствен материал. В
открито съдебно заседание защитникът поддържа въззивната жалба.
Частният тъжител Л. Г. Л. счита подадената въззивна жалба за неоснователна и моли
за потвърждаване на присъдата.
В правото си на последна дума подсъдимият иска да бъде оправдан.
Въззивният съд след като разгледа подадената въззивна жалба с изложените в нея
доводи и след като взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционната присъда на основание чл. 313 и чл. 314 от
НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият А. К. и частният тъжител Л. Л. са роднини по сватовство като Л. е в
брак със сестрата на К. – свидетеля Н.Л.. Отношенията между подсъдимия от една страна и
частния тъжител и съпругата му от друга, били влошени поради дългогодишни
имуществени спорове. Макар част от тях да били решени от гражданския съд, у подсъдимия
останало убеждението за несправедливост спрямо него. Поради влошените им отношения
между тях често възниквали конфликти, по повод на които били водени множество
преписки пред ВРП и РУ – Аксаково, както и наказателни дела от частен характер.
Подсъдимият живеел в съседство с частния тъжител и неговата съпруга в село
************, ул. „*****“. Първи по ред на улицата бил имотът на подсъдимия, а следващ –
имотът на ЧТ. Следващият имот се обитавал само през летния сезон и бил собственост на
гражданин на Великобритания, с които частния тъжител и съпругата му имали уговорка да
поддържат имота. След това следвал имотът на лице, известно по делото като „******“. В
описаната посока на известно разстояние се намирала и чешма.
Частният тъжител имал навика да се разхожда в следобедните часове, като поради
напредната си възраст – 81 години към момента на извършване на деянието, си помагал при
придвижването си с дървена дрянова пръчка с диаметър около 3-4 см и дължина около 1,50
м.
Така, на 20.03.2021 г., около 15:30 часа ЧТ Л. излязъл на разходка. Съпругата му
останала в дома им. Около 16:30 часа същия ден, връщайки се към дома си, Л. видял
подсъдимия, който бил излязъл от своя имот и вървял по ул. „*****“ в посока към чешмата
и пострадалия. Когато стигнал до къщата на Л., К. започнал да вика по тъжителя, че е
ограбил децата му, започнал да го ругае и да псува и продължил да се приближава към него
с намерение да осъществи саморазправа.
В това време св. Л. била на приземния етаж на къщата си, на което ниво имало
обособена една стая с два прозореца – един с изглед към улицата и един към имота на
чуждите граждани като през него имало видимост и към улицата пред имота на последните.
Когато чула виковете на подсъдимия, св. Л. погледнала през първия прозорец, видяла
подс.К. и разбрала, че той повишава тон. Поглеждайки през другия прозорец и видяла
съпруга си, който се прибирал. Притеснена, че между двамата ще започне свада, а и
страхувайки се от подсъдимия, св.Л. веднага излязла от къщата и навлязла през междинната
2
врата в двора на чуждите граждани.
Подсъдимият и тъжителят се пресрещнали в близост до границата между имота на
чуждите граждани и този на ******. При срещата им, подсъдимият нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето на Л. и взел сопата от ръката му. Вследствие на нанесения удар,
пострадалият паднал на лявата страна на тялото си. К. нанесъл удар със сопата и с ритник в
дясната поясна област на тъжителя, който лежал на земята. След като К. преустановил
нападението, Л. се опитал да се изправи. Тъй като не успял, многократно молил нападателя
си да му подаде дървената сопа, с която си помагал да се придвижва. След поредната молба,
К. му подал сопата. Подпирайки се на нея, Л. успял да се изправи и стигнал до дома си.
Ударите върху Л. били възприети от съпругата му, която по време на нанасянето им се
намирала в двора на англичаните. При влизането му в двора на къщата си, Л. бил
пресрещнат от съпругата си, която му помогнала да седне и забелязала, че от носа и устата
му тече кръв, а той е силно притеснен от преживяното. Позвънила на тел. 112 и подала
сигнал за случилото се, след което уведомила и кмета на селото – свидетеля Н.Л.. След като
помогнала да съпруга си да се съвземе и го настанила на приземния етаж на къщата им, св.
Л. отишла на кръстовището на главния път, за да изчака и упъти екипа на Спешна
медицинска помощ. Там срещната св. Л., която съпроводила медицинския екип до дома на
тъжителя, а св. Л. останала на място, за да изчака полицейския патрул, който съпроводила
до имота им.
При прегледа на място екипът на Спешна медицинска помощ установил, че е налична
повърхностна лезия на горна устна и дискретен кръвен съсирек. При изготвената съдебно-
медицинска експертиза е установено, че гърбът на носа е умерено отекъл в долната си
*****, болезнен при палпация. В дясна поясна половина е установено червеникаво
кръвонасядане с неправилна форма, с диаметър около 2,5 см. При палпация в тази област, на
площ с диаметър около 6-7 см се установява болезненост. Вещото лице е извел извод, че
описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в областта на лицето и дясната поясна половина, респективно при
удари с юмруци в областта на лицето с твърд предмет, включително дървена сопа в областта
на пояса. Установено е, че в своята съвкупност описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въз основа на описаната фактическа обстановка, правилно приета и обсъдена от
първоинстанционния съд, може да се направи безспорен извод, че на 20.03.2021 г. в с.
************ подсъдимият А. К. е причинил лека телесна повреда на Л. Л., подробно
описани в заключението по назначената СМЕ, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което деяние съставлява
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото.
Преценил е, че от събраните доказателства може да направи категоричен извод, че именно
подсъдимият е осъществил вмененото му деяние. Тези изводи напълно се споделят и от
настоящата инстанция, поради което и няма да бъда преповтаряни отново. В случай ще
3
бъдат коментиране единствено направените възражения, с които е сезирана настоящата
инстанция.
Твърденията, изложени във въззивната жалба, касаят събраните доказателства и
техния прочит от първоинстанционния съд като обобщено защитникът твърди, че св. Л. не е
могла да наблюдава случката, че показанията са пристрастни и дадени в защита на
частния тъжител, който е съпруг, че получените увреждания са в резултат на падане на
частния тъжител, в което подсъдимият няма никакво участие, както и че е налице
противоречие в мотивите към присъдата. Настоящият съдебен състав, след като извърши
цялостна проверка на първоинстанционната присъда и след самостоятелна оценка на всички
събрани по делото доказателства, не намира у първоинстанционната присъда посочените
пороци.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, описаните
травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което настоящият състав намира, че
първоинстанционния съд правилно е квалифицирал деянието като такова по чл. 130, ал. 1 от
НК. Според вещото лице, получените увреждания по дясната поясна половина предполагат
падане върху равна повърхност, тъй като при падане върху неравна повърхност се получават
ожулвания, които не са установени. В съвкупност с другите налични увреждания, отразени
при първоначалния преглед на място от медиците от СМП, а именно – лезия на горна устна
и кръвотечение на носа, установените обстоятелства категорично сочат, че няма как
уврежданията да са получени при самостоятелно падане на Л., тъй като получените травми
могат да се получат минимум с два удара. По тези съображения, доводите на защитника, че
подсъдимият не е съпричастен, а частният тъжител сам се е наранил при падане, са
несъстоятелни.
Не са допуснати нарушения и при извършването на преценка на събраните гласни
доказателства. Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на св. Л. и св. Л.
като правилно е отчел, че същите кореспондират с всички събрани доказателства – както
относно наличието на имуществени спорове между страните, което безспорно установява
мотива за саморазправа, така за механизма на нанасяне на ударите, а също и за получените
увреждания. Същите съответстват в пълна степен и на останалите гласни доказателства –
показанията на полицейските служители, посетили мястото на инцидента, както и
обясненията на самия подсъдим, който посочва, че в момента, в който е забелязал
пострадалия е решил да му постави въпроса за неуредените между тях финансови
отношения.
Въззивният съд не споделя оплакванията по отношение невъзможността св. Л. да е
станала пряк очевидец на нанасянето на ударите. Същите са неоснователни, тъй като както
правилно ВРС е посочил, че всички обстоятелства, предхождащи и следващи фактическото
нанасяне на ударите, са лично възприети от свидетеля – придвижването на подсъдимия към
пострадалия, отправянето на груби реплики, в основата на които е дългогодишната вражда и
съдебни спорове между двамата, както и състоянието на съпруга непосредствено след
4
срещата му с подсъдимия.
Изводите, направени от защитника, че лично за него е „житейски и времеви
нелогично да наблюдаваш как нанасят удари върху съпруга ти“ не следва да се ценят като
доказателство на отрицателен факт – а именно, че след като свидетелката не се е притекла на
помощ, то тя нищо не е видяла. Съдът намира, че реакцията в момента на нанасянето на
ударите и страхът, който е изпитвала към нападателя поради влошените им отношения и
приключилите наказателни дела, не влияят на действително случилото се и не следва да се
тълкуват в подкрепа на защитата.
В жалбата липсват оплаквания относно определеното наказание. В съответствие с
разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, настоящият състав намира за необходимо да посочи,
че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като
всички предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по реда на Глава XXVIII
от НПК са налице. В този смисъл, налагането на наказание „глоба“ в минимален размер от
1000 лева съответства в пълна степен на целите на чл. 36 от НК и е справедливо с оглед
извършеното деяние.
Безспорно е установено, че подсъдимият е извършил престъпление против личността
на частния тъжител, вследствие на което на последния са причинени неимуществени вреди,
изразени в болки и страдания и отрицателни емоционални преживявания. Поради това,
ангажирането на отговорността на подсъдимия за репариране на сторените от деянието му
вреди е основателно. На осн. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за причинени неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. В настоящия случай ВРС е определил размера
на дължимото обезщетение съобразно собствената си преценка за справедливост, която
настоящия състав напълно споделя. Сумата в размер на 3000 лева е адекватна на
причинените увреждания, необходимият възстановителен период, както и на неприятните
усещания, породени от деянието в емоционалния свят на пострадалия. Поради това, а и в
съответствие със социално-икономическата обстановка и трайната съдебна практика,
настоящият състав намира, че присъдено обезщетение не е прекомерно и не са налице
основания за изменение на присъдата в тази част.
При извършената служебна проверка не се установиха нарушения на материалния или
процесуалния закон. ВРС е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на
мотивирани изводи е стигнал до правилното заключение, че подсъдимият е извършил
възведеното му с частното обвинение престъпление.
Като съобрази горното, Варненски окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна. Първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като
законосъобразна и мотивирана.
Поради гореизложеното, на осн. чл. 338 от НПК, Варненски окръжен съд като
въззивна инстанция,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/18.01.2023г., постановена по НЧХД № 2917/2021 по
описа на Варненски районен съд, 32 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6