Р
Е Ш Е
Н И Е №
25
Гр.Кнежа,02.04.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кнежанският Районен съд в открито съдебно
заседание на 02.03.2021г./втори март/ през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател : Пламен Тодоров
при
секретаря Красина Давидова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№802/2019г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Е.А.И.,с ЕГН**********
и К.С.И. ,с ЕГН********** и двамата с постоянен адрес *** чрез пълномощника си
адв.Й.Д.Я. ***,със съдебен адрес:*** /сутерен/ са предявили против Д.Т.Г.,с ЕГН**********, с
постоянен адрес *** иск с посочено правно осн.чл.108 от Закона за собствеността във вр. с чл.356 и сл. от ГПК
Ищците
твърдят ,че са собственици на
урегурилан поземлен имот, УПИ - II, планоснимачен №670,в квартал 43, по ЗРП на
с.Д. Л., за който притежават нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 153, том V, дело № 953 от 16.12.1985 година.
Те сочат ,че
жилищна сграда, описана в нотариалният акт, е построена на границата с УПИ -
III, планоснимачен № 672, в същият квартал, който имот се владее от ответника Д.Т.Г.,
от с.Д. Л.,като наследник на Г. Д. Ц.,б.ж. на с.Д. Л.. Според ищците тази
сграда е къща „близнак" с построената в съседното УПИ - III, планоснимачен
№ 672 в кв.43 по ЗРП на с.Д. Л..
Ищците изтъкват ,че през лятото на 2019г.,по
стените и таваните на дома им започнали да се появяват пукнатини, и тогава са
открили, че има изменения в конструкцията на сградата, тъй като съседа им Д.Г.,е
изменил конструктивната й част,докато са оформяли документите по покупката на
имота, като е премахнал носеща стена, и я е изградил на друго място, и по този
начин, се е самонастанил в североизточната стая в имота им, в част от коридора,
както и в мазето под тях, за който факт те са разбрали едва през 2019 година.
Според
ищците,тъй като това се явява, незаконно строителство по смисъла на
разпоредбите на ЗУТ, и е в правомощията на Кмета на общината, да разпореди
премахнело му, подали молба до Кмета на Община И., с такова искане като с писмо
изх.№94Е-62- 1#1 от 05.11.2019година,Кметът на Община И.,ги уведомил,че за
определяне на местоположението на имотната граница между УПИ II - 670, и УПИ III
- 672, в кв. 43 по ЗРП на с.Д. Л., е необходимо да наемат лицензиран геодезист,който
да извърши заснемане на имота и да определи мястото на общата им граница. Те
описват,че това ги принудило да наемат лицензиран геодезист и той да извърши
геодезическо заснемане, при което се установило, че съседа им Д.Г.,стопанисващ
имота,действително е „премахнал" носещата стена на къщата,изградил я е на
друго място и по този начин се е самонастанип в североизточната стая в имота им,
в част от коридора, както и в мазето под тях,лишавайки ги от възможността да ги
ползват.
Предвид изложеното ищците искат от съда да ги призове с ответника на
съд и да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на североизточната
стая, частта от коридора и мазето под тях намиращи се в жилищната сграда,
описана в нотариалният акт, която е построена на границата с УПИ - III,
планоснимачен №672, и да осъди ответника да им предаде владението на процесиите
помещения.
Освен това ищците искат от съда да осъди ответника
да им заплати направените съдебно - деловодни разноски.
Ищците са
приложили към исковата си молба следните писмени
доказателства:
1.Геодезическо заснемане от инж.Г. И.-лицензиран
геодезист;
2.Актуална Скица № 222/21.11.2019 г., издадена от
Общита гр. И.;
3.Данъчна оценка, изх. № **********, издадена от
община гр. И., на 02.12.2019 година;
4.Заверено копие от Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 153, том V, дело № 953 от 16.12.1985 г. на Р. И. -
Нотариус при Плевенския Районен съд:
5.Заверено копие от писмо изх. № 94 Е - 62 -1#1 от
05.11.2019 година, на Кмета на Община И.;
6.Удостоверение за търпимост № 94Е-62-3 от
22.11.2019 г., издадено от главен архитект на Община гр. И..
Ищците искат в исковата си молба от съда да се
назначи, съдебно - техническа експертиза, при която експерта след личен оглед
на място, да установи,къде минава границата между двата имота, съгласно
геодезическото заснемане,и в кое УПИ попадат процесните помещения.
Искат от съда да допусне при режим на довеждане
двама свидетели, с чиито показания,твърдят,че ще докажат твърденията си,относно
фактите изложени в обстоятелствената част.
По искане на
ищците исковата им молба е била вписана в АВ при PC гр. Кнежа.
В предоставения му от ГПК и съда 30 дневен срок за
представяне на отговор на исковата молба,ответникът чрез процесуалния си
представител адв.Т. е представил такъв от чието съдържание е видно ,че оспорва
исковата претенция ,която счита да неоснователна и недоказана. Той е изложил
подробни съображения в тази насока в отговора на исковата молба и е предявил насрещен иск за собствеността на
процесните помещения на основание изтекла придобивна давност в негова полза.
Ответникът
лично и чрез процесуалния си представител адв.Т. от ПлАК е представил по делото
следните си писмени доказателства:
Заверено копие от Удостоверение за наследници с
изх. №446/07.10.2019г. на общ.И.,заверено копие от Удостоверение за наследници
на Тр. Г. Д. с изх.№479/24.10.2019г. на общ.И.,заверено копие от молба за отказ
от наследство на С. Г. Д. за отказ от наследството на баща му Г. Д. Ц.,заверено
копие от съдебно удостоверение с изх.№1748/24.10.2019г. на РС-Ор.,заверено копие
от удостоверение с изх.№436/26.03.1975г. на РС-Пл. за вписан отказ от
наследство на С. Г. Д. от гр.Пл. от наследството на Г. Д. Ц. ,б.ж. на с..Л.,заверено
копие от Удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/22.01.2020г. на общ.И.
и заверено копие от Скица №200/16.10.2019г.
По делото
бяха разпитани заявените от страните свидетелите :
-на ищците: А.И.П.,Д.Г.Б. и В.Т.В. и тримата от с.Д.Луковит.
-на ответника:П. И. З.,Й. А. Й. и Й. Сп. П. от с.Д.Л..
Видно от
разпита на св.А.И.П.,обективиран в
протокол от о.с.з. от 07.07.2020г.-лист 3 и 4,същият е сродник на ищците и е в
приятелски отношения с ответника.Този свидетел каза ,че ,когато чичо му и леля
му са закупили имота си е ходил там и това е било през 1984г.,когато бил 7-8
клас.Свидетелят каза ,че в имота имало две стаи и коридор като наскоро е разбрал от чичо си ,че е викал
геодезист да извършва замерване на имота им ,тъй като имал съмнение за завзета
част от ответника в резултат на което са появили пукнатини в къщата.Според
свидетеля П. къщата на чичо му и леля му и тази на ответника са близнаци като
след като излязъл от бащината си къща чичо му закупил този имот от ромка на име
З. ,чието име е З. като свидетеля си спомни ,че стената в мазето от към
страната на чичо му и леля му си е била на същото място и не е била
измазана.Свидетелят каза,че не е влизал в имота на ответника и незнае неговото
разположение.
Видно от
разпита на св.Д.Г.Б., обективиран в
протокол от о.с.з. от 07.07.2020г.-лист 2 и 3,същата каза ,че познава страните
по делото ,с които е в добри отношения и е ходила на гости в дома на ищците
заедно с ответника преди време.Тази свидетелка каза,че ищците се съмняват ,че
ответника Д. се е самонастанил в техни помещения,понеже къщата на ищците се е
напукала.Свидетелката разказа,че страните живеят в две отделни къщи ,които са
прилепени една към друга.Тя каза ,че е била поканена на гости в дома на ищците
,където е видяла,че една стая е зазидана,но си личи където е бил прага и
вратата на същата като тази стая е зазидана заедно с коридора,което е отпреди
повече от 10г. Според св.Б. това е станало преди ищците да закупят къщата и
когато това е станало ответника си е живял в своята къща.Тя разясни пред съда
,че страните са от с.Д.Л. като къщите им са на един етаж и са една до друга
слепени по между си.Свидетелката каза ,че ползваните от ищците стаи са две и
част от коридора ,но незнае колко са ползваните от ответника стаи и дали той е
бил собственик на този имот или го е закупил преди това от някого,тъй като е
дошла в с.Д.Л. от 1976г. и ответника си е живял там и тогава.
Видно от разпита
на св.В.Т.В.,обективиран в протокол
от о.с.з. от 07.07.2020г.-лист 4 и 5,същият каза ,че познава страните ,с които
са от едно село –с.Д. Л. и не се намира с тях в никакви отношения и не са се
карали.Този свидетел каза ,че е ходил в дома на ищците преди да го
закупят,когато е бил на възрастен човек Петко Бутански,който бил близък с
неговия дядо П. като незнае дали П. Б. е имал родствени връзки с Д.Г..Свидетелят
В. разказа пред съда ,че е ходил в този имот да се среща с съпругата си ,която
била от ромски произход и родителите му не му давали да се среща с нея,което
било преди около 35-36г. и си спомня ,че този имот имал три стаи и коридор.След
като ищците закупили имота ,свидетелят В.,каза че пак е ходил в него и е видял
,че имота има две стаи и коридор и ги е попитал за това като те са му казали
,че така са купили къщата.Свидетелят каза ,че след смъртта на П. Б. къщата е
била на З. и на съпруга й Дж.,чиито български имена незнае.Според свидетелят В.
стаята ,която липсва е била с размери 2,50 на 3 метра,но неможе да прецени с
точност.Според св.В. страните живеят под един покрив с отделни входове и имат
една обща стена между къщите,а в мазето на имота на ищците не е влизал.
Видно от разпита на св.П. И. З.,обективиран в протокол от о.с.з. от 07.07.2020г.-лист 5
и 6,същата каза ,че познава страните по делото като е омъжена в с.Д.Луковит от
1968г. и живее там.Свидетелката каза,че е в добри отношения със страните,посещавала
е домовете им и е ходила в дома на
ищците преди около 10г.на гости и да види стопанските им сгради за
животни,които са си направили.Свидетелката каза ,че къщата на ищците има две
стаи ,коридор и мазе.Тази свидетелка посочи ,че е влизала и в къщата на
ответника Д. няколко пъти като първия път е било преди около 50г. и си спомни
,че е имало три стаи ,от които две от към улицата и една в дясно ,а преди 10-т
дни отново е влизала там и е видяла същото положение ,но в мазето на имотите не
е влизала.
Видно от разпита на св.Й. А. Й.,обективиран в протокол от о.с.з. от 07.07.2020г.-лист 7
,същия каза ,че познава страните по делото и е влизал и в двата
имота.Свидетелят разказа,че в къщата на ищците е влизал преди около 30г.,когато
е бил заведен там от ответника да сглобява секция като е бил само в една стая и
не си спомня от колко стаи е имота.Относно имота на ответника ,свидетелят каза
,че там също е влизал и е поправял черчевета на спорната за страните стая,които
се били изгнили и си спомня ,че имало две стаи от едната страна,но неможе да
уточни колко общо са в този имот. Свидетелят посочи ,че къщите на страните са
на един етаж,слепени и са под един покрив с отделни входове като незнае дали
имат мазета.
Видно от
разпита на св.Й. Спасов Петров,обективиран
в протокол от о.с.з. от 07.07.2020г.-лист 7 и 8 ,същият каза ,че познава
страните по делото,с които са от с.Д.Л. ,но с никоя от тях не е в близки
отношения.Свидетелят посочи ,че в къщата на ответника е влизал през
1974-1975г.,когато е работил и в имота като е работил по тавана,където е имало
летви ,които са били свалени и са набили рапица,която са подмазали и Д. му е
платил.Свидетелят не си спомни колко стаи е имало в къщата на ответника,тъй
като не е влизал във всичките,а в имота на ищците каза ,че е влизал само в
двора.Дпоред св.П. двата имота не са разделени,а са заедно като единя е южно,а
другия е източно на един етаж са и незнае дали имат мазета.
Беше
допусната,изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза на експерта С.И.С.,обективирана
в протокол от о.с.з. от 02.03.2021г.-лист 2,3 и 4. Експертът С. каза,че е
изготвила заключението си съобразно поставените й от страните задачи като не
прави промени и допълнения на същото.Тя изтъкна ,че двата имота на страните са отделни жилищни сгради,но не е къща
близнак.Експертът С. посочи,че къща близнак представлява две отделни постройки
с отделни основи, изградени на калкан като не е задължително да е една обща
стена или две допрени стени,а разпределението,съответно
от двете страни съобразно общата стена трябва да бъде еднакво.
Според експерта в конкретния случай става въпрос за една жилищна сграда с едни
общи основи, със стаи и избени помещения, които са разпределени за ползване на
собствениците към момента, когато е извършено това разпределение, а в
последствие са закупилите след това имота собственици.Тя каза,че обособяването
на двата регулационни поземлени имота УПИ ІІ- 670 и УПИ ІІІ – 672 са образувани през 1980г.,с одобряване
на регулационния план на с.Д. Л. със
Заповед №2780, като тогава имотът е разделен на две части. От направените
проверки в общ.И. експертът не е успяла да установи кога е била построена съответната къща като освен регулационния план за
с. Д. Л. от 1980г. преди него е имало още един от 1966г. като и в двата
регулационни плана този имот фигурира. Тя разясни ,че къщата фигурира по
първия план/ЗРП 1966г./,но по втория план имотите са станали два. Експертът С.
каза,че е посетила на място имотите и е обърнала внимание на това,че няма
реална разлика между покривите,тъй като конфигурацията на покрива е такава, че
сградата е с чупка и покрива е със много скатове.
Видно от съдържанието на експертното заключение :
-няма данни и следи за премахване на носеща стена в
жилищната сграда,находяща се в УПИ III-672,кв.43 по ЗРП на с.Д.
Л.,с адрес ул.“И.“№*;
-видно от състоянието на стаята,разположена в
съседния УПИ,строителство в последните 25г.не е извършвано;
-няма документ ,от който да става ясно ,кой каква
част от къщата построена в двата имота притежава,няма данни за извършване на
каквито и да било преустройства в къщата;
-няма две жилищни сгради ,а една построена в двата
имота УПИ II-670 и
УПИ III-672. Не може да се търси съответствие на помещенията
при липса на документи за собствеността и ползването на отделните помещения от
жилищната сграда;
-една от стаите със светла площ 12,25кв.м. ,която
се ползва от наследниците на Г. Д. Ц.,попада в УПИ II-670,собственост на Е.А.И.;
-за изграждане на самостоятелен обект в чужд имот е
необходимо предявяване на право на строеж и не може да се говори за прилежащи
части от сградата,тъй като сградата е една и е изградена преди обособяването на
УПИ II-670 и УПИ III-672.
Съдът не
дава вяра на показанията на св.В.В.,в частта им,че имотът на ищците преди
закупуването им от тях от ромите З. и Дж. по време на предходния му собственик
дядо П. Б. е бил с три стаи и коридор,а след това е станал само с две стаи и
коридор,тъй като това не се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства и експертно заключение.
По отношение на показанията на останалите свидетели
П.,Б.,З.,Й.и П.,съдът счита същите за достоверни относно възприетите от тях
обстоятелства относно имотите на страните и ги кредитира.
Според съда
експертното заключение на експерта С.С. е
обективно,безпристрастно,незаинтересовано и съобразено със събраните по делото
писмени доказателства,поради което му дава вяра изцяло.
По делото се проведоха общо 9 бр. о.с.з. за
периода от 17.03.2020г. до 02.03.2021г.,за
които страните са били редовно призовани.
Ищците лично и чрез процесуалната си представителка
адв.Й.Я. поддържат исковата си претенция и искат от съда да уважи изцяло
същата.
Ответникът лично и чрез процесуалния си
представител адв.Т.Т. оспорва исковата претенция на ищците като неоснователна и
недоказана и иска от съда да я отхвърли като е предявил и поддържа насрещен иск
по чл.79,ал.1 от ЗС.
Страните чрез процесуалните си представители са
изготвили писмени защити от чиито съдържания е видно ,че развиват доводи
съобразно тезите си в производството.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства по отделно и съвкупно,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Ищците твърдят са собственици
на урегурилан поземлен имот, УПИ - II, планоснимачен №670,в квартал 43, по ЗРП
на с.Д. Л., за който притежават нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 153, том V, дело № 953 от 16.12.1985 година.Жилищна сграда, описана в
нотариалният акт, е построена на границата с УПИ - III, планоснимачен № 672, в
същият квартал, който имот се владее от ответника Д.Т.Г.,от с.Д. Л.,като
наследник на Г. Д. Ц.,б.ж. на с.Д. Л..
Според ищците тази
сграда е къща „близнак" с построената в съседното УПИ - III, планоснимачен
№ 672 в кв.43 по ЗРП на с.Д. Л.. През лятото на
2019г.,по стените и таваните на дома на ищците започнали да се появяват
пукнатини, и тогава те твърдят ,че са открили, че има изменения в конструкцията
на сградата, тъй като съседа им Д.Г.,е изменил конструктивната й част,докато са
оформяли документите по покупката на имота, като е премахнал носеща стена, и я
е изградил на друго място, и по този начин, се е самонастанил в североизточната
стая в имота им, в част от коридора, както и в мазето под тях, за който факт те
са разбрали едва през 2019 година.
Според
ищците това се явява, незаконно строителство по смисъла на разпоредбите на ЗУТ,
и е в правомощията на Кмета на общината, да разпореди премахнело му, подали
молба до Кмета на Община И., с такова искане като с писмо изх.№94Е-62- 1#1 от
05.11.2019година,Кметът на Община И.,ги уведомил,че за определяне на
местоположението на имотната граница между УПИ II - 670, и УПИ III - 672, в кв.
43 по ЗРП на с.Д. Л., е необходимо да наемат лицензиран геодезист,който да
извърши заснемане на имота и да определи мястото на общата им граница.
Според ищците въз основа на извършено геодезическо
заснемане което се установило,че съседа им Д.Г.,стопанисващ имота е
„премахнал" носещата стена на къщата,изградил я е на друго място и по този
начин се е самонастанип в североизточната стая в имота им, в част от коридора,
както и в мазето под тях,лишавайки ги от възможността да ги ползват.
От своя страна ответникът оспорва предявената
първоначална искова претенция от двамата ищци и е предявил за съвместно
разглеждане в производството насрещен иск за собствеността на процесните
помещения на основание изтекла придобивна давност в негова полза като съдът
приема ,че е с правно осн.чл.79,ал.1 от ЗС,тъй като визира изтичането на повече
от 10г. непрекъснато владение по отношение на тези помещения. Според
експертното заключение:
-няма данни
и следи за премахване на носеща стена в жилищната сграда,находяща се в УПИ III-672,кв.43 по ЗРП на с.Д. Л.,с адрес ул.“И.“№*;
-видно от състоянието на стаята,разположена в
съседния УПИ,строителство в последните
25г.не е извършвано;
-няма
документ ,от който да става ясно ,кой каква част от къщата построена в двата
имота притежава,няма данни за извършване на каквито и да било преустройства в
къщата;
-няма две
жилищни сгради ,а една построена в двата имота УПИ II-670 и УПИ III-672. Не може да се
търси съответствие на помещенията при липса на документи за собствеността и
ползването на отделните помещения от жилищната сграда;
-една от
стаите със светла площ 12,25кв.м. ,която се ползва от наследниците на Г. Д.
Ц.,попада в УПИ II-670,собственост на Е.А.И.;
-за изграждане на самостоятелен обект в чужд имот е
необходимо предявяване на право на
строеж и
Не може да се
говори за прилежащи части от сградата,тъй като сградата
е една и е изградена преди обособяването на УПИ II-670 и УПИ III-672. Според настоящият съдебен състав доказателстевата
тежест по отношение на първоначално предявения иск пада върху ищцовата страна
,която следва да установи и докаже по предвидения от ГПК ред и начини пред съда,че
исковите й претенции са основателни и доказани,а доказателствената тежест по
насрещния иск пада върху ответника,който следва да докаже по предвидения от ГПК
ред и начини пред съда,че исковата му претенция е основателна и доказана.
Изложеното е в
насока,че ищците следва да докажат собствеността си по отношение на процесните
помещения от имота на ответника,които същия владее,а последния следва да докаже
,че тези помещения не са били негова собственост,но ги е придобил с
непрекъснато владение в продължение на 10-т години.
Искът за собственост по чл.108 от ЗС,представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и предмет на
делото по този иск е правото на
собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за
правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът е
собственик на процесния имот (установителна част), и искане да бъде
осъден ответникът да предаде на ищеца
владението върху имота (осъдителна част). Според правната
теория и съдебната практика, за да бъде
уважен искът за собственост е необходимо да са налице няколко предпоставки:
1) ищецът да е собственик на имота предмет на иска,
2)
ответникът да владее този имот и
3) това владение да е без правно основание.
Важно изискване за редовност на исковата молба е
надлежната индивидуализация на спорния имот.
Друго важно изискване е посочване на правното
основание, на което ищецът претендира да е собственик на имота, предмет на иска
– покупко-продажба,дарение,наследяване,договор за издръжка и гледане, давност и
т.н.
Предметът на доказване е правото на
собственост на заявеното правно основание и съдът дължи произнасяне единствено
по заявеното от ищеца правно основание.
При разглеждане на делото съдът следва да спази
разпоредбата на чл. 235,ал.3 от ГПК и да вземе предвид всички факти, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,ако има
такива.
Наличието на правно
основание на владението на ответника е предпоставка за отхвърляне на иска в частта, с която се иска да бъде осъден ответникът
да предаде владението.Но ако това правно основание отпадне в хода на делото,
искът следва да бъде уважен.
В резюме за
уважаване на ревандикационния иск е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки:1) ищецът да е собственик на
вещта, предмет на иска, на заявеното правно основание; 2) ответникът да владее
тази вещ към момента на предявяване на иска, и 3) това владение да е без правно
основание към момента на приключване на съдебно дирене в последната инстанция
по същество на спора.
По отношение на насрещния
иск с правно осн.чл.79,ал.1 от ЗС вр.чл.120 от ЗЗД.
В правната теория се приема, че придобивната и
погасителната давност не са видове на едно общо родово понятие давност, а
самостоятелни правни институти, които се различават по правни последици, приложно
поле и фактически състав.Законодателят е уредил придобивната давност като
способ за придобиване на вещни права в чл.79 от ЗС и е използвал законодателната
техника на препращането в чл.84 от ЗС, изрично предвиждащ съответно прилагане
на съществуващите в ЗЗД норми на чл.113, чл.115, чл.116, чл. 117 и чл. 120.
Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД съдържа единственото правило, че давността не се прилага служебно.Защитата
на правата на владелеца при изтекъл срок по чл.79 от ЗС може да се осъществи
чрез предявяване на иск за собственост, възражение по предявен против него иск
за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка. Нормите на чл.8,ал. 2,чл.6,ал.2,чл.7,ал.1 от ГПК не допускат съдът по свой почин да въвежда
обстоятелства и прави възражения от името на страна по делото,а чл.571 от ГПК предвижда писмена молба на заинтересованото лице за иницииране нотариално
производство по удостоверяване право на собственост върху имот. Следователно
органът, сезиран за защита на субективно право – съд или нотариус – не може
служебно да изследва дали е налице придобивно основание по чл.79 от ЗС, т.е.
разпоредбата на чл.120 от ЗЗД към която препраща чл. 84 от ЗС, касае хипотезата
на придобивна давност.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба
е в глава VІІІ ЗС, наименована „придобиване и изгубване на вещни права“ в
разпоредбите на чл.79-86 от ЗС. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно
владение,включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл.68,ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79,ал.1
от ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл.79,ал.2 от ЗС.
Правната
последица – придобиване на вещното право
– е нормативно свързана само с тези юридически факти като е недопустимо по
тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и
други елементи. Следователно изискуемото от чл.120 от ЗЗД във връзка с чл.84 от
ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС.
Обаче това не означава, че правната последица –
придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва автоматично
с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност
има действие ex lege означава,че с
оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите
факти,като юридически факт придобивната
давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение
нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния без
участие на активни съзнателни преживявания на човека.Фактическият състав на
владението съгласно чл.68,ал.1 от ЗС
включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва,че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридическите действия,които по определение обхващат като свой
елемент наличието на представи и желания,насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
/представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление,насочено към сетивното му
възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи/представляващо
обективния елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл.77
от ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка,по давност или по друг
начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на
регулационния план,е възможно придобиване на вещно право без изразена воля
за това в две хипотези – при
приращението по чл.92 от ЗС и по
силата на законовия режим на общност по чл.21,ал.1 от СК,когато
придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но
вещноправния ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче
предпоставят изразена воля за придобиване на вещното право – при първата на
земята, а при втората – на единия съпруг. Следователно принцип в гражданското
ни законодателство е, че вещните права
се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на
този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на
обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на
вещните права с оглед правната сигурност.
Обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение.
Законът /чл.69
от ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за
да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право,е
необходимо потвърждаване наличието на
намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД във връзка
с чл.84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението
чрез процесуални средства –предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед
участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост.При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното
право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79,ал.1 от ЗС
и по чл.79,ал.2 от ЗС.
Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на
собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 от ЗС. То може да
бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори,ако длъжникът
им бездейства.Следователно правото на
позоваване на придобивното основание по чл.79 от ЗС не е с оглед на личността и
не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му.
Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от
права, задължения и фактически състояния ,което е в насока,че ако едно лице е
владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 от ЗС срок, но е починало преди да
се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва
владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на
изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили
владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента
на изтичане на срока, то при наличие на
позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е
осъществено от наследодателя.
Ищците са направили деловодни разноски по делото от
общо 810лв./осемстотин и десет
лева/,от които 600лв./шестотин лева/адвокатско възнаграждение,50лв./петдесет
лева /д.т. и за експертизата 160лв./сто и шестдесет лева. Ответникът е направил
деловодни разноски от общо 786,13лв./седемстотин
осемдесет и шест лева и тринадесет ст./,от които 600лв./шестотин лева/адвокатско
възнаграждение,26,13лв./двадесет и шест лева и тринадесет ст./д.т. по насрещния
иск и 160лвд./сто и шестдесет лева/за експертизата.
Изложеното
води до следните правни изводи:
За уважаване на ревандикационния иск по чл.108
от ЗС е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:1)ищците да
са собственици на вещта, предмет на иска, на заявеното правно основание;
2) ответникът да владее тази вещ към момента на
предявяване на иска, и 3)това владение да е без правно основание към момента на
приключване на съдебно дирене в последната инстанция по същество на спора.
За уважаване на насрещния иск по чл.79,ал.1 от
ЗС вр.чл.120 от ЗЗД. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността,е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор
за собственост,че е извършил действия,с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
При приложението на чл.120 от ЗЗД, позоваването на
давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на
иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване
с констативен нотариален акт по чл.587 от ГПК,касае хипотезите на придобивна давност.
Позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 от ЗС,а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността,зачитани
към момента на изтичане на законовия срок.
Възможно е
да бъде придобито право на собственост на недвижим имот,на основание чл.79 от
ЗС от лице,което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите
права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за
собственост.
Предвид
изложеното,тъй като никоя от страните въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и експертно заключение не успя да докаже първоначалната и
насрещната искови претенции,съдът следва да постанови съдебно решение ,с което да отхвърли предявения от Е.А.И.,с ЕГН**********
и К.С.И.,с ЕГН********** и двамата с постоянен адрес *** против Д.Т.Г. ,с ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск с правно
осн.чл.108 от ЗС във вр.с чл.356 и сл. от ГПК като неоснователен и недоказан.
Да отхвърли насрещния иск с правно осн.чл.79,ал.1 от ЗС
вр.чл.120 от ЗЗД на Д.Т.Г.,с ЕГН **********,с постоянен адрес *** против Е.А.И.,с ЕГН********** и К.С.И.
,с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** като неоснователен и
недоказан.
Да остави направените от страните разноски по делото ,така
както са ги направили.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.И.,с ЕГН**********
и К.С.И. ,с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** против Д.Т.Г.,с ЕГН**********, с постоянен адрес *** иск с правно осн.чл.108 от ЗС във вр.с чл.356 и сл. от ГПК като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск с правно осн.чл.79,ал.1 от ЗС вр.чл.120 от ЗЗД на Д.Т.Г.,с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** против Е.А.И.,с ЕГН**********
и К.С.И. ,с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** като неоснователен и недоказан.
Оставя направените от страните разноски по делото ,така
както са ги направили.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок
от съобщението на страните ,че е изготвено.
Районен
съдия :..........................
/Пл.
Т. /