№ 1526
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:П. Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от П. Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110211127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД гр.София, с ЕИК
********* срещу наказателно постановление №КГ-2450/26.07.2022 г. на зам.-
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на основание чл. 34 ал. 2 Закон за чистотата на атмосферния въздух, е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.8
ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух вр. чл.6 т.1 Приложение №1
от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда
и начина за техния контрол, като на дружеството са възложени и разходите за
вземане и изпитване на пробата в размер на 470 лв.
В жалбата се излагат подробни доводи, че са налице нарушения при
издаване на АУАН, респ. НП, тъй като дружеството незаконосъобразно е
било лишено от провеждане на поисканото от него арбитражно изследване, с
което проверяващия и наказващ орган е допуснал нарушение на чл. 22 ал. 9
НИКТГУРНТ. Съобразно чл. 22 ал. 9 НИКТГУРНТ, законодателят е въвел
възможност при оспорване на резултатите от изпитване в стационарната
лаборатория в 7-дневен срок от получаването на протоколите по ал. 8 да
започне процедурата за оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2, посочена в
приложение №12. Посочено е че процедурата по оспорване на резултати от
1
изпитване приключва в рамките на 2 месеца от обявяване на оспорването от
заинтересованата страна. Жалбоподателят е оспорил получените резултати по
реда на чл. 22 ал. 9 НИКТГУРНТ, като наказващият орган го е лишил от
правото да извърши арбитражно изследване.
На 16.05.2022 г. с писмо с вх. №84-00-54/16.05.2022 г. жалбоподателят е
предоставил Протокол за изпитване Ns 903СН/ 05.05.2022 г., издаден от ИЦ
„Сейбол България“ с резултат по оспорения показател - 4,0% (m/m), като е
посочил, че изследваната проба е възможно да е съхранявана при
неподходящи условия.
Правят се възражения и за нарушени правила при отбиране на пробите –
свидетелите Лазаров и И. заявяват, че преди вземане на пробите от
бензоколоика №6 са източени първо 10 л. от горивото през дозиращия
крайник, извършена е промивка на всеки съд и едва тогава всеки съд е
запълнен до около 80 % от обема си, като това им отнело около час и
половина, време, през което е достатъчно да се приеме, че съдовете за
вземане иа проба вече не са били охладени в момента на налИ.е на пробата;
липсват данни, че използваните метални съдове са изработени от
несъдържащ олово материал, с херметически уплътнения или заваръчни
шевове; свидетелите заявяват, че са сложили „капачките“ без да уточняват
дали тези капачки са на винт, дали са имали пръстен, който допълнително да
е положен; шишетата са били в хладилна чанта, в която е имало охладители,
но заявиха, че шишетата стоят на палети в коридор в сградата на
въззиваемата страна, т.е., не са изстудени предварително, а се охлаждат като
се сложат в хладилната часта и им се сложат няколко охладителя за хладилна
чанта; не е посочено дали преди вземане на пробата с памучна кърпа са
почистени частите на дозиращия накрайник, които могат да бъдат в контакт
със съда на пробата и/или продукта, от който се взема проба - свидетелите
изобщо не споменаха, че са почиствали с памучна кърпа; няма данни веднага
след запълването съдът да е затворен с подходяща запушалка, а после съда да
се обърне 30 секунди. Твърди се, че тъй като по време на вземане на пробата,
горивото не е преминавало през охладител, съдовете, в които е взета пробата
също не са били охладени до подходяща температура преди запълването им с
проба от бензина – е допуснато свободно изпарение на леки фракции от
бензина.
Оспорва се назначената СХЕ, тъй като вещото лице Тотева напълно
невярно е заявила в своята експертиза, че при изследване на показателя
„съдържание на кислород“ не трябва съдовете да бъдат в обърнато
положение. Когато се вземат проби проверяващия орган не е наясно кой от
показателите на съответното гориво ще даде отклонение, за да се знае дали
шишето да се държи в обратно положение или да не се държи, а обърнатото
положение на съдовете, носещи пробата са все за да се избегнат загубата на
леки фракции. Според заключението на съдебно-химическата експертиза
контролните проби се съхраняват при проверяващия орган в хладилник,
2
който в момента на проверката и на място е показвал 10 градуса, а тези с
арбитражните проби се съхраняват в стая с климатик с постоянна
температура около 15-17 градуса, което означава, че контролните и
арбитражните проби не се съхраняват правилно от проверяващия орган и
същите се съхраняват при неподходяща температура далеч над нула градуса,
което обезсмисля охлаждането им в момента на взимането на пробата. При
тези съображения, резултатите от лабораторните изпитвания не могат да се
приемат за легитимни (достоверни) и не отразяват действителното състояние
на физико-химичните свойства на горивото в резервоара, от който е взета
пробата. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Редовно призован жалбоподателят-ЮЛ са представлява от адв. П.,
която поддържа жалбата, представя подробни писмени бележки с изложените
по-горе съображения. Предлага на съда да отмени изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. От
юрисконсулт Ш са постъпили писмени бележки с подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди изцяло НП като
правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на това на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
като мотивите за това са следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна извършили проверка на дата
07.03.2022 г. в обект на дружеството-жалбоподател - бензиностанция ТК 3028
„Шел Люлин Център“, управляван от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, находящ се в
гр. ХХХ до Кооперативния пазар.
От бензиноколонка №6 е взета проба от разпространяваното течно
гориво - Автомобилен бензин RON 95, с Протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво №С-0032/07.03.2022г.
При проверката е установено, че последната доставка на течното гориво
е в количество 2034 L по Приемо-предавателен протокол №889517/05.03.2022
3
г. и с Декларация за съответствие №2176/18.02.2022 г., издадена от „САКСА“
ООД за партида №S- RG-18222 в количество 4392 t. Наличното количество в
резервоар №3, свързан с бензиноколонката в момента на проверката е 10 499
L.
След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД
ККТГ, ДАМТН - гр. ХХХХ притежаваща Сертификат за акредитация на БСА
peг..№35ЛИ/23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., е издаден Протокол от
изпитване №С-0068-1/11.03.2022 г.
На основание този протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена
експертиза и е изготвен Констативен протокол за съответствие на течно
гориво с изискванията за качество №КП-0113/11.03.2022 г., съгласно който
течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95 не съответства на изискванията
за качество, както следва: „Съдържание на кислород“ %(m/m).
Полученият резултат от изпитването е 3,91 % (m/m) при норма
максимум 3,7 % (m/m) - отклонение с 0,21 % (m/m) над максимално
допустимата стойност.
След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 “Нефтопродукти и сродни продукти.
Прецизност на методите за измерване и на резултатите. Част 2: Тълкуване и
приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване”, при
получен резултат от изпитването над 3,82 % (m/m) продуктът не съответства
на изискването за съдържание на кислород. Т.е., изпитването на контролната
проба е показало несъответствие на разпространяваното течно гориво -
Автомобилен бензин, RON 95 по показател - „Съдържание на кислород“ с
изискванията към него в Приложение №1 от НИКТГУРНТК.
Копия от Протокола от изпитване и констативния протокол са
изпратени на основание чл.22 ал.8 от НИКТГУРНТК на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД с писмо изх. №84-01-169/ 11.03.2022г. и известие за доставяне от
21.03.2022 г. и същите са връчени срещу разписка от 11.03.2022 г.
С писма с вх. №84-01-195/17.03.2022 г. и №84-01-195-1/18.03.2022 г.
„ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД оспорва резултата по показател „съдържание на
кислород“ от Констативен протокол №0113/11.03.2022 г. на основание чл.22
ал.9 НИКТГУРНТК.
Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл.8 ал.2 от
Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) вр. чл.6 т.1 Приложение
№1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол.
Свидетелят Г. Т. Д. заемащ длъжността главен инспектор в Регионален
отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива - Южна
България“ в ГД „Контрол на качеството на течните горива“ при ДАМТН,
съставил и връчил надлежно на дружеството АУАН №А-17/15.04.2022 г.
4
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН дружеството подало възражение срещу
съставения АУАН с доводи идентични с тези в жалбата.
С писмо изх. №84-01-195-2/16.05.2022 г. дружеството-жалбоподателя е
уведомено, че контролната проба вече може да бъде изпитана в две
лаборатории, които отговарят на нормативните изисквания. С писмо наш вх.
№84-00-54/16.05.2022 г. „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е представило Протокол от
изпитване № 903СН/05.05.2022 г. на контролната проба, предоставена на
обекта от ИЦ „Сейболт-България“ с резултат по оспорения показател
„Съдържание на кислород“ - 4,0% с молба да се пристъпи към изпитване на
арбитражната проба в акредитирана лаборатория SGS - Сърбия. Дружеството
е уведомено, че резултатът от представения протокол на контролната проба
еднозначно потвърждава несъответствието по показател „съдържание на
кислород“, т.е. резултата не се оспорва. Изпитването на арбитражната проба
на Етап 2 от Процедурата по спор е възможно само след като се е състоял
Етап 1, респ. заключението в Констативен протокол №КП-0113/11.03.2022 г. е
окончателно.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка
установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
АУАН е съставен от компетентен орган, като в него нарушението е
ясно и точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на
извършването му и нарушените законови текстове. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, като в съдържанието му
нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на
извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и
основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че
съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 ЗАНН
и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При
проверката на АУАН и НП намира, че в процедурата по издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както се твърди в
жалбата.
5
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция по искане
на жалбоподателя е назначената СХЕ, изпълнена от вещо лице, посочено от
жалбоподател, а именно доц. д-р инж. В. ТОТЕВА със задачи формулирани
отново от жалбоподателя.
Първото основно възражение на жалбоподателя е, че е нарушено
правото му на защита, тъй като не е допуснато арбитражно изпитване.
Съгласно чл.30в ал.1 т.4 от ЗЧАВ във чл.22 ал.9 НИКТГУРНТК,
оспорването по показател „съдържание на кислород” на контролна проба е
въз основа на резултата от Констативен протокол КП-0113/11.03.2022 г.
Полученият разултат от изпитване в Стационарна лаборатория към ГД
Контрол на качествата на течните горива е 3,91 %. Резултатът от Протокол от
изпитване № 903СН/05.05.2022 г. на контролната проба, направен от ИЦ
„Сейболт – България” е 4.0 %. Т.е., вторият резултат еднозначно
потвърждава първия, като в този случай всъщност няма спор по отношение
неосъотвествие на горивото по показател „съдържание на кислород”.
Издаването на експертиза от етап 1 на процедурата се извършва само когато
от заинтересованата страна е представен Протокол от изпитване с резултат,
който е по-нисък или е до определената граница 3,82 % включително,
определена в Констативния протокол, т.е., съответстващ на изисканията.
Изпитването на арбитражната проба на етап 2 от процедурата е възможно
само след преминаване през етап 1.
Резултатът е посочен в заключението на констативния протокол с
установено несъответствие, съгласно чл.6 т.1 Приложение №1 от
НИКТГУРНТК, се счита за окончателен.
В случая в отговор на оплакванията в жалбата, арбитражно изпитване
не е допуснато, тъй като резултатът, който е предоставен от „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за „съдържание на кислород“ е 4.0 %, който резултат
потвърждава резултата на ГД ККТГ, относно несъответствие на горивото -
автомобилен бензин RON 95 по показател „съдържание на кислород“ от 3,91
%.
Относно възражението на жалбоподателя, че евентуално неправилно
взета и съхранявана проба най-общо казано би се отразила върху измереното
количество кислород в горивото:
Същото е неоснователно. На първо място, от показанията на
свидетелите Г. Д. Т. и И. И. Лазаров не се установява каквото и да било
обстоятелство, нарушаващо правилата описани в чл.18 и чл. 21 НИКТГУРНК
– пробата е взета от накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа
(пистолета на колонката). Взети са 6 бр. проби от течното гориво -
автомобилен бензин RON 95 в предварително охладени еднолитрови метални
съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80 % от обема.
Взетата проба от течно гориво е разпределена, затворена, етикетирана и
пломбирана, съгласно чл. 20 НИКТГУРНТК. Транспортирането на пробата е
6
извършено в съответствие на изискванията на Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(НИКТГУРНТК) - хладилен контейнер обезпечаващ необходимата
температура и запечатан със стикер, подписан от представителите на фирмата
и на ГД ККТГ.
Видно от заключението по назначената СХЕ, съдовете, които са
предназначени за съхранение на проби автомобилни бензини, използвани от
проверяващите лица, следва да бъдат охладени равномерно, като според
свидетелските показания на Т. и Лазаров, те са били охладени в хладилни
чанти, снабдени с охладители. Според стандарта БДС EN 14275, в т.4.1.
«Съдове», не се посочва дебелината на съдовете, но се казва, че трябва да
бъдат «за предпочитане метални, изработени от несъдържащ олово
материал». Вещото лице е дало отгово на въпроса, че няма нормативен
документ, който посова конкретна стойност на температура, до която следва
да са охладени съдовете.
Анализът за съдържание на кислород в автомобилни бензини не се
влияе от повишаване на температурата на съдовете. Контролните проби
автомобилни бензини се съхраняват в хладилник от ИЛ на ГД ККГГ, а
арбитражните проби в помещение с климатик. от служители на Контролно-
методичния отдел на ГД ККТГ, т.е. те се съхраняват в хладни помещения.
Според стандарта БДС EN 14275. в т. 4.2. «Запушалки, «Те имат за цел да
запазят целостта на пробата», т.е. да няма теч от нея. Стандартните
запушалки на използваните съдове за съхранение запазват целостта на
пробата, като в конкретния случай е била използвана стандартната запушалка
- на винт, химически устойчива.
В т.7.2.3.1. от БДС EN ISO 3170 е описано как трябва да транспортират
и съхраняват пробите, когато ще бъдат изследвани за показателите плътност,
налягане на наситени пари или дестилационни характеристики, за избягване
на загубата на леки фракции от летливи сурови видове нефт и продукти.
Според Стандарта, пробите се транспортират и съхраняват при обърнато
положение на съда, но показателя „Съдържание на кислород” не е посочен в
случая, т.е. това не оказва влияние. Според НИКТГУРНТК, чл. 20, ал. 1
"Съдовете с взетата проба по чл. 17 или 18 се разделят на 4 съда с контролни
и 2 съда с арбитражни проби, което се отбелязва на етикета на всеки съд.
Един съд с контролна проба се предоставя на проверяваното юридическо
лице/обект.".
Вещото лице е посетило ГД "ККТГ", като е установило, че контролните
и арбитражните проби се съхраняват в различни помещения. Контролните
проби с автомобилен бензин се съхраняват в хладилници, следят се
параметрите на заобикалящата среда (температура и атм. налягане), и се
записват в Дневник. Дисплеят на хладилника за съхранение на бензини
показваше 10°С. Арбитражните проби се съхраняват в помещение, до което
има строго контролиран, ограничен достъп. В него се поддържа постоянно
7
температура между 15 и 17 °С. Температурата се записва в „Дневник за
проследяване на температурата”. Когато е необходимо арбитражните проби
(2 бр.) да се транспортират до съответната арбитражна лаборатория, се
издават следните документи: Заповед за арбитраж, в която се посочват три
лица, които придружават пробата-двама от КМ (контролно-методичен отдел)
на ГД "ККТГ" и един инспектор; Протокол за изземване на арбитражна
проба; Приемо-предавателен протокол, в които се посочват вида на горивото,
номера на протокола за взимане на пробата, номера на пломбата, т.е., всички
маркировки на арбитражните проби. Пробите се транспортират в хладилни
чанти, конкретно за бензините - снабдени с охладители. След изпитването,
пробите се връщат в ГД "ККТГ", съхраняват се шест месеца след датата на
взимане на пробата.
Съдът намира, че в конкретния случай, липсват каквито и да било
доказателства свидетелите Г. Д. Т. и И. И. Лазаров да са допуснали
неправилно затваряне на шишетата или последните да не са били достатъчно
охладени. Вещото лице Тотева е категорична, че ако бутилките са поставени
в изправено, вместо в обърнато положение, това също не би се отразило
върху съдържанието на установения кислород в горивото.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице. Дори
хипотетично да се приеме, че бутилките са били отворени за по-дълъг
период, /докато трае проверката от контролните органи/, да е имало причина,
поради която запушалките да не са могли херметически да затворят
бутилките или пък самите бутилки да са били поставени в хладилната чанта в
право положение, тези обстоятелства сами по себе си не биха могли да
променят по какъвто и да било начин съдържанието на установения кислород
в конкретното гориво. Това е така, защото кислородът няма как да
съществува самостоятелно в горивото, а винаги би се свързал в кислородно
съединение, поради високата си химична активност.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като му е
съставен АУАН, той е бил лишен от възможността да извърши арбитражно
изследване на пробата. Независимо от връчения АУАН, жалбоподателят е
имал възможност и се е възползвал от нея, като е изпитал контролната проба
от течно гориво - автомобилен бензин, RON 95, взета с Протокол за проверка
и вземане на проба № С-0032/07.03.2022 г. в Изпитвателен център Сейболт -
България при „Сейболт - България“ ЕООД - гр. Бургас. Важното за
продължаване на спора обаче е бил резултатът от изследване на тази
контролна проба, като същият е следвало да попадне в обхвата на
съответствие, спрямо определената граница, посочена в Констативния
протокол КП-01 13/11.03.2022 г. след прилагане на БДС EN ISO 4259-2, а
именно: под 3,82 % включително. Едва при това условие се преминава на
8
етап 2 от процедурата – изпитване на арбитражната проба, тъй като в
изчисленията на Експертизата участват и трите резултата от изпитване - за
контролната проба, изпитана в ГД ККТГ, за контролната проба по чл. 20 ал. 1
от НИКТГУРНТК и за арбитражната проба, изпитана в трета акредитирана
лаборатория. Съгласно чл. 30в ал. 1 т. 6 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух, получените резултати по т. 2, 3 и 4 от същия член,
служат като доказателствено средство при съдебно разрешаване на спора.
Конкретният случай обаче не е бил такъв. При изследване на
контролната проба, резултатът, който е предоставен от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД за „съдържание на кислород“ е 4.0 %, който резултат потвърждава
резултата на ГД ККТГ, относно несъответствие на горивото - автомобилен
бензин RON 95 по показател „съдържание на кислород“ от 3,91 %. В този
случай, жалбоподателят няма право на арбитражно изследване и резултатът
от заключението на Констативен протокол КП-0113/11.03.2022 г. с
установено несъответствие с изискванията съгласно чл. 6 т. 1 Приложение №1
от НИКТГУРНТК се счита за окончателен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: гласни – показания на свидетелите Г.
Д. Т. и И. И. Лазаров, като съдът счита, за обективни, непротиворечиви и
последователни, поради което ги кредитира изцяло. В тази насока са и
събраните писмени доказателства по делото, както и закючението по
извършената СХЕ. Посочените доказателства кореспондират помежду си,
поради което тяхното подробно обсъждане не се налага.
Нормата на чл. 18б ал. 1 т. 1 ЗЧАВ предвижда, че лицата, които
разпространяват течни горива са отговорни за съответствието на
разпространяваните от тях течни горива с изискванията за качество,
определени в чл. 8 ал. 1 НИКТГУРНТК. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 20
от ДР на ЗЧАВ "Разпространение на течни горива" е движението на течните
горива по веригата от производител, съответно от вносител до крайния
разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови
услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3 ал. 1 т. 5 ЗЧАВ. По
смисъла на § 1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ "краен разпространител" е
бензиностанция, която извършва зареждане на течни горива, предназначени
от горивните резервоари на отделните МПС, от неподвижни инсталации
/резервоари/ за съхранение на тези горива.
Безспорно е, че дружеството-жалбоподател се явява "краен
9
разпространител" по смисъла на § 1 т. 20 от ДР ЗЧАВ, поради което за него
възниква задължението да не разпространява течни горива на пазара, които не
отговарят на някое от изискванията за качество, определени в Наредбата.
Разпоредбата на чл.8 ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух е
категорична, че се Забранява пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на
някое от изискванията за качество.
От всичко по-горе изложено съдът намира, че жалбоподателят като
краен разпространител е осъществило състава на административното
нарушение по чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 6 т. 1 Приложение №1 НИКТГУРНТК,
тъй като е нарушена изричната законова забрана за разпространяване на
течно гориво, които не съответства на едно от изискванията за качеството,
определени в НИКТГУРНТК.
Законът предвижда абсолютна забрана за разпространение на течни
горива, които не съответстват на нормите, определени в НИКТГУРНТК, като
дори разликата в само една от тях - води до ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Правилно и е посочена и
санкционната норма на чл. 34 ал. 2 Закон за чистотата на атмосферния въздух,
която предвижда налагане на имуществена санкция в размери от 10 000 лв. до
100 000 лв., като същата е определена за жалбоподателя в нейния минимален
размер.
В случая, съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на
административно нарушение, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима. Извършеното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Същото касае опазването на
здравето на хората от вредни въздействия, както и предотвратяването от
настъпване на опасни щети за обществото при изменение на качеството на
атмосферния въздух в резултат на различни дейности, вкл. и
разпространението на течни горива.
Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като искането е
10
направено своевременно.
Възнаграждението следва да бъде определено в посочения размер в чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на Софийски районен съд сумата от 400 лв. разноски за СХЕ.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №КГ-2450/26.07.2022 г.
на зам.-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД гр.София, с ЕИК *********, на
основание чл. 34 ал. 2 Закон за чистотата на атмосферния въздух, е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.8 ал.2 от
Закон за чистотата на атмосферния въздух вр. чл.6 т.1 Приложение №1 от
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол, като на дружеството са възложени и разходите за
вземане и изпитване на пробата в размер на 470 лв.
ОСЪЖДА ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД гр.София, с ЕИК 83191584 да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 400 лв. разноски за СХЕ.
ОСЪЖДА ШЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД гр.София, с ЕИК 83191584 да
заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор сума в
размер на 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11