№ 1290
гр. Благоевград, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200501013 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК и е образувано по частна
жалба на К. М. Г. и ЕЛ. Д. Г. срещу определение № 901505 от 13.07.2021г. по гр.д. № 938 по
описа за 2018 година на РС С., с което съдът е прекратил производството поради
недопустимост на иска.
Недоволни от така постановения акт жалбоподателите твърдят, че атакуваното
определение е незаконосъобразно, неправилно и несъобразено с материалния и
процесуалния закон. С частната жалба ищците по делото правят уточнение на иска, а
именно да се признае за установено, че длъжникът В.Г. не е собственик на имота към дата
03.08.2016г. – датата на вписване на възбраната по изпълнителното дело. Предвид факта, че
решението по положителния установителен иск е влязъл в сила на 16.02.2021г. – 5 години
след вписване на възбраната, то за ищците е налице правен интерес от предявяване на иска
по чл. 440 от ГПК и установяване, че длъжникът В.Г. не е собственик към горепосочената
дата. Посочва се още, че по проведеното производство по установителен иск и в настоящото
производство страните са различни и доколкото ответника „****“АД не е обвързан от
първото решение, то същият би пристъпил към изпълнение по отношения на процесния
имот.
Подаден е отговор на частна жалба от „****“ АД, с който прави възражение за
неоснователност на частната жалба и недопустимост в частта, с която се прави уточнение на
исковата молба. Според въззиваемата страна с влязлото в сила решение по предявения
установителен иск е решен въпросът относно собствеността на процесните имоти, поради
което искът по чл. 440 е недопустим. Твърди се още, че постановеното решение по чл. 124
от ГПК разпростира действието си спрямо всички лица, а не само спрямо страните, поради
което взискателят „****“ АД не може да насочи тепърва изпълнението върху недвижимия
имот, собственост на ищците.
Ответникът В.Г. не е взел становище по частната жалба.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като са налице всички условия за това.
По отношение направеното от ищците с частната жалба уточнение на исковата молба,
същото представлява изменение на иска чрез промяна на неговия петитума, като е
недопустимо това да бъде правено в настоящото производство чрез подаване на частна
1
жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред РС С. е предявен отрицателен установителен иск от К. и Елена Г.и с правно
основание чл. 440 ГПК за признаване на установено по отношение на В.Г., лично и като ЕТ
„Орхидея-сем. Г.и – В.Г.“, длъжник по изп.д. № 1433/2019г. по описа на ЧСИ В.Ц., и по
отношение на „****“ АД – взискател по същото изпълнително дело, че В.Г. не е собственик
на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.3197.1.15,
подробно описан в исковата молба, тъй като е изгубил правото на собственост заради
придобиването на имота чрез давностно владение от ищците, упражнявано повече от 10
години въз основа на предварителен договор от 2004г.
Правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск обосновават с
твърдението, че върху процесния имот е насочено принудително изпълнение, като е
наложена възбрана на 03.08.2016г. по изп.д. по описа на ЧСИ Д., като впоследствие делото е
препратено на ЧСИ Ц. и е образувано изп.д. 55/2018г. по описа на същия, като делото
отново е препратено на ЧСИ В.Ц. с район да действие СОС и е образувано изп.д. №
1433/2019г.
Първоинстанционното производство е било спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 от
ГПК до приключване с влязла в сила акт по гр.д. 793/2018г. по описа на СРС, образувано по
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от настоящите ищци срещу ответника В.Г. и
съпругата му Г. Г. за установяване че ищците са собственици въз основа на давностно
владение на недвижимия имот, предмет на иска по чл. 440 от ГПК. С решение №
2141/04.09.2019г., постановено по гр.д. № 793/2018г. по описа на РС С., влязло в сила на
16.02.2021г., е уважен така предявения иск, а производството по гр.д. 938/2018г.
възобновено.
С обжалваното в настоящото производство прекратително определение РС е приел,
че с влязло в сила решение по гр.д. 793/2018г. на РС С., с което уважен предявения от
ищците по настоящото дело положителен установителен иск за собственост срещу
ответника В. Г., е решен спорът по отношение на собствеността на процесния недвижим
имот. Предвид това и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 2015 първоинстанционният съд е
приел за недопустим предявения по настоящото дело иск с правно основание чл. 440 от
ГПК, тъй като липсва правен интерес от предявяването му.
Настоящия състав счита така постановеното определение за правилно.
Първоинстанционният съд правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017г. по т.д. 3 от 2015г. на ОСГТК, съгласно което трето лице, чиито права са
засегнати от изпълнението, може да предяви отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 440 от ГПК във всички случаи, когато са налице предвидените в хипотезата на
правната норма предпоставки за това с изключение на случаите, когато спорът за
принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково производство или е разрешен
със сила на пресъдено нещо.
Неоснователно е възражението на въззивника, че решението по положителния
установителен иск е влязло в сила след налагане на възбраната по изпълнителното дело и
поради което е непротивопоставимо на взискателя „****“ АД. Вписването на исковата
молба с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК по гр.д.793/2018 на РС С. има оповестително
действие. Съгласно съдебната практика нормата на чл. 453, т. 2 ГПК, според която на
взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по
исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, не е
приложима в хипотеза, при която вписването има оповестително действие /Решение № 41 от
5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5464/2014 г., I г. о., ГК/. Възбраната цели защита на
взискателя от евентуални разпореждания на длъжника с имуществото, върху което е
насочено изпълнението. В случай на уважаване на иска по чл. 440 ГПК или съответно иск
2
по чл. 108 от ЗС или чл. 124 от ГПК, ако се приеме, че длъжникът не е собственик,
възбраната изобщо няма да породи действие, с оглед принципа, че само имуществото на
длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите му.
На следващо място лицето, което е придобило право на собственост върху недвижим
имот по давност, придобива това право свободно от всякакви тежести, установени срещу
предишния собственик, включително и от наложената възбрана върху същия имот. Това е
така, тъй като придобиването по давност е оригинерен способ за придобиване на права, при
който правата се придобиват свободни от всякакви ограничения /Решение № 2109 от
22.IX.1965 г. по гр. д. № 1370/65 г., I г. о./.
Отделно от горното съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, при
наличие на позоваване на давностно владение правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл.
79, ал. 2 ЗС, а не към датата на постановяване на решението, с което е прието, че лицето е
собственик. Видно от влязлото в сила решение по гр.д. 793/2018 РС С. съдът е приел, че
ищците по делото владеели процесния имот от декември 2004г. т.е. 10-годишния давностен
период е изтекъл декември 2014г. т.е. след тази дата ицщите са станали собственици на
процесния имот т.е. преди вписването на възбраната по изпълнителното дело.
С оглед на горното определението, с което първоинстанционният съд е прекратил
производството по гр.д. 938/2018г. по описа на РС С. е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРДЖАВА определение № 901505/13.07.2021г. по гр.д. № 938/2018г. по описа
на РС С..
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 от ГПК с
частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3