РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Ардино, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян М. Цонев
при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева
като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Гражданско дело №
20245110100108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от В. П. Ч., ЕГН ********** чрез
пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ - представлявано
от Д. М. М. срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и при
условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл. 11, чл. 19 от ЗПК за признаване на установено, че сключеният между
страните Договор за потребителски кредит № 1134533/11.03.2022 г. е
нищожен, при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание
чл. 143, т. 9 от ЗЗП, както и на основание чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от
Договор за потребителски кредит 1134533/11.03.2022 г., предвиждаща
заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от „Фератум Банк” в полза на ответното дружество.
Ищцата твърди, че на 11.03.2022 г. между нея и ответното дружество е
сключен договор за потребителски кредит № 1134533, съгласно който е
приложим ЗПФУР. Отпуснатата заемна сума била в размер на 2 400,00 лв., със
срок на погасяване на заема от 12 месеца и ГПР от 49,66 %.
Посочва, че в чл. 5 от процесния договор било уговорено, че кредитът
се обезпечава с Поръчителство от „Фератум Банк” в полза на ответното
дружество.
Сочи, че при сключване на договора в съдържанието му не бил посочен
размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното на
ответника дружество. След като усвоила сумата от 2 400,00 лв. се установило,
че освен заемната сума, са й начислили такса за обезпечение с поръчителство
1
в размер на 1 200,00 лв., която такса ищцата заплатила на ответното
дружество.
Твърди, че процесният договор за поръчителство е недействителен, тъй
като дължимите вноски не са посочени в договора за кредит, а в ОУ не е
посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. В чл. 5.3 от ОУ е посочено само като възможност за
повишаване на кредитоспособността и вероятността за одобрение за
получаване на кредит. Твърди още, че липсва съгласие, тъй като договорът не
е подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис и такъв не и е
бил представян.
Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр
с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и
на евентуалния договор за допълнителна услуга.
Сочи, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, тъй
като ГПР е посочен само в проценти, без да е посочен начина му на
изчисляване, което противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сочи, че е посочен грешен ГПР, тъй като сумата по предоставяне на
поръчител не е включена като разход по договора. Ответното дружество не
предоставя възможност за сключване на договор за кредит без поръчител, за
което събира и допълнително възнаграждение, с което възнаграждение се
покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на заемната
сума, съответно трябва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19 от ЗПК, което би
довело надхвърляне на законовото ограничение съобразно настоящия му
размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранция, а
също ГПР в договора и общата дължима сума не отговарят на действителните
такива, като посочените в договора за заем по - ниски стойности
представляват невярна информация и представляват заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, което е пречка да
бъдат преценени реалните икономически последици от сключване на
договора.
Твърди , че в договора е налице грешно посочен размер на ГПР, като
сумата претендирана по договора за поръчителство следва да бъде включена в
ГПР и действителният размер на ГПР е в размер над 70 % и е над допустимия
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е неяснота при определяне на ГПР, основание
за недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е вменено задължение на кредитора
преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.
Твърди още, че целият договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на
банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора и начисляването на такса за
допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в
посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Договорът е във
вреда на потребителя, поради това, че не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите
задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока
2
такса за допълнителна услуга.
Сочи, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна по смисъла на чл. 143,
т. 9 ЗЗП и нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал. 1
и ал. 4 ЗПК.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, чрез пълномощника му юрк. Г. Г., с
който е взето становище, че предявеният иск е неоснователен.
Твърди, че при сключване на договор за кредит съответния
кредитополучател може да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора и в сайта на „Фератум България“ е посочено, че потребителят сам
избира обезпечението и сключването на договор за гаранция не е
задължително.
Сочи, че исковете за нищожност или унищожаване на договора за
гаранция са недопустими, поради не насочването му срещу надлежната
страна, а именно „Мултитуюд Банк“.
Твърди, че „Мултитуюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице -
банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне
на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Посочва, че договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което ответникът не е страна. Прогласяването на
договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на
настоящото съдебно производство няма да има сила на присъдено нещо по
отношение на „Мултитуюд Банк“ и така няма да настъпи промяна в
патримониума на ищеца. Поради което предявяваните искове, следва да бъдат
оставени без разглеждане като недопустими.
Твърди, че ищецът сам е избрал „Мултитуюд Банк“ като поръчител в
електронния формуляр. След като е бил информиран за дължимите такси е
подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, в
която изрично се посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум
България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от
„Мултитуюд Банк“, включително договор за гаранция и е потвърдил чрез SMS
желанието си да сключи договора.
Сочи, че не е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла чл.
68е от ЗЗП. Ищецът не бил въведен в заблуждение относно избора на
поръчител или дължимите суми. На всеки етап същият е бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите дължими на „Мултитуюд
Банк.
Сочи, че исковата претенция съдържа общи твърдения, неподкрепени с
конкретни факти и документи и не са представени ясни доказателства за
плащания, възникнали отношения или суми.
Възразява, че е нарушен чл. 143 от ЗЗП, както и че чл. 5 от договора
ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за
сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани
3
възможностите за обезпечение и дължимите суми към „Мултитуюд Банк,
които ищецът е приел доброволно.
Посочва, че не е нарушен чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като договорът за
гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в
ГПР, не е задължителна и обезпечението е резултат от оценка на
кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила на ищеца
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да
избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил
това си право.
Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира разноски, но не представя доказателства за извършени такива.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 11.03.2022 г. между В. П. Ч., в качеството й
на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на
кредитодател, е бил сключен договор за потребителски кредит № 1134533, по
силата на който „Фератум България“ ЕООД предоставило на В. П. Ч. сумата в
размер на 2 400,00 лв., която ищцата се задължила да върне на 12 месечни
вноски, заедно с възнаградителна лихва, при годишен процент на разходите от
49,11 % - видно от договора / л. 47 и л. 62 по делото/. Сключеният договор
между страните се установява и от приетата по делото справка от БНБ,
издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР /л. 79 до л. 81 по делото/.
От същата справка се установява, че към момента на изготвянето й
потребителски кредит № 1134533, не е активен.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, кредитът се обезпечава с
поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ в полза на „Фератум
България“ ЕООД, с одобряването от ответника на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило
обезпечението.
В чл. 5, ал. 2 от договора е указано, че със сключване на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит
сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си
както физическо лице, както и посоченото юридическо лице за поръчител,
който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за
кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от
кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да
получи кредит при едни същи търговски условия.
Видно от инкорпорирания в част 2, т. 4 и т. 5 от Преддоговорна
информация /л..52 по делото/, срок на договора и погасителен план, е
предвидено връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включва
главница и лихва, като общата дължима сума е в размер на 2 952,00 лв., от
която главницата е в размер на 2 400,00 лв., а лихвата е в размер на 552,00 лв..
От събраните по делото доказателства не се установява, сключването на
договор за предоставяне на поръчителство между ищцата в качеството и на
кредитополучател и „Фератум Банк“, вследствие на което на ищцата да е
начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 1 200,00 лв..
4
Не бяха ангажирани и каквито и да е доказателства от страна на
ищцата за извършени плащания по отпуснатия кредит.
По предявените от В. П. Ч. срещу „Фератум България“ ЕООД искове с
правно основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и при условията на
евентуалност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 от
ЗПК и чл. 143, т. 9 от ЗЗП, както и чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и ал.
4 от ЗПК, съдът приема следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищцата е да
докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, че е бил сключен договор
за поръчителство и е била начислена такса за обезпечение с поръчителство по
потребителския кредит в съответния размер, както и че договорът за
потребителски кредит и чл. 5 от договора са нищожни на заявените правни
основания.
Следва преди всичко да се отбележи, че всички въведени от ищцата
основания за нищожност на сключения договор за потребителски кредит и
съответно на чл. 5 от същия са свързани с твърдението за сключен договор за
предоставяне на поръчителство между нея в качеството и на
кредитополучател и „Фератум Банк“ и начисляване на такса за обезпечение с
поръчителство по потребителския кредит в размер на 1 200,00 лв..
Безспорно се установи по делото, че между В. П. Ч. и „Фератум
България“ ЕООД е бил сключен договор за потребителски кредит №
1134533/11.03.2022 г., по силата на който „Фератум България“ ЕООД е
предоставил на ищцата сумата в размер на 2 400,00 лв., която ищцата се е
задължила да върне на 12 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва в
размер на 552,00 лв., при годишен процент на разходите от 49,11 %.
Не се установи обаче да е бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство между ищцата и „Фератум Банк“ и начисляване в тежест на В.
Ч. такса за обезпечение с поръчителство по потребителския кредит в размер
на 1 200,00 лв., което от своя страна възпрепятства настоящия съдебен състав
да извърши преценка на въведените с исковата молба основания - факти за
нищожност на процесния договор за потребителски кредит и на чл. 5 от
договора, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на разноски, но от същия не са представени доказателства за
извършени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. ****
№ 660, общ. Ардино, обл. Кърджали срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост -3“,
бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 иск за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № 1134533/11.03.2022 г.,
сключен между В. П. Ч., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
5
********* на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.
********№ 660, общ. Ардино, обл. Кърджали срещу „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост -3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 иск за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за потребителски
кредит № 1134533/11.03.2022 г., сключен между В. П. Ч., ЕГН ********** и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 143, т. 9 от ЗЗП,
както и на основание чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
6