№ 622
гр. София , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503695 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд
срещу решение № 260012/31.08.2020г. на ОС- Враца, ТО, постановено по т.д.
№ 76/19г., с което е уважен иск по чл.557, ал.1, т.2, в. „а“ от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят Гаранционен фонд твърди, че вече е бил сезиран от
ищеца с молба от 19.04.2017г., по която е образувана щета от същата дата. С
писмо от 28.04.2017г. е изискал представянето на допълнителни
доказателства като след частичното им представяне с писмо от 17.07.2017г. е
отказал да плати обезщетение. Счита, че присъденото от
първоинстанционния съд не кореспондира с трайната съдебна практика.
Поддържа, че обезщетението трябва да бъде съобразено с чл.52 от ЗЗД, с
икономическата конюктура в страната. От събраните доказателства е
установено, че ищецът е получила средна телесна повреда като е била в
болница три дни и в продължение на три месеца нетрудоспособна. Била е с
гипсова имобилизация. По делото не са представени доказателства, че С. Г. е
била в депресивни и страхови състояния или посещения при невролог и
1
психиатър. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като тя е била без поставен предпазен колан.
Затова моли въззивния съд да отмени решението като неправилно и
незаконосъобразно.
С.Г. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че
едва във въззивната жалба ответникът е направил възражение за
съпричиняване. Съдът е взел предвид всички факти и обстоятелства, имащи
отношение към определяне на размера на обезщетението, както и че
полученото увреждане е трайно и необратимо.
Третото лице помагач Р. И. не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОС- Враца е сезиран с иск по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.
„а“ от КЗ . В исковата молба ищецът С. Г. твърди, че на 09.04.2016г. около
17.00ч. на кръстовището, образувано от път III-1304/ с. Лазарово- с Трънак-
гр. Бяла Слатина/ и автомобилен път III-306/ гр. Кнежа- Гр. Червен бряг/ е
възникнало ПТП между лек автомобил „ Деу Ланос“ с рег № ***, управляван
от Р. И. И. и лек автомобил „ Рено Клио“ с рег. № ***, управляван от Н. Е. К..
Пътният инцидент е възникнал поради неспазване на правилата за движение
по пътищата от Р. И., която не е спряла на знак Б2 на кръстовището, навлязла
е в него със скорост 72, 222 км./ч. По същото време в посока от гр. Кнежа- гр.
Червен бряг се е движел другият лек автомобил по път с предимство и също е
навлязъл в района на кръстовището, но в дясната част на пътното платно в
посока гр. Кнежа- гр. Червен бряг и преди средата на пътното платно с.
Лазарово- с.- Трънак. Двата автомобила са се ударили като ударът за лек
автомобил „Рено Клио“ е бил в предната лява и странична част, а за „Део
Ланос“ в дясната странична предна част. Водачът Р. И. е била призната за
виновна за ПТП на 09.04.2016г. с присъда на РС- гр. Кнежа като е причинила
по непредпазливост на С. Г. средна телесна повреда и на пътниците в другия
автомобил. В резултат на произшествието С. Г. е получила дълбока порезна
2
рана на китката на дясната ръка, която е засегнала сухожилията на пръстите и
охлузвания по главата. Непосредствено след инцидента тя е постъпила за
преглед и лечение в МБАЛ „Вива Медика“ АД. При прегледите е установено,
че са засегнати сухожилията на мускулите – разгъвачи на втори, трети и
четвърти пръсти на дясната ръка. Тя е била отточна и болезнена. Движението
на тези пръсти било силно затруднено при сгъване и невъзможност за
разгъване. Естеството на травмата е наложило извършването на оперативна
интервенция, при която е била направена тендорафия и тендопластика на
разгъвните сухожилия на II-IV пръсти на дясната ръка, след което ръката е
имобилизирана с гипсова лонгета. Ищецът е била на стационарно лечение от
19.04.2016г. до 22.04.2016г. и нетрудоспособна за период от три месеца. През
периода на възстановяване тя е изпитвала трайни затруднения и неудобство
при обслужването на ежедневните си хигиенни потребности. Тя е разчитала
на помощ от близките си. Получената травма на пръстите на дясната ръка е
довела до трайно затруднение на движенията й. Както при физическо
усилие, така и в състояние на покой С. Г. е изпитвала интензивни болки. В
следствие на увреждането е намаляла хватателната способност на дясната
ръка, а движението на пръстите не се е възстановило напълно и е останало
ограничено и затруднено. Поради изпитваните болки ищецът е приемала
болкоуспокояващи медикаменти и е провеждала рехабилитация. Към
момента тя трайно е загубила сръчността и възможността да изпълнява
трудовите си задължения и домакинската работа. Дългият период на трайно и
болезнено възстановяване е довела до непривични за нея депресивни и
страхови състояния. Физическите болки на Г. са били съпътствани от нервни
изблици, прояви на уплаха, напрегнатост и нарушение на съня. Водачът на
лек автомобил „Деу Ланос“ не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на произшествието. С молба от 19.04.2017г.
ищецът е предявила претенция пред ответника за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди. Той е поискал представяне на допълнителни
доказателства и са му представени такива, но въпреки това е отказал да
плати. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да й заплати 60 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от
20.07.2017г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
3
оспорва исковете по основание и размер. Неоспорва, че е бил сезиран с
молба от 19.04.2017г. от ищеца, но поради непредставяне на доказателства е
бил в невъзможност да се произнесе като определи обезщетение на С. Г..
Счита, че задължителната административна процедура пред него не се
изчерпва с бланкетно подаване на молба от пострадалото лице. Предявената
претенция е завишена по размер.
От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум се установява,
че на 09.04.2016г. е настъпило ПТП.
Безспорно е, че при него е пострадала С. Г..
Не е спорно, че с присъда № 55/26.03.2019г. по ноход № 243/18г. на РС-
гр. Кнежа, частично изменена с решение № 15/24.01.2020г. по внохд №
375/19г. на ПлОС, влезли в сила, Р.И. е призната за виновна за настъпилото
на 09.04.2016г. ПТП.
Безспорно е, че за водачът на лек автомобил „Деу Ланос“ не е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на
пътния инцидент.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представила
писмени доказателства- епикриза, амбулаторен лист, медицински документи
от център за спешна медицинска помощ- гр. Плевен, 2бр. протоколи на
медицинска комисия за определяне на отпуск по болест за периода от
31.07.2019г. до 01.03.2020г.
По делото не се спори относно механизма на произшествието, за
връзката между него уврежданията на ищеца.
Не се спори, че с писмена претенция от 19.04.2016г. ищецът е
поискала от ГФ да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с
писмо от 17.07.2017г. е получила отказ.
От приетата медицинска експертиза, изготвена от лекар-ортопед-
травматолог, се установява травмата, получена от ищеца: порезна рана на
дясната китка с прерязани сухожилия на мускулите – разгъвачи на 2, 3 и 4ти
4
пръсти на ръката. Тя е в причинна връзка с произшествието. Лечението е
било оперативно и консервативно за около 25 дни. Общия възстановителен
период е 3-4 месеца при липса на усложнения. Ищецът е изпитвала болки и
страдания. Получената травма е довела до последващи здравословни
усложнения- контрактура на пръстите на ръката. Те са постоянни и са се
отразили на движенията на дясната ръка- нарушен е захватът и съответно
трудовата дейност с нея. Причината за усложненията е късното търсена на
специализирана помощ- такъв вид травми се лекуват в спешен порядък, а не
на десетия ден, както и неизвършването на рехабилитационни процедури от
ищеца. Вещото лице е извършило личен преглед на С. Г. на 27.07.2020г., при
който е констатиран постоперативен белег на гърба на дясната китка с
екстензионна контрактура на 2, 3, 4ти пръсти на дясната ръка, нарушена
функция с невъзможен пълен захват, отслабен силов захват, екстензионна
контрактура 35 градуса. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно,
безпристрастно, изготвено въз основа на научните правила и
професионалния опит на експерта.
По реда на чл.176 от ГПК С. Г. е дала обяснения, в които е заявила, че
след катастрофата е била транспортирана до спешен център в гр. Плевен,
където е престояла 5-6 часа. Зашили са раната на главата, ухото и ръката. Но
не са й казали, че има срязани сухожилия. Това е установено при сваляне на
конците на седмия ден. След това е отишла на осмия или деветия ден в
Болница „Вива Медика“ в гр. Враца, където са установили, че има
срязани сухожилия.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите Г. са съпруг и син на ищеца. Знаят, че ищецът е
претърпяла катастрофа. След като ищецът Д. Г. е разбрал за катастрофата
около 21ч. е отишъл в болницата в гр. Плевен , занесъл е личната карта на
съпругата си и тогава лекарите са започнали да шият раните й . Съпругата му
не е имала здравни осигуровки, поради което са му казали, че на другия ден,
може да я вземе. Обяснили са му, че няма сериозни наранявания. Поради
5
липса на финансови средства ищецът не е останала в болницата. Изпитвала е
силни болки, тъй като е имала наранявания по цялото тяло, в нея е имало
попаднали стъкла, които продължават да излизат. Когато са отишли в гр. Бяла
Слатина, за да й свалят конците, тя е казала, че не може да си движи пръстите
и тогава са ги посъветвали да се свържат с ортопед. Отишли са в болница
„Вива Медика“ в гр. Враца. Тогава е установено, че ищецът има срязани
сухожилия и трябва да се направи операция. Казано им е, че това е трябвало
да се направи още в спешния център, тъй като с всеки изминал час
сухожилията се вдървяват. След операцията е останала няколко дни в
болницата. Бил й е поставен гипс. Ръката е продължавало да я боли и нищо
не е могла да върши с нея. След махането на гипса е започнала да ходи на
рехабилитация, но не е имало подобрение. Сега работи като началник склад.
В бита и домакинството изпитва проблеми и затруднения и продължава да
изпитва болки и неудобства. Не е можела сама да се облече, изкъпе. Водели
са я до тоалетната. Това е продължило 2-3 седмици. Свидетелите са
продължили да вършат домакинската работа, а ищецът е започнала да се
самообслужва за елементарни неща. Затруднява се в домакинството. Преди
катастрофата се е занимавала активно с градинарство, но след това й е трудно
. Станала е психически лабилна, затворена, страх я е да пътува в кола.
Изолирала се е от приятелския кръг, с който преди често са се събирали.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващите на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Прецени ги
при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство, което имат с
ищеца, но ги счита за достоверни, тъй като не влизат в противоречие с
останалите доказателства.
ОС- Враца е уважил иска изцяло.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно обжалване е иск по чл.558, ал.5 във вр. с
чл.557, ал.1 ,т.2,б. „а“ от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
относно правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК,
6
с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предвидена е възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на страната
и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Р.
България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Разпоредбата на чл.557, т.2, б „а“ от КЗ предвижда ангажиране
на отговорността на Гаранционния фонд. Във всички хипотези на чл.557 ,
ал.1 от КЗ предпоставка за ангажирана на отговорността на Гаранционния
фонд е липсата на сключена и валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. От доказателствата по делото, а и не се спори между страните,
че за водача на МПС „Деу Ланос“, няма сключена и валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. Това предпоставя
възможността пострадалите лица или другите правоимащи лица да ангажират
отговорността на Гаранционния фонд. Предпоставка за предявяване на иск
пред съда за вредите е пострадалият да е поискал обезщетение пред него
при условията на чл.380 и чл.496 от КЗ и той да му е отказал или увреденият
не е бил съгласен с размера му. Това обуславя допустимостта на иска,
предявен от пострадалия спрямо ГФ, тъй като изтичането на тримесечния
срок е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на
правата му пред съда, предвидена в специален закон. От доказателствата по
делото се установява, че ищецът е поискала от ответника изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, но той й е отказал. Фактическият
състав, при осъществяването на който, ГФ отговаря, обуславя неговата
пасивна материалноправна легитимация по възникналото правоотношение от
деликт. Той е носителят на задължението да обезщети имащите право на
обезщетение лица.
Основателността на иска е обусловена от наличието и на
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- действие или
бездействие, то да е противоправно, вреда и причинна връзка между тях,
вина. По тях няма спор, а и по отношение на деликвента има влязла в сила
7
присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици
от деянието на основание чл.300 от ГПК.
От събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установява, че Гаранционният фонд е пасивно
материалноправно и процесуалноправно легитимиран, да отговаря по
предявените искове. По делото са установени предпоставките за ангажиране
на отговорността му.
С. Г. извежда своето субективно материално право от факта, че тя е
пострадало лице от ПТП, настъпило на територията на страната и виновният
водач няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
деликта.
Въззивният съд, с оглед посоченото в жалбата, следва да се произнесе
единствено по размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. В случая ищецът следва да докаже, че от е претъпял твърдените в
исковата молба неимуществени вреди. В тази връзка са ангажирани писмени
доказателства и медицинска експертиза. Според нея С. Г. е получила порезна
рана на дясната китка с прерязани сухожилия на мускулите – разгъвачи на 2,
3 и 4ти пръсти на ръката. Това е наложило оперативно лечение, което е
извършено късно и са настъпили усложнения, изразяващи се в екстензионна
контрактура- вдървяване на ставата за определени движения. Нарушен е
8
захватът на дясната ръка, нарушен е силовият захват. Това е установено като
последици от травмата при личният преглед на ищеца, извършен от вещото
лице, както и екстензионна контрактура 35 градуса. Тези усложнения от
травмата са трайни и необратими, като те дават отражения във всекидневният
начин на живот на ищеца, пречат й нормално и ефективно да извършва
движения с дясната ръка, но тя не е загубена изцяло за използване по
функционалното й предназначение. Оперативното и консервативно лечение
е било за период от 25 дни, като възстановителния период е бил 3-4 месеца.
Свидетелите установяват, че ищецът е била затруднена в ежедневието си
поради получената травма, поставената гипсова имобилизация, изпитвала е
болки, които продължават и към настоящия момент. Но след две- три
седмици е започнала да се обслужва сама. Въпреки проведената
рехабилитация не е постигнато подобрения в състоянието на горния десен
крайник, досежно неговото движение и хватателна способност. Относно
получената психологична травма съдът намира, че това е нормална стресова
реакция, която не е нещо извън обичайното при такъв вид произшествия.
Като съобрази възрастта на С. Г. към момента на пътния инцидент- 33
години, доказаните трайни последици от получената травма на дясната ръка,
болките и страданията, които е изпитала, продължителността на лечебния и
възстановителен период, намира за справедливо обезщетение, което да ги
репарира, в размер на 40 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2016г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС/ Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение на ищеца С. Г. от 40 000 лв. представлява 95 минимални
работни заплати за страната за 2016г./420 лв. МРЗ за 2016г./ и 41 средно
месечни заплати при 962 лв. средно месечна работна заплата за страната за
месец април на 2016г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
9
стандарт на страната към праворелевантния момент.
Въззивният съд не следва да се произнася по направеното
правоизключващо възражение с правно основание чл.51, ал. от ЗЗД във вр. с
чл.137а от ЗДвП, тъй като за първи път то е направено в жалбата. Същото е
преклудирано, защото не е заявено в отговора на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК.
Въззивният съд счита, че следва да отмени първоинстанционното
решение над сумата от 40 000 до 60 000лв. и отхвърли иска за разликата като
неоснователен.
Решението трябва да се отмени в частта, в която в полза на ОС- Враца е
присъдена държавна такса над сумата от 1600лв., както и в частта, в която ГФ
е осъден да заплати разноски по делото над 166, 67 лв. Решението трябва да
се отмени и в частта, в която в полза на адв. П. Р. е присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. над сумата от 1730лв.
По разноските.
На жалбоподателя се дължат разноски пред въззивния съд за
отхвърлената част от иска в размер на 391, 67 лв./ 1075лв. държавна такса и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение/ за САС и 100лв. за СГС
юрисконсултско възнаграждение.
На адв. П. Р. се дължи адвокатско възнаграждение за интерес от 40 000
лв. пред САС в размер на 1730лв по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260012/31.08.2020г. на ОС- Враца, ТО,
постановено по т.д. № 76/19г. в частта, в която е уважен искът на С. П. Г. с
правно основание по чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ, над
сумата от 40 000 лв. присъдено обезщетение за неимуществени вреди до
уважения размер от 60 000лв, както и в частта, в която в полза на ОС- Враца
е присъдена държавна такса над 1600 лв. и разноски над 166, 67 лв., както и
10
в частта, в която в полза на адв. П.В. Р. е присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. над сумата от 1730 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. П. Г., ЕГН **********, гр. ***,
област ***, ул. „ ***“ № 28 и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 19, ет.2,
офис 6 чрез адв. П.Р. срещу Гаранционен фонд, гр. София с правно
основание чл.558, ал.5 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б „а“ от КЗ над сумата от 40
000лв. до 60 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК *********, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2 да заплати на адв. П.В. Р., гр. ***, , ул. „***“ № 19, ет.2, офис
6 сумата от 1 730лв./ хиляда седемстотин и тридесет лева/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. пред САС.
ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН **********, гр. ***, област ***, ул. „ ***“ №
28 и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 19, ет.2, офис 6 чрез адв. П.Р. да
заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр. София, ул. „ Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 391, 67 лв. / триста деветдесет и един лев и
шестдесет и седем стотинки/ разноски по делото пред САС и 100лв./ сто лева/
разноски за производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11