№ 20666
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110157027 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ТС ЕАД против „Д
П“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.59
ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 2933,55 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.11.2021г.- 30.04.2023г., за топлоснабден имот -
апартамент, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Ю В“ №25, ет.4, абонатен №
20875, ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, сумата 427,98 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.09.2022 – 02.09.2024г., сумата 45,26 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна
лихва за период от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата 10,91 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2021г. до 02.09.2024г..
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за
консумирана и незаплатена ел.енергия за същите суми срещу В. М., в
качеството й на недобросъвествен владелец.
Ищецът твърди, че между него и ответника за процесния период нямало
сключен договор за топлинна енергия за стопански нужди, поради което за
ползваната топлинна енергия за топлоснабден имот апартамент, находящ се на
адрес: гр. София, ул. „Ю В“ №25, ет.4, абонатен № 20875, ответникът се
обогатил неоснователно за сметка на ищеца за ползваната топлинна енергия.
По отношение на евентуалния ответник се твърди, че доколкото същата е
ползвала имота без съгласието на собственика и не е сключила договор с
ищцовото дружество, но същевременно за процесния период е осъществявала
владението върху процесния недвижим имот, то същата се е обогатила за
1
сметка на „ТС ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д П“ ЕООД оспорва иска. Оспорва
за посочения период да е бил потребител, тъй като едва на 18.09.2023г. ЧСИ
Апостолова е дала възможност на В. М да си изнесе всички вещи от
апартамента, като едва през 2024г. дружеството ответник изхвърлило всичко
от апартамента.
В срока по чл. 131 ГПК евентуалният ответника В. М е подала отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Заявява, че не е
собственик/ползвател на процесния недвижим имот и в тази връзка не е
потребител на топлинна енергия. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните. Оспорва топломерът да е технически изправен. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва и исковете за лихви,
доколкото ищецът не е представил доказателства за изпадане в забава на
ответника.
По делото е конституирано трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Д“ ООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
От приетия по делото Нотариален акт за продажна на недвижим имот №
116, том VI, рег. № *** дело ***г. е видно, че на 15.11.2021г. В. М. е
прехвърлила правото на собственост върху процесния имот на „Д П“ ЕООД. В
договора е посочено, че владението на имота ще бъде предадено в срок до
01.07.2022г.
Видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод
във владение на 18.09.2023г. на основание чл. 522 и сл. от ГПК ЧСИ Р И.нова
отнела от длъжника В. Ц. М. и въвела взискателя „Д П“ ЕООД във владение
на процесния имот.
По делото е приет Договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от 26.09.2023г., сключен между Т С и ответника „Д П“ООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото
СТЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер. Съгласно заключението общия топломер е от търговски тип и
преминал първоначална и последваща метрологични проверки, съобразно
закона за измерванията, като сумите за предоставената ТЕ на имота са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, поради което възражението на ответника в тази
връзка е неоснователно. На следващо място в заключението е посочено, че
изравнителната сума за процесния период е в размер на +1190,12 лева за
доплащане, а размерът на прогнозно начислените суми за процесния период е
– 2541,69 лева.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно (кумулативно) и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения
имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от
ответника в този период, респ. до стойността на предоставената услуга дялово
разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази
енергия и спестяването на разходи за това (в т. ч. за услугата дялово
разпределение), както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двете страни.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, а в
редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
писменият договор се сключва между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.
В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. По делото е представен такъв договор,
но същият е сключен след исковия период, поради което към момента на
процесния период не е имало валидно действащ договор между страните.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответникът
е собственик на имота през исковия период, което обстоятелство в случая не е
спорно между страните и се потвърждава от представения нотариален акт за
покупко-продажба. От страна на ищеца следва да се установи в условията на
пълно и главно доказване доставката на топлинна енергия в соченото
3
количество и че същата е потребена именно от ответника. Видно от
представения нотариален акт за продажба на процесния имот, владението
следва да бъде предадено на ответното дружество в срок до 01.07.2022г.
Съгласно протокол за въвод „Д П“ЕООД е въведено в имота едва през есента
на 2023г. – след процесния период.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства не може да се
приеме, че ищецът е доказал в условията на пълно и главни доказване
топлинна енергия да е била потребена от ответното дружество.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на имота не променя този извод,
тъй като претенцията е такава за неоснователно обогатяване и релевантно в
случая е обстоятелството обогатил ли се е ответникът за сметка на ищеца,
като е ползвал топлинна енергия, спестявайки разход за заплащането й.
След като не може да се формира безспорен извод за обогатяване от
страна на ответника, то предявеният срещу него иск не е доказан по своето
основание, което изключва необходимостта да се обсъжда въпросът за неговия
размер.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
С оглед отхвърлянето на главния иск, налице е процесуалното
условие за разглеждане по същество на евентуалните искове срещу
ответника В. М..
Спрямо този ответникът ищцовото дружество основава претенцията на
твърдението, че същият е недобросъвестен владелец, доколкото ползва
процесния имот без съгласието на собственика. Доколкото в процесния период
ответницата не е била собственик на процесния апартамент, нито има
доказателства за сключен договор между нея и ищцовото дружество, то искът
по чл. 59 ЗЗД е допустим.
Както беше посочено по-горе в разглеждания случай твърдяното
имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на
доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия (в т.
ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на ответника
чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната
енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двете страни.
В случая съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение
обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия.
Това обстоятелство не се установи и посредством заключението на СТЕ,
доколкото по делото е налице документ за извършен отчет за периода
05.2021г. – 04.2022г., от който е видно, че е подписан от друго лице, различно
от ответника. Отделно от това за периода 05.2021г. – 04.2023г. не е осигурен
достъп до имота и е начислена топлинна енергия служебно.
Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно
4
доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, тъй като
източникът на вземане не е договор и в този смисъл е неприложим редът за
служебно определяне на количеството топлинна енергия. Редът за служебно
определяне на доставеното количество топлинна енергия е приложим при
неизпълнение на задължението на клиента на топлинна енергия да осигури
достъп до топлоснабдения имот, но доколкото в процесния случай липсва
облигационно правоотношение между страните, то за ответника не е
възникнало задължение да осигури достъп до процесния имот за отчитане на
топлинната енергия. Ето защо, при липсата на доказателства за реална
доставка на топлинна енергия, претенцията на ищеца се явява неоснователна.
При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на
ответника, поради което предявените главни искове са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат само ответниците.
Ответникът по главния иск не е претендирал такИ., а евентуалният
ответника В. М. е представлявана от особен представител.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС ЕАД, ЕИК *** срещу „Д П“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „И.н
Вазов“ №25, ет. 4, осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата 2933,55 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2021г.- 30.04.2023г., за
топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Ю В“
№25, ет.4, абонатен № 20875, ведно със законна лихва за период от датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, сумата 427,98 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.09.2022 – 02.09.2024г.,
сумата 45,26 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законна лихва за период от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, сумата 10,91 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2021г. до
02.09.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност искове от „ТС
ЕАД, ЕИК *** срещу В. Ц. М., осъдителни искове с правно основание чл. 59
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 2933,55 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2021г.-
30.04.2023г., за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: гр.
София, ул. „Ю В“ №25, ет.4, абонатен № 20875, ведно със законна лихва за
период от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането,
5
сумата 427,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.09.2022
– 02.09.2024г., сумата 45,26 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, сумата 10,91 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 31.12.2021г. до 02.09.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на „Д“ ООД – трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6