Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр.Кюстендил, 03.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 139 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
„ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител юк Г.С., обжалва решение № 77 от 19.02.2020г. на
Районен съд – Дупница по АНД №
1331/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
29-А-17/07.11.2019г., издадено от РИОСВ – Перник. Релевира се касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се обосновава
с доводи за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, както и
за недоказаност на процесното
административно нарушение. Прави
се искане за отмяна на решението и за
отмяна на НП или евентуално за намаляване размера на наложената имуществена
санкция.
Ответникът - Регионална инспекция по
околната среда и водите – София, конституирана като страна по делото след
вливането на РИОСВ – Перник на осн. §6 от ПЗР на Правилника за изменение и
допълнение на Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции
по околната среда и водите, чрез
пълномощника си юк Гергана Генчева, изразява писмено становище за
неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано
и правилно. Иска присъждане на юк възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.
чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 29-А-1:807.11.2019г.,
издадено от началник отдел „Превантивна дейност“ при РИОСВ – Перник, упълномощен да изпълнява
правомощията на директор на РИОСВ – Перник,
с което за нарушение на чл.125,
ал.1, т.2 от ЗООС / ред. преди изм. обн. ДВ бр.98/2018г./ на основание
чл.164, ал.1 от ЗООС на „Т.Б.д.“ ЕАД е
наложена имуществена санкция в размер на 20 000лв.
От приетите по делото доказателства
районният съд е установил от фактическата страна на спора, че „Т.Б.д.“ ЕАД има издадено
на 08.07.2015г. , Комплексно разрешително № 45-Н3/2015г.
от Изпълнителна агенция по околната среда, за експлоатация на горивна
инсталация за производство на електрическа енергия и на инсталация за
производство на водород, като съгласно условие 9.6.2 от КР, дружеството следва да извършва собствени периодични
измервания (СПИ) на емисиите на вредни вещества в отпадъчните газове, изпускани
от всички изпускащи устройства на площадката и при
спазване регламентираните срокове, вкл. установените условия в Таблица 9.6.1 от
КР, според които за изпускащи устройства № 2 и № 4 по показател амоняк, СПИ
следва да се извършват веднъж годишно. Във
връзка със задълженията по КР, касаторът
е депозирал доклад с вх. №
26-00-324/19.02.2019г. в РИОСВ – Перник за извършени СПИ на вредни вещества, в
който липсва информация относно емисиите от
амоняк, вкл. в приложените към доклада протоколи за измервания с №№ 1160Т/28.12.2018г. и 1160Т1/28.12.2018г. и протоколи за изпитване
от 04.02.2019г. / последните
съдържат данни за емисии от живак/. За установяване на обстоятелството по
отношение измерването на емисии от амоняк, РИОСВ изпраща на ТЕЦ „Бобов дол“
писмо на 13.03.2019г., във връзка с което постъпва отговор с писмо вх. №
26-00-324/2/10.04.2019г. Видно от съдържанието на същия, дружеството твърди, че
СПИ по показател амоняк се извършени на 03.12. и 04.12.2018г. от Акредитирана
лаборатория за изпитване към ИАОС съвместно с представители на РИОСВ – Перник.
С горно се обосновават твърденията , че притежателят на КР е изпълнил
условията на 9.6.2. вр. с 9.6.1 от КР. Следва
ново писмо от РИОСВ с изх. № 26-00-324/28.05.2019г. с констатации за неизпълнение на визираните
условия на КР от страна на ТЕЦ „Бобов дол“, а последния отговаря също с писмо
от 18.06.2019г., че ще съобрази указанията на контролния орган при извършване
на СПИ през 2019г.
Процесното НП е издадено въз основа
на АУАН № 17 от 09.07.2019г., срещу
който са постъпили възражения от нарушителя в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
С оспореното НП, АНО е приел, че на 01.01.2019г. на площадката на Т.Б.д. ***,
дружеството не е извършило собствени периодични измервания на емисиите на
вредни вещества по показател амоняк, съдържащи се в отпадъчните газове,
изпускани в атмосферния въздух от изпускащи устройства № 2 и № 4 за
периода на 2018г.
с което не е изпълнило условие 9.6.2
вр. с Таблица 9.6.1 от издаденото Комплексно разрешително №
45-НЗ/2015г.
В производството пред
районния съд са разпитани длъжностните лица при АНО,
които са извърши проверката и които с
показанията си потвърждават
констатациите в АУАН, като описват подробно релевантните за спора факти.
При тези фактически установявания
съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и наказващия
орган, редовност на АУАН и НП, доказаност на нарушението и справедливост на
наложената санкция. Съдът е отрекъл наличието на маловажно деяние. По
посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно,
поради което касационната инстанция го
оставя в сила. Съображенията за това са
следните:
Правните изводи на районния съд са съобразени с
доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е
събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени
средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната
инстанция изцяло възприема. Не се установява релевираното
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК по отношение на правните
изводи в съдебния акт по съществото на спора.
В
рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по
чл.13 и чл.14 от НПК по
препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.168 от ЗООС и въз основа на годни
доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора. Съставомерността
на нарушението и неговата доказаност са правилно констатирани от
съда с оглед на редовно събраните доказателства в процеса. От писмените
доказателствени средства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на
релевираното деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка с изискванията по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС в относимата
редакция на нормата, която предвижда задължение за оператора на инсталация да
изпълнява условията в комплексното
разрешително. В случая се доказва неизпълнение на условието по издаденото на
касатора КР за извършване на собствени периодични измервания на вредните емисии
и конкретно на показателя амоняк, които измервания са с честота веднъж годишно.
Горните изводи следват от съвкупният анализ на данните в представения от
дружеството доклад за изпълнение на условието на КР, както и от допълнително
събраната информация от АНО в изпратените от нарушителя писма. Тезата на
последния за надлежно изпълнение на условията на КР се опровергава и от анализа
на данните в представените протоколи за измервания и изпитвания. Същите не
съдържат данни относими за процесния показател на вредни емисии. С оглед
на изложеното, съдът счита за обосновани правните изводи на въззивната
инстанция за съставомерност и доказаност на административното нарушение по
чл.164, ал.1 вр. с чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС.
Неоснователно е и възражението на касатора
за нарушение на процесуалните правила по чл.34 от ЗАНН, установяващи сроковете
за съставяне на АУАН. Според правилото на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В правната теория и в
съдебната практика се приема, че двата срока са в отношение на субсидиарност. В
случая касаторът оспорва краткия срок приемайки, че нарушителят е открит когато е депозирал
годишния доклад пред РИОСВ на 19.02.2019г. Така поддържаната теза е
неоснователна и в противоречие със събраните доказателства. Видно е, че
цитираният доклад няма необходимата
информация, от която да се направи категоричен извод, че дружеството не е
извършило СПИ на показателя амоняк през 2018г., т.е. че е бездействало във
връзка с изискванията по чл.125 от ЗООС. Визираното съставомерно
обстоятелство е установено безспорно едва след проведената между
страните кореспонденция и събраните
вследствие на същата допълнителни данни с писмото от 10.04.2019г. Към
посочената дата следва да се приеме, че е открит нарушителя по см. на чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Съобразно същата се явява спазен и тримесечният срок за съставяне
на АУАН.
Във връзка с възраженията на
касатора е дължима проверка относно размера на наложеното административно
наказание. Същото е 20 000,00лв.
при законов минимум от 10 000,00лв.
Въззивният съд е приел, че имуществената санкция съответства на критериите по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Изводите са обосновани от доказателствата за
предходни административни нарушения на
дружеството по чл.125, ал.1 от ЗООС, санкционирани с влезли в сила НП, както и от тежестта на извършеното административно
нарушение. Налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
висока степен на обществена опасност на извършеното деяние с оглед вида на
охраняваните обществени отношения. Тези изводи се споделят от касационния съд,
доколкото следва да се отчитат целите по чл.2 от ЗООС и спазването на
принципите за опазването на околната среда по чл.3 от ЗООС.
Издаденото НП е законосъобразно и
като го е потвърдил районният съд е постановил обосновано
и правилно решение. Дължимо е решение за оставяне в сила на оспорения съдебен
акт.
Предвид изхода по делото, съдът
присъжда в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00лв., определено на осн. чл. 63, ал.5 от ЗАНН вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, платимо от касатора.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/19.02.2020г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД № 1331/2019г.
ОСЪЖДА „ТЕЦ
– Бобов дол“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. София, бул.
„Цар Борис ІІІ“ №136, ет.10, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението не
може да се обжалва.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1. 2.