Р
Е
Ш
Е Н И
Е № 391
26.03.2020г,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в
публичното заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 224/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на
адв.С.К.,***, като пълномощник на Б.Г.Ш. *** против Решение № 401/ 07.11.2019г.
по гр.д.№ 1788/2018г. по описа на КРС-ІІ гр.с., с което същият на основание
чл.50 ЗЗД е осъден да заплати И.С. *** сумата от общо
4484.32 лева за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 26.09.2018 г. на път второкласен път №64, км. 1-150 м., между гр.
Баня и гр. Карлово, пътнотранспортно произшествие между собствения и управляван
от ищеца л. а. „Мерцедес Е 290“, с рег.№ *** и навлезли на пътното платно
домашни животни – овце, собственост на ответника, както следва: сумата от
3684.32 лв – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди по лекия
автомобил, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
17.12.2018 г. до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен
акт; сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/ – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2018 г., до
приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт, както и
присъдени в негова тежест направените от ищеца разноски за първоинстанционното
производство в размер на общо сумата от 517, 26 лева. По оплаквания в жалбата
се иска отмяна на първоинстнационното решение в обжалваните части и отхвърляне
на предявените претенции. Претендира се присъждане на направените от ответника
разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпило е становище с характер на
отговор по въззивната жалба, с което се оспорва нейната основателност по
подробно изложени съображения в отговора. Иска се потвърждаване на
постановеното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните на
основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и
е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е бил сезиран с обективно
съединени претенции по чл.50 ЗЗД от ищеца И.С.С. против Б.Г.Ш. за присъждане на имуществени вреди в размер на
3 684, 32 лева и неимуществени вреди в размер на 1 500 лева, ведно с
мораторни и законни лихви върху така претендираните суми. В частите, в които предявеният иск за неимуществени
вреди за разликата от присъдения размер от 800 лева до претендирания размер от
1500 лева е отхвърлен, както и претендираните обезщетения за забава за сумите от 84,94 лева върху първата
претенция и в размер на 32,50 лева върху втората претенция, като недоказани,
решението е влязло в законна сила.
Обстоятелствата, на които се
основават исковите претенции са причинено от собствени на ответника животни –
стадо овце – ПТП на 26.09.2018г., около 19.00 ч. на път Втори клас №64-км.1-150
м, между гр.Баня и гр.Карлово, по който път ищецът управлявал собствения си лек
автомобил – марка „Мерцедес Е 290“ , с рег.№ *** в посока гр.Карлово. Ищецът управлявал със съобразена
за пътните условия скорост, като посоченото стадо овце на брой над 500 на завой
на пътя се появило, ищецът се опитал да избегне сблъсък със стадото, но поради краткото
време на реакция и появилото се непредвидимо препятствие в последния момент,
след завой не успял да спре навреме. След обаждане на тел.112, около 19,10 ч.
на място пристигнали органи на КАТ, съставен бил протокол за ПТП с участници
страните по делото, които подписали протокола, вкл. с описание на материалните
щети на автомобила – предна броня, заден калник, десен фар, заден долен калник
и задна дясна врата; в схемата към протокола било посочено, че овцете били на
цялото пътно платно, в двете посоки на движение и възможността да бъдат
заобиколени била неприложима. След инцидента ищецът получил силна болка в
гръдния кош, на 01.10.2018г. получил затруднено дишане и силна болка в гръдния
кош, при посещение в Бърза помощ бил изпратен в гр.Пловдив, където в болница
УМБАЛ „Св.Георги„ ЕАД след преглед от старши ординатор в отделение на съдебна
медицина било констатирано, обективирано в Удостоверение № 1140/ 2018г. че на
датата на посочения инцидент била причинена на ищеца „ контузия на гръдния кош
с палплаторна болезненост, без видими увреждания на кожата“, като „описаните увреждания са
причинени по механизма на удар с твърд и тъп предмет и добре отговарят по начин
и време да са получени така както е отразено в предварителните сведения“ –
„сблъсък с няколко животни и при рязко спиране е получил травма в гръдния кош“,
при което била причинена „болка и страдание“. С исковата молба са представено СМУ № 1140/ 2018г.
на УМБАЛ „Св.Георги„ ЕАД- Пловдив и
Фактура № 100000/ 04.12.2018г. , издадена от „РС Автогланц“ ООД за заплатена
сума за ремонт на процесния автомобил, ангажирани са гласни доказателства.
С отговора по исковата молба
ответникът е оспорил предявените от ищеца претенции за присъждане на
претендираните обезщетения на основание чл.50 ЗЗД с възраженията за причиняване
на процесното ПТП по вина на ищеца поради кормуване на автомобила при
неспазване на правилата за движение по пътищата чрез движение с несъобразена за
тази обстановка скорост и такава над пределно допустимата за този участък на
пътя от една страна и от друга за съответствие от страна на ответника и
придружаващите го работници на всички необходими изисквания за безопасно
пресичане на пътното платно от животните. Сочи се, че за допуснато нарушение на ЗДП и ППЗДП на
ищеца бил съставен акт от органи на КАТ, издадено НП и наложена санкция глоба. Ангажирана
е СТЕ и гласни доказателства.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло
предявеният иск за имуществени вреди и частично до размера от 800 лева
предявеният иск за неимуществени вреди, приемайки въз основа на безспорните по
делото факти между страните и обстоятелствата относно това, че ответникът е
собственик на процесното стадо овце, осъществяващ заедно с още 4 човека надзор
върху стадото при преминаването им по пътното платно, въпреки което е последвало
ПТП; наличието на неустановеност чрез СТЕ относно неспазването на правилата на
движение по пътя от ищеца, както и при допусканията в СТЕ относно скоростта на
движение на овцете недоказаност по делото относно наличието на техническа
възможност за ищеца да установи автомобила преди мястото на навлизане на овцете
на платното за движение при преценката за съпричиняване настъпването на вредите
съобразно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД; едновременно с това
е установено наличието на всички елементи на фактическия състав на чл.50 ЗЗД,
вкл. причинната връзка между бездействието на ответника / неупражняване на
достатъчен надзор/ и настъпилите като пряка и непосредствена последица вреди,
което е обусловило извода за основателност на исковите претенции, за
неимуществени вреди в частичен размер при съобразяване вида и характера на
причинените на ищеца травматични увреждания по СМУ без допълнително ангажирани
гласни доказателства в тази насока.
С въззивната жалба жалбоподателят е изразил
оплаквания в частите на решението, в които първоинстанционният съд не приема,
че ответникът е бил със
светлоотразителна жилетка, че пресичането на първите овце е започнало точно в
началния момент на видимост на водача към стадото, както и че ответникът не е
свалил светлотразителната жилетка и не е започнал да я развява над главата си
като сигнал за спиране на ищеца, анализа на заключението на вещото лице
автоинженер, настъпилите вреди да се
дължат изцяло на неправомерното поведение на ищеца, в неизпълнение на разпоредбите
на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК.
Безспорни се явяват по делото фактите, че на
процесната дата 26.09.2018г., около 19.00 ч. е настъпило ПТП в резултат на
сблъсък на ищеца, управляващ собствения си лек автомобил „Мерцедес Е 290“ , с
рег.№ *** по път Втори клас №64 - км.1-150 м в посока гр.Баня - гр.Карлово, със стадо от около 500
броя овце, собственост на ответника, при което за ищеца са настъпили
имуществени и неимуществени вреди. С отговора по исковата молба оспорването на така предявените искови
претенции е само въз основа на предявеното възражение за причиняване, съответно
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по делото. За изясняване
механизма на настъпилото ПТП са ангажирани от страните свидетелски показания и
АТЕ, по която е депозирано заключение на в.л. инж.С.М.. При разпита на
ангажираните от страните две групи свидетели се установяват от една страна
безспорните по делото факти относно настъпилото ПТП през м.септември 2018г. и
мястото на събитието, но се констатира и разнопосочност на ангажираните от
ищеца гласни доказателства и тези на ответника, вкл. между разпитаните на
ответника свидетели в насока на часовия диапазон от деня на случилото се
произшествие и наличието или липсата на светлоотразителна жилетка от ответника.
Въпросът за носене по време на произшествието светлоотразителна жилетка от
страна на ответника е главният довод във въззивната жалба. Във връзка с това
следва да се отбележи, че относно момента от деня на процесната дата
26.09.2018г. – около 19.00 ч. фактически спор между страните не е формиран,
поради което следва да се приеме, че това се явява неоспорен факт от една
страна, а от друга обуславя преценката за необходимостта от носене на
светлоотразителна жилетка от собственика на животните с оглед недостатъчната
осветеност и наличието на сумрачност в този час от деня в края на м.септември
2018г. За обстоятелството относно необходимостта от притежание и носене на посочената светлоотразителна
жилетка при преминаване на пътен участък за придружаване на стадо животни не се
оспорва от ответника, а нарочно формирано твърдение относно положителния факт или
възражение в тази насока не е налице. Независимо
от последното в депозираните показания на ангажираните по делото от страна на
ответника свидетели / св.В. Д.Ч. и св.М.
А.А./ не се установява взаимна кореспонденция в насока на изследваното
обстоятелство, доколкото от показанията на първия свидетел се сочи липсата на
носена от ответника светлоотразителна жилетка, вкл. от свидетеля като
придружаващ стадото, с мотива , че случилото се е в светлата част на деня, за
разлика от депозираното в обратна насока от втория свидетел на ответника такава
жилетка да е била носена от ответника. Следователно въведеното в хода на
процеса от ответната страна възражение за спазване правилата за движение по
пътя в изследваната насока от собственика, съответно и лицето, осъществяващ
надзор над стадото животни, е недоказано.
Недоказано се явява и главното
възражение на ответната страна относно наличието на вина у ищеца във връзка с
неспазване на правилата за движение по пътя по ЗДвП от гледна точка на
управление на процесния автомобил с несъобразена с пътната обстановка скорост.
Сами по себе си неоспореният факт за наложена на ищеца глоба в размер на 20
лева не налага обоснован извод за соченото нарушение на правилата на ЗДвП, нито
може да се изведе от неясните и нечетливи доказателства, представени от
ищцовата страна. В заявената насока не е проведен доказателствен процес от
страната, на която принадлежи на основание чл.154, ал.1 ГПК за установяване заявеното
обстоятелство във връзка с възражението за съпричиняване, от което
обстоятелство тази страна черпи благоприятни правни последици. Следователно
установеното в депозираното по СТЕ заключение при анализ на скоростта за управление на
автомобила от 90км/ч и 60 км/ч при липсата на технически условия, които да
налагат движение на автомобила със скорост по-ниска от разрешената на
конкретния пътен участък следва да се кредитира. Съотнасяйки на фона на това
обстоятелство изследваната допустимост на скоростта на навлизане на стадото
овце на платното в хипотезите на по-висока или по-ниска скорост от 4-5 км/ч е
обоснована техническата възможност за водача да установи автомобила преди
мястото на навлизане на овцете на платното за движение. В случая от ангажираните
от ответника посочени гласни доказателства се установява собственикът и
придружаващите го лица да са подкарвали животните „да не се разтакават много ,
да минат бързо“ / св.В.Ч./ за по-бързо преминаване на пътния участък, поради
което следва да се приеме първата допусната от вещото лице хипотеза за движение
на овцете със скорост по-висока от 4-5 км/ч, при което водачът е нямал
техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на навлизане на овцете на платното за движение. При така
установеното доводите в сочената насока от жалбоподателя във въззивната жалба
се явяват неоснователни, доколкото не се подкрепят от доказателствения материал
по делото. Поради това недоказано се приема и от въззивния съд възражението за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в имуществената и
неимуществена сфера на пострадалия при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД. Напротив
по отношение на ответника са установени предпоставките за ангажиране на
имуществената му отговорност за обезщетяване настъпилите у ищеца имуществени и
неимуществени вреди на основание чл.50 ЗЗД, както изхождайки от характера на
тази отговорност като обективна относно собственика, съответно лицето,
упражняващо надзор над животните, така и от установеното категорично
обстоятелство по делото относно наличието на противоправност у ответника с
оглед установеното по делото обстоятелство притежаваното стадо овце да е
придвижвано по маршрут на път , за който не е налице надлежно разрешение от
компетентните органи, съобразно представената действаща към процесния момент
Заповед № РД - 422/ 25.05.2018г. на Кмета на Община Карлово на основание чл.44,
ал.2 ЗМСМА.
По така изложените по-горе
фактически и правни изводи доводите във въззивната жалба, преценени с оглед събраните по делото
доказателства, се явява неоснователни, а
предявените претенции за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени и
неимуществени вреди на основание чл.50 ЗЗД като доказани по основание и размер,
подлежат на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените за въззивната инстанция
разноски в размер на 600 лева, съобразно ДПЗС от 01.03.2020г. и Списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 401/ 07.11.2019г. по гр.д.№ 1788/2018г. по описа
на КРС-ІІ гр.с., в частта, в която Б.Г.Ш.,***
на основание чл.50 ЗЗД е осъден да заплати на И.С.С., ЕГН: ********** *** сумата
от общо 4484.32 лева за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат
на настъпило на 26.09.2018 г. на път второкласен път №64, км. 1-150 м., между
гр. Баня и гр. Карлово, пътнотранспортно произшествие между собствения и
управляван от ищеца л. а. „Мерцедес Е 290“, с рег.№ *** и навлезли на пътното
платно домашни животни – овце, собственост на ответника Б.Г.Ш., както следва:
сумата от 3684.32 лв – главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди по лекия автомобил, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.12.2018 г. до приключване на съдебното производство с
влязъл в сила съдебен акт; сумата от 800.00 лв. – главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2018 г., до
приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт, както и в
частта на присъдените в тежест на ответника направени от ищеца разноски за първоинстанционното
производство в размер на общо сумата от 517, 26 лева.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
Осъжда Б.Г.Ш.,*** да заплати на И.С.С., ЕГН: ********** *** сумата
600 лева / шестстотин лева/ - разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: Членове: