РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120101560 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Г. К. с ЕГН **********,
адрес: *****, против Община Созопол, адрес: гр. Созопол, ул. „Хан Крум“ № 2,
представлявана от кмета Т.Я., с която се претендира осъждането за заплащане на
сумата от 13 570 лева, представляваща обезщетение за вреди от недопускането му до
работа, след като е бил възстановен на длъжност, за периода от 01.03.2019 г. до
31.01.2021 г. в размер на месечната минимална работна заплата за съответния период,
ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаване
на исковата молба – 02.03.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения, че с
решението по гр.дело № 3915/1994 г. по описа на Бургаския районен съд била
отменена като незаконосъобразна Заповед №610/26.10.1994 г. на и.д.кмет на Община
Созопол, с която е бил уволнен ищецът, като същият бил възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност ****** „П. и к.” в Община Созопол. Ищецът твърди, че
се явил да заеме длъжността, но не бил допуснат до работното си място, поради което
и с решение, постановено по в.гр.дело № 129/2004 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас ответникът е бил осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ за
1
недопускането му до работа в размер на 94. 34 лева за периода от 28.03.1996 г. до
01.04.1997 г. Излага се хронологично и следващите дела, по който ответникът вече е
осъден да заплати обезщетение за предходни периоди. Ищецът сочи, че към настоящия
момент ответникът все още не изпълнява решението на съда за възстановяване на
ищеца на работа, поради което му дължи обезщетение за процесния период,
определено на базата на последното месечно трудово възнаграждение, получено преди
незаконното уволнение, но не по-малко от установената минимална работна заплата,
която за част от претендирания период е в размер на 560 лв., а след това 610 лв. и 650
лв.
Правното основание на иска е чл. 225, ал. 3 от КТ.
В законоустановения срок е постъпило писмен отговор от ответника, с който се
твърди, че ищецът не е доказал, че в процесния период се е явил на работа, като е
заявил намерението да работи и че не е бил допуснат, като се анализират подробно
предпоставките за присъждане на търсеното обезщетение, които се заявява, че не са
налице в случая. Наред с това се сочи, че ищецът е започвал работа при друг
работодател, с което е отпадало и правото му да претендира търсеното в настоящото
производство обезщетение.
Бургаския районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че с влязлото в законна сила решение по гр.д. №
3915/1994 г. по описа на Бургаския районен съд е отменена Заповед №610/26.10.1994 г.
на и.д.кмет на Община Созопол, с която е бил уволнен ищецът, като същият е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ****** „П. и к.” в Община
Созопол.
След влизане в сила на решението със заявление, входирано в ответната община
на 08.02.1994 г., е поискал назначаване на длъжността, на която е възстановен.
Липсват доказателства ищецът да е започвал работа при друг работодател след
процесното уволнение.
Въз основа на така установените факти, релеванти за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от КТ когато незаконно уволнен
работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в
предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я
2
изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към
работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на
явяването му до действителното му допускане на работа.
От данните по делото е видно, че предпоставките на тази разпоредба са
изпълнени. След като е депозирал заявление за възстановяване на работа ищецът не е
допуснат до нея, въпреки, че е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението.
Нещо повече с уведомително писмо с изх. № от от 29.03.1996 г. изрично е уведомен, че
на общината е известно решението на съда, но не може да бъде възстановен, тъй като
длъжността липсва, предвид утвърдена нова структура и ново щатно разписание. С
оглед на възраженията на ответника в тази връзка следва да се отбележи, че съдебната
практика е безпротиворечива и ясна относно това, че е достатъчно работникът дори
само един път да е посетил предприятието и да е заявил еднозначно желанието си да
започне работа, за да се счете, че е изпълнено задължението му за явяване, което се
потвърждава и от приложените към исковата молба съдебни решения. Няма данни след
последното осъждане за обезщетение Община Созопол да е допуснала ищеца да
изпълнява работата си, поради което следва да се приеме, че недопускането
продължава да се осъществява, като по този начин е изпълнена и другата предпоставка
за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.3 КТ. За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че изобилства и съдебна практика по въпроса, че ако обаче
междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява
занапред, работодателят трябва да го възстанови, като едва след това прекрати
възстановеното трудово правоотношение на това основание и тогава работникът няма
право на обезщетение за недопускане до работа. Но ако работодателят не прекрати
трудовия договор и не допуска работника да я изпълнява длъжността на която е
възстановен с обяснението, че длъжността не съществува, той действа
недобросъвестно, държи работника в неуредено положение и по тази причина дължи
обезщетение по чл.225, ал.3 КТ. Ето защо и се налага извода, че несъществуването към
момента на длъжността, от която е бил уволнен ищецът е ирелевантно обстоятелство
за дължимостта на обезщетението по чл.225, ал.3 КТ. При това съдът намира, че иска
като основателен и доказан следва да бъде уважен, като се присъди обезщетение в
размер на минималната работна заплата за съответния период, тъй като съгласно
тълкувателно решение № 2 от 12.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГК е
прието, че обезщетението по чл.225, ал.3 КТ се определя на базата на последното
брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение като същото
не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна
заплата за периода на недопускането на работа.
При това искът като основателен и доказан за периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2021 г.
следва да бъде уважен до заявения размер от 13 570 лева. Основателна съответно е и
3
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по делото и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се
осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 лв.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от
ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за производството в размер на
542. 80 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаския районен съд
РЕШИ:
Осъжда Община Созопол, адрес: гр. Созопол, ул. „Хан Крум“ № 2,
представлявана от кмета Т.Я., да заплати на П. Г. К. с ЕГН **********, адрес: *****,
сумата от 13 570 лв. /тринадесет хиляди петстотин и седемдесет лева/, представляваща
обезщетение за вреди от недопускането му до работа, след като е бил възстановен на
длъжност, за периода от 01.03.2019 г. до 31.01.2021 г. в размер на месечната
минимална работна заплата за съответния период, ведно със законната лихва за
забава върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
02.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/
за направените по делото разноски.
Осъжда Община Созопол, адрес: гр. Созопол, ул. „Хан Крум“ № 2,
представлявана от кмета Т.Я., да заплати държавна такса по сметка на Бургаския
районен съд в размер на 542. 80 лв. /петстотин четиридесет и два лева и 80 ст./.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4