№ 5976
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100507528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ срещу решение №
20114546/29.01.2024 г. по гр.д. № 6415/2020 г. по описа на СРС, 52 състав, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за установяване
дължимостта на сумата в размер на 466,73 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие при
международен превоз на стоки от Полша до България, съгласно товарителница №
**********/20.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.07.2019 г., до погасяването.
Жалбоподателят - ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, твърди, че решението е неправилно. Твърди,
че регресното право следва да бъде уважено, доколкото по делото се установява, че е
настъпило застрахователно събитие, в резултат на което ищецът е извършил плащане
на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото по имуществена
застраховка лице, като виновен за настъпилото събитие е лице, отговорността на което
е застрахована от ответника. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и
искът да бъде уважен. Претендира разноските.
1
Ответникът по жалбата – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, оспорва жалбата и моли решението
да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за установяване дължимостта на сумата в
размер на 466,73 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие при международен превоз на стоки
от Полша до България, съгласно товарителница № **********/20.10.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 08.07.2019 г., до погасяването.
Ищецът – ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за имуществена застраховка е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 466,73 лв. на застрахованото лице „Техно Комерс“ ООД във връзка с повредени
стоки – един брой плот за вграждане, три броя абсорбатори. Твърди, че
застрахователното събитие е реализирано при международен превоз на посочените
стоки от Полша до България, съгласно товарителница № **********/20.10.2018 г.,
като отговорен за същото е бил превозвачът „Т.и.****“ ООД, извършил превоза на
стоките. Сочи, че ответното дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД се явява застраховател на
отговорността на превозвача, която може да възникне при вреди от извършен от него
превоз, поради което твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение на
основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума
спрямо застрахователя на превозвача, извършил превоза. Ето защо, ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесната
сума, като в производството по ч.гр.д. № 39114/2019 г. по описа на СРС, 52 състав,
заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
11.08.2019 г. Длъжникът „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е възразило срещу заповедта за
изпълнение, поради което ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ е предявило посочения по-горе иск.
С обжалваното решение искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ е отхвърлен
изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
2
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже,
че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на лица,
за които отговаря застраховано при ответника лице, да е настъпило застрахователно
събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 49
от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
Безспорни между страните във въззивното производство са следните
обстоятелства, а именно: че ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ се явява застраховател по имуществена
застраховка на стоки, предмет на международен превоз от Полша до България,
извършен от „Т.и.****“ ООД в периода от 20.10.2018 г. до 24.10.2018 г.; че след
извършен последващ вътрешен транспорт на стоките на 30.10.2018 г. е констатирано,
че част от същите са повредени – плот за вграждане BHMI61414030, абсорбатор
OSC6212H – 1 брой, абсорбатор OSC6212WH – 2 броя; че ищецът е заплатил на
увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 466,73 лв. във връзка с
констатираните увреждания на стоките, като е поканил ответника да му възстанови
посочената сума, тъй като последният се явява застраховател на отговорността на
превозвача „Т.и.****“ ООД, извършил международния превоз на стоките в периода от
20.10.2018 г. до 24.10.2018 г.
Единственото спорно по делото обстоятелство е, дали процесните стоки са били
увредени при превоза, извършен от „Т.и.****“ ООД в периода от 20.10.2018 г. до
24.10.2018 г. от Полша до България.
Видно от представената по делото международна товарителница CMR №
**********, изготвена във връзка с процесния международен превоз, стоките са
натоварени от превозвача „Т.и.****“ ООД на 20.10.2018 г. и са доставени на 24.10.2018
г. В товарителницата е удостоверено, че при разтоварването е констатирано, че са
налице нарушена опаковка и смачкани кашони. По делото не са представени други
доказателства, от които да се установява при условията на пълно и главно доказване,
че в резултат на процесния превоз са увредени именно стоките, предмет на
застрахователната претенция. Такъв еднозначен извод не може да бъде формиран въз
основа на представената товарителница и удостоверени в нея обстоятелства, тъй като
не е ясно кои от опакованите стоки са били с нарушена опаковка и в смачкани кашони,
дали в резултат на констатираното в товарителницата са възникнали повредите по
отношение на стоките. Още повече, увреждането на стоките е било констатирано от
получателя едва на 01.11.2018 г. след доставянето на стоките чрез извършване на
вътрешен транспорт от страна на друг превозвач, видно от товарителница №
605699/30.10.2018 г., а не при разтоварването на стоките след извършения
3
международен превоз. Доколкото твърдените повреди по отношение на превозваните
стоки са явни такива – спукан керамичен плот, ударени абсорбатори, същите могат да
бъдат установени при обикновен преглед, при положение, че са констатирани
нарушена опаковка и смачкан кашон.
По делото освен цитираните писмени доказателства са събрани и гласни такива
чрез разпит на свидетеля Н.Д.Д. – управител на дружеството-превозвач, извършващ и
самите превози. Свидетелят сочи, че за процесния превоз не е имало предявена
претенция спрямо „Т.и.****“ ООД, съответно – дължимото навло е заплатено изцяло,
поради което не са констатирани щети по отношения на превозвания товар.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на
стоки (CMR), когато получателят е получил стоката, без да е установил състоянието й
съвместно с превозвача или е направил възражения пред превозвача най-късно в
момента на доставянето, ако се касае за явни липси и повреди, счита се до доказване
на противното, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата. Ето
защо и при положение, че в товарителницата за извършения превоз не са описани
конкретни щети по отношение на превозваните стоки, установените впоследствие
щети са явни, но по делото не е проведено доказвано, оборващо презумпцията на чл.
30, ал. 1 от Конвенцията СMR, то следва да се приеме, че щетите не са възникнали в
резултат на превоза, извършен от „Т.и.****“ ООД.
Следователно, по делото не се установява фактът, че процесните стоки са
увредени при превоза, извършен от „Т.и.****“ ООД в периода от 20.10.2018 г. до
24.10.2018 г. от Полша до България, поради което не са налице предпоставките за
ангажиране на регресната отговорност на застрахователя на превозвача.
При посочените мотиви обжалваното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20114546/29.01.2024 г. по гр.д. № 6415/2020 г. по
описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ****, да заплати в полза на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД,
4
ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5