№ 14913
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110159069 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „А“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Изпълнителния директор ..., чрез
юрисконсулт М, срещу В. Б. Т., ЕГН ............, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че на 19.07.2019 г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне
на вземане /цесия/ вземането на „А“ АД е прехвърлено вземане срещу ответника на ищеца
заедно с всички обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че
ответникът - длъжник бил уведомен за станалата цесия с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-АТФ/111479 от дата 05.08.2019 г., което било изпратено с известие за доставяне от
страна на ищцовото дружество, в качеството му на пълномощник на цедента. Сочи, че „А“
АД е упълномощило ищеца в качеството си на цесионер от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Излага твърдения, че горепосоченото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД и
прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4
ЗЗД.
Твърди, че на 08.01.2016 г. между „А“ АД и ответника е сключен договор за
потребителски кредит с №111479, съгласно който Кредитодателят се е задължил да
предостави на ответника - Кредитополучател потребителски кредит под формата на
кредитна линия с максимално разрешени лимит, като ответникът се е задължил при
1
условията и сроковете на договора да усвои и върне уговорената лихва за ползване на
кредита. Сочи, че между цедентът и ответника е сключен договор за потребителски кредит
на основание Предложение за сключване на договор за потребителски кредит отправено от
Кредитополучателя към Кредитодателя и Стандартен Европейски формуляр, който бил
предоставен предварително на ответника, в който били посочени индивидуалните условия
на потребителския кредит.
Излага твърдения, че съгласно условията на договора за потребителски кредит,
Кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредита, на отделни траншове,
като необходимо условие за усвояване на следващ транш било по кредита
Кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен
транш по кредита. Счита, че с това предоставяне в собственост на сума по съответния транш
от страна на Кредитодателя, той бил изпълнил задължението си на предостави кредит на
Кредитополучателя. Излага твърдения, че с подписването ответникът се е задължил да върне
на Кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита, която е в размер на 1977,12
лв. Така договорната лихва по кредита се равнявала на 377,12 лв. Съгласно погасителния
план ответникът се е задължил да върне кредита в срок до 02.01.2017 г. на 12 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 164, 76 лв. всяка като падежът на първата погасителна
вноска бил на 07.02.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 02.01.2017 г.
счита, че срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска -
02.01.2017 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Излага твърдения, че съгласно
т.7.1. от договора за потребителски кредит при забава на което и да е парично задължение
Кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху неплатената главница за времето
на забавата. На това основание била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва, за периода от 08.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
която била в общ размер от 217, 42 лв. Доколкото ответникът не е заплатил дължимия
паричен заем, за ищецът възниква правен интерес от подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №12785/2021 г., 143 с-в
по описа на Софийски районен съд.
При горното се иска от съда да се постанови решение, с което да се признае за
установено в правоотношенията между „А“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от Изпълнителния директор ... и В. Б. Т., ЕГН ............, с
адрес: гр. С, че съществува вземане на „А“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от Изпълнителния директор ... и В. Б. Т., ЕГН ............, с
адрес: гр. С дължи на „А“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от Изпълнителния директор ... - сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 17.3.2021 година по
ч.гр.дело № 12785/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от
1489,91 лв. - главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 4.3.2021
година до окончателното изплащане, сумата от 322,45 лв., представляваща договорна лихва,
2
дължима за периода от 07.03.2016 г. до 02.01.2017 г. - падеж на последната погасителна
вноска; сумата от 217, 42 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
08.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 4.3.2021 година.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца за заповедното и
исковото производство.
С отговора на исковата молба се оспорват претенциите по основание и размер.
Оспорват се твърденията на ищеца за уведомяването му с уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-П-АТФ/111479 от 05.08.2019 г. Излагат се твърдения, че такова уведомление не е
било получавано от него. Сочи се, че връчването на уведомления за цесия чрез процесуален
представител на ответника заедно с исковата молба било ненадлежно, защото в правата по
пълномощното за процесуално представителство такива липсвали.
Ответникът оспорва претенцията на ищеца за сумата от 217, 42 лева посочена в
петитума на исковата молба, както по основание, така и по размер поради липсата на
обосновка какъв е нейният характер - лихва, неустойка или друго.
Сочи се с отговора на исковата молба, че ответникът не е давал съгласието си да бъде
прехвърляно задължението му на друг кредитор, както и че не се е съгласявал данните му да
бъдат предавани на трето лице, което по същество било липса на право на цесионера да
обработва личните данни на длъжника. Счита за неравноправни клаузите на чл. 6.2.2 и чл.
6.3, както и 6.5. и 6.6. на Договора за потребителски кредит.
Ответникът твърди, че договорът за кредит не отговаря на ЗПК, както и че липсвал
погасителен план, както и, че такъв договор от негова страна не е подписван.
Излага се становище, че договорът за кредит бил недействителен, поради липса на
данни и обстоятелства обективиращи представителната власт на лицето подписало договора
от името на кредитора. Нямало и данни да е представено пълномощно, което да обективира
представителната власт в полза на лице с имена Пламен Райчов Рангелов.
В открито съдебно заседание страните не са се явили и не са изпратили представители.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснато и прието е
заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на чийто анализ
и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически
констатации:
Установява се, че на 4.3.2021 година ищецът е депозирал заявление пред заповедния
съд с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 12785/2021 година по описа на Софийски
районен съд.
Доказва се, че е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на 17.3.2021 година срещу която след връчването й е било подадено възражение от
ответника, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение.
3
Съдът приема за доказано от фактическа страна, че на 19.07.2019 г. по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ вземането на „А“ АД е прехвърлено
на ищеца заедно с всички обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Не се доказва от фактическа страна, твърдяното от ищеца, че ответникът - длъжник е
бил уведомен за станалата цесия с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-АТФ/111479 от
дата 05.08.2019 г. Видно е, че същото е изпратено с известие за доставяне от страна на
ищцовото дружество, в качеството му на пълномощник на цедента, но от стореното
отбелязване от куриера е видно, че пратката е върната на изпращача като непотърсена, което
изключва основателността на твърдяното уведомяване на длъжника за цесията.
Уведомлението за цесията в казуса съдът приема, че е връчено с връчването на
исковата молба на процесуалния представител на ответника, което връчване има характер
на лично връчване.
С оглед оспорванията на ответника, че процесния договор е подписан от него, съдът не
може да приеме за доказано от фактическа страна, твърдяното от ищеца, че на 08.01.2016 г.
между „А“ АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит с №111479 -
процесния договор, доколкото този факт остана недоказан в процеса от ищеца, чиято беше
доказателствената тежест възложена му с доклада по чл.146 от ГПК.
Ищецът не установи в условията на пълно главно доказване от фактическа страна,
процесния договор да носи подписа на ответника, както и не доказа разписката за
получаване на заемната сума /лист 12 от делото/.
Доказва се от фактическа страна, че кредиторът е уговорил под формата на кредитна
линия с максимално разрешени лимит, сроковете на договора, уговорена е лихва за ползване
на кредита. С договора е предвидено общата стойност на плащанията по кредита да е в
размер на 1977,12 лв. Предвиденият срок за връщане на заемната сума е в срок до 02.01.2017
г. на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 164, 76 лв. всяка като падежът на
първата погасителна вноска е посочен да е 07.02.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска да е 02.01.2017 г.
От заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза се
установи, че по процесния договор има направена само една погасителна вноска на
08.01.2016 г. в размер 342,00 лв. Както от експертизата, така и от останалия доказателствен
материал не се установява от кого е платена тази сума или в чия полза и плащането.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствената съвкупност.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
4
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл. 422 от ГПК:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената сума по договор за
потребителски кредит за процесния периода - правната квалификация е чл.422 от ГПК,
връзка с чл.240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Предявените искови претенции са допустими, като заявени от лице, което твърди и
доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд в срока по чл.415, ал.4 от
ГПК и следва да бъдат разгледани по същество.
По същество:
Исковите претенции са неоснователни като недоказани при следните аргументи:
В хода на съдебното дирене не се установи фактическия състав на заемното
правоотношение, по което ответникът като кредитополучател, заемател да не е изпълнил
задължението си да върне заемната сума.
Не се доказа от фактическа страна, и съдът не може да стори правния извод, че е
налице валидно облигационно правоотношение между страните по договор за заем –
потребителски кредит в сочените от ищеца, придобил вземането на основание цесия,
основания.
С оглед на заявеното оспорване от ответника съдът с доклада по делото по реда на
чл.146 от ГПК е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже по реда на чл.154 от ГПК – че
ответникът има качеството на Кредитополучател, както и с оглед възраженията на
ответника да установи, че същият е страна по договора за кредит, както и че е бил надлежно
уведомен за извършената цесия.
Както от доказателствата по делото, така и с оглед на оспорване от страна на
ответника, не се доказа в хода на процеса - договорът да е подписан от ответника. Не се
доказа и заемната сума да е била предадена на ответника, доколкото предаването на
заемната сума е елемент от фактическия състав на заемното правоотношение като реално
такова. В този смисъл съдът не може да стори извода, че съществува валидно облигационно
заемно правоотношение, по силата на което заемодателят да е предоставил на ответника,
като заемополучател заемна сума и на това основание ответникът да отговаря за връщане на
сумите по сочения договор за кредит.
Доколкото ищецът не доказа наличието на договорна обвързаност за ответника да
върне заемната сума, ведно с предвидени по договора лихви и обезщетения за забава и
акцесорните искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради
недоказаност, като се има предвид, че са обусловени от основателността на главната
претенция.
По разноските:
5
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК на ищеца не се дължат
разноски.
На ответника по аргумент от чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноските сторените пред
заповедния съд за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 385,00 лева, съобразно
отхвърления размер на исковите претенции.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, връзка с чл.240, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит, вр. чл.
79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.422 от ГПК във връзка с
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност, предявените от „А“ ЕАД,
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Изпълнителния
директор ... срещу В. Б. Т., ЕГН ............, с адрес: гр. С – обективно съединени
установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК, с които се иска да се признае за
установено в правоотношенията между „А“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от Изпълнителния директор ... и В. Б. Т., ЕГН ............, с
адрес: гр. С, че съществува вземане на „А“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от Изпълнителния директор ... и В. Б. Т., ЕГН ............, с
адрес: гр. С дължи на „А“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от Изпълнителния директор ..., сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 17.3.2021 година по
ч.гр.дело № 12785/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от
1489,91 лв. - главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд - 4.3.2021
година до окончателното изплащане, сумата от 322,45 лв., представляваща договорна лихва,
дължима за периода от 07.03.2016 г. до 02.01.2017 г. - падеж на последната погасителна
вноска; сумата от 217, 42 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от
08.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 4.3.2021 година, като отхвърля и
искането за присъждане на съдебни разноски за ищеца за заповедното и исковото
производство.
ОСЪЖДА „А“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от Изпълнителния директор ..., чрез юрисконсулт М да заплати на В. Б. Т.,
ЕГН ............, с адрес: гр. С сторените по ч.гр.дело № 12785/2021 година по описа на
Софийски районен съд разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 385,00
лева, съобразно отхвърления размер на исковите претенции.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението – препис да се изпрати на заповедния съд по
ч.гр.дело № 12785/2021 година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7